БЛОГодаря

Бях на много места в Европа. Ако опиша всичко в текст, никой няма да го прочете цялото, затова – съвсем накратко, в стихотворна форма. В последователност на посещаване на съответните градове, (т.е. 1-вите 3 града бяха Виена, Мелк и Залцбург) Във Виена е красиво – Дунав, сгради, катедрали. Много българи се реят в ежедневието сиво на виенските квартали със мечти да преуспеят кат’ общаци във локали. Но Виена си остава град заслужил свойта слава. И четвърти път да ида, пак ще има к’во да видя Спряхме в Мелк – градче приятно, с манастир и Дунав бял. Десет евро верояртно за музея би ги дал някой друг турист, а ние ‘акостирал’ ща открием българския кораб речен, и след час ще тръгнем вече, с Йо-Бе-Бето надалече. Залцбург грее с красота, Моцарт право е решил, че си струва тоя град, и във него се родил. Със обширните площади, със красивите си сгради, с чудна крепост нависоко, с кулинарни предложения, няма никъде две мнения, Залцбург грабва ти окото. Инсбрук вечерта е як, Алпите заспали, скрити, чакат да обгърнат пак малките тиролски къщи. Зъберите страховити, в облачен чаршаф увити, под небе, коет’ се мръщи, сутрин гледат те отвсякъде, и във утринната хлад, от чудесния ви град аз потеглям за нанякъде. В Куфщайн бързо се качих с асансьора панорамен да разгледам замък тих. С дъжд студен и вятър хладен, с хубава алпийска гледка, орган обеден се чуваше и макар и вече гладен, бързо слагам си отметка – спирането тук си струваше. Розенхайм е малък, спретнат, но дори и без величие, със големите площади дет’ под слънцето присветват, си е южен град приличен. В Мюнхен гарата е гадна, а и с доста забележки там метрото ще нападна, но и с раницата тежка даже, центърът е чуден грандиозен, впечатляващ, и да бях по-ранобуден щях там, както подобава да

Сетих се, че всъщност не съм писал за забраната за пушене и непременно трябва да се поправи – аз имам ли мнение по всички важни въпроси или кво? Първо, моята непушаческа позиция по въпроса е следната: не искам да се пуши в заведенията (и изобщо на закрити обществени места), защото после целия смърдя на цигари, дрехите трябва да се перат, пари ми на очите и т.н. Иначе казано – това, че някакви хора задимяват обстановката наистина ми пречи от чисто практическа, ежедневна гледна точка. Ракът от пасивно пушене дори не е фактор – може да е измислен, може да е статистически незначителен, а може и въздуха в големите градове да е по-вреден. Просто е гадно като смърди на цигари. Хич не ми пука дали се тровят пушачите или не – както беше писал някой „все ми е тая дали цялото заведение ще шмърка магистрали от масата“. Приемаме това за аксиома – че задимената обстановка е гадна за непушачите. Сега минаваме на „правата на пушачите“. И те са хора, и не можело да им се отнема правото на избор. Освен това нямало да ходят по заведения. И двете твърдения са глупости, разбира се, с резултат – т.нар. FUD. 1-во, никой не отнема правото на никого да пуши. Пушенето не е криминализирано. На улицата си пушиш, у вас си пушиш. За „отнемане на правото на избор“ изобщо не може да се говори. Относно неходенето по заведения – това наистина се получава краткосрочно, но дългосрочно хората няма да спрат да ходят по заведения, само защото ще трябва да излязат веднъж-два пъти за по 3 минути. Изобщо, тези (facebook)-инициативи на пушачите са глупави, особено предвид приетата преди малко аксиома – на останалите хора им е гадно. Разбира се, нещата не са черно-бели. Пушачите, за хубаво или (по-скоро) за лошо, са много. По данни не

Йордан Опиц беше осъден на 5 години затвор (както и голяма глоба). Затова, че е стрелял по крадец в къщата си. Ситуацията е малко по-сложна – поради огромния брой кражби и опити за такива, и отсъствието на реакция от страна на „властите“, хората вземат нещата в свои ръце и затварят престъпниците. Изстрелът е произведен, докато единият се опитва да избяга. Самата история има две страни: От една страна, след като 40 пъти те оберат, а държавата не направи нищо, значи държавата отсъства, поне в този блок/район. Хората, напълно разбираемо, сформират своя мини-държава и съвсем логично започват да налагат справедливи наказания на престъпниците – затварят ги. С надежда, че следващият път няма да дойдат – от страх, че не се знае какво ще стане с тях. Никой не иска да е на мястото на хората, които биват обирани по 40 пъти, от едни и същи хора, които са задържани 92 пъти от полицията и имат условни присъди. Но ако сте на тяхно място, нямате избор – вземате нещата в свои ръце. Макар и в случая инцидентът да не е станал по време на престъплението, то следващият път може именно такъв да е случаят. И тогава няма причина да си виновен затова, че защитаваш дома си и себе си. От друга страна никой няма право да отговаря на едно престъпление с друго престъпление. А задържането на тези хора и стрелянето по тях си е престъпление по всички параграфи. Не съм чел решението на съда, но най-вероятно това е причината за присъдата. Ако присъдата беше оправдателна, то щяхме да имаме прецедент – разрешава се да задържаш хора и да стреляш по тях, при определени условия. А това е рецепта за хаос. И двете гледни точки са логични. И това е лошото на този случай. Че решението е гадно при всички положения. Но от

Всички (или почти всички) играем или сме играли белот. И колкото и да предпочитам бриджа, белотът си е „народната игра“. Но поради това има много вариации в правилата – както регионални, така и „идеологически“. И често, когато седнем да играем и стигнем до някоя специфична ситуация, започват спорове. Затова направих един flowchart, описващ опциите при анонсите, разиграването и записването на резултата, които са ми известни. Може да си го разпечатате, да отбележите „верните“ отговори и листът да служи като официални правила на текущата игра, вместо въпросите да се решават на момента. Ето я и графиката (right click > open in new tab за пълен размер): (ако съм пропуснал някоя вариация – пишете, ще я добавя)  

По принцип в този блог няма пътеписи, и тази публикация няма за цел да бъде такъв, но някъде ми се ще да опиша какво правих три дни, да не забравя. Снимковият материал не е много богат, повече снимки правиха другите с фотоапарати, аз само с телефон, от време на време. Та – мои приятели организираха влакова разходка из Македония. Да, звучи най-малкото странно, но целта беше да се обиколи цялата влакова мрежа на Македония. За 3 дни. Започнахме с влак София-Ниш в четвъртък вечер (директна линия към Македония няма). Циркът започна още с качването – цялото купе, където ни бяха запазените места, беше пълно. „Разгонихме“ хората, но двама (една циганка и един сърбин) не искаха да стават. Ние бяхме 5 човека, та накрая се съгласиха те да се сменят за едното място. Няколко пъти казвахме на жената да отиде в другите вагони да провери, че сигурно има места, тя отговаряше с „нема, нема, проверила съм“. Преди Пирот подозренията ни се оказаха верни – контрабанда. В целия влак имаше контрабандисти на всякакви дребни неща – нашите бяха с пуловери или някакви дрехи. Докато бяхме на прозореца, сърбинът свали седалката и почна да вади неща от там. След малко мина жената с ключовата реплика „събра ли си багажа“. Кондукторите също май бяха в „играта“, защото не им заверяват билетите и така могат да пътуват с тях много пъти. На митничарите с такива дреболии сигурно не им се занимава. Беше леко тъжна картинка, как толкова много хора се занимават с пренасяне на две торби стока, печалбата от което сигурно им стига да си купят да ядат. Слязохме на Ниш в 2ч през нощта. На гарата, пред полицията, отворихме вестници, нарязахме домати и краставици и замазахме едни филии. Банкетна вечеря в абсурден контекст. Беше вкусно. После се разходихме из Ниш за час – доста

От 1-ви септември в София синята зона поскъпва, удължава се с един час и важи в събота до обяд. Освен това получаването на право за паркиране на живеещите в центъра става много по-трудно и по-скъпо. „Будни“ граждани излизат да протестират, пишат протестни писма, оплакват се в блоговете си. Общината рекетирала. Това било противозаконно. Измекяри, продажници, мошеници, иванкостовци… Да започнем от заглавието. Знаете ли защо се казва „синя зона“? Защото за означаване на началото на паркиране в райони с ограничен период на паркиране се използват сини „часовници“ сложени на предното стъкло (disc parking). (При нас такова нещо няма, и затова можете да стоите 6 часа на синята зона без да ви вдигнат (правил съм го), стига да си плащате. Затова и не е чиста синя зона, а примерно – небеснокафява). Тази информация я въвеждам, за да не решат някои, че само у нас има платено паркиране по улиците – в цяла Европа има. Дали е нужно? Бях тези дни във Варна, където синя зона няма (имаше за 3 дни и после я отмениха). Там нуждата от синя зоне е очевидна – пракира се напълно безогледно, а в центъра просто няма места. Т.е. от синя зона има нужда. Каква е идеята на синята зона? Да може хората, които имат работа в центъра за час-два, да има къде да паркират, а не да обикалят 10 минути из уличките, докато си намерят място. Тъй като тези хора са много, а всички институции и много от фирмите са в центъра, то проблемът е видим. Оскъпяването и удължаването на практика целят да накарат хората да не си оставят колите дълго в центъра, за да може по-безпроблемно да се върши работа там. Какво обаче става с тези, които живеят в центъра? Те трябва да има къде да паркират, нали? Не. Няма как блок с 20 апартамента да

Заглавието представя батака, в който сме се вкарали с професионалните наименования. Капитал представят темата много добре с тази статия, а Павлина Върбанова – в своя блог. Препоръчвам и двете статии. Аз ще се опитам да съм кратък. Какъв е проблемът? Проблемите са няколко и ще започна с безкрайно странните изрази „нова колега“, „моята колега“ и т.н. Аргументът е, че думата идвала от латински и там била в мъжки род, и нямала женски род. Това твърдение, ако е дошло от филолог, моля да си хвърли някъде дипломата: за една заета дума няма почти никакво значение в какъв род е в оригиналния език. Някои езици нямат родове. Ако заемем дума от суахили, да направим клас „продълговати предмети“ в българския специално за нея? Заетите думи започват да се държат като част от езика, да се спрягат/скланят спрямо неговите правила, а не спрямо тези в оригиналния език; в българския език са малко думите, които могат да се причислят и към двата рода (роднина, напр.). Има и омоними (като пчелен мед и елементът мед), но „колега“ не е такъв случай. Защо професионалните наименования обаче да следват същия принцип – според мен няма причина. А ако не разглеждаме думите като двуродови, то няма как да има „един колега“ и „една колега“. Думата „колежка“ е друга дума, образувана от тази в м.р., защото се отнася за жени. Дори ако приемем, че тази дума е грешна (ще видим надолу, че не е), то тогава трябва да ползваме само думата „колега“ в м.р. и да съгласуваме по този род – „имаме нов колега – Мария“, „моят колега – Петя“*. И докато за „колега“ можем да използваме прецедента на „роднина“, то никой не казва „нашата професор“ или „новата доктор“, така че правилото не може да се отнася за всички професии, а само за тези, завършващи на „а“. Т.е. по-добре да

Сякаш дете на красиво неземно дихание, кротко стоиш сред лъчи, а край теб – тишина. Сяда мечтател замислен до теб в съзерцание, Може би тъжен, но може би нямаш вина. Чиста и нежна невинно искри красотата ти, ярка дори и без багри и без цветове. Някак обаче короната крехка в косата ти тихо, без думи опасност зловеща зове. Нежното чудо навярно ще бъде убивано с всяко докосване с груба и грозна ръка. Как да не се нарани, без да бъде укривано? Как да блести без да бъде откраднато, как? Както мечтателят мисли, обзет от дилемата, вижда ръката протегната с устрем към теб – жалък злодей красотата безмълвно отнема ти, гладно отгоре извива се вятър свиреп. Ясно, такава е тук на природата волята, никой не рони сълзи в този сив кръговрат. Мило глухарче, прости на мечтателя, моля те. С вятъра тръгвай сега по широкия свят.

Напоследък си поиграх с така или иначе генерирания речник на български словоформи, и в допълнение на съществуващите „играчки“, направих още няколко Пълният списък е: анаграми проверката на и-кратко – далеч от перфектна, но върши работа римен речник – не зачита ударения, макар че можех поне в някои случаи да го прави пароними ехо (дайте file > download ако google docs забие) – това е списък от думи, които са „ехо“ на други думи. Напр. „античен“ е ехо на „романтичен“, а „сива“ на „красива“