БЛОГодаря

„Троловете са на ДБ и ПП“. Тази лъжа тръгна от интервю вицепремиера по пропагандата Иво Христов и се поде от всякакви говорители, политици, журналисти. Разбира се, ние в Демокртична България тролове нямаме. Няколкото фейсбук страници, които бъркат в здравето на политическите манипулатори, не са наши и дори не познаваме хората, които стоят зад тях (с изключение на един от хората зад страницата BG Elves, когото познавам като местен активист). Дали е редно политически мнения да се разпростаняват под псевдоним е отделен въпрос. Аз смятам, че е допустимо и част от културата в интернет. Но дори на страницата да пишеше „Зад страницата стои Иван Георгиев от Горна Оряховица“, нямаше да има особена разлика. Но „трол“ значи друго и има друга цел – троловете са фалшиви профили, в общия случай без зад тях да стоят истински хора, чиято цел е да разпространяват и усилват дадено послание. Тролове могат да бъдат и обикновени хора, които със собственити си профили срещу заплащане да правят същото. А има и хибриден вариант, при който се плаща на обикновени хора да си направят по няколко акаунта – има такива репортажи по националните ни телевизии. Затова се говори за „ферми“ или „фабрики“ с тролове – защото бройката е много важна, за да бъдат подлъгани алгоритмите на социалните мрежи, че съдържанието, което харесват, споделят или създават е масово мнение. Ние не само нямаме тролове, а сме единствената политическа сила, която е правила опити да намери решение на този проблем. И ще дам три примера. През 2023 г. представихме публично законопроект, който целеше в определени случаи (допустими от гледна точка на хармонизираното европейско право) да задължим социалните мрежи да установяват координирано неавтентично поведение (т.е. профили, действащи по команда, най-често автоматизирано, да коментират/харесват/разпространяват дадено съдържание). Със законопроекта се предлагаха решения и на други канали за разпространение на пропаганда и дезинформация –

Убийството в Пловдив, при което човек беше пребит от група тийнейджъри и впоследствие умря от раните си, причинени по особено жесток начин, е поредната трамва за българското общество. Такива травмиращи моменти не бива да стават повод за политически престрелки и затова няма да видите сочене с пръст от страна на политическата сила, която представлявам. Освен за едно – за политическата злоупотреба с трагедии. За съжаление, премиерът Радев подходи политически безотговорно и нападна опозицията, на практика обвинявайки я за убийствата – точно обратното на това, което трябва да направи един държавник в такъв момент. В същото време идеологическите крепители на правителството му от няколко дни опитват да омаловажат случая и да го представят като битов инцидент – не, това не е битов инцидент или едни инициали, споменати между другото в криминалните хроники. Това е същият “идеен кръг”, който пригласяше при превръщането на предходния травматичен случай с убийства и самоубийства в политическо оръжие (случая “Петрохан”). Разбира се, от никой случай не бива да се правят генерални заключения за държавата и обществото, но от всеки такъв случай трябва да се извадят поуки, да се научат уроци и да се вземат мерки. Фундаментално заболяване, от което страда нашето общество, е недоверието към институциите – и то, за съжаление, е напълно основателно, предвид всеизвестното използване на тези институции за лични цели. Когато е широкоизвестно, че МВР пази наркодилъри, службите покровителстват радикални групи, а прокуратурата пази корумпирани политици, когато много публични политики са проформа, а дори тези, които не са, рядко постигат резултати, когато “за милиони няма закони, за кокошка няма прошка” е национален слоган, няма как да се култивира такова доверие. Но общото говорене за “недоверие в институциите” не върши работа. При убийството в Пловдив се преплитат поне 5 конкретни сюжета от неработещата държава и недоверието към нея. 1. Вземането на правосъдието в свои ръце

В петък имах среща с представители ИТ сектора във връзка с повдигнатия от тях въпрос за ролята на системния интегратор и липсата на конкуренция. Срещата беше опит да се намери път към решаването на многото проблеми и по повод разменени остри реплики с министъра през седмицата. Започнах срещата с 14 констатации: 1. Има проблем със свръхконцентрацията на „ИТ власт“ в Информационно обслужване (ИО), което не е демократично отчетна структура. 2. Има проблем със законосъобразността на директното възлагане чрез инхаус в полза на „бенефициери“ 3. Има проблем, когато държавата възлага на външни доставчици без да контролира – кучето скача според тоягата, и някои фирми отбиват номера. 4. Има риск от концентрация на безотчетен достъп до данни – без значение дали е в частна фирма или в ИО. 5. Има проблем с обществени поръчки, при които има само един кандидат – такива има много при почти всички възложители, вкл. когато възложител е ИО (при превъзлагане от името на някой друг). 6. Има проблем с работата на парче, без технически грамотен екип да налага обща визия, стандарти и оперативна съвместимост. 7. Държавата има нужда от системен интегратор за някои ключови системи, както и за контрол и мониторинг. Държавата не може да си позволи да няма вътрешен капацитет и да е изцяло зависима за ключови дейности от частния сектор – дружества които фалират, биват придобити, сменят фокуса си, „извиват ръце“ и т.н. 8. Държавата не може да си прави всичко сама – не е ефективно, при липса на конкуренция цената не е оптимална, няма дружество, което може да поеме всичко. 9. Работата с държавата не може да е основен бизнес модел, но всеки устойчив ИТ бизнес трябва да може да работи с държавата. 10. ИО има много добри експерти, които са доставили важни и добри продукти – напр. еЗдраве, видеонаблюдението за изборите. 11. За

Радев в рамките на десетина дни каза следните две противоречащи си неща: „Държавното ръководство на Иран много добре разбира, че американските самолети, които ще бъдат разположени на авиобаза „Безмер“, в никакъв случай не са за бойни мисии“ и „На 17 юли получихме нота от американското посолство с искане за разполагане на до 8 самолета-цистерни на летище „Безмер“ за подкрепа на операциите на САЩ в района на Близкия изток“ Тук има един въпрос, извън явното противоречие и „гънене“ – защо на Радев му е нужно да изглежда в приятелски отношения с Иран? Извън очевидното „за да си мислят хората, че сме си приятелчета с Иран и те няма нищо да ни направят“. Част от дългогодишната руска пропаганда, насочена към България, включва основните линии за упадъчния запад, за великата руска армия, но и позитивна пропаганда за съюзниците и икономически партньори на Русия, в т.ч. Иран. Русофилският електорат, към който се е прицелил Радев, е бил облъчван дълги години с антизападни наративи, които включват тезата за добрия Иран, борещ се срещу „хегемонията на колективния загниващ запад“. Не е случайно, че Радев и неговите говорители ползват устойчиви словосъчетания от наръчниците на Кремъл: „колективния запад“, „това не е война, а специална военна операция“ (глупост, казана от зам-председателя на парламента), „военната помощ за Украйна само удължава войната“, заплахата за „тактически ядрен удар“ и много други. Дезинформационните онлайн кампании са посяли семената, а говорителите на Прогресивна България, експлоатирайки същите опорни точки, се опитват да пожънат резултатите, като създадат трайно политическо ядро, което се идентифицира с този разказ – вкл. за загниващия колективен запад, лицемерно налагащ със сила ултралиберални ценности на нормалния консервативен свят. Част от идеолозите и ключови медийни инструменти на ПБ опитват да наложат именно това разделение. Кризата в Сеута бива безмилостно експлоатирана в тази посока – въпреки критичната реакция на почти всички европейски държави срещу

Изминаха 77 дни от избора на правителство. За 77 дни то все още няма управленска програма. Няма ясни приоритети, зададени цели и срокове за изпълнение. Липсва план за демонтиране на модела и освобождаване на завладяната държава, липсват мерки за ограничаване на кражбите в здравеопазването, липсва яснота за намаляване на бюджетния дефицит, липсва стратегия за отдавна отлагани проблеми като пътна безопасност, управлението на държавната собственост, безводието; липсва план за дигитализация на обществения сектор, и т.н. и т.н. Не виждаме и секторни мерки срещу окопани олигарси – не виждаме план как ще бъдат отнети от Таки продуктовите такси, строителните договори и „капиите“ на Капитан Андреево, не виждаме мерки срещу схемите с емисии на Ковачки (а действията на РИОСВ срещу единия му ТЕЦ катастрофираха в съда), не виждаме и спиране на потоците към Орлин Алексиев, не виждаме спиране на схемите на Жоро-инсата с държавния резерв. Не виждаме и намаляване на апетита на доскоро верния на Пеевски Велико Желев. И т.н. и т.н. Виждаме обаче друго – прегрупиране и засилване на някои олигарси. За Гергов е напълно очаквано, но трансферът на Самуилов от Пеевски към прогресивното начало е по-изненадващ. Министърът на земеделието пък още през 2022 г. бранеше Таки, така че на Капитан Андреево очаквано не се случва нищо, а неговата Нивел вече има сключен договор и при новата власт. А Орлин Алексиев захранва властта с още и още кадри. Това, че брокерът Пеевски остана без охрана и без сграда бяха символните ходове, с които се започва, но не виждаме тези, чиито интереси е брокерствал, да бъдат изтласквани – дори напротив. Вероятно просто ролята на брокер се поема от някой друг. Някой може да каже – за 77 дни какво искате? Гледаме обаче Унгария и виждам какво е възможно с такова голямо мнозинство – ясни и решителни действия – не само символни, а и

САЩ е съюзник и стратегически партньор на България. А режимът на аятоласите е репресивен режим, който стреля по собствените си граждани по улиците. Но за съжаление никое българско правителство не би имало лукса да вземе свободно решение дали да разположи американските цистерни на българско летище. Защото realpolitik фактите са, че ако откажем, дерогацията за рафинерията в Бургас може да бъде отменена, а никое правителство не може да остави страната без бензин, дизел и авиационно гориво. И ние разбираме това. Затова няма да злорадстваме, да ехидничим, да наричаме Прогресивна България „войнолюбци“, да плашим хората или да се отдаваме на евтин популизъм. Но именно Радев и Прогресивна България се отдадоха на такъв популизъм само преди няколко месеца. Обясняваха какви заплахи имало за страната и продаваха страх. Очакванията на обществото трябва да се посрещат, но като политици имаме отговорност и да създаваме разумни очаквания. Да не злоупотребяваме с трибуната, която ни е дадена и да не се заиграваме със страхове. Нещо, което сега управляващите и конкретно Радев правеха дълго време. Но когато дълбаеш разделителни линии в обществото дълги години, неизбежно пропадаш в тях. Разбираме и желанието им да удържат несъвместимата електорална коалиция, която ги избра, но със захаросване на фактите, с атака по опозицията и с приказки за грандизиони бъдещи сделки няма да стане. Всичко ни се представя като серия от сделки, транзакции, от които уж България печели. Но сме наясно, че няма как да си най-хитрия, и да въртиш едностранни „сделки“ със САЩ, Русия, Китай, Турция – това няма да свърши добре. За съжаление, правителството на Радев не говори за Европейския съюз като за решение на всички тези проблеми, които сега се налага да решаваме с непрозрачни транзакции. Вероятно защото Европейският съюз е съюз на ценности и на солидарност, а не на политически транзакции. ЕС е формиран на база на отстъпките, на

Специалните разузнавателни средства – тайният контрол, подслушването – са един от важните инструменти на завладяната държава. Иначе легитимно средство за разкриване на тежки престъпления, СРС-тата са превърнати в инструмент не за правосъдие, а за държане в зависимост. Наскоро стана популярна и темата за масовото подслушване на съдии и прокурори, с което след това подслушваните се контролират – вкл. как да отсъдят или какво да внесат по определени дела. Затова, като част от усилието за демонтиране на модела и за реформа в правоохранителната система, днес внесохме законопроект за изменение на Закона за специалните разунавателни средства, с който поправяме много дефицити, позволяващи злоупотреби. Законопроектът е дълъг и влиза в много специфични подробности, но ето няколко важни елемента: 1. Уведомления за използване на СРС след изтичане на достатъчно дълъг срок – когато някой бива подслушван или следен от държавата, но от това не последва наказателно преследване, той трябва да бъде уведомен за това (такива са препоръките и на европейския съд по две дела срещу България). Много често тези СРС-та изобщо не влизат в съд и остават да висят някъде като оперативни материали, които да бъдат ползвани „когато потрябват“ – за компроматни цели или за натиск, а обектът дори не знае, че е бил подслушван. 2. Случайно разпределение на даването на разрешение за СРС (сред кръг от специализирани съдии във всеки компетентен съд) – до момента само административните ръководители и техните заместници разрешаваха подслушването и следенето, като по този начин вертикалният контрол „политическо влияние във ВСС -> избор на административни ръководители -> подслушване“ беше постиган. С нашето предложение това се премахва, като все пак съобразява особеностите на материята. 3. Ограничаване на злоупотреби при подслушване на магистрати – премахва се една важна неяснота за разрешението при използването на СРС спрямо магистрати, както и се гарнатира по-строгият режим на разрешаване при подслушването на обект (помещение, автомобил),