Подобрения по електронните извинителни бележки

Да коментирам и другата тема, свързана с е-здравеопазване – електронните извинителни бележки. Те са добра и правилна стъпка, но също като рецептите, показват слабости на процеса. Оплаквания от електронните бележки има доста, част от тях са неоснователни, но част от тях са валидни. Неоснователни са твърденията, че само лични лекари или само лекари с договор с НЗОК могат да издават такива. Това не е вярно – всеки лекар трябва да вкарва данни в НЗИС (централната система за е-здравеопазване). И като параметър на всеки преглед може да бъде посочено и извиняване на отсъствия. Проблемът е в това, че лекарите стават „нотариуси на сополите“, защото трябва в електронната система да обвържат извинението на отсъствия с проведен преглед. Това задължение не е ново. Просто сега, с електронната система, не може да се заобиколи, което повдига въпроса за неговата адекватност. Дали с раздаване на кочани, дали със съобщения по вайбър и минаване „само да взема една бележка“, лекари и родители са намерили практично заобикаляне на писаните правила, с което са облекчавали здравната система. Нашата работа като законодател, и като управляващи, е да направим писаните правила адекватни на реалността. Има два подхода, които се допълват. Първият в регламентирането на телемедицината. Не точно „преглед по Вайбър“, защото трябва да са налице редица гаранции, но близо до това. Внесли сме вече такъв законопроект. Така няма да трябва да се събират излишни опашки пред кабинетите. Вторият подход е правото на родител да извини няколко дни отсъствия по своя преценка, в допълнение на сегашните „по семейни причини“. Това е практика по света. Да, родителите нямат медицинска експертиза, но няма нужда за всяко отсъствие да има диагноза с код по МКБ. Отсъствие за неразположение по преценка на родителя, с разумно ограничение, е напълно нормална житейка хипотеза. Аз напр. имах мигренни болки в училище. Нужна ли е бележка за главоболие? По-скоро

Continue reading

За проблемите с електронните рецепти

Електронната рецепта. Както често се случва, когато електронизираме един процес, излизат на повърхността неговите вградени дефицити, които са оставали невидими досега. Когато лекар предпише антибиотик Аугментин на бяла рецепта, но такъв няма в аптеката, там те питат искаш ли еквивалентен на него (случвало ми се е – в три аптеки го нямаше, върнах се и взех генерик). Именно тази особеност – че в електронната рецепта има маркер за позволяване или непозволяване на генеричното заместване, което фармацевтите не могат да не изпълнят, е причината за обикалянето на много аптеки и връщанията при лекаря. А С хартиената рецепта това, че някой не следва стриктно чл. 34 на съотверната наредба оставаше под радара. Има, разбира се и други проблеми. Напр. има(ше) бъгове и „непочистени“ данни за лекарствени кодове. Тъй като цялата система разчита на екосистема от софтуер на частни доставчици (и само напоследък на едно държавно мобилно приложение за случаите, в които лекарят не може да е на компютър), е очаквано в първите дни на всяка промяна да има малки проблеми. Със сигурност можеше да има повече комуникация от институциите към заинтересованите страни – лекари, зъболекари, пациенти, фармацевти. Има обаче и стандартното отлагане до последния момент, което се случи и с верификационната система преди години. Електронни рецепти има от доста време. Миналата година трябваше да влязат в сила за всички „бели рецепти“. Година по-късно, въвеждането на задължителна електронна бяла рецепта само за два вида лекарства не би трябвало да е изненада за никого. Според мен, обаче, водещият е проблемът с генеричното заместване, който беше изваден „в прайм тайм“ от електронните рецепти. Моето мнение е, че трябва да има задължително генерично предписване (т.е. дори да се изпише лекарство по търговско наименование, в рецептата да се включват и непатентнотно му наименование), а фармацветът да предложи алтернативи. В същото време трябва чрез системата да се следи

Continue reading

Изменения в Закона за обществените поръчки

Миналата седмица гласувахме на второ четене много промени в Закона за общетвените поръчки. Промените са значителни, по целия закон, но нека да откроя няколко важни промени, които бяха приети и които са по наше предложения: Публикуване на договорите, сключени без обществена поръчка (над 50 хил лв.). Има редица изключения, при които не се правят обществени поръчки и досега оставаха скрити. Освен договорите, ще трябва да се публикуват и анексите към тях, както и приложенията, тъй като през анекси и приложения понякога се крият важни детайли по сключени догвоори. Останалите (под 50 хил., което е разумен праг) плащания ще се публикуват така или иначе с данните от СЕБРА. Тук не е важна просто сумата, а условията, по които е платена. Публикуване на договорите за телевизионно време над 10 хил. лв и пълна разбивка на разплатените средства по доставчици на медийни услуги при такива договори и при поръчки с агенции-посредници, които разпределят парите към множество медиии. С това ограничаваме възможността на властта (която и да е тя) скрито да насочва пари към медии и така покриваме критика в доклада на Европейската комисия за върховенството на закона във връзка със свободата на медиите. Данни за поръчките ще се събират в структуриран вид – стойност при сключване, стойност при изменение, единични цени на стоки и услуги, ценовите предложения, процент участие на фирми в консорциуми, стойности на договори с подизпълнители, брой подадени оферти и др. След като се съберат, данните се публикуват като отворени данни по международен стандарт. Това ще позволи много по-детайлен анализ на обществените поръчки от активисти, журналисти, анализатори. Промяната влиза в сила след 1г, в която да бъде надградена системата за електронни обществени поръчки Веднъж годишно действителните собственици и членовете на управителните органи на дружеств, които са получавали над половин милион лева, ще бъдат проверявани за принадлежност към Държавна сигурност от Комисията

Continue reading

Коментар по становището на Венецианската комисия за измененията в Конституцията

Прочетох становището на Венецианската комисия за проекта за изменение на Конституцията. И смятам, че е като цяло положително. На практика комисията потвърждава собствените си препоръки от миналото по основните въпроси за съдебната реформа и изразява одобрение за това, че тези препоръки са залегнали в проекта. Има елементи, по които дава предложения за подобрения и настоява някои части да се преосмислят. Излага и критика за недостатъчните мотивии и обществени консултации. Горният абзац звучи скучно и нюансирано. Не става за заглавие. За сметка на това се появиха заглавия като „шамар за измененията в Конституцията“, „Венецианската комисия установи липса на мотиви“, „Венецианската комисия не подкрепя измененията“, „унищожителна критика“, „не пести критики“ и подобни. В становището на комисията обаче пише, че „Най-важната част от промените са измененията в глава IV (съдебна власт), като проектът на изменения прави няколко стъпки в правилната посока“, „съставът на ВСС е в съответствие с препоръките на Венецианската комисия“ и др. Венецианската комисия не гласува проекта на първо четене. Тя не трябва да реши с „да“ или „не“, а трябва да напише мотивирано становище по всяко едно от предложенията, и то по различните негови елементи (напр. одобрява посоката за повече отчетност на прокуратурата, но смята, че само 3-ма действащи прокурори в състава на прокурорския съвет е недостатъчно). И тя именно това прави – експертно и нюансирано. Има две критики, които някои използват, за да дискредитират целия проект. Едната е за кратките мотиви към законопроекта, а другата е за недостатъчното обществено обсъждане. По мотивите – формално са прави, че писмените мотиви са кратки. В парламентарната процедура, обаче, има т.нар. „становище на вносител“, в която Христо Иванов говори 20 минути, излагайки мотивите за предложените изменения в дълбочина. В този смисъл, писмените мотиви са недостатъчни, но се допълват от становището на вносителя. По хронологични причини, Венецианската комисия не ги е виждала, поради което

Continue reading

Позитивният дневен ред

Може би в целия шум и предизборно напрежение работата на парламента остава в съзнанието на хората като „нещо там се карат“. Отвътре пък често сме твърде фокусирани върху конкретните закони. Темпото е високо, във всеки закон има сериозни въпроси, изискващи трудни решения и компромиси. И понякога три думички в някоя алинея се усещат като „голяма победа“. Но нека в паузата да дам един поглед отгоре. Реалността е, че имаме позитивен дневен ред и се движим по него. „Законите по плана за възстановяване“ не са едни неща, спуснати отнякъде, които просто трабва да отчетем, за да дойдат едни пари от Европа. Това са закони, които сами сме си наложили да приемем (в началото на миналата година, в предния редовен кабинет), и сме ги скрепили с европейския механизъм за възстановяване и устойчивост. Това са много важни реформи, които имат нужда от допълнителния „печат на одобрение“, за да не бъдат отлагани. Те често са сложни, с трудни въпроси за решаване, но абсолютно необходими. Разследването на главния прокурор, личния фалит, търговската несъстоятелност, антикорупционния орган, дигитализацията на регистрите, повишаване на конкуренцията и прозрачността в обществените поръчки, промените в енергетиката и др. Това не са неща, които се усещат на следващия ден. Но липсата на тези промеми дълго е дърпала страната назад. И сега, в трудна политическа обстановка, ги приемаме, за да махаме парчета от стъкления таван над развитието на страната. А най-голямото парче е устройството на съдебната власт в Конституцията. Затова тя беше пред скоби при формирането на правителството. Времето ще покаже дали този позитивен дневен ред, за който сме настоявали (и заради чието съгласуване и гласуване заедно с партии, които дълго сме посочвали като опоненти, получаваме критики) си е струвал и дали е дал очаквания дългосрочен резултат. Но сме длъжни да правим възможното.

Continue reading

Трудовата книжка отпада след две години

Тази седмица приехме на второ четене (т.е. финално) измененията Кодекса на труда, с които отпада трудовата книжка. Данните вместо в нея, ще се вписват в регистър на заетостта в НАП, който ще се появи след като бъде надграден регистъра на трудовите договори, който действа от две десетилетия и където се регистрира всеки трудов договор. Нека да опитам да обясня какво прихме, защо го приехме и как го приехме. По въпроса „как“ – през май внесохме законопроект, който предвиждаше създаване на такъв регистър, сканиране на всички настоящи трудови книжки и попълването му с данни от тях. Той мина на първо четене, но трябваше да се направят сериозни редакции, за да може да бъде изпълнен. Създадохме работна група към социалната комисия в парламента (с всички институции, синдикати, работодателски и професионални организации), като между нейните заседания всеки вторник, проведох редица срещи с НАП, НОИ и Министерството на труда и социалната политика, за да изчистим всеки детайл. След това работната група предложи редакции, които социалната комисия прие, а след това и пленарната зала на второ четене с пълен консенсус, за което вече благодарих на всички участващи в процеса. Приетите изменения имат следните основни моменти: Срок за бизнес анализ, подготовка на наредба и надграждане на регистъра на НАП – до юни 2025 г. След влизане в сила, работниците и служителите спират да си носят трудовата книжка при всеки работодател Трудовата книжка все пак се съхранява, в случай, че трябва да се доказва стаж преди да има регистри на НОИ или про спорове с работодател за правоотношения в последните 20 години Еднократно, в 8-месечен период, работодателите „оформят“ трудовите книжки на служителите, т.е. вписват данни към 01.06.2025 г в тях, за да не се позволят злоупотреби (напр. служителите сам да си впише извънреден труд или преназначаване на друга категория труд при същия работодател). Периодът е достатъчно дълъг,

Continue reading

Приехме важни промени в Закона за електронното управление

Вчера на второ четене приехме измененията в Закона за електронното управление, който подготвихме в Министерството на електронното управленир преди година и нещо. В него има много важни промени, в т.ч.: приравняваме служебните справки на удостоверения, за да не трябва да променяме всички закони и наредби, за да отпаднат удостоверенията. физическите лица ще могат да заявяват електронни услуги без да подписват заявленията с КЕП (който продължава да е бариера пред използването на е-услуги). електронните услуги ще са с по-ниска такса спрямо тези на гише разширяваме електронното връчване, като го правим възможно за актове и електронни фишове. Ще може в системата за сигурно връчване да се посочи, че човек желае напр. МВР да му връчва там електронните фишове. уреждаме дейността на посредниците, които могат да предоставят услуги на гише по-близо до гражданите, които не ползват интернет (напр. за да не ходят до областния град) няма да може с подзаконов акт да се въвежда изискване за представяне на документи за доказване на обстоятелства, които ги има в регистър. Т.е. всички наредби, вкл. общински, в които се искат непредвидени в закон удостоверения, бележки, стикери и подобни стават незаконосъобразни. всички регистри ще трябва да минат от тетрадки в електронен вид през 2024 г., когато влиза в сила задължението регистрите да се водят или чрез собствена информационна система, или чрез новоуредената централизирана система за водене на регистри. въвеждаме задължение за изпращане на напомняне при изтичащ срок на документ („индивидуален административен акт“) отпадат факсът и телексът от Административнопроцесуалния кодекс въвеждаме редица важни определения като „регистър“ и „централен администратор на данни“ и уеднаквяваме редица дефиниции в няколко закона, които се бяха разминали през годините. Всичко това ще започне да се прилага в следващите месеци. С него се покриват и цели, поставени в плана за възстановяване и устойчивост и е важна стъпка към повече удобство за гражданите и повече

Continue reading

Отчет за първата парламентарната сесия

Първата парламентарна сесия на 49-тото Народно събрание приключва днес. Както направих и в предходното Народно събрание, ето отчет за свършеното от мен за този малко над тримесечен период. Тук ще включа само неща, по които лично съм работил (рядко сам, разбира се), за да не си приписвам работа на други колеги или други парламентарни групи. Иначе тук е целият ми профил в сайта на Народното събрание. Приети законови текстове: Електронни ваучери за храна – след като в предния парламент беше отхвърлен „минималистичния“ вариант за законопроект за електронни ваучери за храна, след съвместна работа с Министерство на финансите, със Закона за бюджета беше прието от 2024 г. да има електронни ваучери за храна. Избраният подход е максимално технологично-неутрален, така че да не се предпоставя на законово ниво как ще бъдат реализирани ваучерите – оставено е на свободния пазар да установи кой е най-ефективният метод. Най-вероятно това ще става с карти с ограничена употреба, но са възможни и други подходи (напр. със смартфони). Забрана за администрациите да отказват плащане с карта, ако тя е издадена от друга държава – някои администрации приемат всички карти, някои – само български, в зависимост от това какво са подписали с обслужващата си банка. Докато бях министър, съвместно с министъра на финансите изпратихме указания на административните органи да отпаднат ограниченията на база на банката-издател, но това все още не е факт навсякъде, поради което в Закона за ограничаване на плащанията в брой, съгласувано с БНБ, приехме алинея, която забранява такова неравно третиране. Така българи с чуждестранни карти или с карти на финтех компании като Ревоюлт също ще могат да плащат на пос-терминали. Възможност за плащане на електронни фишове и наказателни постановления преди да са връчени – в момента трябва да отидете до КАТ, за да ви връчат електронен фиш или наказателно постановление, преди да можете да го

Continue reading

Дигитално евро и защита на личното пространство

Преди няколко дни Европейската комисия предложи законодателен пакет за въвеждане на дигитално евро. По време на предизборната кампания участвах в един подкаст, фокусиран върху криптовалутите и бях попитан какво мисля за дигиталните валути, създадени от централни банки. И най-вече за рисковете от нарушаване на неприкосновеността на личното пространство чрез проследяване на всяко плащане. Отговорих, че съм твърдо за възможността от анонимни плащания, защото в противен случай някой някъде ще следи и профилира потребителското ни поведение, а от това рано или късно ще произтекат проблеми. Няма да правя дълго сравнение със следящата всичко власт в Китай, но за това става дума. В тази връзка смятам, че ЕК е свършила добра работа в проекта на регламент за дигитално евро, поради три аспекта. Първо, няма планове за премахване на банкнотите. Да, в един момент пазарът може да наложи изцяло електронни плащания, така че това не е пълна гаранция, но е важен елемент. Второ, онлайн плащанията няма да могат да бъдат централно следени. Регламентът не предвижда всичко технически детайли (и даже още не е избрано дали ще се ползва т.нар. distributed ledger, стоящ зад криптовалутите), но предвижда организационни и криптографски гаранции за защита на данните от централно събиране. Трето, най-важно – предвижда офлайн плащания. Т.е. ще можем с телефона си, пълен с дигитално евро, да платим в магазин, без да се свързваме с някоя централна система, която да проследи транзакцията. Има и забрана за съхранение на данните за offline транзакциите, освен за „тегленията“ (т.е. зареждането на пари в телефона за офлайн плащане), точно както досега с тегленето от банкомат. Европейските народи и съответно европейските институциите имат ценности и неприкосновеността на личното пространство е една от тях. Затова всяко електронно удобство е пречупено и през тази ценност. Ще следя техническите детайли, защото те ще бъдат важни, но оценявам първоначалното предложение положително.

Continue reading

Конституция, поставена на изпитание

В последните няколко години реалността и политическата криза поставиха на изпитание много норми от Конституцията, които преди това са се приемали за формалност или за даденост. Свърховластеността на главния прокурор беше даденост три десетилетия. Главните прокурори отричаха да има такава (освен в редки моменти на откровение). Политическите партии пазеха техните правомощия. Докато в един момент не стана кристално ясно, че не може повече така и че има проблем в конструкцията, а не просто в личността на един или друг. Служебните кабинети бяха една формалност между избори, ако предишният кабинет не е завършил мандата си. Те бяха с ясен хоризонт от 3 месеца и не правеха кой знае какво, с малки изключения. През последните над две години служебни кабинети са управлявали повече от редовни, поемайки дългосрочни ангажименти за страната, сменяйки шефове на служби на практика без съгласуване с друг център на власт, каквато е логиката на закона. И това логично поставя под въпрос докъде трябва да може да се простира едно неизбрано правителство. Почти всички регулаторни и контролни органи в държавата са с изтекъл мандат. Това в някои случаи поставя под въпрос законосъобразността на техните действия, но дори когато са законосъобразни, тяхната легитимност е под въпрос. „Те са пред уволнение, едва ли ще свършат нещо“ е валиден коментар. А тези органи са имунната система на държавата. Имунитетът на народния представител беше някаква формалност, докато всички не разбраха (или не си признаха), че прокуратурата не действа безпристрастно, а понякога като чадър или бухалка. И това наложи Народното събрание да разглежда по-внимателно тези случаи. Ограничението за двойно гражданство на министри и депутати беше формалност, но стана горещ казус, довел и до решение на Конституционния съд, и до досъдебно производство. И до въпроса защо ни е нужно това ограничение. Задължителността на решенията на парламента беше тествана пред Конституционния съд, тъй като заради липсата на

Continue reading