БЛОГодаря

Предложеното правителство се доближава до това, което от Да, България и ДБ говорим от доста време – правителство на конституционната реформа с максимално неполитически, експертен профил. Само такова правителство има шанс да успокои разделенията в обществото, докато дава време на парламента за най-важната системна промяна, за която настояваме от години – конституциона реформа на съдебната власт и най-вече на прокуратурата. Настоявайки за неполитически профил на кабинета, от Да, България не излъчихме министри, освен този, който може да е гарант именно за конституционната реформа – министъра на правосъдието. И то не каква да е конституционна реформа, а качествена. Затова Атанас Славов, доктор по конституционно право, е възможната кандидатура в настоящата ситуация. (А вече много пъти беше казано, че ако конституционната реформа бъде подменена, оставката на правителството ще последва веднага) Всички останали ще бъдем в парламента, и заради Конституцията, и защото при липса на активна законодателна дейност в последните две години са се натрупали толкова много закони, които трябва да бъдат приети с внимание към детайла и балансите (вкл. свързани с електронното управление). Фокусът на това правителство за нас е конституционната реформа, която то прави възможна. В тази безпрецедентна ситуация всичко останало е на втори план, защото е следствие от липсата на върховенство на правото. „Ама как така с съдебна реформа с (друга партия, която нашите избиратели силно не одобряват). Те ще ви излъжат! Вие ги изпирате!“. Разбирам тази реакция. И съм сигурен, че чувствителността на избирателите трябва да остане висока. Но за промяна в Конституцията са нужни поне 160 гласа. И това е така, защото промяната на основния закон трабва да има широка обществена подкрепа, а не просто ситуационно мнозинство. Ще бъде трудно в парламента, нямаме илюзии или излишен патос. Но сме длъжни да опитаме. Заявили сме тази цел пред избирателите, обяснили сме защо тя е важна според нас. А при

Реформата на администрацията е нещо, което започнахме в последното редовно правителство. Можете да проверите какъв беше подходът – съкращения на щатни бройки след функционални оптимизации и преминаване към споделени услуги. Т.е. по всички правила за тази реформа. Иначе казано – по делата ще ни познаете. В Министерство на финансите беше приет устройствен правилник, който напълно законосъобразно оптимизираше администрацията. После беше отменен от служебния кабинет. В МЕУ подготвяхме сходна промяна, но заради преструктурирането на старата държавна агенция, не стигнахме дотам. Но пък участвахме в пилотното ползване на споделени услуги за човешко ресурси. В Министерство на транспорта също бяха съкратени щатни бройки. В областните администрации се премина към централизирано счетоводство (довършено от служебния кабинет). От МЕУ изпратихме детайлни въпросници до всички министерства за ИТ звената им и с какво точно се занимават, за да централизираме т.нар. service desk функции. Напр. от Администрацията на Министерския съвет преназначихме целия ИТ отдел към изпълнителната агенция под МЕУ, от МФ готвихме да вземем единия отдел от двата в ИТ дирекцията. Имахме заседание на съвета за административна реформа, на който министерствата докладваха докъде са с оптимизациите и с преминаването към споделени услуги. Знам, знам. Скучно е. Но това е правилният начин за съкращаване и опимизиране на администрацията и работим именно по него. Сигурно щеше да е по-интересен статус, ако бях разказал в подробности как при поемането на министерството получих информация от бивши служители, че един настоящ служител е близък до определена партия. Реакцията ми беше „ако е компетентен, няма причина да го уволнявам“. И как след това установихме, че същият пуска доноси срещу мен. Ако политическите пристрастия на един държавен служител пречат на работата на администрацията, в която работи, то той няма място там. Но смятам, че това е по-скоро изключение. В програмата на правителството записахме въвеждане на централизиран етап на конкурсната процедура за държавни служители. И

Днес в записите на Радостин Василев се чува как Христо Иванов бил измислил как да не бъде свалян имунитета на Борисов. Христо Иванов вече отрече да е имало такъв замисъл, но нека обясня детайлите, защото работих по конкретиката на тази идея за ползване на правилата на европейския парламент. Известно е, че нашата прокуратура е бухалка и не се свени да повдига обвинения по политически причини. Конституцията е дала на народните представители имунитет, за да ги пази в случаи, включително в които с действията си провокират прокуратурата – напр. с гласуване на закони за орязване на всевластието на главния прокурор. В правилника на Европейския парламент има разписана процедура, по която комисията по правни въпроси (JURI) разглежда в закрити заседания исканията за имунитети на евродепутати, изслушва ги и дава доклад, за да може в пленарна зала да бъде решено дали имунитетът да бъде даден. Комисията може да изисква всички материали по разследването и има обективни критерии за преценка. Това със сигурност не отнема 6 месеца – искането на Цацаров за имунитета на Елена Йончева е отнело 2 месеца, като единият е бил празничният декември. Към момента в правилника на нашето Народно събрание няма много подробности за този процес, преценката се прави на база на това, което прокуратурата реши да предостави като информация, и всъщност позволява „тупане на топката“. А това оставя отворена врата за спекулации, вкл. с това кой кого пази и с какви мотиви. Затова обсъждахме въвеждането на по-ясни правила, като европейските. За да няма бланкетното даване на имунитети или бланкетното отказване на имунитети, а всеки случай да може да бъде преценен обективно. За да изпълним духа на Конституцията. И за да не може с едно гласуване, без да имаме детайли, да бъдем вкарани в нечия игра или в нечий лагер. Такъв механизъм е особено важен в момент, в който Гешев

Всички са съгласни, че трябва да излезем от политическата криза. Но трябва да решим причината за нея, а не да лекуваме симптомите – едно правителство, получило 121 гласа, няма да я реши само по себе си. А причината е, че каквато и формула за правителство да приложим, хората няма да ни повярват, че разбирателството не е заради „порциите на властта“. А няма да ни повярват, защото институцията, която трябва да пази обществените ресурси от корупционно превземане, е мутренска структура, която активно подпомага това корупционно превземане. Няма как да има широко доверие в никое управление, докато като общество нямаме поне базова увереност, че прокуратурата ще преследва корупционни престъпления без да звъни по телефона преди това, за да каже „падна ли ни в ръчичките, приятелю“ и без да използва всяка процесуална вратичка за политическо влияние. Затова правителство на конституциинната реформа е тяснята пътечка, която да ни изведе от гората на политическата криза. И то може да е само с втория мандат, както заради дълготрайния ни ангажимент към избирателте за конституционна реформа, така и заради горчивия опит от 2015 г, когато дори минимално възможният консенсус беше саботиран с поправка в последния момент. Тогава министърът на правосъдието подаде оставка. Сега залогът е по-голям и трябва да сме убедени, че премиерът ще подаде оставка, ако реформата бъде подменена. Това нашата коалиция може да го гарантира като мандатоносител. Едва след това можем да постигнем другите амбициозни задачи за страната. Иначе и те ще потъват в корупционната тиня – еврозоната ще я спира един задкулисен интерес, Шенген – друг, плана за възстановяване – трети. Ако пък не го направим, пропускаме исторически шансове.

Тъй като често говорим за плана за възстановяване и устойчивост твърде общо, се създават грешни интерпретации. Затова ще вляза в конкретика. Планът за възстановяване и устойчивост не е една торба пари, която България ще получи, ако приемем едни закони. Планът е дълъг списък от реформи, които включват изменения на закони и наредби, но далеч не само – инвестиции, действия на изпълнителната власт, процедури, възлагания, постигане на конкретни резултати. Ще дам два примера: Първият е изграждането на високоскоростна интернет свързаност до всички 265 общински центъра и отвъд тях, за покриване ма отдалечени райони. За това не се изискват изменения на закони. Но се изисква много работа – планиране, комплексно разрешително от МРРБ (защото трябва да се копае за полагане на оптични кабели), нотификация на държавна помощ, провеждане на процедури за избор на изпълнители. В крайна сметка ще получим парите, ако постигнем целта – брой жители с високоскоростен интернет. Вторият е пълна дигитализация на инвестиционното проектиране и разрешителните за строеж. В момента без печати по огромми листи с проекти, и бюрокрация на всяка стъпка, не можеш да построиш нито бизнес сграда, нито жилищна, нито дори пристройка. Тази мярка включва изграждане на централизирана система (подготовката за нея започма по наше време) и пълна промяна на процесите. Изисква и изменения в Закона за устройство на територия, за да бъдат узаконени новите, оптимизирани процеси. Законите, които са необходими, отключват междинни плащания от Европейската комисия към България, за да може да ги инвестираме в планираните проекти. Но далеч не изчерпват реформите. Ако за една реформа беше достатъчно публикуването на нещо в Държавен вестник, щяхме да се барикадираме в печатницата на Държавен вестник и за две седмици да „реформираме“ всичко. Планът за възстановяване и устойчивост е квази-управленска програма и изисква доста усилия, да бъде изпълнен. А когато бъде, плюсът няма да е, че едни пари са усвоени

Тези дни се появяват множество публикации с проблемни изборни протоколи и грешни сумирания. На официалната пресконференция на Продължаваме промяната – Демократична България позицията ни беше, че проблеми има и те трябва да бъдат посочени и решени, и макар че тяхното натрупване едва ли би променило крайния резултат, всеки глас има значение. Подкрепям тази теза и нейнто спокойно артикулиране, като ще опитам да обясня детайлите и какво точно виждаме. Първо, усещането за нечестност е разбираемо. Имаше много секции с проблеми с машините, заради това, че ЦИК не осигури тестове с реалната хартия и реалните ролки и те, оказа се, не работят добре с машините. Има секции с фрапантни грешки, има секции с поправяни протоколи, има лошо организиран процес в СИК, както се видя на камерите. Доста секции не излъчваха наживо, протоколите на РИК и дори финалния има несъответствия при сумирането, имаше и много сигнали за купуване на гласове. Тези проблеми произтичат от пропуски в Изборния кодекс и грешки на изборната администрация. И за почти всеки от тези проблеми сме предупреждавали. Но да ги разгледаме един по един: разминавания между машинните данни и протоколите на СИК (т.е. човешкото броене). В много случаи (1/5 от секциите) имаше такива разминавания. Това беше очаквано и го казвахме много пъти – машината е по-добра от хората в това да брои и да смята. В крайна сметка, обаче, разликите са пренебрежимо малки. ППДБ имаме отчетени с 1458 гласа по-малко от секционните комисии спрямо машините. Да, не е редно да има такива грешки, защото всеки глас е важен и ние затова се борихме да останат машинните данни за такъв тип проверка, и настоявахме пред ЦИК тя да се случи в РИК, за да може да се отстраняват. Но именно заради тези усилия, злонамерени системни манипулации по-скоро няма – това са очаквани грешки при броенето, каквито винаги е имало.

Неутрализирането на дезинформационни кампании е деликатна тема. Защото винаги някой чете „борба с дезинформацията“ като „заглушаване на свободата на словото“. И действително ледът е тънък, затова основен принцип, от който се ръководя е „не трябва държавата да може блокира съдържание, защото го смята за грешно“. Но възползвайки се от тази европейска ценност, и Кремъл, и местни играчи, организират дезинформационни кампании с политически и геополитически цели. Именно за това не можем да вдигнем ръце и да кажем „к’вото-такова“, оставяйки пропагандните наративи да достигат до все повече хора без насрещна реакция. Ето няколко доста специфични мерки, които предвиждам, и които не включват цензура. Някои от тях изискват законодателна инициатива, като още в миналия парламент предложихме законови изменения: задължение за идентифициране на трол ферми от големите социални мрежи. Това не са хора с различно мнение или дори индивидуални анонимни акаунти. Това са много на брой профили, които действат координирано, за да промотират пропагандни наративи – чрез споделяне, харесване, публикуване в групи, коментари. И в момента те са забранени, но социалните мрежи полагат минимални усилия да прилагат собствената си забрана. ограничаване на алгоритмичните изкривявания при препоръчване на съдържание, за да не се препоръчва толкова много най-сензационното и скандално съдържание. По този проблем правомощия вече има Европейската комисия, като България ще участва в тази политика, давайки местната гледна точка, както направих миналата пролет при срещите си с комисарите Юрова и Бретон прозрачност на модерацията и възможност обжалване – това е предвидено в скоро приетия акт за цифровите услуги на ЕС, като ние предложихме и ще предложим пак местна уредба, така че блокираните профили да могат да обжалват пред трета страна. А социалните мрежи ще трябва да предоставят повече информация за модераторските си практики, които са скрили под корпоративната тайна (и отказаха отговор на всеки въпрос, поставен в документите от изслулването, което проведохме по темата) стратегическа

Със закони вече често се въвеждат софтуерни системи – електронни регистри или нови функционалности на съществуващи системи. В този парламент приехме няколко такива и пред приемане бяха още няколко. В тези слуачаи изпълнителната власт казва „тук ни трябват две години“. Понякога планираният срок не стига и НС гласува удължаване. В закон не трябва да се пишат спецификации, но на практика законовите изисквания очертават рамката на софтуера, който ще ги обслужва. Народните представители не могат (и не се очаква да могат) да оценяват времето и сложностра за възлагане и разряботка на софтуер. В правна комисия, напр., отвхърлиха мое преложение за отваряне на статистически дани за сигнали, защото било много сложно и скъпо да се направи (една SQL заявка). Но това предизвикателство трябва да бъде решено без да напълваме парламента с ИТ мениджъри и програмисти. Част от проблема е, че Законът за обществените поръчки не е адекватен за разработка на софтуер по съвременни методологии. И сроковете за процедурите и обжалване правят модернизацията мудна и трудно предвидима. На този проблем съм предлагал три допълващи се решения, за които ще продължа да работя. Първото е въвеждането на централизирана система за управление на регистри. Системата е предвидена в проекта ни за изменение на Закона за електронното управление. Тя ще позволи по-прости регистри да се правят с няколко настройки и няма да отнемат година и половина. Второто е използването на low-code платформи, с които бързо могат да се създават нови системи с ограничени функционалности. Възложих на администрацията да подготви проучване на такива системи, като дори използвахме една такава с отворен код за нетривиалната анкетна система за украинските бежанци. Третото е налагане на нов подход при ИТ обслужването на администрациите. Други държави използват т.нар. рамкови споразумения по директивата за обществените поръчки, които дават повече гъвкавост и бързина. Подготвяме законодателни изменения, които да уредят този процес с допълнителна