Наследството от 45 години тоталитарен режим е държава, в която служби и прокуратура се използват за политически цели, а основните им функции са понякога на заден план. И в тази среда изтичането на записи, снимки, протоколи от разпити се сблъсква с разбираемото недоверие у избирателите и с усещането за “активни мероприятия”.
Такава е реакцията на всички партийни ядра. И това може да даде измамна увереност на политическите ръководства, че няма електорален проблем. Това е обобщение на база на множество примери в историята, като последните и най-ярки такива са при ГЕРБ – снимките с пачките и кюлчетата, записите “ще му размажа физиономията”, а преди това “Мишо Бирата”.
Реакцията на ГЕРБ и техните най-верни избиратели беше да се игнорира съдържанието и какво значи за нивото на изгнилост на институциите и да се постави фокус върху това дали записите и снимките са истински, кой ги е направил, откъде са изтекли, защо са изтекли и кой има интерес от тях. Но тогава една немалка част от периферията на ГЕРБ си тръгна. Не шумно, не с късане на ризи в социалните мрежи, но си тръгна на следващите избори.
И тъй като прокуратурата и антикорупционната комисия в последните години успешно си изградиха образа на бухалки на Пеевски, а „прихващането“ чрез морков и тояга е основен милиционерски похват, сега много хора в ядрото на общите ни избирателите с колегите от Продължаваме промяната са убедени, че това е скалъпен скандал. Поредното “активно мероприятие”. Задават се същите въпроси – дали записът е истински, кой го е правил, откъде е изтекъл, защо сега и кой има интерес.
В миналото за такива скандали отговорност не се е поемала. Сега Кирил Петков пое такава, което ние отчетохме като отговорното и разумно политическо действие. И то е именно такова, и то не само от вътрешнопартийна гледна точка.
Във всички такива случаи в историята, обаче, неглижирането на ситуацията винаги е носело вреди. И ще направим грешка, ако не си вземем поуки и не вземем мерки. Ако не направим вътрешни разследвания, ако не изкореним предпоставките за такива проблеми. Убеден съм, че колегите от ПП до своя форум през септември ще направят всичко това, за да бъдат премахнати съмненията в коалицията.
Защото докато част от избирателите смятат, че всичко е постановка, друга част очакват убедителен отговор на случилото се.
И накрая – борбата с корупцията. За да не просто изтъркан политически слоган – борбата с корупцията е битка за върховенство на закона, за независим съд и най-вече, за отчетна прокуратура, която разследва обективно и всестранно всички съмнения за злоупотреба с обществен ресурс. Всички, а не само тези, които бъдат посочени от текущия политически “север”, по който се ориентира компасът на главния прокурор и антикорупционната комисия.
В момента това е Пеевски. Или “Делян”, както казва Борисов. И именно затова “войната” с него в борисовите очи е страшна, защото следващите записи могат да са (пак) на Борисов, а досъдебните производства – срещу него и хората му. Отпадането на мерките за ограничаване на влиянието на Пеевски от коалиционното споразумение беше просто поредният пример за този страх. Това е и втората разлика с предишни записи – че наказателно преследване след тях е нямало.
Но е време да си дадем сметка, че най-ефективните политики с антикорупционен ефект върху публичния и частен сектор са десните политики. Когато намалиш преразпределението от държавата, когато намалиш административното регулиране, когато стимулираш пазарната конкуренция, когато повишиш прозрачността на администрацията, автоматично намаляваш корупционния риск. Илюзия е, че с повече държава и раздути бюджети, но с правилни хора начело, ще има значително по-малко корупция. Може временно да намалее, докато не се прегрупира и като река не намери нови пътища, през които да тече.
Доброто и злото са лични морални категории. И те са много важни за хода на историята. Но ние трябва да излезем от режима на политическо противопоставяне на база на морални категории. И вместо това да променим условията, при които се упражнява публична власт. Защото иначе репресивната машината винаги ще е в ръцете на някого, ще корумпира, ще мачка, ще изнудва, ще “сготвя”. И никой няма да е застрахован.
И даже това не е толкова страшно, колкото това, че никой няма да може да изгради доверие между политическите представители и хората и ще отвори широко портите за крайния популизъм и авторитаризма, пред сринатия смисъл от демократично представителство.
Нашата трудна политическа задача е да не позволим да се стигне дотам.
Вашият коментар