Шест месеца по-късно

В събота отбелязахме 6 месеца антиправителствени протести. Правителството още не е паднало, т.е. не сме постигнали целта си, но пък постигнахме много други неща. Научихме, че:

  • не сме сами в желанието ни за прозрачност и базови нива на морал
  • положителните обществени процеси могат да се катализират – заедно с протестите в обществото започнаха положителни раздвижвания – НПО, браншови оргазнизации и др. Немалко хора почувстваха, че могат да променят нещо и се заеха с това.
  • хората на площада сме в мнозинството си интелигентни и културни – оставяме чисти улици след многохилядни, многочасови протести, за 6 месеца не сме вандалствали (десетина „провокатори“, хвърлящи павета и дърпащи заграждения не се броят)
  • трябва да внимаваме какво казваме публично и как го казваме, за да не отблъснем или обидим някого от дадена идея или кауза
  • значим много, щом целият медиен и ПР ресурс на политико-икономическата мафия беше впрегнат с месеци да обяснява, че не сме автентични, че ни плащат, че сме лумпени и пияници
  • имането на политическа позиция не е ненужно; че отделянето на време за следене на обществените процеси не е загубено, защото иначе важните неща се случват без нас
  • с недоволството си, заедно можем да влияем на някои решения – Пеевски беше оттеглен
  • несъгласието по определени точки с други хора не значи, че те са наши врагове, и не значи, че не можем заедно да преследваме обща цел
  • има фирми и медии, които са собственост на тези, които определят дневния ред в държавата и имаме избор дали да купуваме от тях или не. Монитор, Телеграф, Уикенд, Лафка, Булгартабак, Виваком, Техномаркет, КТБ.
  • можем реално да притесним властта, дотолкова, че да изпращат хиляди полицаи срещу няколкостотин протестиращи
  • протестиращите сме малцинство, което обаче може да инспирира промяна
  • благодарение на интернет, посланията ни се разпространяват далеч отвъд площада и промениха поне малко светогледа на много хора
  • съидейците ни от площада могат да ни станат приятели
  • има хора, които не са съгласни с позицията ни, но можем, без да се конфронтираме, да убедим някои от тях, че това, което правим е правилно
  • обществените сгради имат доста задни входове

Защо това, че сме научили много неща, е постижение? Защото пътят към едно здраво и трайно общество задължително минава през това да знаем как да бъдем общество. А от обществото зависи властта – тя е едно негово огледало.

Това са ни „опорните точки“ – пътят продължава…

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *