Автор: Bozho

Изкуственият интелект навлиза в много сектори, но един от тези, в които повишаването на ефективността има най-голям потенциал и технологията е най-развит вид, е ИТ секторът. Изкуственият интелект пише код сам, и макар писането на код да е само част от работата, това може да има сериозен ефект върху пазара на труда. Има и едно усещане сред хора в сектора, че тъсренето се охлажда и има съкращения извън обичайното. Затова поисках от НАП данни за динамиката на трудовия пазар в ИТ сектора (можете да ги свалите тук) – брой трудови договори по месеци, за всяка от многото длъжности в ИТ сферата. Резултатът е, че поне на този етап не се вижда ясна негативна тенденция – общият брой на заетите във всички длъжности за последните 3 години расте – от 84 хиляди през юни 2023 до 90 хиляди през май 2026 г., като ръст има всеки месец спрямо предходния. С изключение на последния – май спрямо април 2026 г, с 200 заети по-малко. Ще следя дали това е начало на негативен тренд или временна флуктуация. Когато влезем на ниво отделни длъжности, картината е същата – ръст навсякъде в последните три години, и спад в последните 1-2 месеца. Спадът в последните 2 месеца на основните 2 позиции: „програмист софтуерни приложения“ и „разработчик софтуер“ е около 100 заети (от общо над 22 хиляди). Разбира се, това не са всички длъжности за програмисти – има „програмист уеб сайтове“, „експерт по проектиране и програмиране“, „програмист-аналитик“ и др. – можете да ги видите в качения по-горе файл. Разбира се, данните не включват някои други начини на наемане в ИТ сектора – напр. консултанти чрез B2B договор, в който случай експертът е управител, и съответно не влиза в статистиката. Не влизат и граждански договори, и някои freelance отношения през платформи като upwork. Данните не включват и нетехнически

Разделението на 2 парламентарни групи е политическа грешка. И е некоректно спрямо избирателите. Особено при предстоящото формиране на еднолична власт, на която трябва да противостои силна опозиция. За съжаление не успяхме да убедим колегите от ПП в това и тяхното желание за две парламентарни групи се реализира. Техническите аргументи за места в комисии и време за изказвания, които чета, са неверни, но дори да бяха верни, са анти-политически аргументи. Аргументите за фундаментални различия също са слаби, поради което се доукрасяват, изпращайки позициита на ДБ в крайности, каквито никога не сме заемали. Инвестициите в човешки капитал, чрез повишаване на качеството на публичните системи, са важни и за дясното. Неслучайно на всяка среща с бизнеса основна тема е образованието, напр. Неслучайно ключови мерки и реформи в здравеопазването са инициатива на ДБ. Да, различия има, но ако бяха толкова фундаментални, нямаше да е възможно да сме коалиция и да имаме две съвместни управления, макар и кратки. И още нещо: завладяната държава още не е разрушена, моделът още не е демонтиран. Изборният резултат е предпоставка, но не гаранция за това. Като политици имаме задължение да намираме консенсус и да правим компромиси, без да занимаваме избирателите с механиката на това. И като оставим личните си предпочитания и комфорт на заден план. Общата, силна президентска кандидатура остава задължителна. И ще работим активно за нея. А Демократична България ще работи по всички приоритети, които сме защитавали и в голямата коалиция в последните години. И ще продължим да сме гарант за модернизацията и европейския път на България.

Благодаря на всички, гласували за ППДБ и особено на тези 13528, гласували за мен с преференция в София и още 1305 в Бургас. Ценим тази подкрепа и разбираме отговорността, която идва с нея. Коалицията има ръст на гласовете с 62 хиляди и е единственият от субектите в предходния парламент, който има значим нетен прираст на гласове. Но този резултат не е успех. Не е успех, защото хората не припознаха нас като годен субект да поеме управлението на страната. И причините за това трябва да търсим в себе си. Нужно е да анализираме внимателно грешките и да предприемем корективни действия. Да отчетем проблемите в кампанията (разнопосочните послания, липсата на кохерентност на слогани, цветове, програми), за да сме в адекватна организационна форма, която да дава убедителна заявка за управление. В парламента ще са налице 160 гласа, с които да бъде избран нов Висш съдебен съвет и съответно главен прокурор. С това не свършва демонтирането на модела, но е ключова стъпка, без която не може. Още веднъж благодаря на избирателите за доверието. Ще действаме стриктно съгласно предизборните си ангажименти.

Вчера беше последният работен ден на това Народно събрание. Малко числа: вносител (и съавтор) съм на 77 законопроекта. И на 40 предложения между четенията. Задал съм 172 въпроса на министри. Имам близо 400 изказвания в зала и в комисии. Но числата не са най-важните за равносметката – важно е съдържанието и политическият прочит. От съдържанието, като най-голямо усилие, мога да откроя закона за изкуствения интелект – технология, с която България изостава на всички фронтове, и е нужно насърчителни мерки на законово ниво, за да „не изпуснем влака“. Такъв позитивен дневен ред е нужен в политическия живот, защото непрестанното плюене не носи просперитет. А относно политическия прочит – този парламент можеше да сложи санитарен кордон около пълзящото завладяване на държавата. И мнозинството в него отказа да го направи. Затова санитарния кордон го сложиха гражданите, които с многохилядни протести свалиха правителството, съучастващо в завладяването на институциите, така че те все повече да работят за частни интересни и все по-малко – за обществения интерес. Едно от много малкото позитивни неща, което се случиха, беше еврозоната – успех, дължащ се на работата на много правителства, а и на нашия натиск върху разколебаното правителство в началото на мандата. Извън това, дневният ред беше доминиран почти изцяло от желанията на Пеевски да я преяде с власт. И това свърши както винаги свършва – с протести, които го свалиха, и нелепи обяснения от трибуната как протестите били на Сорос. Много от цитираните по-горе законопроекти бяха или с антикорупционна цел, или с цел дигитализация и модернизация, или с цел намаляване на административната тежест и провеждане на десни политики. Почти нито един от тях не беше приет. На тези избори търсим подкрепа, така че всички нереализирани правилни, десни, антикорупционни политики да намерят мнозинство и да се случат. За да живеят българските граждани по-добре. #7 #105

Борбата с корупцията не е просто слоган, а конкретни действия. На предните избори имахме подробна антикорупционна програма. И макар и в опозиция, следвахме тази програма. Ето 20 антикорупционни законодтелни промени, които внесохме в рамките на този парламент: 1. Закон за здравното осигуряване – електронни уведомления към пациента за извършени здравни дейности, така че пациентите да контролират фиктивните дейности, чрез които се източва здравната каса (напр. болница казва на здравната каса, че сте в болница, а вие дори не знаете). 2. Наказателно-процесуален кодекс – ограничаване на държането на дела „на трупчета“, което е основен инструмент за натиск на задкулисно-завладяната прокуратура. 3. Закон за специалните разузнавателни средства – ограничаване на злоупотребите със СРС-та (напр. подслушване), тъй като нерядко вместо инструмент за доказване на престъпления, това се е превърнало в инструмент за събиране на компромати. 4. Закон за обществените поръчки – частни болници да правят търгове за лекарства, за да постигат по-добри цени, а не да възлагат на свързани фирми и така сами да определят цената, която здравната каса след това да има плаща. 5. Закон за управление на отпадъците – либерализация на режима за оползотворяване на отпадъци, което да доведе до намаляване на продутковите такси, които плащат всички, когато си купуват продукти, които оставят отпадък. Тези такси бяха вдигнати десетократно и това се отрази на цените, а причината беше, че едни мутри са превзели и МОСВ, и оползотворяващите организации. 6. Закон за здравето – ограничаване на фалшивите ТЕЛК-ове чрез система за автоматизирана оценка на риска. Има 800 хиляди души с ТЕЛК, което е огромен разход за бюджета. Част от тези хора всъщност нямат никакво сериозно заболяване, а си плащат за ТЕЛК, за да ползват привилегии – паркомясто, намалени такси и др. 7. Закон за публичните предприятия – плащанията на големите и средните публични предприятия (държавни и общински) да бъдат публикувани, както направихме

Предстои нов договор с Майкрософт за държавната администрация. На фона на централните политически събития и многото комуникационен шум, на заден план остана решението на Министерския съвет да възложи на министъра на електронното управление да проведе обществена поръчка за продукти на Майкрософт. Преди да отворя темата за офис пакета, трябва да уточня две неща: 1) държавната администрация ползва много продукти на Microsoft, чието лицензиране и поддръжка трябва да уреди – Windows Server, SQL Server и др. Това не е офис пакета и там дори да имаме технологични спорове за Windows vs Linux и за най-удачния избор за системи за бази данни, безспорна е нуждата от поддръжка. и 2) Microsoft е компания с добра репутация и големи и компетентни партньорски мрежи, което осигурява достатъчни гаранции за администрацията, че няма да бъде оставена да се оправя сама (което тя не може). След тези уточнения, да минем на темата с офис пакета. Microsoft от много години предлага Office365 – облачен офис, при който Word, Excel и PowerPoint продължават да работят локално, но имат и функционалности за споделяне и колаборация, които пък изискват облачна интеграция. Предлага и централизирано управление на имейл. В частния сектор съм бил клиент на Office365, и той спестява много главоболия и налага много добри практики, вкл. във връзка с киберсигурността. Имам и негативен опит с поддръжката в Индия, която един месец не можа да разбере какво ги питам и накрая си призна, че имат бъг, но нетният резултат е безспорно позитивен. Но тук идва проблемът, с който се сблъсках като министър – Майкрософт изисква всички потребителски акаунти да бъдат в облачната активна директория (AzureAD/Entra). Това означава цялата държавна администрация (десетки хиляди служители) да бъдат управлявани в облака на Майкрософт. Друг проблем са данните – Microsoft не предлагаше на правителствата възможността да контролират изцяло ключовете за криптиране на данните, което значеше, че