БЛОГодаря

Песента на НЛО „Партии любими“ показва един важен аспект на българския „политически живот“ – кадрите. А „кадрите решават всичко“, както е казал Сталин. Та какви са нашите кадри? Нашите политици са винаги хора, които или са част от системата под една или друга форма (бивши директори, бивши членове на друга партия, роднини на бивши такива), или хора, които се набутват в средите на дадена партия за да се облагодетелстват чрез протекция на далаверите си. Да, обобщавам. Примери мисля, че няма да нужда да давам, всеки ще се сети за поне дузина. Изключения има разбира се, но те се размиват в общото море от гюбрета. Бащата на мой приятел нарече хората от ГЕРБ гюбрета при последните избори. Думата означава „угнила оборска тор“ (евентуално оставена да превтаса). Кои са гюбретата? За съжаление, те не са от Марс. Не можем да кажем „няма да гласуваме за марсианци“ или „забраняваме на марсианци да се явяват на избори“. Повечето от тях са „завършили престижен западен университет“, който обаче почти никога не се споменава, защото не е престижен. Те са ярки представители на българското общество – тарикати на дребно, мислещи предимно за собственото си финансово облагодетелстване, неспазващи правила и норми, в името на по-комфортното си съществуване. Докато политическите среди се формират чрез състезание между селски тарикати няма как нещата да се оправят. Консолидацията на такива хора се случва благодарение на хора като царя, Бойко, или благодарение на вълни като СДС през 90-те. Намърдват се там някак и после правят схемите си. И това няма как да спре само. Няма как, защото в България няма общество, което да излъчи хората, които да оправят положението. Почти всеки жител на тази държава не спазва елементарни правила, дали от незнание или нарочно. Дори милиони инвестиции да се налеят в България, ако пак на такива хора е поверено тяхното управление, то

Заглавието е двусмислено нарочно – идеята на този пост е да препоръча поставянето на знаци и табели, които показват препоръчителното поведение на участниците в дадена дейност. Както знаем, нашето общество изпитва големи трудности да се саморегулира. Почти никога не можем да очакваме, че хората около нас ще постъпят адекватно в дадена ситуация. Даже напротив – очакваме възможно най-неадекватното поведение. За това може да помогнат табели, които препоръчват най-адекватното поведение в определени ситуации: стойте отдясно на ескалатора, когато това е възможно (в метрото) в задръстване пропускайте автомобили към и от преките пресичането на булеварда представлява опасност както за вашия живот, така и за живота на шофьорите – използвайте подлез / светофар / пешеходна пътека (бул.България, Цариградско, Левски, и който и да е голям булевард) оставяйте поне 1м до стената на сградата при паркиране, за да могат пешеходците да се придвижват свободно направете път на колоездачите, каращи във велосипедните алеи не заставайте на входа на магазина – пречите на другите клиенти при движение с ниска скорост пропуснете автомобилите зад вас на първата възможна отбивка използването на градски транспорт е по-приятно, когато всички пътници спазват лична хигиена пускайте водата и използвайте четката изхвърляйте отпадъците си в кошове и казани и тн. и тн. и тн. Всички тези неща изглеждат очевидни, обаче се оказва, че не са. За всяка една от горните препоръки съм бил свидетел на дузини „нарушители“. Да, на места съществуват подобни табели, но са рядкост. Къде точно да се поставят тези табли и как точно да звучат техните послания – тези решения могат да вземат маркетингови специалисти, така че въздействието да бъде максимизирано. Цената е ниска, и разпределена между много изпълнители, така че от тази гледна точка проблем няма. Дали ще има ефект? Определено. Много хора не нарушават тези препоръки нарочно – просто не се сещат какво е най-адекватното действие. Ако

Става дума за засичането и пререждането по улиците. Т.е. един шофьор да мине пред друг, евентуално карайки го да натиска спирачки. Основно с цел минаване в по-удобна лента, или в лента от която е позволено продължаването в желана посока. Случва се много често. Случва се по няколко причини: шофьорът е объркал лентата си шофьорът идва от място (напр. пресечка), от което, заради задръстването, не може да се придвижи до желаната лента. шофьорът е нахален и е минал през по-празна лента, която не е за желаната от него посока, с цел да мине преди другите В първите два случая пререждането става по-културно – с мигач и изчакване на това някой да те пусне. Ако никой не те пусне ставаш малко по-агресивен. В такива случаи, разбира се, съществува толерантност и пускаме шофьора да отиде в желаната лента. В третия случай обаче е по-различно. Там участници са най-често скъпите коли, джиповете, „правените“ голфове. Участници, които си мислят, че са по-важни от другите и могат да си позволят да нарушат правилата като избутат и засекат някого. Ами, не, не сте по-важни. Всеки път, когато съм на кръстовище, което предполага такива ситуации отделям допълнителна доза внимание за да преча на такива индивиди. Да, знам, че е гадно от моя страна. Но аз не нарушавам правилника – просто карам по „твърдо“ спрямо тях. Онзи ден например, по цариградско (към Орлов мост) имаше колона в средната лента. И един се опита, идвайки от лявата, да се навре пред мен. Обаче аз го видях, и не го пуснах. Предупредих го с клаксон, че прави нередно нещо и че не съм го пуснал. Карахме 20-тина метра на 10см един от друг, и двамата в една и съща лента, но бях минал малко по-напред, като в крайна сметка „си върнах позицията“. Той мина в bus-лентата, и оттам опита маневри, които

Отидохме онзи ден на язовир „Тракиец“. Имаше ограда и голяма табела със списък от забранени действия на язовирната стена – риболов, паркиране, изхвърляне на отпадъци, къпане. 100 метра по-нагоре имаше отключена врата, през която минахме и се качихме на язовирната стена. След час и половина на околните поляни си затръгнахме и срещу нас по язовирната стена се зададе кола. Стигна до нас и отвътре излезе човек, явно охраната. Той беше учуден какво правим ние там, тъй като достъпът бил забранен. При което проведох с него (приблизително) следния диалог: – къде пише, че е забранено? – долу има табела – там пише, че са забранени риболовът, къпането, хвърлянето на отпадъци. Нищо не пише за разхождане. – забранено е – ама не го пише – ама е забранено – ами напишете го, за да е ясно – не е наша работа, язовирът е на „Напоителни системи“, ние сме охрана – ами кажете им да го напишат, за да не се объркат и други хора – т’ва не е наша работа. Сещате се, че табелата няма да се промени и следващите, които влязат пред много отворени входове (от едната страна дори мисля, че няма ограда), отново ще бъдат срещнати в някакъв момент от охраната, която ще ги изгони. Не че това е кой знае колко фатално. Но пък е показателно. Синдромът на „Т’ва не е наша работа“ го има във всички български институции. Затова и администрацията куца. А защо всъщност „не е наша работа“? Имам две предположения (за различни случаи) няма комуникация между участниците в един процес (в случая охрана на язовирна стена) – човекът от охраната просто не знае на кого да каже да оправи табелата. И няма желание да разпитва. Или служителката в дадено министерство не знае към кого да отнесе проблем извън пряката дейност на министерството. има страх у служителите

Днес отделих половин час да разгледам разни обществени поръчки (на www.aop.bg). Защо – ами защото ми беше интересно да видя дали новите управляващи са понамалили темповете на злоупотреби с държавни пари. Разбира се по оскъдната информация там не може да се каже къде се злоупотребява, защото не пише каква част от работата е свършена, и как. Но пък мога да изредя няколко по-интересни „момента“. (Гледах обществените поръчки на МТИТС и МВР) Обществените поръчки на МТИТС са в голяма степен с финансиране от ЕС (имат знамето на ЕС отстрани) – най-вероятно по оперативна програма „Транспорт“ Новото управление е закупило за всички служители на МВР нови обувки (и зимни, и летни) и работни униформи. Всичко това е струвало към 5 милиона, като един чифт обувки излизаше към 80 лева (за униформите не пишеше бройка). Т.е. тук нещата изглеждат на ред. МВР е поръчало „Разтворима прахообразна напитка, съдържаща кафе, мляко и захар в индивидуална опаковка“ (четете „3в1“) и чай в доста големи количества, на стойност 500 хиляди лева. БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД е спечелила в края на юни (т.е. при предишното правителство) обществена поръчка на стойност 4628387000 BGN (да, четири милиарда и половина), изглежда по ОП „Транспорт“, за провеждане на пътнически превози. Проектът е обаче за срок от 15 години. Забележете, че тук не влиза инфраструктурата – тя е за НКЖИ. Аз наскоро пътувах с влак и не видях някакво подобрение. Може още да не са взели парите. А може и да са ги „взели“. МВР е закупило 1500 кубика дърва за отопление на гранична полиция на стойност около 200 хиляди лева (с включен транспорт) (тук един колега каза – „те гранична полиция си секат от гората дървета“) МТИТС е застраховало два употребявани самолета (не пише за какъв срок, и колко са стари) за 5,5 милиона долара, без ДДС. Това вече ми се вижда

От години наблюдавам един пълзящ проблем. А именно бъркането на „и“ и „й“. 1-во беше по форуми и чатове, когато още правилата за задължително писане на кирилица не бяха масови. Реших, че е остатъчно влияние от писането на латиница – там „й“ може да се пише по много начини, вкл. и да съвпада с „и“. После премина през блогове, коментари под статии, разни сайтове за новини, реномирани сайтове за новини и анализи. В момента е практически навсякъде – ако не минат двама редактори да проверят правописа, остават изрази като „той ще бъде герои“ „театралните сценарий“, „политически партий“, „след нанесен побои“, „тои“, „всички статий“, „даите ми“ и тн, и тн. (фрапантните случаи като „пйтам“. „йскам“ и „най-стина“ са за щастие все още много редки) Лошо е, че хората правят такива грешки. Но те все пак пишат „както им дойде“ из форумите. Лошо е, че журналисти правят такива грешки. Очаква се те да са грамотни. Лошо е, че в един от най-сериозните вестници – Капитал – се появяват такива грешки нееднократно (в онлайн версията). Няма ли редактори? Или и те са загубили грамотността си? Не, това не е техническа грешка, каквито на всеки е позволено да допусне. Това е грешка по същество. Тя (според мен) идва от това, че в разговорната реч, когато „и“ е след гласна, и не е ударено, се изговаря по-кратко. В „партии“ никой не казва две цели „и“-та. „герои“ звучи наистина близко до „герой“. Това изглежда прави пълна каша в представите на хората както за тези думи с „и“, така и за всички думи с „й“ (евентуално с подсъзнателния въпрос „дали пък тук не беше наистина „й“?). Казах, че е лошо. И то не защото съм консервативен и съм против всяка промяна в съвременната форма на езика. Това просто не е промяна в езика. Това си е неграмотност.

Правителството по всякакви начини се мъчи да запълни „дупките“ в бюджета. Пуска всякакви предложения, пък което мине през общественото мнение. Увеличаване на осигуровките, данък „лукс“, увеличаване на ДДС. Преди това да припомним акцизите. Съвсем за малко ще отбележа това, което повечето анализатори отбелязват – че мерките срещу кризата в България са точно обратните на европейските (напр. във Великобритания ДДС-то беше свалено от 17.5% на 15% за една година, заради кризата; тук го вдигат за една година). И няма да коментирам, защото не знам колко нашите мерки за адекватни за нашата икономическа действителност, която е доста далеч от западно-европейската. Обаче по-притеснително е друго. Пари няма, и правителството се опитва да ги събере от послените скъсани джобове на и без това „преуспяващия“ български народ. Това само по себе си не е нищо ново. Ама защо няма пари? Кризата е едно много удобно оправдание, но аз виждам една друга причина. Всъщност, тази причина се изтъква и от сегашните управляващи – „предишните изхарчиха всичко“. Предишните изхарчиха всичко, наистина. Успехите им в тази насока са монументални – помним как си разпределиха над 2 милиарда излишък само за седмица-две. И как за последните дни от управлението изхарчиха колкото за половин година (образно казано). Но се оказва не само, че са изхарчили всичко, ами са подписали договори с което да раздават още пари. Най-вероятно по познатата схема. Нека обаче добавим и друг много важен фактор – още само няколко години България ще може да използва европейските фондове за да се финансира. После всички тези неща – инфраструктура, селско стопанство, административен капацитет и тн. ще трябва да се финансират от държавата. А даже и с тези евро-средства пътища няма, селско стопанство няма, административен капацитет няма, и държавата отива към фалит. Браво! И като свършат европарите, от нулата ще паднем на абсолютната нула. Ей докъде я докарахме. Може би

В западните страни се забелязва, че шофьорите спират и пускат пешеходци дори при минимална заявка от тяхна страна за пресичане (на регламентираните за това места). В България нещата стоят иначе. Аз обичам да си използвам правата като пешеходец (б.а. и да давам правата на пешеходците, когато съм зад волана), и затова пресичам на всевъзможни пешеходни пътеки. Това понякога се явява един вид екстремен спорт и бих посъветвал: „не правете това не пешеходната пътека пред вашия блок“. Наблюденията се различават доста в различните градове; между София и Варна, например. До скоро всеки ден пресичах пешеходната пътека на бул. Патриарх Евтимий. Като цяло наблюденията ми са следните: повечето шофьори не спират ако пешеходецът просто е застанал чинно на тротоара и чака да пресече повечето шофьори спират ако пешеходецът изяви активно желание за пресичане – т.е. като тръгне да пресича, предпазливо заставайки пред близкото колело (когато колата е все още на безопасно разстояние) (За Варна не важи второто – при всеки опит за пресичане всички те освиркват, псуват и заобикалят, почти качвайки се по бордюрите, но не спират.) От друга страна наблюденията ми върху пешеходците са следните: повечето пешеходци не са склонни да „отстояват“ правата си върху пешеходните пътеки, и вместо това изчакват да няма коли. много пешеходци пресичат напълно безразборно на най-абсурдните места (примери от последните два дни – АМ Тракия и бул.България), създавайки опасност за движението и най-вече за себе си. много пешеходци чакат автомобилът да спре напълно, изчакват малко и тогава тръгнат да пресичат. Понякога дори чакат подканящ жест от шофьора. Така шофьорите губят желание да дават предимство, защото се изискват специални усилия от тяхна страна, а не просто да намалят, което в повечето случаи е достатъчно пешеходецът да мине спокойно. Аз обичам да правя обобщаващи заключения с място и без място, затова ето няколко за българина: не си спазва

Петрол имат големи успехи в губенето на клиенти. Имаха доста добра основа да се конкурират с OMV, Shell, Лукойл и Еко, но в последните 20 години май не са променили нищо. Днес на влизане в София бензинът ми беше на свършване, и Петрол е 1-вата бензиностанция. Трите огромни дупки на входа не успяха да ме отблъснат (все пак цял ден съм карал в дупки), и отивам на колонката. Вън не се вижда човек. Огледах се и видях, че на съседната колонка е залепена бележка „Самообслужване“. От колонката, на която аз бях спрял, тази бележка беше скъсана. Но така или иначе никой не дойде да ме обслужи. Ами – аз като един обикновен клиент не искам да се уча как се работи с пистолет за бензин. И при положение, че на другите бензиностанции те обслужват, си тръгнах. Отидох на OMV, която е след 3 км.