Да поговорим за ИТ фирмите и обществените поръчки

Покрай поръчката за тол системата и електронните винетки, както и преди това покрай падането на Търговския регистър, както и винаги, когато има някакъв публично видим проблем с някоя държавна или общинска информационна система, често се срещаше тезата за некадърните фирми, които правят обществени поръчки и как само някоя читава фирма да вземе поръчка, всичко ще е наред. Отдавна си мисля да напиша нещо по въпроса и ще използвам случая. Няма обаче да споменавам фирми и да ги класифицирам като добри или лоши, защото, както ще видим по-долу, нещата изобщо не са черно-бели. Може би ни се иска да се направи един черен списък на фирми, на които да не се дават обществени поръчки и всичко ще си дойде на мястото. Само че факторите са доста повече – ще опитам да ги събера в списък, без да опитвам да ги подреждам по важност. А този въпрос е важен, защото в крайна сметка реализацията на електронното управление минава именно през ИТ поръчки, и то доста такива. Некадърни фирми – да, ясно е, че има такива и то немалко – фирма с 1 старши разработчик и 7-8 младши за колкото може по-малки заплати, да наливат код, и все нещо ще излезе. Старшият разработчик ще следи процеса, и готово. Той самият може да не е достатъчно добър, но поне има опит. След това тези младши разработчици се изстрелват при първа по-адекватна възможност, защото виждат какъв ужас е. Има и други фирми – които си имат разработчици и мениджъри с опит, но просто никога не са правили софтуер както трябва. Винаги е било с процес „каубойско писане на код“, и „мазане“ – без оглед за производителност, информационна сигурност, удобство… и все някой друг е виновен. Някои не ползват контрол на версиите, не знаят какво е уеб-услуга и като цяло – останали са в 90-те. Виждал

Continue reading

Електронна държава [презентация]

Преди месец изнесох презентация във Велико Търново и Варна на тема „Електронна държава“. Идеята беше да разкажа какво има, какво трябва да стане съгласно заложените в закони и стратегии идеи, какво не е станало и защо. И също така – какво е електронното управление и защо е важно. Слайдовете можете да разгледате тук: В общи линии, нещата се случват по-бавно отколкото би ми се искало, а някои ключови (и отключващи) проекти – като електронната идентификация и системата за създаване на регистри – се отлагат и бавят твърде много. Основната ми теза в крайна сметка е, че електронното управление не е просто улеснение за разглезени жълтопавтници, нито е просто оптимизация на процесите в администрацията. Електронното управление е средство, чрез което държавата да стане по-прозрачна, по-некорумпирана и по-малко натрапваща се в живота на гражданите със своята бюрокрация. И не на последно място – по-ориентирана към бъдещето.

Continue reading

Без регистри идва хаос

Често разбираме колко е важно нещо чак когато спре да го има. Такъв беше примерът с Търговския регистър – бяхме свикнали всичко да е достъпно онлайн, да можем да проверяваме актуалното състояние на фирма, без да разнасяме хартиени удостоверения, да подаваме онлайн документи за регистрация и промяна на обстоятелства за дружества. Докато през август регистърът не спря за повече от две седмици. И тогава се оказа, че не могат да се осъществяват сделки, че някои фирми не могат да превеждат заплати. Търговският оборот не спря, но беше затруднен заради липсата на регистъра. Регистърът „оцеля“ и ни остави важна поука – че публичните регистри са изключително важни и тяхната липса създава хаос. Търговският регистър е един от най-важните, но далеч не е единствен. Други ключови за държавата регистри са Националната база данни „Население“, поддържана от ГД „ГРАО“, имотният регистър, кадастърът, регистърът на МПС, регистърът на особените залози, кредитният регистър, регистърът на обществените поръчки, регистърът на акционерите към Централния депозитар. И още стотици секторни регистри и регистърчета – в сектор „Здравеопазване“, в сектор „Правосъдие“, в сектор „Туризъм“ и т.н. Тези регистри не са просто следствие от желанието на държавата да контролира всички аспекти на обществения живот. Те до голяма степен допринасят за повече прозрачност и по-голямо спокойствие на участниците. Търговският регистър например ни гарантира, че правим бизнес с истинските представители на съответното дружество. Имотният регистър ни позволява да знаем пълната история на един имот. Регистърът на МПС позволява (макар и неефективно реализиран към момента) контрол на правилата за движение и съответно безопасността на участниците. Кредитният регистър позволява на банките да правят по-добра преценка за своите кредитополучатели. Регистърът на населението пък е необходимо условие за каквото и да било електронно управление. Немалка част от всички регистри се водят и на хартия, но в дългосрочен план хартията ще отпадне. Това означава, че поддържането на

Continue reading

Фактите, Санчо – електронното гласуване според Михаил Константинов

Въпреки че знам, че това да оборваш нечие конкретно мнение не винаги е ефективен инструмент за убеждаване на хората, не мога да се сдържа и да не коментирам вчерашната статия на Михаил Константинов в 24 Часа. Статията е пълна с толкова много полуистини и неверни твърдения, че не мога да я оставя без отговор. Не е ясно дали статията изглежда така заради неуспешен опит на Константинов да обясни материята по по-прост начин пред читателите, или както все повече ми се струва – защото не е разбрал детайлите. Но крайният резултат е такъв – защитаване на теза против електронното гласуване на база на грешни твърдения. Ще извадя конкретни цитати и ще обясня защо са или неверни, или опростени до невярност. И тъй като нямаше как другояче да действат външните сили, ясно е, че [в САЩ] ставаше дума за въздействие върху електронните средства за комуникация – първо, чрез влияние в социалните мрежи и второ – директно върху системите за гласуване. Няма данни електронни системи за гласуване да са били манипулирани. Доклад на американския National Intelligence Council казва, че машини или компютри, с които е извършвано броене не са били манипулирани. Хакнати са били мейли на някои служители на избирателни комисии и съответно са изтекли данни за регистрирани за гласуване граждани, но това в никакъв случай не е „директно върху системите за гласуване“. А и както се казва в други статии по въпроса – ако можеш да насочиш общественото мнение, защо ти е да хакваш резултата? Защото ако хакнеш резултата, всички ще разберат, че нещо не е наред. Когато „хакнеш“ хората, те ще продължават имат доверие в системата, но тя ще бъде ефективно компрометирана. В нея всеки глас е блок във веригата на блокчейна и всеки, който е гласувал може да провери директно дали гласът му е наличен във веригата. Това е крачка

Continue reading

Отлагат електронното гласуване

Когато преди една година на едно събитие отидох при проф. Михаил Константинов и го помолих да не говори неща за електронното гласуване, които са твърде опростени, за да се верни, той се обиди и каза, че бил математик и не лъжел. Причината да го призова към повече коректност беше, че неговите клишета след това стават политически опорни точки. И онзи ден ги чухме едно към едно от премиера. „Пробиха естонските карти“, „Холандия го забрани“, „Германският конституционен съд го забрани“, „Намесиха се в американските избори“. Разговорът беше на нивото на пияници в квартална кръчма…“ама то това беше фейсбук“..“ама изборите бе, изборите“.. „фейсбук няма общо“ … „американските избори!“. Неудобно ми беше чак… А в конкретика, за всички тези митове съм писал и преди, но ето и тук накратко – част от естонските карти имаха потенциален проблем, с който срещу няколкостотин долара на карта, можеш да подпишеш нещо вместо собственика на картата. Сериозен проблем, но откриваем при опит за злоупотреба. Естонските власти обявиха, че не е установено някой да се е възползвал. Освен това цената е доста повече от цената на един купен глас. Та не е точно „естонските карти ги пробиха“. Даже хич. Холандия и Германия го били забранили. И двете са се отказали от конкретни реализации на машинно гласуване по различни причини. Т.е. малко общо с темата. Решението на констутуцуонния съд в Германия не изключва да има електронно и машинно гласуване, но поставя високи изисквания. Т.е. хич не е „Германия и Холандия го забраниха“. „Никой не знае кой стои от другата страна като гласува“. Електронната идентификация е именно начинът да се идентифицира кой стои от другата страна. За съжаление, въпреки че прокарахме закон и оставихме готов проект, идентификация още няма (по темата писах преди една година). Освен това отлагат и електронните лични карти с една година (тъй като пускането на една

Continue reading

Алгоритмична и технологична прозрачност [презентация]

На тазгодишния OpenFest (конференция за отворени технологии) реших да говоря по малко по-абстрактна тема. А именно – как нямаме представа какво правят технологиите около нас и че това е опасно, както индивидуално за нас, така и за обществата ни. В английската си статия по темата отбелязах, че по принцип не обичам твърде общи презентации, особено когато са поднесени от някой, който нито има идея от технологията, нито има идея какво е „публични политики“, защото става манджа с технологични грешки и свръх-желание за регулация. Надявам се да съм представил по-адекватен поглед върху темата. А тя е важна, защото алгоритмите и технологиите като цяло започват да ни променят и това не винаги е към по-добро. Не съм технологичен скептик, даже напротив, но всеки инструмент може да бъде използван по различни начини. Понякога дори да няма зла умисъл, има негативни странични ефекти. Затова тезата ми е, че най-важната първа стъпка е прозрачността – да знаем какво и как се случва около нас. Да знаем кой има достъп до автомобила ни или до домашното устройство за измерване на фините прахови частици, да знаем защо YouTube ни препоръчва усилено видеа против ваксините или твърдящи, че земята е плоска, да знаем защо Facebook ни показва реклама за депресия и защо ни предлага за приятел онзи човек от съседната маса в кръчмата снощи. Да знаем дали самоуправляващата се кола ще избере да убие детето или бабата, дали фризерът ни не изпраща разговорите ни вкъщи към компанията-производител, дали да си купим врата за апартамента с „електронно заключване“ (или след декомпилиране на приложението да се хванем за главата и да се откажем). А какво като знаем защо и как? Колкото повече знаем, толкова по-информиран избор правим. Толкова по-малко могат да ни манипулират (не че знанието елиминира тези влияния, но поне ни помага да сме нащрек). Толкова по-малки са рисковете

Continue reading

Моята лингвистична история

Тази година е 35-тата годишнина на ученическата лингвистика в България – състезания, олимпиади, семинари. Тъй като съм минал през всички роли – ученик и състезател, лектор, ръководител, жури – бях помолен да напиша нещо за лингвистиката от моя гледна точка. Та, реших да опиша всичко, макар и накратко. Започнах да се занимавам с лингвистика общо взето случайно. Имам бегъл спомен как в 9-ти клас учителката ни по математика дойде и каза „в календара на олимпиадите има някаква математическа лингвистика. Искате ли да пробвате?“ Е, пробвахме… и няколко човека от класа стигнахме до националния кръг, където даже спечелихме трето място на отборното състезание. Следващата година се оказа, че след националния кръг и зимните състезания съм в разширения отбор за международната олимпиада. Подготовката беше в Русе, където отидох директно след като се върнах от международна олимпиада по информационни технологии. Бях изморен от път и часова разлика и спах повечко. Не бях (и все още не съм) твърде социална личност, съответно се запознах с много малко хора на подготовката (а и имах приятели в Русе, с които се виждах вместо това). Отчитам това като грешка, която обаче скоро след това успях да поправя. След контролните успях да се задържа в първите 8, което значеше, че ще участвам във втората Международна олимпиада по лингвистика в Москва. Стигането дотам не беше безпрепятствено – за изваждане на виза трябваше да изпратя паспорта си по куриер, обаче куриерът го загуби (ограбили им буса). Съответно последва експресна поръчка за нов и лично занасяне до другия край на България от баща ми. В крайна сметка стигнахме до Москва, кацнахме на Шереметиево посред нощ, и с едни бус организаторите ни извозиха до общежитията на РГГУ. А те бяха запомнящи се общежития – това е история, която разказвам и до ден днешен. Това, че всеки две стаи имаха споделена мивка и

Continue reading

Администрацията ще обменя документи електронно

От днес администрацията е длъжна да обменя документи електронно. Ще разкажа малко предистория. Документите между администрациите (между министерства, агенции, общини, областни управи) се разменяха чрез куриерски и пощенски услуги. Това е бавно, струва пари и като цяло излишно в 21-ви век. Но също така (почти) всяка администрация има електронна деловодна система от един от няколко (неголям брой) доставчици. В даден момент е бил съставен протокол, който да позволи електронния обмен, но по ред причини не се е стигнало до неговото използване. Наредбата към Закона за електронно управление, която прокарахме през есента на 2016-та, въвеждаше следните неща: Държавна агенция „Електронно управление“ да направи въпросният протокол официален. Да го съгласува, „дооправи“ и да му сложи „печат“, че е официален протокол за комуникация Всички администрации да са длъжни да ползват този протокол за обмен на документи помежду си и нямат право да обменят документи на хартия Това да стане до 1-ви ноември 2018-та (т.е. за срок от две години). С активна роля на Държавна агенция „Електронно управление“, това всичко се случваше, макар и бавно и с препятствия по пътя. Деловодните системи бяха надградени и поддържат протокола за комуникация (който (почти) всички доставчици са одобрили и в чието съставяне са участвали). Така с помощта на нормативни изменения благодарение на политическа воля и достатъчна експертиза на политическо ниво (ние в кабинета на Румяна Бъчварова преди две години и след това подкрепа от Томислав Дончев), на проактивна администрация (ДАЕУ) и на бизнеса (доставчиците на деловодни системи), най-накрая хартиите между администрациите са към своя край. Да, не всички ще го правят, да, ще има сканирани и разпечатани документи, да ще има мрънкане и може би технически проблемчета за отстраняване. Но ще има и доста пари спестени на бюджета и доста по-ефективна комуникация между администрациите. Хубавите неща стават бавно, особено когато става дума за огромни структури (в администрацията

Continue reading

Кратък политически коментар

И във Фейсбук, и на живо, политическият сезон е в разгара си. Демократична България, обединението на Да, България, ДСБ и Зелените, от което съм част, като най-активната извънпарламентарна опозиция (а и дори сравнена с парламентарната) е подложено и на най-много Фейсбук критика. Тези дни даже премиерът каза, че „само хейтим“. Което, разбира се, не е вярно (заради редица конкретни предложения по различни теми, в т.ч. законопроекти). По традиция обаче най-много критика има в рамките на самата демократична общност. Дали тази критика е добронамерена и градивна, дали идва от реално разочарование, дали идва от неразбиране или от нещо друго – няма значение. Има я и трябва да се слуша. С това, което пиша, в никакъв случай не казвам „ние си знаем най-добре, трайте си там“. Имаме ценности и идеи, но навигирането на сложния политически пейзаж не е тривиална задача – с медийни и финансови ограничения, с фокусирани усилия от страна на „пропагандната машина“, с фрагментирането на мненията на избирателите по важни външно- и вътрешно-политически теми, с организационните и комуникационни предизвикателства. И критиката е важен ориентир. Това, което искам да кажа на критикуващите обаче е, да поглеждат нещата отстрани понякога. Да видят дали критиката е за нещо, което сме направили грешно или е за нещо, което правим по начин различен от този, който те очакват. Има тънка разлика, но според мен е важна. Защото за всеки, който казва „защо не направите голямо дясно обединение“ има друг, който ще каже „няма да гласувам за вас, ако се съберете с тия“ (понякога дори това е един и същи човек). За всеки, който казва „защо нямате позиция по (текущ казус)“ има друг, който ще каже „защо политизирате (текущия казус)“. За всеки, който казва „трябват ви нови лица“ има друг, който казва „не сте разпознаваеми“. За всеки, който казва „само критикувате и нищо не предлагате“ има

Continue reading

Няколко административни мита

В живота на ни спазващи живота граждани редовно се налага да подпишем, „донесем“ или подготвим някой документ. Някои от тези документи са толкова масови, че почти всеки поне веднъж в живота си е трябвало да се сблъсква с тях. Свидетелства за съдимост, трудови договори, фактури. Те обаче са придружени с установени практики, които всички знаят и прилагат, но които или никога не са били изисквания на закона, или са отпаднали много отдавна. Следва неизчерпателна колекция от такива. Печати – печат не се изисква по закон почти за нищо. Един документ е валиден, когато е подписан от лице, което е законен представител на организацията от чието име се издава документа (по силата на нормативен акт, договор или заповед, напр.). Печатът някога може да е служил за допълнителна защита от фалшификации, но в момента можеш да направиш фалшив печат изключително лесно и евтино. Да, това би била допълнителна стъпка, която при евентуално документно престъпление би утежнила вината на извършителя, но изискване за печат няма за почти никой документ. Преди време правих анализ на законодателството с оглед на това къде се изискват печати. Има държавен печат, който е до голяма степен церемониален. Има печати на университетите, с които се подпечатват дипломи (също може да се каже, че е церемониален). Има професионални печати – напр. определени регулирани професии според специалните им закони трябва да имат печати – нотариуси, архитекти, ветеринари (пак остаряло изискване, но поне го има по закон). И има фирмени печати, чието използване е задължително общо взето само на годишните финансови отчети (голяма глупост, която пречи на подаването на машинно-четими финансови отчети, но поне има внесен законопроект за премахването на това изискване). Това не е изчерпателен списък, разбира се – има поне 20-тина случаи в законодателството, където печат се изисква, но те не са общия случай. Т.е. ако някой ви каже, че

Continue reading