Какво ще се промени с нови избори?

Аргументът „защо пак нови избори, нищо няма да се промени“ се среща често. Срещаше се и 2013г, когато протестирахме срещу кабинета на БСП и ДПС. И в двата случая, това е аргумент на тези, които се притесняват от избори. И е неверен по няколко причини. Вече е ясно, че ГЕРБ няма да управлява – на предишните избори не беше ясно – много хора мислеха, че ще има пак някой трик, някое тайно съглашение по нощите и че щяхме да осъмнем с кабинет Борисов 4 или в най-добрия случай ГЕРБ 4 с Борисов, раздаващ задачи от „зайчарника“. Партиите в парламента удържаха обещанието си и без да формират управленска коалиция помежду си, не дадоха власт на ГЕРБ. Това е много значително, защото хората, които гласуват по принцип за победителя и/или за това да има управление, вече нямат причина да гласуват за ГЕРБ, защото те са в изолация и е ясно, че няма да управляват. Това води със себе си освен директно загубените гласове, и косвено загубените от корпоративните мрежи, които са чакали държавни пари по линия на управлението и затова са насочвали ресурс към ГЕРБ – ако те нямат такива гаранции, няма причина да наливат контролираните от тях гласове в празната каца на ГЕРБ. Не казвам, че ще мигрират към други партии, но може да се снишат. Опозиционните партии показаха принципност и конструктивност – Демократична България, Има такъв народ и Изправи се! показаха, че макар да имат фундаментални различия по много теми, могат да бъдат конструктивни по общи цели (т.нар. „тематични мнозинства“) и че не ги влече управлението на всяка цена. При ДБ и ИТН (слагам ДБ на първо място, защото съм част от тази коалиция) това според мен ще донесе допълнителни гласове. ИСМВ имат проблеми с кохерентността на групата си, които могат да нулират позитивите от тези няколко седмици. Промените в

Continue reading

Кратък наръчник на законодателя

ЦИК обяви кои ще са новите депутати. Аз не съм между тях, но искам и тук, както във Фейсбук, да благодаря на всички гласували за мен – макар да нямам депутатска карта, можете да ме считате за депутат, а с експертизата си ще помагам на парламентарната група. И именно от тази гледна точка ми се щеше най-накрая де публикувам нещо, което отдавна ми се струва важно – кратък списък с добри законодателни практики, основно с оглед на електронното управление, но не само. Защо аз, без нито един ден като депутат, мога да говоря за законодателство? Ами написал съм немалко законодателни изменения, а и подзаконови актове. Но по-важното – следя кои са нормативните пречки пред въвеждането на електронно управление и те с както в стари закони, така и в нови, защото просто депутатите невинаги си дават сметка какви са практическите последствия от гласуваните текстове. Такава публикация има на пръв поглед твърдя тясна аудитория, но качеството на законодателството е тема от широк интерес, която дори сме обсъждали с избиратели и заинтересовани групи в предизборната кампания. Така че ето кратък списък с добри практики: Не трябва да се въвеждат изисквания за удостоверения – законите създават права и задължения. Когато в закон пише „заявителят представя удостоверение за Х“, то задължението за това е негово. Администрацията може да приложи Закона за електронното управление и вместо да го иска от гражданина, да го събере служебно и да му го представи за потвърждение, но това е заобиколен начин да се изпълни законовото изискване, и поради това не много го правят – а всеки закон се явява специален спрямо Закона за електронното управление и администрацията казва „ами то може в ЗЕУ да пише, че трябва да съберем служебно, ама в НАШИЯ закон пише вие да го представите“. Затова удостоверяването на обстоятелства трябва да е задължение на администрацията, напр.

Continue reading

Коментари по доклада за съответствие на машините за гласуване

Държавна агенция „Електронно управление“ публикува обобщена версия на доклада за съответствие на машините за гласуване. На първо място – трябва ЦИК да публикува всички протоколи към доклада, а не само тази обща част. Тя оставя много въпроси по детайлите (но все пак е добре, че я има). Извън това, имам следните общи коментари. Някои от тях може би са твърде технически, но ще опитам да дам и разяснения по тях: Предоставени са три машини. Това е малко, като не става ясно от кои партиди на доставка са били, т.е. дали от всяка доставка има поне по една машина. В доклада пише, че „За цялостното произвеждане на изборен процес чрез ТУМГ се използват допълнителни инструменти създаването на Image и инсталирането на операционната система и приложния софтуер.“ – т.е. за всеки избор има отделен image на операционната система плюс приложния софтуер. Според мен е по-добре да има един image на операционната система, а изборите да се конфигурират на приложно ниво. Иначе стои възможността изискванията към операционната система, които според доклада са спазени, да не бъдат спазени при друг image Пише също така, че „Операционната система, инсталирана в основната памет на ТУМГ, има вградена функция, която при всяко зареждане, изчислява контролна сума (”хеш”). Този „хеш“ се визуализира на екрана със системна информация и се отпечатва върху служебните разписки. Чрез проверка за съвпадение с предварително изчисления „хеш“ на компонентите подготвени за инсталиране в ТУМГ се удостоверява и може да се гарантира автентичността на инсталирания в основната памет на ТУМГ базов и потребителски софтуер;“ – това е много важно. Всички застъпници и наблюдатели трябва да поискат от секционните избирателни комисии тази разписка и да яснимат, за да се установи дали всички машини имат идентичен хеш (както се очаква в рамките на един избор). Друг коментар тук е, че не трябва да се разчита на вградената

Continue reading

За трите папки – съдебна реформа, изборна реформа, модернизация

В петък в Панорама Христо Иванов показа три папки, пълни със законопроекти. В едната – за съдебна реформа (вкл. изменение на конституцията), реформа на регулаторите и лустрация. Във втората – за промени в изборните правила, за да не гледаме пак този хаос, който се развива в момента. И третата – за модернизация и електронно управление. Демократична България ще внесе тези законопроекти на първия ден на следващото народно събрание. Без забавяне, без „да видим“, без „експертите трябва да кажат“. Експертите вече са казали – експертите са в листите и са подготвили тези законопроекти. Участвал съм в подготовката на някои от тях и ще споделя малко повече информация. Те са директно следствие от предизборната програма и са един от инструментите за нейното реализиране. Предлагаме изменения, с които: администрацията да няма повече оправдания, че „нашият закон е специален и не можем да предоставим услугата по електронен път или да съберем удостоверението по служебен път“ (това, за което бях писал преди време – отпадането на удостоверенията) да електронизираме на практика всички регистри чрез централизирана система за управление на регистри, така че създаването на нов електронен регистър да отнема часове, а не години, и да има възможност за интеграции, отворени данни, проследимост. (миграцията на исторически данни ще последва това). Тази стъпка също е ключова за отпадане на удостоверенията и административната тежест. гражданите да могат да заявяват услуги не само с квалифициран електронен подпис. Тази опция вече съществува частично (въведена на база на мое предложение преди 5 години), но трябва да бъде пояснена и разширена. да уредим отношенията на държавата със системния интегратор, а не както сега „всеки възлага всичко на Информационно обслужване без обществена поръчка“. Това включва каталог на услугите, пълна прозрачност на възлаганията, отчетност, и премахване на (де факто) законово гарантирания монопол. да премахнем някои дребни на пръв поглед проблеми и анахронизми, като синия

Continue reading

Избирателния права и гражданска регистрация

Много хора изпитват затруднение да гласуват, защото не живеят на постоянния си адрес. Изисква се заявление до общината. Някои не живеят и на настоящия си, защото не са го променили. Но в COVID ситуация, под карантина, не могат и да се приберат, а не могат да заявят мобилна секция. Доста хора все пак пътуват, за да гласуват. Всичко това не са проблеми само на Изборния кодекс, но и на гражданска регистрация. Но всъщност произтичат (частично) от изборните правила. Трудно и неприятно е да си смениш настоящия адрес, когато отидеш в друг град и живееш под наем. Трябва да ходиш в общината, с хазяина, или пък да вземеш нотариално заверено пълномощно. Окей, не е чак толкова трудно – правил съм го – но явно не е достатъчно безпроблемно. Или хората не знаят, че имат такова задължение, защото няма почти никакъв контрол (а и как да има..) Някои хазяи отказват да регистрират наемателите, защото искат да избягват плащането на данъци (не че регистрацията автоматично значи данък, но ги излага на риск). Българите в чужбина също са в подобна ситуация – не са обявили настоящ адрес в чужбина, защото като емигрираш, последното, за което си мислиш, е как да уведомиш общината къде отиваш. Регистрациите по настоящ адрес имат разни ограничения, които произтичат пък от изборни манипулации – преди години бяхме правили анализ и се оказа, че много хора биват ‘премествани’ в малки общини 6 месеца преди местни избори, за да наклонят везните за определени партии. Тогава прокуратурата трябваше да св заеме с кметовете, които са разрешили нарушения (регистриране на много хора на един адрес), но най-много да са останали дела на трупчета за бъдещ шантаж. В същото време (на практика) пък липсва процедура за отписване на хора, когато някога са били регистрирани в твой имот. Хора не могат да регистрират децата си, защото

Continue reading

Защо съм кандидат за народен представител

На 4-ти април са може би най-важните парламентарни избори в последните 20 години. По много причини, които няма да анализирам в детайли, но както писах през лятото, акцията на Христо Иванов в Росенец и последващото освобождаване на плажа, осветиха много скрити зависимости и поставиха мрежата от хора, които за кратко често наричаме „задкулисие“, в положение да трябва да се прегрупират. На тези избори ще стане ясно дали са успели и съответно дали ни предстои нова серия управления, които не произтичат от гласа на хората, а от това за кого главният прокурор има папки в чекмеджето и кой контролира главния прокурор. Не е тайна, че съм част от Да, България от самото начало – от инициативния комитет и учредяването на партията, до ден днешен. До момента, обаче, не съм бил кандидат – нито на парламентарните избори 2017г, нито на европейските, нито на местните. Заради бизнес, семейство, предпазливост. На тези парламентарни избори, обаче, не мога да си позволя да стоя отстрани. И не че през цялото това време не съм помагал експертно и комуникационно, но сега е различно. Сега е нужно да изляза и да застана с името и с идеите си пред гражданите. Не просто в социалните мрежи, в блога и в някое интервю, а в листата. За да няма съмнение, че нещата са много сериозни и много важни. Аз съм експерт. Но както разбрах от опит – с експертиза промените, които искам, могат да стигнат само донякъде, но не и да бъдат завършени, не и да бъдат устойчиви. Да, участвах в промяната на редица закони, подготвих две изцяло нови наредби, писах стратегически документи, проектни предложения, отварях ключови масиви данни (като обществени поръчки и Търговски регистър). Но това не беше достатъчно. Защото в Народното събрание нямаше никой, на който да му дреме за това. Смятам, че експертиза като моята е безкрайно

Continue reading

Чиповете, които държавата ще слага на автомобилите, са грешно решение

ИААА (по-известна като ДАИ) ще слага чипове на автомобилите (по-конкретно – чипове в стикерите за технически преглед). Доста притеснителен подход с много проблеми и малко ползи. Да започнем от чисто процедурните аспекти – на сайта на ИААА липсва информация за обществено обсъждане по въпроса. Такова има на strategy.bg, но там в мотивите изобщо не се засяга въпроса с чиповете. Това се случило миналата година, но за съжаление разбирам за него чак сега. Измененията в наредбата са с цел маркиране на екологичните показатели на автомобилите, което само по себе си е добре, но не бих реализирал мерките чрез задължителен RFID стикер. В наредбата се говори за „стикер“ и единствено в приложение на края на наредбата става ясно, че ще има чип. Какви са проблемите (и ще извините техническите детайли, но и те са важни)? Всеки може да прочете поне част от съдържанието на чипа. UHF RFID може да бъде четен на 5-6 метра, но в зависимост от големината може да стигне и до 30, така че със сравнително проста техника всеки може да записва номера на преминаващи автомобили през определени места. Избраният стандарт не е предвиден за такива цели. EPCGlobal е стандарт, с който може да се заменят баркодовете за маркиране на продукти. Той не предвижда криптиране на данните. Според наредбата някои данни в чипа ще се „кодират“, но не казват как. Кодирането е некриптографска трансформация, т.е. не е нужен ключ, за да бъде декодирана записаната информация. Дори да е използван грешния термин, наредбата не казва кой създава и пази ключовете и как. Т.е. на практика дори „кодираните“ данни са достъпни за всички, или поне за „определени хора“. Тези данни включват технически параметри, но и административни такива – регистрационен номер, дата на регистрация, и др. Включва и доста данни, потенциално полезни на автокрадци, например. Четенето на регистрационни номера става с камери,

Continue reading

За добрия сън (включително с бебе)

Преди месец Кака Сийка написа 24 съвета за добър сън. С повечето съм съгласен, но имам коментари и добавки. На първо място – сънят е много важен. Много. Ето десетина причини, но нещата са още по-критични – хроничното недоспиване има дълготрайно негативно влияние върху мозъка. Така че прочетете тези съвети. Имам следните коментари и добавки от мен: Медитацията е важна във всички нейни форми, но на мен най-полезното ми е способността да спирам да мисля. Понякога е трудно да заспиш, а мозъкът ти превърта темите от изминалия или от следващия ден. Тогава е най-важно да можеш да се „изключиш“, вместо час по късно още да не си заспал. Т.нар. powernap (10-20 минутна, най-често следобедна, дрямка) е много полезен. Вместо следобедно кафе или непродуктивно дремене пред монитора, може да дремнете. На бюрото, дори (а в условия на работа от вкъщи е по-лесно). Културата на работното място е важен аспект тук, защото някъде не е допустимо да си спиш на бюрото, но всъщност дори от гледна точка на работодателя е по-добре да дремнеш 10 минути и да си свеж и продуктивен, отколкото да си полузаспал и нищо да не свършиш. Не съм съгласен, че трябва да си направим перфектната спалня – перфектно тъмна, перфектно тиха. Защото така влизаме в сценария „принцесата и граховото зърно“ – всеки път, когато спим на друго място, нещо ни дразни и буди. А се случва да спим у роднини, на хотел, на почивка или в командировка. Да, стаята трябва да е тиха и затъмнена, но не ни трябва „сферичен кон във вакуум“. На студено се спи по-добре. Тук има различни предпочитания, но препоръчителната температура за сън е 18.3 градуса. Това значи, че спокойно може да спите на отворен прозорец през зимата (ако около вас е сравнително тихо). Или поне да намалявате парното.

Continue reading

„Тук не е информация“ като символ

„Тук не е информация“ е едно от първите неща, които идват на ум, когато се заговори за администрацията. Писал съм и преди по въпроса за дизайна на административни услуги (не само електронни, а и присъствени). Преди време направих и „Гугъл на държавната администрация“. Но сега искам да разгледам въпроса от малко по-различен ъгъл. „Тук не е информация“ е символ. На това как функционира държавата – от политическото ниво, през административните ръководители до служителите по гишетата. Защо съществува „тук не е информация“? Защото никой ръководител не е сметнал как да е удобно да се получи информация. Никой ръководител не е помислил как да направи използването на услугите лесно. „Тук не е информация“ ви казва „Целта не е да си свършите лесно работата, а ние да покрием нормативните изисквания“. „Тук не е информация“ казва „Аз не съм тук да ви помогна, а да си върша моята работа.“ Почти всички системи за електронни услуги следват същата логика – не е целта да е удобно. Достатъчно е в съответсвие с нормативната уредба (да вземем най-развитите услуги на НАП, където дълги години данъчната декларация беше копие на хартиения формуляр, с инструкции откъде кое се пренася и по кой член е дадена кутийка). В реалността охраната е „информация по неволя“. Само че охраната не знае всичко, не е обучена да комуникира с хора. В онлайн реалността няма нужда от информация, защото повечето услуги са толкова непопулярни, че никой не ги ползва (НАП, Агенция по вписванията и още 1-2 институции са изключение, там има и кол център за информация даже). Трудно ли е да има „информация“, тази „информация“ да е близо до входа и там да работи човек, който да може да насочва? Не е трудно. Щатовете така или иначе са достатъчно големи, та един човек повече или по-малко е без значение. Спомням си как използвах административна

Continue reading

2020: Сблъсък на дезинформацията с живота и здравето

Започна ваксинирането срещу COVID-19. И това е чудесно, защото има реален шанс след половин година да се върнем към нормален живот. За съжаление, както около самия COVID-19, така и около ваксините, има още една пандемия – пандемията от дезинформация. Няма да опитвам да оборвам всички измислици относно COVID-19 ваксините – това вече са го правили много хора с по-подходяща квалификация от мен (биолози, лекари). Накратко – не, във ваксината няма чипове. Не, не се умира от нея. Не, не ни променя ДНК-то. Не, не е направено „много бързо“ (а е стъпила на години изследвания на предишната епидемия с коронавирус в Азия – SARS-CoV-1, както и на MERS в близкия изток). Не, хората, които си слагат ваксина по телевизията не си инжектират вода или глюкоза. И т.н. Докато доскоро дезинформацията имаше по-невидими и „подводни“ ефекти, сега вече тя директно се сблъсква с живота и здравето ни. Всички конспиративни теории относно COVID-19 и ваксините повишават риска за всички нас. Ниски нива на ваксиниране ще остави хората, които не могат да се ваксинират по една или друга причина (здравословни) в доста неприятно положение. Други ще умрат, заради привиден „личен избор“, който обаче е тласнат от конспирации и дезинформация. В България извънредната смъртност е рекордна, отчасти заради сложното взаимодействие на политика и конспиративни теории – хем правителството няма доверие, хем напролет трябва да получи гласове от облъчени с конспирации гласоподаватели. Винаги е имало слухове, невярващи хора, както и такива, податливи на конспирации. И това е било основно техен проблем. В момента, обаче, мнозинството от хората са бомбардирани и заринати с дезинформация онлайн. А на десетото виждане на поредния абсурд, това става част от информационния фон. По аналогия с вируса – дезинформацията е заразна. Колкото повече хора облъчи и те я споделят/коментират/харесат/препратят, толкова повече хора са изложени на нея. И ако преди 20 години същите

Continue reading