Три отговора за Конституцията

Три въпроса/критики, които виждам най-често във връзка с изменения в Конституцията. 1. Защо парламентарната квота в прокурорския съвет е по-голяма от професионалната – така не се ли поставя прокуратурата под политически контрол? Проблемът с прокуратурата към момента е, че главният прокурор (който е началник на всички прокурори и може да осъществява надзор за законност по делата) или не носеше отговорност пред никого („над мен е само Бог“), или получаваше задкулисни указания от различни центрове на власт. Съответно отговорност за действията на прокуратурата не се носеха – „те си го избират прокурорите“. С измененията, освен че му премахваме правата за намеса, слагаме превес на обществената квота. Това, от една страна, предотвратява капсулирането (прокурори, които зависят кариерно от главния, го поддържат в съвета), а от друга дава отговорност и отчетност. Трябва да отбележим и че обществената квота не е партийна и това ще е водещ принцип при нейното излъчване. С друго изменение подчертаваме, че водещата роля в съдебната власт е на съда. Прокуратурата и следствието са страна по делата, а съдът е арбитър. Именно независимостта на съда е в центъра на съдебната власт, поради което квотите там са наобратно – 8 съдии избрани от съдии (от общо 15 члена, като само 5 се избират от парламента). Водещото при съда е, че трябва да е независим. Водещото при прокуратурата, която осъществява наказателната политика на държавата, е да бъде отчетна. Именно за това са такива квотите в двата съвета. 2. Защо двойно гражданство? Така не се ли отваря вратата за чуждо влияние? В рамките на дебата бяха изнесени данни от г-жа Цонева, че България е последната държава и в ЕС, и в Съвета на Европа, която позволява двойно гражданство по принцип, но го забранява за изборни длъжности. С премахването на това ограничение правим по-лесно за българската диаспора (стотиците хиляди емигранти за последните 30 години)

Continue reading

Приехме измененията в Конституцията

Приехме окончателно измененията в Конституцията. Структурните предпоставки за независим съд и за отчетна прокуратура вече са налице. А подобряването на съдебната система е ключово за развитието на страната. Аргументираните критики към законопроекта бяха чути и бяха направени съответните редакции (критика „заради самата критика“ винаги ще има). А това, че с наши опоненти сме постигнали съгласие по тази голяма задача, е признак не на слабост, а на политическа адекватност. Никой няма сам да има 160 гласа, затова целите се постигат с разговор. Дали това е исторически момент, ще кажат историците след десетилетия. Но със сигурност изкачихме един стръмен склон, който катерим от много години. Да, това не е върхът – катереното на стръмни склонове продължава. Това не е краят на съдебната реформа (ако някой реши да го определя така), но е ключова стъпка. Предстоят изменения на устройствени и процесуални закони. Благодаря на всички за подкрепата, която направи възможно приемането на тези отдавна чакани промени.

Continue reading

Електронното бъдеще е възможно, но не е неизбежно

С редица законодателни промени в последните месеци беше даден нов тласък на електронното управление. Разбира се, както се е доказвало многократно през годините, обнародването на един хубав текст в Държавен вестник не означава, че той ще бъде реализиран на практика, поради което предстои сериозна работа в изпълнителната власт. Измененията в Закона за електронното управление бяха изготвени в Министерството на електронното управление (МЕУ) в предходното редовно правителство и приети през септември. В тях има редица подобрения, които изискват от администрацията сериозна работа. Едно от тези изменения е приравняването на служебните справки по електронен път на удостоверенията, които администрацията изисква от гражданите. Задължението за администрацията да събира по служебен път информация, с която държавата вече разполага, е в Закона за електронното управление от 2009 г. За съжаление, практиката е, че администрациите цитират специалните закони, по които работят, и казват, че те се прилагат, а там по инерция законодателят е сложил изискване на удостоверения. За да не трябва да променяме цялата нормативна уредба, с измененията в закона се приравнява служебната справка на удостоверенията, изисквани по специалните закони. В допълнение се въвежда забрана за това в подзаконов акт да се предвижда изискване на удостоверения, както и гаранции за сигурността на служебното събиране, като по този начин удостоверенията, на които гражданите и бизнесът са куриери, най-накрая трябва да отпаднат. Това ще се случи, след като изпълнителната власт преправи наредбите си в съответствие със закона, за което Министерството на електронното управление е поело ангажимент. Друга важна промяна е отпадането на изискването за квалифициран електронен подпис при заявяване на електронни услуги от физически лица. Електронният подпис е сигурен, но много неудобен и това през годините е било бариера пред използването на наличните е-услуги. С изменението вече няма да се изисква заявленията да бъдат подписвани, което ще позволи заявяване след идентификация по множество различни начини – вкл. с

Continue reading

„Няма хора“ за ИТ в държавната администрация?

На последното заседание на комисията по електронно управление беше повдигнат въпроса за кадровото осигуряване в администрацията във връзка с информационните технологии и електронното управление. Това е сериозен дългосрочен проблем, който има нужда от стратегическо решение. Да, държавата аутсорсва ИТ дейности, но дори управлението на аутсорсинга изисква вътрешен капацитет. Още повече, че има стратегически функции, които държавата трябва да може да обезпечи сама. В тази посока направихме две първи стъпки преди година и нещо: да дадем възможност за заплати с над 80% спрямо нормата за администрацията за определени категории ИТ специалисти и да започнем централизирането на т.нар. service desk услуги в изпълнителната агенция към МЕУ. Но трябва много по-широк обхват на реформата. Имам разписана базова концепция, която стъпва на принципа на „споделените услуги“ и разделя тези услуги на пет групи: Разработка на софтуер, инфраструктура (мрежи и хардуер), системна администрация и интеграция, мрежова и информационна сигурност, service desk. Разпокъсаността на експертите по различните структури в държавата не е ефективна и трябва да се премине към консолидация и споделени услуги. Това обаче трябва да се претегли спрямо секторната експертиза, която се изисква в някои администрации. Такъв подход ще позволи не просто по-високи заплати, а създаване на екипи и структури, които могат да привличат повече хора, да гарантират кариерно развитие. Иначе казано – да не са типична администрация, а ИТ организации, с мислене и начин на работа на ИТ организация. В следващите месеци ще обсъждам и развивам тази концепция, докато тя стигне до своето законодателно изражение. Защото без да създадем подходяща институционална среда, ще продължаваме да си говорим, че „няма хора“.

Continue reading

Рискове и притеснения, свързани с Министерството на електронното управление и електронната идентификация

Получих отговор от МВР, че изходният код на системата за електронна идентификация нямало да е публично достъпен ако изпълнителят не разреши и те нямали задължение да спазват Закона за електронното управление. Нищо, че в договора и в техническата спецификация има задължение системата да се разработва като софтуер с отворен код. На друг мой въпрос, МВР отговарят, че чакат изпълнителят да отговори за въвеждане на съвременни функционалности на планираното в далечната 2016 мобилно приложение. Т.е. чакаме изпълнителят да каже дали ще можем да ползваме телефона за идентификация без да трябва задължително всеки път да допираме лична си карта (и то след като я сменим). Това са индикации за проблеми, свързани както с работата на МВР, така и с работата на Министерство на електронното управление – МЕУ е органът, натоварен с политиката по електронна идентификация и фактът, че не е упражнен контрол и не е наложена съвременна визия, води до риск отново да нямаме адекватна електронна идентификация. Ще ползвам тези проблеми да обърна внимание и на това, което като цяло се случва в Министерството на електронното управление. При избора на правителството написах, че смятам, че министър Йоловски ще се справи и че има моята подкрепа. Към онзи момент това беше именно така. Оттогава съм опитвал да помагам на министерството в поставените задачи в правителствената програма и по други текущи проблеми, с целия си опит и знания – включително проведохме тристранна среща с министър Стоянов за развитието електронната идентификация, по моя инициатива. За съжаление, с течение на времето, виждах все повече, че министърът на електронното управление няма необходимия фокус и нещата не вървят добре. Като започнем от абдикацията на МЕУ от електронната идентификация (илюстрирано от отговорите на МВР), от прозрачността (напр. на данните за плащанията в СЕБРА), от хибридните заплахи; минем през не докрай обмисленото съгласуване на процесите с електронните бележки и рецепти,

Continue reading

Отворен код и придобиване на софтуер от държавата

По покана на Европейската Комисия участвах на конференция за използването на софтуер с отворен код в обществения сектор, на която споделих следното: България през 2016 г. прие закон, с който всички административни органи се задължават при възлагане на разработка на софтуер, в договорите и спецификациите си да включат клаузи, с които да изискват разработеният софтуер да е публичен (от първия ден на разработка) и да е с лиценз, който позволява безплатно използване от всеки. Това е важна мярка, за чието спазване настоявам във всичките си качества оттогава, по следните причини: Преизползване – когато кодът на една система е публичен, всеки друг, разработващ сходна функционалност, може да го използва и развива. В системите в публичния сектор има много повтарящи се изисквания и е загуба на време и пари да се разработват всеки път от нулата. Прозрачност и доверие – след като системата е разработена с публични средства, на обществото се дължи кода на системата. Така ще знаем как точно работи дадена система (и че работи правилно, съгласно закона, а не съгласно нечии интерпретации, както се оказа наскоро със системата за мониторинг на наличностите на лекарствата), и ще имаме повече доверие в нея (неслучайно направих предложение да се изгради нов софтуер на машините за гласуване, който да бъде отворен, но за съжаление това предложение не се прие в миналия парламент) Качество – когато изпълнител на дадена поръчка знае, че кодът, който произведе, ще бъде публичен, внимава повече да спазва добрите практки, да прави кода по-четим и по-подреден. Не един път съм чувал, че „ще го публикуваме, ама чакай първо да го пооправим малко“. Включително на самата конференция, от колега от друга държава. Одитируемост – държавата трябва да може да одитира какво точно е получила и да гарантира, че е получила (и че в продукционна среда работи) правилният софтуер. Примерът с тол системата,

Continue reading

Предложения за електронните рецепти

Днес участвах на срещата на премиера Денков, МЗ, МЕУ и Информационно обслужване със съсловните организации в сектор „здравеопазване“ на тема „електронна рецепта“. Предложението на МЗ задължението за изцяло електронни рецепти да се премести за април има своите рискове, но дава възможност за повишаване на доверието в системата. Аз предложих пет неща на срещата: 1. Мека прогенерична политика чрез промяна на опциите по подразбиране – чрез софтуерите, по подразбиране да се позволява генерично заместване, а ако лекарят смята, че трябва да се отпусне лекарство от конкретен производител (има легитимни причини за това), да трябва да отбележи „забранявам заместване“. По този начин фармацевтите ще могат да отпускат еквивалентни лекарства в повечето случаи, ако няма от предписаното – това беше един от основните проблеми при старта на е-рецептите. С това предложение се оставя решението у лекаря. 2. Ясно дефиниране на изключенията, при които могат да се ползват хартиени рецепти – домашни посещения, лекари, които не могат използват технологии, чуждестранни лекар. Също: срив в системата. Това го предложих миналата година на служебния кабинет, когато отмениха електронната рецепта, но се го възприеха. 3. Въвеждане на стандарт за удобство/потребителско изживяване/UX на софтуерите, с които се изписват рецептите. Според мен немалка част от недоволството в лекарското съсловие е поради по-бавното и по-неудобно изписване чрез софтуер. В стандарта може да се включат конкретни тестове и засичане на време за изписване. 4. В „гратисния период“ да се отстранят всички оставащи технически проблеми, с много оперативен процес между МЗ и Информационно обслужване, като големите болници и ДКЦ-тата да се включат активно в тестовете. 5. При отпускане на лекарства по хартиени рецепти (след април) да има улеснено въвеждане на данните от фармацевтите, напр. автоматично при верификация на лекарството. Тези предложения могат да бъдат включени в Наредба 4, за да бъдат реализирани до април. Електронните рецепти намаляват порочните практики в системата. Дават

Continue reading

Опровержение на твърдения за натиск от моя страна

Във връзка с твърденията, че заедно с Кирил Петков съм притискал или заплашвал министъра на електронното управление за поръчки, искам да кажа няколко неща: 1. Това са абсолютни лъжи. Никога не е имало такъв разговор – нито сме обсъждали поръчки, нито е имало заплахи за каквото и да било. 2. Ще съдействам максимално на компетентните органи за установяване на истината. 3. Нямам никаква представа каква е причината за такива твърдения. Надявам се всичко това да е нелепо недоразумение, а не част от политически сценарий. 4. 640 милиона са много пари, които няма как да се изхарчат за краткия хоризонт на правителството. Министерството, а по-рано държавната агенция, за цялото си съществуване от 2016 г. досега са похарчили общо около 135 милиона (по данни от СЕБРА). 5. Министерството не може да не прилага Закона за обществените поръчки, с изключение на ограничени случаи, в които възлага на Информационно обслужване, което е държавно. (Преразказът на разговора включва обвинение, че натискът е бил за това парите да се харчат без обществени поръчки) Приел съм, че ще бъда обект на абсурдни политически атаки. Те са очаквани в предизборна обстановка и са част от калния терен, на който се намираме, докато опитваме да променим България.

Continue reading

Хеш, код, ключ – обяснение на понятия

Малко понятия за анализаторите, които днес ще коментират темата: хеш / хеш код / чексума / криптографски идентификатор – това е сравнително кратък низ от символи, който представлява уникален отпечатък на даден софтуер или файл. Той е видим за всички, по закон е публичен и се публикува на сайта на ЦИК . И трябва да е еднакъв за всички машини. изходен код – това е серия от инструкции, които описват поведението на софтуера. Той е доста редове (вероятно над половин милион за софтуера на машините). Той се представя в цялост на партиите и коалициите по закон, т.е. всички сме го виждали официално, пред представители на ДАНС. парола – паролата всички знаят какво представлява. В този процес тя се ползва само за допълнителна защита на ключа (и са три пароли, на трима членове на ЦИК). Писането на пароли не се вижда на екран – дори звездички не се виждат. ключ / криптографски ключ / частен ключ – това е последователност от символи (реално – байтове), чрез която се подписва софтуера на машините. Машините зареждат само софтуер, подписан с ключа на ЦИК. В процеса по изграждане ключът не се визуализира на екран. Записва се на диска, защитен с комбинация от три пароли. При ново изграждане се генерира различен ключ всеки път, на случарн принцип, като той не дава достъп до машините. Възможност (индиректна) да се инсталира софтуер на машините дава ключът на ЦИК за тези избори и ключът от предните избори (заради процес, който е извън обхвата на обяснението на понятията). Накратко – всичко, което е видимо на екран, е публично или частично публично (за регистрираните партии) по закон. Всичко, което трябва да е тайно – ключът+паролите, не се показва на екран, а повторно генериране не дава достъп до машините. Тези разяснения вероятно са излишни, защото въпросът беше превърнат в политически. Но

Continue reading

Фалшивият скандал с машините

Вероятно в опит да оправдаят слаб изборен резултат в София и други големи градове, партиите извън ПП и ДБ се надпреварват да обясняват за конспиративни теории за машините, защото зам-министър бил снимал екран на лаптоп. Нека да направя няколко важни разяснения, за да не се вихрят колегите с гръмки, но безсмислени словосъчетания с „кодове“ и „флашки“. 1. Няма как снимки или видео да компрометират машините. Изходният код е вероятно над половин милион реда – всеки, който някога е виждал код, знае, че това са пълни глупости. Tака или иначе машините са само принтери, които разпечатват разписки, а резултатът се брои от секционните комисии. 2. Всичко, до което има достъп МЕУ (изходен код, скриптове, библиотеки), беше предоставено на партиите и коалициите в понеделник (след като пред нас в петък беше изграден и подписан софтуера). Няма как нещо, което по закон се дава на всички партии, да дава възможност за манипулация. 3. Единственото тайно нещо в процеса, от което зависи сигурността, са паролите на членовете на ЦИК и ключа, който е случайно генериран и защитен с тези пароли. Ключът се съхранява в ЦИК, а МЕУ няма достъп нито до него, нито до паролите, които бяха написани от членовете на ЦИК в процеса на т.нар. „доверено изграждане“ 4. Екипите в Министерство на електронното управление трябва да документират процеса по преглед, изграждане, тестване, провизиране и т.н. Моето допускане е, че като част от този процес са правени снимки и записи от отговорните за процеса. Заместник-министърът е бил натоварен да контролира и координира дейностите по Изборния кодекс. 5. Да твърдиш, че снимка или запис на екран компрометира изборите е все едно да твърдиш, че чистачката, която пуска прахосмукачка в близост до касата на ЦИК, може да компрометира изборите. С една дума – нелепо. 6. Тъй като моето име беше вкарано в нелепи спекулации за натиск

Continue reading