Месец: октомври 2026

Всяка партия се стреми към това да има самостоятелно мнозинство в парламента. И този стремеж е нормален и правилен. И ние, като всяка друга формация, сме убедени в нашите идеи и работим за максимално разширяване на подкрепата за тях. Напоследък (особено от началото на годината), обаче, се наложи една теза, че самостоятелните мнозинства са единственият начин за успешно управление. Това е особено примамливо за всеки, който проектира бъдещ момент, в който чрез успешни тактически ходове може достигне до такъв резултат. Проблемът е, че особено в България, концентрацията на власт е опасна. Принципите на западните демокрации изхождат от необходимостта от деконцентрация на властта. Затова ние се определяме като „десни“ – защото дясното е на първо място срещу свръхконцентрацията на власт и срещу нейното безконтролно упражняване. Безспорно е, че демократично-легитимирана концентрация на власт (т.е. самостоятелно парламентарно мнозинство) е много по-добра от нелегитимната концентрация на власт, която доскоро се упражняваше от Пеевски, чрез задкулисни влияния в съдебната власт и службите за сигурност. Нелегитимната власт не подлежи на демократична отчетност, докато демократично легитимираната власт все пак подлежи на такава. Но абсолютизирането на необходимостта от самостоятелни мнозинства, особено в общество с много разделителни линии и трайно нарушена социална тъкан, е опасно. Виждаме с управлението на Прогресивна България до момента, че самостоятелното мнозинство далеч не е гаранция за добър резултат – понякога дори напротив, защото се създава усещане за самодостатъчност. А е опасно по най-малко две причини. Първата е, че, както пише Лорд Актън: „Властта има склонност да покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно.“. Има достатъчно и исторически примери, и примери от нашето съвремие. Втората е, че поради трудността това да стане при настоящата правна уредба, следващата стъпка е или промяна на избирателна система, или промяна на формата на държавно управление (напр. президентска република) или търсене на следващия спасител. И трите могат лесно да бъдат продадени

Continue reading

Предстои избор на ВСС и смятам, че можем да изберем прилични 11 члена, на база на постъпилите номинации. Разбира се, предстои изслушване, а вчера по наша инициатива беше прието решение да се провери дали кандидатите не присъсъват из материалитв за Нотариуса и Осемте джуджета – все важни неща за окончателното решение. Но новият ВСС няма как трайно да реши проблемите с правосъдието – нито една кадрова промяна не може да реши структурните проблеми. А те в прокуратурата са съществени. Управляващите обявиха, че в началото на следващата година ще предложат промени в Конституцията, свързани и със съдебната власт. И ако има 160 гласа за приличен състав на ВСС, може да има 160 гласа и за конституционни промени в глава „Съдебна власт“. Прогресивна България говорят за промени в статута на ВСС, но тъй като на този етап не споменават прокуратурата и главния прокурор, ние започваме консултации с професионалната и академичната общности, за да изговорим решения на отдавна констатираните проблеми: безконтролността на главния прокурор, капсулацията на прокуратурата, както и на други проблеми, свързани с независмостта и качеството на правосъдието. Ние имаме своите идеи, но искаме да чуем първо съдии, прокурори, следователи, адвокати, преподаватели, граждански сектор. Дали предложенията ни ще включват отнемане на формални и символни правомощия на главния прокурор, въвеждането и засилването на външен контрол и отчетност на главния прокурор, повишаване на обществения контрол над прокуратурата или друго – ще обявим по-нататък, след задълбочени дискусии. Не сме в позиция да налагаме решения, но сме в позиция да търсим съгласие. И ще подходим отговорно към това, защото не сме се отказали, въпреки че Конституциинният съд се самоовласти с редица спорни решения и ограничи Народното събрание, и влизайки „в ролята на оракул, [който] раздава политически индулгенции и запазва статукво“ (както казва председателят на Конститиционния съд Румен Янков през 2003 г. в особеното си мнение) –

Continue reading