БЛОГодаря

След като Изборният кодекс беше приет от хартиеното мнозинство, е време да опиша детайлите и пълната хронология на неговото приемане. Ще започна с обобщение на хронологията с някои важни моменти по нея: Внасяне – БСП внасят законопроекта на първия работен ден на Народното събрание (19.10). Ден по-късно Възраждане внасят техен законопроект. В понеделник, 31.10, когато излиза дневния ред на правната комисия и в него присъстват Изборния кодекс, аз и Ивайло Мирчев внасяме нашите изменения за повишаване на доверието в машинното гласуване, за да може да се гледат едновременно, както е по правилник. Атанасова (ГЕРБ) спекулираше в един свой статус, че и ние сме били бързали с Изборния кодекс и затова сме внесли изменения, но ние реагирахме на тяхното бързане. Първо гласуване в комисии – комисията по правни въпроси е водеща и след нейното заседание е възможно да се разглежда в пленарна зала. Още преди да бъде приет от правна комисия, Изборният кодекс е включен в дневния ред за пленарното заседание, като нито една от другите комисии, на които е разпределен, не стига до това да гледа законопроекта. Не е дадено време и за становища на заинтересовани организации. Първо гласуване – проектът е приет, като веднага след това е даден съкратен срок за предложения между двете гласувания. В зала аргументите са „дайте само да дадем възможност да се гласува и с хартия, какво толкова“, което след това се оказва прах в очите, тъй като хартиената коалиция премахва машинното преброяване. На първо гласуване е приет и законопроектът на Демократична България, като ГЕРБ гласува „против“, което не кореспондира със заявките им, че искат повече гаранции за машинното гласуване. Накрая на дебата колегата Мирчев взема думата, за да обяви, че тъй като явно мнозинството ще връща хартията, ние ще предложим преброителни центрове, които да решат проблемите с преброяването и отчитането на резултат от секционните

Тези дни се наслушах на неистини и подвеждащи твърдения за машините. Когато мога, ги опровергавам на момента (напр. в комисия или от трибуната). Но ето списък: „никъде в Европа не се гласува с машини“ – невярно, в Белгия се гласува с машини и то със същите „германският конституционен съд ги обяви за ненадеждни“ – първо, българският конституционен съд има значение, не германският, а той е обявил действащия кодекс за отговарящ на Конституцията. А Германският, ако прочетем решението, казва, че по принцип не изключва машинното гласуване, но в конкретния им случай е нямало разписка, с която да се провери как машината отчита подадения глас и това е било проблем. „машините на Мадуро“ – основателите на компанията са венецуелци, а машините са ползвани във Венецуела и секционните комисии са добявяли гласове накрая на изборния ден. Това нарушение е обявено именно от Смартматик, които след това се изтеглят оттам. То не е манипулация на машината. С хартиена бюлетина става същото – пускат се бюлетини от името на негласували избиратели. Машината обаче пази информация за това кога е вкарана картата за гласуване, така че за разлика от на хартия, тук това е откриваемо нарушение. Затова ние предложихме да се публикува журналът на събитията. ГЕРБ, ДПС и БСП не го подкрепиха. „дневникът е подправен показва манипулация“ – точно обратното, това показва, че ако има каквото и да било разминаване във флашките (дали заради дефектирала флашка или заради опит за слагане на манипулирана флашка), машината открива това и спира изборния ден. Това съобщение ни казва, че машината се пази от манипулации. „техните машини“ – това го коментирах вчера. Министерският съвет на ГЕРБ гласува да купи машини. ЦИК в предишен състав, доминиран от ГЕРБ, БСП и ДПС и с председател от квотата на ГЕРБ ги поръча. Съзнателното създаване на недоверие в машините не е просто дребно политиканстване.

От началото на 48-мото Народното събрание от Демократична България внесохме няколко законопроекта, които са свързани с електронното управление и информационните технологии. Тук ще направя кратък списък с описание на проектите (ЗИД значи Закона за изменение и допълнение, а ЗД е закон за допълнение): ЗИД на Закона за електронното управление – този закон го писахме с екипа ми в Министерство на електронното управление. Той урежда мерки по Плана за възстановяване и устойчивост, отпадането на удостоверенията (на които гражданите са куриери в момента) и на задължението за ползване на квалифициран електронен подпис. Предвижда отпадане на удостоверенията, с които гражданите са превърнати в куриери на администрацията. Въвежда и пълна електронизация на регистрите, електронно връчване на актове и фишове, напомняне за изтичащи документи и др. ЗИД на Закона за движението по пътищата. Първата цел на проекта е да направим стъпки към ограничаване на рецидивистите на пътя. С пълното разбиране, че е нужна пълна реформа на административното наказване, предлагаме две неща: от една страна, задължение за МВР да спира на пътя всички автомобили, чиито собственици имат пет или повече невръчени фиша, а от друга страна задължение за публикуване на индивидуални анонимизирани данни за всички нарушения (което бях поискал от МВР като министър). Така обществото ще следи дали МВР изпълнява задължението си. Втората цел е намаляване на административната тежест и улесняване на добросъвестните водачи. Премахване на всички стикери от предното стъкло, премахване на синия талон и въвеждане на възможност за електронно плащане на фишове, без да ходим до КАТ да ни ги връчат. Затрудняваме редовните нарушители и улесняваме мнозинството добросъвестни. И повишаваме прозрачността на работата на МВР. ЗД на Закона за обществените поръчки – целта е да се постигне максимална прозрачност и с който да се прекратят схемите с т.нар. „инженеринг“. Въвежда се задължение за публикуване на отворени данни по международен стандарт (Open contracting data standard),

За председател е избран е Вежди Рашидов, като най-възрастен народен представител. Възрастта беше единственият критерий, събрал подкрепа. От ДБ нямаше как да подкрепим Рашидов, по ред причини. На председателски съвет сондирахме възможността наша кандидатура да събере подкрепа. Отговорът беше „не“. Бяхме разумни, конструктивни и направихме възможното. Сега парламентът може да започне работа. Но има една критика към Демократична България за изминалите три дни – че не сме издигнали наш кандидат за председател. Общата причина за това е, че се фокусирахме върху търсене на решение на безпрецедентен проблем, а не в това да покажем колко подходящи хора имаме за председател. След като ГЕРБ бяха неспособни да съберат мнозинство, на третия ден нещата бяха зациклили и кандидатура на ДБ може би е изглеждала като възможен изход. Затова тя беше обсъдена на засесание на парламентарната група и Христо Иванов отиде на председателски съвет, където да го предложи. ГЕРБ и БСП са били твърдо против. Т.е. подкрепа нямаше. Паралелно с това в кулоарите разговаряхме с депутати от ПП и обсъдихме рисковете и плюсовете на наш кандидат, след което Кирил Петков влезе на председателския съвет, за да повдигнв същия въпрос. Втори път е последвал отказ от ГЕРБ и БСП. Т.е. подкрепа стабилно нямаше. А защо нямаше подкрепа? Защото всеки избор извън този по технически критерий като възраст ще изглежда политически и ще очертае мнозинство. И щяха да последват резонни реакции от типа на „Ее, прегърнаха се“. Ако подкрепата беше само от ГЕРБ (освен от нас и ПП) – „ето я евроатлантическата коалиция“. Ако и БСП се бяха включили, те пък трябваше да обясняват на своите избиратели защо подкрепят председател, който ще вкара точката за модернизация на армията и оръжие за Украйна и ще блокира връщането на хартиените бюлетини. Ако въпреки ясната липса на подкрепа бяхме предложили кандидат в зала той очаквано не беше събрал подкрепа,

За следящите с половин ухо парламентарните драми, нека обясня какво се случи вчера. По Конституция на първото заседание трябва да бъде избран председател на Народното събрание. 4 партии бяха заявили, че ще издигнат кандидат – ГЕРБ (Росен Желязков), ПП (Никола Минчев), БСП (Крисриян Вигенин) и Възраждане (Петър Петров). Процедурните правила, ползвани в предишни парламенти, бяха внесени и сега и предвиждат ако никой не събере повече от половината гласове, двамата кандидати с най-много да отидат на балотаж, и там който е събрал повече – става председател. На балотажа Желязков събра 103 (ГЕРБ и ДПС), Минчев 97 (ПП, ДБ и БСП). Възраждане и Възход се въздържаха. Обаче Конституцията не позволява решение с по-малко от 50%+1, така че избран председател нямаше. Трябваше да се направи втора процедура, около която имаше дебати. ГЕРБ казваха на ПП „Вие хем искате да се опозиция, хем да имате председател“, казваха на ДБ „вие защо не ни подкрепите, за да тръгне това Народно събрание, оставете ги тия ПП“. Ние на това отговорихме, че изборът на председател е сигнал за формиране на мнозинство, а ние с ГЕРБ мнозинство няма да формираме и затова няма как да очакват подкрепа. На изказванията на ДПС, че такава била традицията – да се избира председател от най-голямата партия, отговорът е, че такава ситуация е нямало, че да има традиция. Имало е управляващо мнозинство без първия (2013) и „опозиционно мнозинство“ (2021). Но сега ме сме в нито една от тези хипотези. Изборът се повтори (на втория път ДПС издигнаха Йордан Цонев), но логично никой нямаше 121 гласа. Така се оттеглихме на почивка за вечерта, а заседанието ще продължи днес. В ДБ се събрахме и отчетохме реалностите – мнозинство няма и съответно никой не може да има председател, ако следваме трайната политическа логика. Липсата на председател, обаче, блокира парламента. Първото засесание не може да приключи

Днес Тома Биков беше в Нова, да ми отговори за машините. Вчера казах, че няма индикации за манипулация, а ГЕРБ не са дошли да анализират сорс кода в законоустановения за това момент. Нека да ползвам „право на дуплика“ по всички твърдения на г-н Биков. Като няма да влизам в реториката „вие къде бяхте, когато…“, защото сигурно е омръзнала – ДБ и аз лично от години предлагаме мерки за подобряване на процеса, а ГЕРБ са против. Но да приемем, че вече не са. Биков твърди, че оспорвам правото им да се съмняват. Ни най-малко. Длъжни сме да се съмняваме всички и да правим институционални действия за подобрение на процеса. Но да излезе председателя на ГЕРБ и да каже „100% машините са пипани“ не е изразяване на съмнение, а поредното безотговорно внушение. „не сме получили покана“ – на имейлите за контакт МЕУ изпращаше покани за всяко едно събитие. Колегата от ТУ, излъчен от ГЕРБ беше на първите три, по спомен. Покана сме получили останалите две формации (ДБ и ПП), та бих препоръчал да си проверите пак имейла. Но да, не е това най-важното. „1 час не стига“- така е. Но не беше един час. Никой не ме изгони, но прецених, че базовите сценарии, които могат да се проверят в рамките на деня, съм ги покрил. Напомням, че ние затова обжалвахме решението на ЦИК, искайки повече време. Представителите на ГЕРБ в ЦИК какво отношение взеха по жалбата? Дали са нужни два месеца – не мисля, но не вреди. Кодът е много добре покрит с автоматизирани тестове, а аз проверих всички места, които пишат по файловата система (и как се стига до тях). Затова за краткото време имам степен на увереност, че в кода „шашми“ няма. Все пак не изключвам да съществуват проблеми – затова и по-дългият период за преглед и анализ е желателен.

Колекционирам си опорни точки на опоненти и тролове. Ето някои от тях, които редовно изплуват, вкл. в следизборни пресконференции: „искате просто да смените Гешев с ваш човек, това не е съдебна реформа“. Не, този опит за омаловажаване на позоцията ни се ползва отдавна, но няма общо с реалността. Да, Гешев трябва да си ходи, като олицетворение на всичко изгнило в съдебната система, но реформата е много повече – отчетност, премахване на безконтролността и възможността за чадъри (отказ от разследване). Имаме проект на изменение на Конституцията и там не пише „Гешев“. „Подкрепихте Радев, виновни сте за избора му“ – никога нито Демократична България, нито Да, България е подкрепяла явно или тайно Радев. Имахме свой кандидат, а на балотажа нашите избиратели гласуваха по съвест, без партийни инструкции, каквито така или иначе не можем да им даваме „коленичихте пред Радев и му палихте свещи“ – този злощастен флашмоб в близост до президентството беше иницииран от граждански активисти, които обясниха след това мотивите и те нямаха общо с Радев. При всички случаи не ми е известно някой от ДБ да е бил тази вечер там, камо ли да го е организирал. „Демократична България вече е била е коалиция с ГЕРБ“ – полуистините (или в този случай – 1/14 истини) са типичен пропаганден инструмент. Реформаторският блок беше в коалиция с ГЕРБ. ДСБ (1 от 7 партии) излязоха в опозиция след оставката на Христо Иванов след първата година. ДСБ е 1 от 3 партии в ДБ, но Реформаторския блок се разпадна именно заради тази коалиция. А Да, България беше създадена отчасти като отговор на този разпаднал се блок, с изцяло нови лица. „Реформата на Христо Иванов беше приета, какво повече искате“. Не, не беше, затова той подаде оставка. С типична за ГЕРБ и ДПС процедурна врътка, внесена и гласувана в последния момент от най-малкия партньор тогва