България ще бъде различна

В последната година и половина в България се промениха много неща. Те не са очевидни в ежедневнието, но са значителни и са важно начало. Ще опитам да дам моя „вътрешен“ поглед на ситуацията и по-важното – какво предстои. Смятам, че има четири етапа не тези промени. До средата на 2020 г. всичко изглеждаше монотонно и предрешено – ГЕРБ щеше да спечели още един мандат, социологията от май месец даваше сравнително високо доверие за Борисов и кабинета, а на хоризонта нямаше алтернатива. Тогава се случи събитие, което „разбърка“ нещата. Росенец. На Росенец Христо Иванов и съмишленици осветиха преплитането на власт, икономически и лични интереси; осветиха влиянието и безнаказаността на ДПС и демаскираха зависимостите на ГЕРБ. Тогава написах, че Росенец е начало. И макар в момента много хората да опитват да омаловажат това събитие, мисля, че историците след много години ще го анализират и ще му отдадат необходимата важност. След Росенец последва неизбежния отговор на президента заради подопечната му НСО, в който той атакува ДПС, Доган и Борисов. Последва и контраатака на зависимата от ДПС прокуратура, която влезе в президентството. Двете събития доведоха до протести, които промениха коренно картината и макар да не свалиха Борисов, предвещаха края на управлението му. Росенец даде началото на първия етап. Вторият етап започна с парламентарните избори през април. До тях много хора все още не вярваха, че ГЕРБ няма да управлява и че няма да бъде отпусната тяхната хватка над властови и икономически влияния. Но изборният резултат и последващата твърдост на „партиите на протеста“ размагьоса избирателите – вече беше ясно, че ерата „Борисов“ свършва. ГЕРБ се сви до едно ядро избиратели, което е много различно от това, което ги държа на власт толкова време. Изборите дадоха начало на отпускането на властовите инструменти от ГЕРБ и ДПС, доведоха до служебно правителство, което разрови доста схеми, за които

Continue reading

Защо не трябва да се броят 100% от контролните разписки от машинното гласуване?

Демократична България обжалва решението на ЦИК за 100% преброяване на контролите разписки (по партии/коалиции) и вписването на този резултат в отделни протоколи. Аргументите са изложени в детайли в жалбата, ето „накратко“: ЦИК няма право да дописва така Изборния кодекс. В Изборния кодекс не се казва нищо такова, ЦИК си измисля правила. И то същия ЦИК, който преди 2 седмици каза „щом не пише изрично, че може с електронен подпис, значи не може“. Само че разликата в случая с разписките е, че няма общ ред, който да важи. Разписките не са бюлетини – те се броят по-трудно (с по-дребен шрифт са, не се сгъват еднакво, а това допринася за повече грешки. Изначално, идеята за машините е да спестят многото човешки грешки; сега ЦИК иска да ги върне „на стероиди“. Тук има и един друг аспект – бюлетините имат поредни номера и защитни механизми; разписките нямат. Всеки може да фалшифицира разписка и да я пусне заедно със своята. Или вместо своята, ако реши да саботира изборите. Единственият начин да се провери, че една разписка е истинска е чрез QR кода, само че в методическите указания такава проверка липсва, а секционните комисии не са длъжни да имат смартфон с приложение за четене и интерпретиране на тези QR кодове. протоколите от ръчното преброяване не подлежат на проверка с автоматизирани контроли при приемането им в РИК, на каквато подлежат протоколите при броене на хартиени бюлетини. Т.е. нито РИК, нито Информационно обслужване ще проверяват дали не пише пълни глупости в този протокол – просто ще го сканират и ще го качат с грешките. световната практика никога не е да се броят 100% от разписките. Винаги се брои извадка – колко да е тя е отделен въпрос, но е абсолютно безсмислено да се хвърля усилие за 100% с всички рискове, изброени по-горе. Досега винаги (и в България,

Continue reading

Трудният разговор за Информационно обслужване

Трудният разговор за Информационно обслужване трябва да започне. Още в края на 2019 г. остро критикувах решението на ГЕРБ да изтрият цяла глава от Закона за електронно управление (маскирайки неуспеха си да създадат държавно предприятие „Единен системен оператор“) и с едно изречение да прехвърлят цялото ИТ на всяка институция, която Министерският съвет реши, под „крилото“ на Информационно обслужване. Тази уредба премахва изискванията за прозрачност, позволява схеми с вътрешно възлагане тип „Автомагистрали“ (в момента, за щастие, такива не се правят в ИО, и има нормативни разлики, но схеми са възможни през рамкови договори), не гарантира предсказуемост (за един ден МС може да извади една институция от списъка и да „убие“ всяко планиране). Няма да се съглася с разпространеното мнение, че Информационно обслужване е пълно с некадърници, които нищо не могат да свършат. Там има хора, които всяка ИТ компания би искала да има, и които са много над средното ниво. Има, разбира се, и такива, които никоя не би искала. Като във всяка голяма компания. Но институционално погледнато, ролята на системния интегратор (или оператор) е важна. Държавната администрация няма капацитет за почти нищо в сферата на ИТ и трябва да може да се довери на някого. Дори за да направиш аутсорсинг (=ЗОП), пак трябва да имаш компетентност, каквато в много администрации няма. Трябва да отчетем един факт – миналата есен Информационно обслужване изгради национална здравна информационна система за няколко седмици, когато това беше нужно. И го направи добре, по мое мнение. След като 4 години тази система се беше бавила по различни причини. DDoS атаките от последните дни са сериозни и едва ли има компания, която може да се защити без никакъв downtime. Познавам инфраструктурата на ИО в тази ѝ част и мисля, че е направено достатъчно. Въпросите, на които трябва да отговорим, са няколко: Трябва ли всяка администрация да си

Continue reading

Разяснения по казуса с прилагането на електронен подпис в изборния процес

Ще вляза в може би малко скучната материя за йерархията и връзката между нормативните актове. За да видим защо решението на ЦИК, че квалифицирания електронен подпис не важи за Изборния кодекс е неадекватно. Да, не съм юрист, но тази базова правна рамка – кой какво задължение има в електронния свят е основата на електронното управление и като експерт по електронно управление съм длъжен да я знам и разбирам. Нормативните актове имат йерархия. Конституция, Регламент, Закон, Наредба/Правилник/Инструкция. Ако някой акт от по-ниска степен противоречи на някой акт от по-висока, то се прилага този от по-висока. Освен ако този от по-висока не допуска изключения. Законът за нормативните актове дава общата картина: Чл. 15. (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. (2) (Нова – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Кодексите са малко по-специфични закони. Тяхната идея е да уредят напълно една материя – Изборният кодекс урежда всичко, свързано с избори (за да няма, както преди, закон за изборите за народно събрание, закон за изборите за президент и вицепрезидент и т.н.). Наказателният кодекс урежда всички престъпления и никой друг закон не може да урежда престъпления. И т.н. Кодексите (както и законите), обаче, не съществуват в изолация. Макар Изборният кодекс да урежда изцяло изборната материя, към него се прилагат нормите от други закони – напр. когато става въпрос за гражданство, Изборният кодекс не урежда въпроса за гражданството – той е уреден в Закона за българското гражданство. Когато става дума за личните документи, с които гласуваме, те не са уредени в кодекса, а

Continue reading

Въпроси и отговори за отказа на РИК и ЦИК да регистрира листата на Демократична България

Тъй като днес се натрупаха доста въпроси по казуса с електронните подписи и листата в Стара Загора, правя компилация от тях и техните отговори: Въпрос: Внесли ли сте всички документи в електронен вид или само разпечатка на електронния подпис на хартия, както пишеше в някои медии? Отговор: И РИК на своето заседание на 12-ти, и ЦИК в решението си признават, че всички необходими документи са внесени в електронен вид, в рамките на срока, отворени са и подписите са проверени. След това РИК в решението си прикриват тези детайли. Въпрос: Какъв тогава е проблемът, ако всичко е внесено както трябва? Отговор: Проблемите според РИК и ЦИК са различни. Според РИК липсва „вярно с оригинала“ на хартиена разпечатка на оригиналния документ, без каквато те твърдят, че документите са невалидни (въпреки, че са свалили и проверили оригиналите). Проблемът според ЦИК е, че изобщо не може да се използват електронни подписи, въпреки, че европейският регламент, който приравнява електронния подпис на саморъчен се прилага пряко, а РИК и ЦИК са задължение да приемат електронни документи и да признават квалифицираните електронни подписи без да има предварителна уговорка със заявителя. Въпрос: Защо твърдите, че има атака от ГЕРБ, при положение, че те отричат, посочвайки, че председателката на РИК 27 е от ИТН? Отговор: Освен решението за потвърждаване на отказа, ЦИК приема да изпрати на всички районни комисии писмо, с което да събере информация дали има подадени листи с електронен подпис (които биха били в нарушение съгласно мотивите на приетото от ЦИК решение). Предложението за това е на Красимир Ципов от ГЕРБ. Подкрепено, отново, от всички останали (без представителите на ДБ). Въпрос: Нормално ли е да се внасят листите в последния ден? Отговор: абсолютно нормално е – на практика всички значими партии го правят в последния ден, защото това дава гъвкавост в особени ситуации. Ако видите решенията на

Continue reading

Кандидат съм за народен представител в София област

Днес Демократична България внесе кандидатските листи за изборите на 14 ноември. Водач съм на листата в 26 МИР – София област. Част съм и от листата в 23-ти МИР в София, но на по-задно място. Аз съм експерт по електронно управление и вярвам, че тази тема е особено важна именно за Софийска област. Защо? За да не трябва да хората да казват “отивам до София да оправя едни документи”, всяко взаимодействие с държавата може и трябва да става от компютъра или телефона ни. В останалите 27 области на страната голяма част от жителите живеят в областния град и в общия случай не пътуват дълго, когато им се наложи да използват някаква административна услуга от държавата. Докато жителите на Софийска област трябва да заделят повече време и да направят повече разходи, за да си свършат работата с институциите, които се намират в София – областната администрация, териториалната дирекция на НАП, кадастъра, агенцията по вписванията, областната дирекция на МВР… Някои от тях имат изнесени офиси в градовете в областта, но това не винаги е достатъчно, а и не е необходимо. Електронното управление е важно и по много други причини, които съм коментирал в кампанията през юни. Водач на ГЕРБ в Софийска област е не кой да е, а Младен Маринов, вътрешният министър на Бойко Борисов, при когото електронната идентификация не помръдна. А тя е ключът към електронното управление. Няма да пестя сили в работата си и по други важни за областта теми, като здравеопазването, образованието, водата, транспорта, природните богатства и техния потенциал. Необходимо е да опазваме горите – там съвременните технологии също могат да са много полезни за установяване и спиране на незаконни сечи. Необходима е и крайградска железница, така че хиляди хора, идващи да работят в София, да имат удобен и уютен транспорт, вместо да висят в задръствания сутрин и вечер.

Continue reading

В отговор на Борисов относно машинното гласуване

Бойко Борисов ме споменал поименно в свой коментар за машинното гласуване. Както обикновено, фриволно борави с фактите, затова трябва да уточня някои неща. Нашите усилия за подобряване на честността на изборите са последователни и конструктивни и не са от вчера. Борисов казал (във връзка с писмо на Демократична България до ЦИК) Но сега колегите от „Да, България“ поискаха от ЦИК да извърши нова проверка на машините за гласуване – я виж ти. В писмо до ЦИК експертите посочват, че са необходими още тестове, които да гарантират честността на вота. Те имаха представители досега при кода, само че сега нямат и вече и те дълго изброяват къде са рисковете. И ние настоявахме да има одит на машините. Г-н Божанов, от месеци ви споделяме съмненията си, че правят далавери. Тези 0,8 процента ги броиха 3 дни, за да изкарат Слави първи, не помните ли“ По същество: От Да, България настояваме за независим одит на машините от 2017 г. Настоявахме за него го за изборите през април – тогава мнозинството на ГЕРБ и ДПС игнорира предложенията ни. Искахме го през юли, но тогава имаше валиден аргумент – използването на идентичен софтуер с априлския. Така че опитът му да изкара, че сега сме се сетили, е доста нелеп. “Те имаха представители досега при кода” – представители сме нямали “при кода”. Аз бях представител при удостоверяването, където обсъждахме доста технически аспекти. (Там ГЕРБ не помня да имаха експерт, въпреки всичките им публични изяви по темата. Когато се стигна до “работа, работа, работа”, те си мълчаха.) 0.8 процента не са ги броили три дни – от много години на избори последните под 1% не се въвеждат в сайта на ЦИК, докато не е минала втората проверка на протоколите в ЦИК (първата е в РИК). Тъй като има хартиени протоколи, финалните резултати не се обявяват. Борисов и

Continue reading

Отчет за парламентарната ми дейност

Както писах веднага след изборите през юли, това, че не съм избран за народен представител изобщо не значи, че няма да върша работа по темите, заради които хората гласуваха за мен. В този кратък парламент нямаше време да бъде свършена много такава работа, но все пак смятам за редно да отчета по какво съм работил. Въпреки, че не съм бил депутат. Трябва да отбележа, че нито едно от нещата по-долу не съм ги свършил сам, разбира се – всичко е част от общата работа на Демократична България. Много от нещата изглеждат като малки стъпки и дори бюрократични детайли. Но дяволът е детайлите. Електронното управление не работи не защото няма закон, не защото няма отговорна институция (има – ДАЕУ), не защото няма стратегически документи, не защото няма средства или защото не са обявени процедури, а защото някой детайл е объркан или пропуснат, някой не е преценил нещо навреме или някой не си е влязъл в правомощията, някой не е тълкувал правилно определен текст или пък самият законов текст има нужда от прецизиране. И разбира се, защото я е нямало политическата воля всички тези камъни да бъдат преместени от пътя. Комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии – създадохме такава комисия, която да контролира и направлява законодателния процес по дигиталните теми. Участвах на всяко заседание на тази комисия, активно вземайки думата, задавайки въпроси към институциите и подпомагайки председателя (Иво Мирчев от ДБ). Подпомагах и избора на дневен ред на комисията – какви теми да бъдат разглеждани, кой да бъде поканен и на какви въпроси да отговаря. По-надолу ще опиша трите основни въпроса, които разгледахме Електронна идентификация – проектът за електронна идентификация е „забил“ в съда на Европейския съюз след обжалване на процедурата у нас. Повикахме МВР да отговорят как планират да реализират националната схема, дали са подготвени за реализиране на т.нар.

Continue reading

Какви са проблемите на системата за преброяването?

Проблемите на НСИ са сложни и многопластови и не могат да се обяснят просто с посочване на някого с пръст. Трябва, обаче, да търсят дългосрочни решения, а не оправдания. Струва ми се, обаче, в ИТ общността си представя нещата малко по-просто, отколкото са. Това не е „един уебсайт“, на който просто трябва да сложиш достатъчно хардуер, за да работи. Ето няколко публично известни факта, които да помогнат интерпретацията: НСИ е направил поръчка за готова система за преброяване, а не за разработка на такава. Като цяло разумно решение. Местният партньор на шведската фирма „производител“ е СкейлФокус, които е трябвало да направят инсталация, конфигурация и поддръжка. Много често компании предпочитат да имат местни партньори, при които отива процент от продажбата, т.нар. two tier (или понякога three tier) distribution model. Цената е за лиценз, инсталация и конфигурация и като цяло не изглежда скандална. Функционалностите са доста повече от онлайн форми (на който му е интересно, техническото задание, предложението и договорът са на сайта на НСИ) DDoS атаката е сериозна – ако наистина 250 гигабита в секунда са се „изсипали“ срещу системата, то на чисто софтуерно ниво няма какво да се направи – „тръбата“ се запушва, дори приложението да може да обработи данните. Засега няма причина да смятаме, че тази информация е грешна, най-много да е малко преувеличена, но дори да е наполовина, пак е значителна. Не съм съгласен, че „какво толкова сложно има да се защити една система“ – това не е софтуерен проблем, а мрежови. И няма прости и евтини решения. НСИ не са били подготвени за такава атака, а е трябвало. Ползването на CloudFlare е недостатъчна мярка за критичността и репутационните щети. Обикновено проблемът с CloudFlare е не самият CloudFlare, а това, че по други данни (исторически и настоящи DNS записи и просто логическо мислене) може да се прескочи CloudFlare. Тук

Continue reading

Коалиция, плаващи мнозинства, кадруване, отговорност – изясняване на базовата политическа терминология

Напоследък срещам доста фриволни тълкувания на думи като „мнозинство“, „постове“, „отговорност“ и др. И ми се ще да изясня значенията на тези думи, защото в семантиката понякога се крият важни отговори. Парламентарна подкрепа за управление е гласовете, чрез които минават всички важни промени. Гласовете, с които минава бюджетът, с които минават реформи в съдебната система, и почти всяко нещо. Когато решите да оправите някоя система (напр. здравната или социалната) се сблъсквате с нуждата да се променят закони. И достатъчно големи лобита, които са доволни от настоящата ситуация. За да управлявате (вместо просто да стоите в едни кабинети по министерства и да ходите със служебната кола до Министерски съвет всяка сряда), ви трябва увереност, че ще можете да прокарате тези изменения. Затова за едно управление е важно да има парламентарна подкрепа. Коалиция е формулата, по която се осигурява тази подкрепа. Няколко партии се разбират предварително, че за определени въпроси (приоритети) ще гласуват заедно. Няма по всички теми да гласуват заедно, но по много на брой важни неща – ще. Коалиция не значи, че ще се делят министри (по формула 3-5-8 или каквото е съотношението), не значи, че на някой му се полагат или дължат постове. Разбирателството кои реформи ще се подкрепят заедно се оформя често като коалиционно споразумение. В него може да има формула и за министри и заместник-министри, а може и да няма. Заради Тройната коалиция думата „коалиция“ стана мръсна, но тя е просто един политически инструмент. Плаващите мнозинства са начин на прокарване на законодателни промени без ясна структура и ангажименти. За бюджета се разбираш да гласуваш с тези, за реформата на съдебната власт – с онези, за пенсионната реформа – с третите, а за електронното управление – с другите. Това е рецепта за пазарлъци. „ти на мене (тоя закон), аз на тебе (тоя закон)“. Или тая комисия. Или „за

Continue reading