Добър ден, ще гласувате ли?

– Добър ден, ще гласувате ли? – А, не. Седяхте в скута не Пеевски и пихте мазни турски кафета. Няма да гласувам за вас! – Вярвате ли на Пеевски? – Не, разбира се! – Ами това за кафетата и скутовете той го каза, значи му вярвате? – Е, то се виждаше, че си говорите с тях – Да, за Конституцията. Вие знаехте ли, че ще правим промени в Конституцията? – Да, ама защо тях? – А с кого? С „Възраждане“ и „Има такъв народ“? То даже не стига математически – Ама изпрахте Борисов и Пеевски! – Ние не перем и не можем да перем. Само българските избиратели и съдебната система могат. – Ама седяхте с тях на една маса! – А обърнахте ли внимание кога Пеевски каза това за скутовете и кафетата? – Не, кога? – Когато излязохме с нашия меморандум за ротацията, в който пишеше, че няма гарантирано място за ДПС в съдебната власт – Ама вие променихте Конституцията с тях! – Да, те гласуваха нашите промени в Конституцията, за които говорим от години. И когато видяха, че това не им гарантира контрол в съдебната власт, започнаха да ни атакуват – Видяхме ви Конституцията, ГЕРБ и ДПС си назначиха служебен кабинет! – А последния служебен кабинет на Радев помните ли? „Хаос и разруха в енергетиката“, „6% дефицит“ и други глупости – Е, да.. – Но голямата промяна в Конституцията не е служебния кабинет, а главата „съдебна власт“. – Е, и какво като я променихте, съдебната власт пак си е тяхна! – Ами за да я променим и да не е тяхна, трябва те да нямат мнозинство. Помислете дали да гласувате – Ще помисля… – Приятен ден!

Continue reading

Минало и бъдеще на електронното управление

С електронно управление се занимавам отдавна, като по тази причина ще си позволява да направя един обзор на миналото, настоящето и бъдещето му. Електронното управление има няколко компонента – „хардуер и мрежи“, „политики и процеси“, “информационни системи, регистри и данни”. В миналото, политиката и процесите са били част от Министерството на държавната администрация и административната реформа, а впоследствие – дирекция в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), мрежите са били последователно в Държавна агенция за информационни технологии и съобщения и в Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ към МТИТС, а “информационните системи, регистрите и данните” – разпръснати по отделните министерства, без много обща политика, като изключим неща като оперативна съвместимост и администриране на някои централизирани информационни системи (в МТИТС и ИА ЕСМИС). През 2008 г. е приет Закона за електронното управление, който се сблъсква с това, че никоя администрация не го прилага, защото “не работи по него” и остава една декларация за това как трябва да бъдат нещата, както и основание да бъдат изградени няколко централизирани системи и регистри, които също не заработват на практика. В този период, като софтуерен инженер, работих по един от малките под-проекти за електронни услуги и добих първите представи “защо няма електронно управление” и “как може да има”. Реформата от 2016 г. В този момент започна моето официално участие в процеса, когато през 2015 г. станах съветник на вицепремиера с ресор „административна реформа“ Румяна Бъчварова. Тогава подготвихме мащабно изменение в Закона за електронното управление и няколко свързани с него закони, като събрахме „парчетата“ в една нова Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ), на която дадохме значителни правомощия (в т.ч. задължителни разпореждания, административни санкции на държавни служители за неспазване на закона, проектен контрол, в т.ч. за информационните системи и регистрите, бюджетен контрол на разходите за информационни и комуникационни технологии (ИКТ), отворени данни и

Continue reading

Анализ на политическата криза

Ще си позволя един (не толкова) кратък анализ на политическата криза. Тя започна през лятото на 2020 г., когато стана ясно за твърде много хора, че правоохранителните органи работят като бухалки, в „нечий“, а не в обществен интерес – както действията на НСО и след това МВР на Росенец, така и последващото влизане не прокуратурата в президенството. Върху това се насложи и разследването за „Осемте джуджета“. Това, наред с други фактори, направи формирането на коалиции в следващите парламенти невъзможно, защото обществото не вярваше (и все още не вярва), че властта се упражнява според целите, с които са избрани партиите в парламента. Когато правоохранителните органи са завладени, всяко политическо разбирателство изглежда като сделка за разграбване на обществен ресурс, под чадъра на тези правоохранителни органи. Бонус към политическата криза беше неадекватността на “Има такъв народ”, които пропиляха два парламента (и може би за добро, в крайна сметка), за да дойде “Продължаваме Промяната” в третия и да формира четворната коалиция на кабинета “Кирил Петков”.. Тогава закрихме специализираното правосъдие, което беше една от основните бухалки. Но получихме спирачка от президента за реформата в спецслужбите, 4-тото колело (ИТН) постоянно генерираше шум и скандали, а конституционно мнозинство нямаше. Върху вътрешнополитическата сложност се добави и войната, която опъна сериозна геополитическа линия на разделение, и усложни допълнително формирането на мнозинства – докато преди нея разделенията бяха „корупция – антикорупция“, тогава разделенията станаха и по линията „Запад – Русия“, и ако разчертаем тези линии на един лист, в нито един квадрант не се събира мнозинство. Затова след логичния неуспех на 48-ия парламент да излъчи правителство, в 49-ия единственият начин да се отключи политическата криза беше да се върнем към решаването на нейната първопричина – че за упражняването на власт (за важните неща, с голям риск и големи интереси) няма значение кой е министър и кой има мнозинство в парламента,

Continue reading

Защо отиваме на избори?

Явно въпросът „защо отиваме на избори“ продължава да стои и затова направих едно сравнение между документите, които се разменяха публично преди опита за ротация: меморандума на ППДБ и споразумението на ГЕРБ. Сложил съм цитати от документите по темите, по които имаше разминаване, за да стане ясно каква е причината да отидем на избори. Документът е тук. А ето обобщение: По съдебната реформа ППДБ предлага конкретика за Закона за съдебната власт и свързани закони, а ГЕРБ предлага декларативно очертаване на това колко е важна съдебната реформа ППДБ настоява кандидатите за органи на съдебната власт да бъдат оценявани единствено по техните качества, а ГЕРБ предлага да се избират само такива, предлагани от партии с „евроатлантическа ориентация“ (да се чете: гарантирано участие на ДПС) ППДБ предлага да няма плаващи мнозинства (т.е. ГЕРБ да не приемат неща с Възраждане и ИТН, както се случваше нерядко и както показа анализа на Стража от вчера), а ГЕРБ предлага да си запази това право като „способ за законодателна целесъобразност“ ППДБ предлага срокове и етапи на реформата в службите, а ГЕРБ предлагат „разговор за службите да бъде проведен“ (иначе казано: „тати ще ми купи колело, ама друг път“) Относно регулаторите, ППДБ предлага ясни срокове за техния избор и премахване на свръховластяването на председателите (напр. на КЗК), докато ГЕРБ предлага обратното – липса на срокове и допълнително овластяване на председателите, като само те да могат да предлагат заместници. Всички други твърдения, свързани с министерски постове, кой бил обиден и т.н. нямат общо с реалната причина да сме за 6-ти път на избори в рамките на 3 години.

Continue reading

Реформа в службите: електронен обмен на класифицирана информация

„Реформа в службите“ е интуитивно ясно какво цели – службите да спрат да се занимават с компромати и активни мероприятия, а да се фокусират върху разузнаване, контраразузнаване и национална сигурност. Но немалко хора, с право, питат за конкретика. Та ето една от многото теми, по които трябва реформа: електронен обмен на класифицирана информация и съответната криптографската сигурност. Класифицирана информация (държавните тайни и информацията, чието изтичане би застрашило сигурността на страната) има три нива: поверително, секретно, строго секрерно. Информация с ниво „секретно“ и „строго секретно“ в България се обменя само на хартия (освен ако не е с партньори в ЕС и НАТО, за които има електронна система). От много отдавна трябва да има електронен обмен, но това не се случва. ДАНС разполага със система за обмен на класифицирана информация до ниво „поверително“, но липсват т.нар. криптори, които ДАНС да сертифицира за по-високи нива. Какъв е проблемът да се обменя на хартия (с т.нар. секретни куриери). На първо място удобството за работа. Което пряко влияе на ефективността. Наскоро, напр., приехме поправка: искания за СРС да се издават от регионални началници в МВР, защото иначе едни куфари с класифицирани документи пътуват до София за подпис). Но също така: ограничаване на рисковете в работата на разузнавачите зад граница, които са поставени в невъзможност да си вършат работата сигурно и законосъобразно; ограничаване на рисковете при преноса от куриери; възможности за предаване на класифицирана информация в почти реално време, когато времето е важно. За да стане това има две опции: разработване на криптори в България и адаптиране на криптори на европейски производители. Крипторите са устройства, които се слагат в двата края на комуникационния канал („кабела“ най-грубо казано), които криптират комуникацията и я правят нечетима за всички извън тези, които имат сертифициран криптор с правилните ключове. Да направим български такива е скъпо – държавата трябва да възложи

Continue reading

Отказите на институциите да отговарят за Нотариуса и Осемте джуджета

Преди две седмици споделих всички отговори, които с колегите от Да, България получихме на въпроси, свързани с Нотариуса и Осемте джуджета. Но също толкова интересни са исканията за информация, на които не получихме отговор, нито в срок, нито много отвъд сроковете, или получихме отказ. Комисията за противодействие на корупцията (КПК) отказа да предостави материали от разпитите на Нотариуса и другите лица от разследването на Антикорупционния фонд, въпреки, че според Сотир Цацаров такива има, и не е ясно дали има образувано досъдебно производство. КПК имаше два възможни отговора: „има образувано досъдебно производство и материалите са следствена тайна“ или „няма образувано, заповядайте материалите“. Те избраха трети подход: снишаване. КПК отказа да предостави информация и дали има СРС-та, които е прилагала, и които след това не са използвани в досъдебни производства (т.е. ползвани са за компромати и „държане“ на подслушваните лица). Отказа да отогвори и дали има преписки срещу административни ръководители в съдебната система. Не вярвам толкова да ги е затруднило преструктурирането, че да не могат да съберат тази информация трети месец. Софийска градска прокуратура над месец не ни предоставя протоколите от случайното разпределение на прокурор Йордан Петров, който все се пада по досъдебните производства, свързани с Нотариуса и Осемте джуджета (и като бонус – срещу Радостин Василев). МВР пък не ни казва как се е стигнало до задържането на Кристиан Христов точно преди да даде пресконференция в БТА – дали има разпореждане на прокурор, то с каква дата и час е, и дали задържането е било в хипотеза на неотложност (защото, може би помните, Христов щеше да изнесе интересна информация на пресконференция, което ГДБОП с ръководител Калин Стоянов осуети). МВР отказа и да признае, че Нотариуса е бил техен сътрудник, като наруши Закона за защита на класифицираната информация. Софийски градски съд не отговаря дали заместник-предстедателят е имал достъп до исканията за СРС

Continue reading

„Малките промени“, които отвоюват територия от завладяната държава

Чувам скептиците да казват „нищо позитивно не се случи в тези девет месеца за борбата с корупцията“. И макар това обективно да не е вярно твърдение, много промени не стигат до прайм-тайма, защото изглеждат малки. Премахването на едно изречение за всевластието на главния прокурор и превръщането на колегиите в отделни съвети с „лека“ промяна в квотите (в Конституцията) не звучи грандиозно за неекспертите. Механизма за разследване на главния прокурор – също. Обжалваемостта на отказите на прокуратурата да разследва – също. Повишената прозрачност в Закона за обществените поръчки (вероятно заради която в момента се разследва една варненска болница за незаконни инхауси) – също. И още: подобряването на закона за защита на подателите на сигнали (вкл. за корупция); разследващите функции на новата антикорупционна комисия; задължението за нова, прозрачна и централизирана система за случайно разпределение на дела; проекта за нов Закон за съдебната власт; електронизацията в много сектори, което ги прави по-проследими и отчетни. А и добрите промени много лесно се омаловажават. Разследването на главния прокурор е в ход, но тъй като няма повдигнато обвинение, е лесно да се каже, че „не работи“. За промените в Конституцията някой черноглед анализатор казва „ами ето, има проблеми със служебното правителство, значи цалата реформа е таква“. Отказът на ГЕРБ да попълним антикорупционната комисия се представя като дефицит на закона. Обаче именно малките промени в член едикойси на Конституцията, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт, Закона за обществените поръчки, Закона за противодействие на корупцията и др. са тези, които носят съществената промяна. Заедно с други, косвено-антикорупционни мерки като включването на общинските проекти в Закона за бюджета, законовите промени за премахването на руската корупционна зависимост на енергетиката ни, дигитализацията и др. Обнародването в Държавен вестник не вкарва никого в затвора и не спира корупцията на другия ден. Но създава необходимите условия за това. И тук е асиметрията –

Continue reading

Отчет за работата ми в 49-тото Народно събрание

Днес е последният работен ден на 49-тото Народно събрание. И то, като предходните, изкара много по-малко от цял мандат, но на края на третата парламентарна сесия ми се ще да направя поредния си отчет. Отчетите от предходните две сесии са тук и тук, като от тях бих отчел като най-значими промените в Кодекса на труда за електронизация на трудовата книжка (в сила от догодина), Закона за електронното управление (за отпадане на удостоверения, отпадане на задължение за използване на квалифициран електронен подпис и много други мерки), увеличаването на прозрачността в Закона за обществените поръчки и измененията в Закона за движението по пътищата, с които се дава възможност глобите да бъдат плащани онлайн преди да бъдат връчени, както и да се получават известия за електронни фишове, което праща България в 21-ви век по темата „административно наказване за пътни нарушения“, както и символното отпадане на синия талон. В третата сесия бяха приети следните законопроекти или изменения по мое предложение или с мое активно участие: Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – приехме институциите да си „говорят“ по електронен път относно събирането на задължения, за да не се получават ситуации, в които гражданите са си платили глобата, но някоя институция (КАТ, община, НАП) не е разбрала и продължава да си я търси. Закона за здравното осигуряване – приехме здравната каса да е длъжна да приема документи, подписани с квалифициран електронен подпис и изпратени през системата за сигурно електронно връчване, защото по места е честа практика това да се отказва на лекари, аптеки, болници. Кодекса на труда – облекчихме режима за работа от разстояние, като уредихме недвусмислено, че в трудовите договори могат да се записват повече от едно населено място за осъществяване на работа, а до 30 дни годишно работа може да се извършва отвсякъде (с разрешение на работодателя, но без изменение на договора) Закона за хазарта –

Continue reading

Въпроси и отговори от институциите относно Мартин Нотариуса и Осемте Джуджета

В последните три месеца зададохме с колеги от Да, България (Йорданова, Цонева, Мирчев) над 50 въпроса до институциите относно казусите „Нотариуса“ и „Осемте джуджета“, които са фрапантни примери за зависимостите в съдебната власт. Публикувам пакет с всички тях, като институциите, които питахме, са: прокуратурата, антикорупционната комисия, МВР, бюрото за контрол на СРС, НАП, Агенция по вписванията, МРРБ, МП, ИВСС, СГС. Можете да свалите пакета с всички въпроси и отговори тук. Дали тези мрежи са имали връзка с политическо влияние – според мен да, но то няма как да се разкрие от документи; това влияние може да се реализира и чрез устни разпореждания и съзнателно бездействие. Отказите на някои институции да отговорят (или да отговорят по същество), както и състоянието на нормативната уредба, създаването и отбраняването на спец.съда според мен са индикации за такова. От отговорите мога да направя следните обобщения: Институциите са склонни да крият информация от парламента – от пълния отказ на антикорупционната комисия изобщо да отговаря (след един кратък не-отговор в началото), през старателното криене, в нарушение на закона, от страна на МВР на ролята на Нотариуса като секретен сътрудник, през куриозната интерпретация на прокуратурата на правилника на парламента, самоопределяйки исканията по него като искания по друг закон, през разширително тълкуване на следствената тайна, до уклончивите и половинчати отговори на някои въпроси. Разбира се, това не значи, че отказват всичко – все пак получихме доста отговори, вкл. по същество. Има голям проблем със СРС-тата (подслушвания, напр.) – оказа се, че веществени доказателствени средства на база на СРС не се унищожават. Никой няма данни за това колко СРС-та са използвани срещу лица извън досъдебни производства, срещу които след това няма повдигнати обвинения. Сигналите за злоупотреби текат от бюрото за контрол през МП до инспектората на ВСС, който отказва да ги проверява. Нотариуса е бил свидетел по дела и най-вероятно

Continue reading

Критика към изследване на законодателната дейност на Юридически барометър

Вчера беше представено изследването на Юридически барометър за законодателните практики на този парламент. Заключенията в него и извадените заглавия са силно негативни. С ясното съзнание, че при ниското доверие към парламента всеки опит за влизане в конкретика е обречен, все пак искам да критикувам методиката на изслевдането, ръководено от Даниел Вълчев. Изследването разглежда законодателната дейност през основната метрика „изменение на закон“. На база на това се градят всички наблюдения и заключения за това колко закони са изменени, колко бързо се изменят, колко често се изменят, колко пъти се изменя един закон и т.н. Смятам, че тази методика е погрешна и не отразява реалния законодателен процес. В този смисъл, всички закючения на нейна база са подвеждащи. „Изменение на закон“ може да са 50 параграфа изменителни разпоредби, които променят фундаментално закона, а може да е промяна на една дума. Такъв е примера с цитирания в изследването Закон за акцизите и данъчните складове, в който поне две от измененията са по 1 дума – промяна на термин („ветеринарномедицински продукти“ с „ветеринарни лекарствени продукти“) и промяна на име на министерство. Далеч по-коректни мерни единици биха били „разпоредба“, „норма“ или „изменителен параграф“. Да, това изисква по-задълбочен, вкл. технически-асистиран анализ на текстовете, но ще даде далеч по-прецизна картина. Също така, изследването правилно посочва, че големият брой изменения с „преходни и заключителни разпоредби“ се дължи на конкретно два закона, които изменят по 70 други, заради смяна на име на институция, но противно на логиката, тези „гранични случаи“ не са изключени от данните. Некоректно и твърдението в изследването, че няма обществено обсъждане на внесените законопроекти от народни представители – по правилник такова се провежда на първо гласуване във водещата комисия, като по повечето закони постъпват становища от заинтересованите страни. Ако някой иска да изследва законодателния процес сериозно, ето няколко идеи, освен основната метрика: изменения, направени устно в пленарна

Continue reading