Стига с тоя Пеевски

От време на време, наред с възмущението от безобразията на Пеевски, някой казва „стига с тоя Пеевски, дайте нещо конструктивно“. И това е разбираемо – не може един човек да е виновен за всичко, поне на пръв поглед.

Затова в нашия „План за противодействие и отпор на завладяната държава“, извън противопоставянето, има няколко ключови точки, които са конструктивни и целят показване на алтернатива на безидейните управления, които не просто са зависими, а не придвижват страната напред.

Пример за изпълнение на такава точка от плана е работата по закона за изкуствения интелект, който ще представим във вторник – изцяло нов закон, който да уреди задълженията на държавните органи, прилагането му в ключови сфери като образование и здравеопазване, стимулите за използване и развитие на изкуствен интелект, и ограничаване на някои рискове (при ползването му в обществения сектор).

Редовно предлагаме и други важни неща – преди 2 седмици внесохме изменения в Закона за електронната идентификация, с които най-накрая България да има единно мобилно приложение, което освен за идентификация за ползване на електронни услуги, служи за единна точка за комуникация с държавата – иначе казано, „държавата в джоба ни“.

Предлагаме и множество облекчения – развитие на е-здравеопазването (на база на последния ми въпрос към МЗ изглежда ще бъде включена функционалност за уведомяване при прекратяване на дейността на личния лекар, за да може да бъде заявен нов своевременно), телемедицината, която МЗ бави, е наше предложение; електронни фактури; облекчения за бизнеса при отчитане с новия SAF-T формат; единната входна точка за финансово отчитане; множество мерки за пътна безопасност и облекчаване на шофьорите; и дори на пръв поглед дреболии като електронния риболовен билет.

Предлагаме системни промени в различни сектори – в съдебната власт, в управлението на отпадъците, в управлението на информационните и комуникационните технологии, в образованието, в здравеопазването, в режима на прилагане на специални разузнавателни средства и т.н.

Това не влиза във вечерните новини. Не събира хиляди (гневни) лайкове. Не е острото политическо противопоставяне, което да привлече сериозен интерес извън тясно-заинтересованите групи. Но като политическа сила, която е длъжна да бъде алтернатива на настоящото управление, го правим.

Не защото тези промени ще бъдат подкрепени сега – управляващите, без аргументи, отхвърлят всичко, защото явно имат правило нищо значимо от опозицията да не се подкрепя (дори онзи ден отхвърлиха нещо толкова безобидено като електронния риболовен билет). Това е тяхно право, разбира се – така подчертават ролята ни на опозиция и на алтернатива.

В откриващото изказване по време на вота на недоверие казах, че в завладяната държава „никоя политика не може да постигне своя твърдян позитивен ефект, когато институциите, които я изпълняват и институциите, които следва да ограничават злоупотребите, са част от системата на завладяната държава.“.

Затова за да проработят всички хубави неща, описани горе, трябва държавата да бъде освободена. Дали ще подчертаваме толкова ярко ролята на Пеевски или не, е комуникационен въпрос. Но политическият въпрос не може да бъде избегнат – как да бъде премахнато неговото деструктивно влияние (и на кръга около него) върху всички сфери на обществения живот.

И аз искам да кажем „стига с тоя Пеевски“ и да се занимаваме само с градивните неща, които сме започнали. Затова подготвяме всички тези законопроекти, програми и пътни карти. Но тяхното изпълнение, което да има ефект най-накрая, минава през това да не може един карикатурен олигарх да звъни на министрите и да им казва какво да правят и какво да не правят. И като не го изпълнят, да им казва „а досъдебно производство искаш ли?“.

Публичната власт е отвлечена. И затова не върши почти нищо. Гаси пожари (образно казано) и дори не смее да започне нищо мащабно, защото накрая ползите ще се окажат не за обществото, а за няколко подизпълнители или посредници, присламчени до Д-то.