БЛОГодаря

Ето едно кратко стихче, което дописах вчера. Не обичам да слагам заглавия на стихове. И ако изглежда мрачно, то не е защото авторът е в депресия, както обикновено се случва при поетите. В красивите предверия на ледената крепост, облечени във лъскави, катранени сълзи, напредваме към сладката, безупречна нелепост – на ужаса доверени слуги – преследвани от своите мечти. Но бързо отминавам със безизразна усмивка пияните от ужас безполезни същества, без утрешно спокойствие и вчерашна почивка, по стълбища надолу в пропастта, преследван от несбъдната мечта. В прозрачна нощ луната сива траурно сияе, готова принизените мечти да погребе, и питаме се – нашата мечта сред тях коя е, къде да търсим нови брегове, преследвани от мъртви ветрове. Отивам при олтара на отминалото време във дясната ръка със запечатано писмо, но никой вероятно няма сили да го вземе; отдолу се завърта колело с мечти и ужас слети във едно.

Постоянна тема на интерес за много българи е историята. И по-точно славната българска история. Но победите на първото и второто българско царство изглежда не са достатъчни за да бъдем „единствената и най-велика нация“, много хора се обръщат по-назад – към прабългарите и Велика България. Историческата и антропологичната перспектива на въпроса няма да ги разглеждам, защото нямам достатъчно познания в сферите, а и нямам достатъчно наблюдения върху изтъкваните факти. Но много важна част от твърденията на множеството хора пишещи и интересуващи се от историята на прабългарите е езикът. Чрез езика за който има сведения (макар и малко) се правят опити за изчистване и на принадлежността на прабългарските племена към дадена етническа група (арийци или тюрки). Това, което забелязвам е пълната лингвистична неграмотност на почти всички писания по въпроса. Подходът най-често е изреждане на прабългарски думи (от писмени паметници) и показване на сходна на вид дума от някой индоевропейски (най-често индоирански) език – фарси, памирски. И за незапознатият читател тези примери изглеждат като едно неоспоримо доказателство, че прабългарският език наистина е бил индоевропейски/индоирански. Само че науката лингвистика има доста по-различни методи за потвърждаване на родство между два езика. Сравнителният метод е начинът по който се реконструират езици и се доказва родството между два и повече езика. Аз никъде не съм видял да бъде приложен сравнителният метод дори частично. Накратко, най-важното правило при използването на сравнителния метод е наличието на редовни звукови съответствия – един звук от един език винаги преминава в един и същ звук в другия език в определен контекст (фонетичен, фонологичен, морфологичен). Освен това е много важно елиминирането на т.нар. „фалшиви родства“, например заемките, които не са резултат от вътрешното развитие на езика. В сайта на лингвиста Марк Розенфелдер има следната статия, която показва каква всъщност е вероятността в кои да е два езика да има сходни думи, и дори

The curtains slowly revealed a table, where six puppets were lying. The audience could not see them well. But suddenly the puppets came to life. They stood, bowed finely, and waved hands, presumably saying ‘hello’. The green puppet turned around and faced the blue one: „Hello Blue, how are you today“ „Oh, I’m fine, thanks. Have you seen Red?“ „Yes, he’s over there, discussing something with Grey and Yellow.“ „And Purple?“ „Right behind the corner, buying something.“ … *** „Did they like it?“ Blue asked. „You know they didn’t,“ Grey replied spitefully, „it’s too trivial.“ „But they seemed amused.“ Blue insisted. „Yeah, that one time when you fell off the table. We need to change it, to make it more …“ „Get real,“ Green interfered, „we can’t change anything in this show. You see these strings?“ „But I like the way we’re doing it,“ Yellow added, „I am fulfilled with my acting.“ „So am I.“ Purple confirmed. „Why are we even discussing this?“ Red wondered aloud. A man got on the gloomy stage and headed for the table, where the puppets were lying. „OK, Boss is coming. See you tomorrow“ Red said, as the man approached. He picked the puppets and walked them each into a separate box. Grey’s box was small. He was used to it, but it bothered him sometimes. The strings starting from his hands and feet, and ending somewhere outside the box were wrapped around him and it was very uncomfortable. He was just an ordinary puppet on strings, every day performing in front of people whose faces he couldn’t even see in the dark. It was a boring performance, which hasn’t changed for such a long time. Grey knew how to change it. He had ideas and the passion to bring life into the show,

Вчера прочетох един „анализ“ на журналистка (Любослава Русева) от „Дневник“, написан по повод химна на МВР. Там журналистката си беше позволила да сравни Тончо Русев със социалистическия скулптор Н., който бил бездарен и се задържал само заради политическата конюнктура. Под статията – хвалебствени коментари колко е добра, и пригласяне на общия хейтърски тон. А вие знаете ли кой е Тончо Русев всъщност? Допускам, че не. Тончо Русев е един от най-големите български композитори, който заедно с Митко Щерев, Стефан Димитров и Стефан Диомов създават огромната част от качествената българска музика през социализма. Много от песните на Васил Найденов, Емил Димитров, Лили Иванова, Росица Кирилова, Богдана Карадочева, Тоника, Сигнал и тн. са писани от тези хора. Сега много хора ще кажат, че те не слушат тази музика, не я харесват, така че да не им ги хваля тея композитори. Първо, това е музика на предишна културна епоха. Второ, това е музикален вкус. Но тази музика е качествена, хитова. И преди да решите, че съм 50 годишен, който с носталгия си спомня за старите шлагери – нищо подобно. На няма и 23 съм. Колкото до химна на МВР, и до Веско Маринов – и аз се забавлявам на вицовете, и на мен химна на МВР ми е по-скоро смешен, отколкото нещо друго. А Веско Маринов, какво да кажем за него – той не е особено интелигентен, на сцена за доста хора е противен (виц: „Веселин Маринов умора нема, само се поти). Обаче човекът има глас и може да пее. Не достатъчно, за да му бъдем фенове, но достатъчно, за певец. Журналистката от „Дневник“ събира няколко историйки, с които всъщност се опитва да покаже, че бездарието се толерира, че разни бездарници се уреждат като приятели на властта и затова се налагат и че публиката нищо не прави по въпроса. Чакай малко – публиката

Днес се появи информация, че в новия изборен закон за политически клевети ще се следят не само медиите, а и блогове и социални мрежи. Аман от глупости! Да видим следните ситуации: Пиша в този блог, че Станишев е диагностициран с личностно разстройство Някак си разбират кой точно Божидар Божанов съм (добре, че не съм Иван Иванов) Пращат ми призовка, с която да отговарям за клевета Редактирам базата данни на блога, изтривам си поста от кеша на google, yahoo и bing „А, ама какво ми говорите, аз не съм писал такива работи. Как ще докажете, че съм писал“ „Ами тука имам записан html от вашия сайт, както и screenshot“ „Photoshopped!“ Втори вариант Tweet-вам „Фидосова се храни само с вносно свинско“ По незнайни начини намират кой съм в реалния свят и ми пращат призовка Аз казвам „логнал се бях в компютърен клуб, не съм дал logout, някой е писал от акаунта ми“ – не съм се подписвал с електронен подпис под съобщението, и съответно винаги мога да отрека, че съм го написал аз. Трети вариант С новорегистриран акаунт правя facebook страница/група „Доган преяде със свинско“ (ех, тва свинско) Е? Да обобщим проблемите: Никой не може по юридически приемлив начин да докаже че едно съдържание е било променяно или изтрито Не може да се гарантира авторството на дадено съдържание и съответно авторът може да се отрече от него (т.е. липсва non-repudiation) В блогове и социални мрежи няма ЕГН – т.е. Иван Иванов може да е всеки и не може да бъде идентифицирана самоличността на автора Няма как да се забрани анонимността. Сайтове, сървъри и мрежи, намиращи се извън територията на страната съдържат важна информация за всяка една такава проява – накарай ти хостинг компанията в Индия да ти даде детайлна статистика. Какво става, ако съдържанието е написано преди началото на предизборната кампания? Може

Приятно бях изненадан, че от КАТ са ми изпратили официално писмо във връзка с оплакването ми. Разбира се, както очаквах, отговорът е, че „Оплакването Ви е неоснователно“. Но поне има капацитет това оплакване да се придвижи и разгледа, въпреки, че дори не е подадено с електронен подпис.

Вчера, 2-ри юни, бях в заведение. В заведението се пушеше. Аз, за късмет, бях навън. Попитах сервитьора защо вътре се пуши, при положение, че от 1-ви юни е влязъл в сила закон за пълна забрана, чиято отмяна все още не е обнародвана (е, не му го казах точно така). Той каза „Не знам, питайте шефа“ … „Той къде е?“ … „Ето там в сепарето“. Изчаках шефът да си свърши телефонния разговор: – Здравейте, Извинете, че ви безпокоя. Искам да попитам защо вътре се пуши? – Кой, клиентите ли? – Да. – Ами те си имат право. – Не, нямат, от 1-ви юни. – Забраната не е в сила, ние сме се допитали до ХЕИ и са ни казали, че може. – Аха. Значи от ХЕИ нещо се са объркали. Окей, ще се обърна към тях, благодаря. Е, не става дума за ХЕИ, а за СРИОКОЗ. Днес се обадих там, и дежурният инспектор и деловодителката много учтиво и интелигентно ми обясниха как стоят нещата: По принцип не трябва да се пуши в тези няколко дни. Към тях като инспекция обаче все още няма указания как и какво да правят. Днес ще бъде обнародвана промяната в закона и в понеделник ще имат указания къде и какво да правят. Човекът обясни, че поради това, те не знаят какво да казват на заведенията, които се допитват до тях. Не знам дали от въпросното заведение са се допитали наистина до „ХЕИ“ (при положение, че не става дума за ХЕИ), обаче факт е, че в момента от СРИОКОЗ не правят проверки и не съставят актове, защото нямат указания. Кой трябва да ги даде тези указания не знам. Как обаче изглежда ситуацията в по-общ поглед: имаме закон, влязъл в сила, обаче той не се спазва съвсем съзнателно и повсеместно. Защото щели да го променят. Следващият път като

24-ти май, манифестация, празник в училище, поздравления, цветя. Обаче… нещата не са толкова розови. Средното и висшето образование в България карат по инерция, и това води до резултати като неграмотност, немотивираност, некадърност. Да – от училищата и университетите излизат хора, които не могат да четат, не могат да пишат, не могат да учат, не могат да се изразяват, не могат и не искат да вършат работа. Да, ти не си от тях, добре. Само че това са тенденциите – в поне една официална статистика (която не ми се търси сега), се наблюдава тенденция на спадане на нивото на българското средно образование. Говорим за средното ниво – все още печелим медали на международни олимпиади, но това е въпреки системата, не благодарение на нея. Проблемите са два, взаимно-свързани: пари – няма пари за добри заплати на учителите => учители стават хора, които не могат да си намерят по-добре платена работа. За учители учат хора, които не са могли да влязат в по-добри специалности. Това е грубата истина, и макар да има изключения, т.нар. „учители по природа“, те не са достатъчни. Това пък води след себе си липсата на уважение (не рядко основателна, за съжаление) към учителската професия от страна на родители и ученици. Пари за материална база също няма, което е по-малкият проблем, но все пак е един малък шок когато след училище влезеш в заведение, което е 10 пъти по-луксозно и чисто. мотивация – мотивацията на учителите е свързана със заплащането им, но липсата и` се пренася и върху учениците. Учебните програми и методите на обучение също не помагат за повишаване на мотивацията. Каква е целта? Целта на средното образование не е децата да станат енциклопедисти, не е да научат добре всички науки, не е „просто да завършат“. Целите са: учениците да се научат да учат – да изградят подход за

Тази сутрин както си вървях, в главата ми влезе песента на Мишо Белчев – Булевардът. И особено в светлината на вчерашните задръствания заради концерта на AC/DC, съсипах хубавата песен, написвайки следния текст: Под гора от колите ни гъста дреме непроходим тротоар на разсъмване няма задръстване за петнайсет минути макар. Тези автомобилни отряди хладнокръвно убиват деня, и стоят в суматохата склещени, мърдат метър, и пак стоят. Аз ги имам за безполезни тез продажни ченгета на пост. Без причина, със палка протегната да ме спират на Орлов мост. А ме псуват милион тарикати, Бизнесменов, Бакшишов, Петров. Но задръстени на ректората скоро няма да стигнем Орлов. Булеварда, задръстен от вчера, аз разменям за Шан-з-елизе. Като стигна у нас ще намеря топла бира и старо мезе. Този факт е световно известен, че по Руски коли не вървят – там стоят в суматохата склещени, мърдат метър, и пак стоят.

Криза е. Или поне така казват. А България е в криза от 70 години. Хората, които според премиера изобщо не са бедни, всъщност са. Това че успяват да оцеляват е феномен. Ако вземем 10 хиляди британеца и ги поставим на мястото на 10 хиляди българи (в страната, да речем) ще има рязко повишение на самоубийствата. И тъй като тук се живее трудно човек трябва да се фокусира постоянно върху икономиите си. Да отделя пари за ремонт на 15-годишната си кола заради дупки, да си плаща лекарства и лечение, и.. т.н., да не изреждаме всичко. Държавата в този случай трябва да се погрижи всички ежедневни оплаквания да стават все по-малко валидни – че нямаме инфраструктура, здравеопазване и образование, че младите бягат от страната, защото единствената работа е в сферата на услугите. Вместо това правителството (в лицето на г-н Дянков) изявява желание да закрие БАН. Не просто да оптимизира БАН, да даде път на млади учени и да реформира структурите му, а да го закрие. Бюджетът на БАН е 70 милиона лева годишно. Когато имаше учителски протести от ДСБ бяха изнесли цифра, че ще трябват 1 милиард лева за да се посрещнат всички искания на учителите. Тези суми се съкращават и се спестява от образование и наука – от работни места и развитие за интелигентни българи. В същото време плащаме 360 милиона за хеликоптери. Да ме прощават в армията, ама докато нямаме безплатно здравеопазване, пътища и икономика, в която могат да работят не само общи строителни работници и продавачки, за военно дело НЕ трябва да се отделят пари. Къде сме тръгнали да се бием, бе идиоти? Имаме дузина хора по малоумни „мисии“ в близкия изток. Това е. Но не, вместо да поддържаме науката в продължение на 4 години, ние ще купим с тези пари хеликоптери, дето не ни трябват. Браво! П.П. горното