БЛОГодаря

Т. 10 от приоритетите ми за следващия парламент: „10. Въвеждане на електронни фактури, които да се обменят между търговците и НАП, което ще облекчи значително отчитането.“ Електронните фактури в България са PDF-и, на които до миналата година трябваше да пише „копие“ и „оригинал“ (поне това махнахме с мое предложение). Това спестява изпращане по куриер, но пропуска много ползи. Ако електронните фактури бяха структурирани данни в стандартизиран формат, можеше да се импортират автоматично в счетоводния софтуер (не като „картинки“, а като числа), да се обменят „система към система“, вкл. да се изпращат в реално време към НАП, където софтуерът да извлича данните, а не да се разчита човек да преписва числа. Това би спестило много работа на всички, вкл. при данъчни ревизии и проверки. За щастие такъв формат има дефиниран в ЕС – EN 16931. Той ще позволи и трансгранично електронно фактуриране в структуриран вид. Въвеждането му би било първо доброволно, а след известно време – задължително за всички фактури. (По идея това е формат за фактури за обществени поръчки, където трябва да е задължително максимално скоро). Особеният момент е, че паралелно с това НАП въвежда стандарт за счетоводно отчитане SAF-T, който е сериозно усилие и двете трябва да се синхронизират както времево, така и технологично. Румънският НАП вече е въвел и двете, а ние традиционно изоставаме. Това изглеждат технически въпроси – формати, структури, системи. Но тяхното въвеждане може да е голям плюс и за бизнеса, и за данъчната администрация, ако бъде направено правилно. Спестяване на ръчна работа, автомтизация, анализ на данни, оценка на риска и др.

Следващата точка от моите приоритети е: „11. Облекчаване на привличането на висококвалифицирани специалисти от трети страни (напр. в ИТ сектора) чрез въвеждане на платформата за дигитализация на издаването на сини карти и премахване на бюрократични пречки.“ През 2022 г. като министър поставих началото на изграждането на централизираната електронна платформа за разрешения за работа. Тъй като процесите включват множество институции (МВР, ДАНС, МВнР, Агенция по заетостта), решихме МЕУ да координира и води процеса. През 2024 г. системата вече е готова, но не се ползва, защото МВР настояват да бъде уредена в закон. Затова внесохме изготвения от МВР и МЕУ текст на закона, но два месеца вътрешната комисив не намери мотивация да го разгледа и това блокира приемането му в 50-ото НС. Системата предоставя електронно заявяване на разрешения за работа, вкл. за висококеалифицирани експерти (синя карта), но не само. Позволява проследяване на процесите, едновременното изпълнение на проверки от няколко институции, случайно разпределение на преписки между служители и др. Това ще бъде сериозно облекчение от сегашното положение, при което се чака на тротоара пред дирекция „Миграция“ на МВР докато ти дойде редът. Системата е важна за много сектори, в които не достига работна ръка и чрез нея се оптимизират процесите в администрацията за получаване на разрешения. Иначе казано, държавата ще изпълнява адекватно своите функции. #26 #107

Вчера писах за моите 12 приоритета в следващиа парламент. Ще започна подробното представяне от последната точка: „12. Въвеждане на електронно досъдебно производство, защото към момента досъдебните производства са папки с документи, които подлежат на подмяна, изтичане и нерегламентиран достъп и водят до неефективност.“ Досъдебната фаза е етапът на наказателното производство, на който се установява престъплението, извършва разследването, събират се доказателствата, прилагат се СРС-та (подслушване, следене), налагат се мерки за принуда (задържане, подписка и др.), установяват се обвиняемите и се подготвя обвинението, за да бъде внесено в съда. Всичко това в момента е в папки на хартия. Това позволява доказателства да се подменят (някой да промени ДП на 10), да изтича информация, без да има сигурна следа кой е имал достъп (затова напр. разпити изтичат в предизборни кампании), да изтича информация в рамките на разследването. Напр. за да се извърши претърсване, трябва разследващите (МВР напр.) да го поискат от прокурора, а той да поиска разрешение от съда. Документите за това преминават на хартия през няколко деловодства, с множество деловодители и докато дойде време за претърсването, престъпниците вече са разбрали. Има единна иформационна система за противодействие на престъпността, която обаче не се използва за самите документи по досъдебното производство и за обмен с разследващите органи и със съда. Дигитализацията на досъдебното производство ще може да ограничи и някои злоупотреби на прокуратурата, напр. около следствената тайна – в комбинация с други законови промени, които подготвяме, ще може (полу)автоматично да се установява коя информация е следствена тайна и коя – не. От друга страна ще подпомогне прокурорите с представянети на цялата информация на едно място, показването на сходни престъпления, служебното извличане на данни за обвиняемите и др. Често ни обвиняват, че реформата в прокуратурата, която искаме, се ограничава до смяната на главния прокурор. Нищо подобно – искаме да заложим всички предпоставки за ефективна работа

В първия ден на кампанията ето накратко моите 12 приоритета за следващия парламент, като ще развия всяка една от точките в рамките на кампанията. 1. Национален цифров портфейл (мобилно приложение), чрез който всеки гражданин да може да се идентифицира и заявява онлайн услуги, както и да проверява всички данни, с които държавата разполага за него, да получава напомняния за изтичащи документи и предстоящи задължения, в която да има тематични секции (напр. „родителски портал“, „движение по пътищата“, „работа“ и др.). 2. Изцяло нов закон за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор, за да може всички дигитални инициативи да бъдат успешни и държавата да може да си управлява информационните технологии адекватно, вкл. по отношение на киберсигурността и ограничаването на чуждестранни цифрови влияния. 3. Пълна дигитализация на болничните листове, за да не се налага работниците и служителите да разнасят хартии, а работодателите да ги съхраняват. 4. Единна входна точка за подаване на отчети с финансова информация – за да могат фирмите да подават финансовите данни на едно място и максимално автоматизирано. 5. Пълна дигитализация на процесите по инвестиционно проектиране и устройствено планиране – край на папките в кашони и шарени печати, които се изискват за всяка построена сграда. 6. Изменения в Закона за движението по пътищата за въвеждане на множество административни облекчения, вкл. отпадане на стикери, онлайн заявяване на регистрация на автомобил, уведомяване за изтичащи документи и др. 7. Превенция на измами с недвижими имоти: ограничаване на прането на пари чрез имоти (напр. чрез комплексна проверка при аномалии), превенция на кражби на имоти чрез автоматизирана оценка на риска (напр. при прехвърляне на единствен имот на възрастен човек) и изпращане на уведомления на всеки собственик. 8. Намаляване на бюрокрацията във връзка превенцията на прането на пари – повече служебни справки и по-малко излишни документи, които финансовите институции и други организации събират

Това Народно събрание (50-о по ред) имаше кратък живот, но все пак успяхме да свършим някои полезни неща. Ето моят кратък отчет: Внесени законопроекти, по които съм работил: 22 Внесени предложения между 1-во и 2-ро четене по законопроекти: 5 Въпроси до министри: 41 Искания за информация до институции: 17 Ето законопроектите и предложенията, които бяха приети: В Закона за здравето приехме разширяване на електронното здравеопазване и ограничаване на хартията, изисквания за пълнота на здравното досие, оценка на медицинския софтуер за удобство и коректност на подаваните данни към централната система (НЗИС), телемедицина (диагностични и други дейности от разстояние), служебна проверка на здравното състояние на донорите при кръводаряване, забрана на онлайн рекламата на райски газ В Закона за ДДС приехме разширяване на електронните касови бележки, в т.ч. при използване на автоматизирани колонки за горива В Закона за гражданската регистрация направихме съществена реформа, с която се предвижда регистрация на служебен адрес в случай, че липсва валиден постоянен адрес, както и правото на собствениците да дерегистрират лица от свой имот (освен ако не са роднини) Ето и някои от законопроектите, в чиято подготовка участвах, но не бяха приети: Закона за кадастъра и имотния регистър (за превенция на имотни измами), Закона за чужденците в Република България (за платформата за електронно кандидатстване за синя карта), Закона за движението по пътищата (за отпадане на стикери и други административни облекчения), Закона за закрила на детето (за превенция на сексуални посегателства срещу деца), Закона за устройство на територията (за дигитализация на инвестиционното проектиране и устройственото планиране), Закона за българските лични документи (за намаляване на бюрокрацията и премахване на съхранението на биометричните данни от документите в регистрите на МВР), Закона за електронните съобщения (за гарантиране на преносимостта на номерата без значение кой прекрати договора), Закона за административните нарушения и наказания (за отпадане на глобите, когато поради срив в информационна система

Франция арестува Павел Дуров, изпълнителен директор на Телеграм, чат-приложение за криптирана комуникация, защото системно е допускал незаконна дейност да бъде организирана чрез приложението. Немалка част от реакциите на ареста са, че Франция нарушава свободата на словото, защото Дуров е отказвал да цензурира мнения в платформата. Това не е така, а темата е доста по-сложна, и тъй като следя развитието на Телеграм отдавна, и разбирам от киберсигурност, киберпрестъпления и криптография, нека да споделя някои нюанси и детайли. Първо, доколкото става ясно от медийните публикации, арестът е за системно допускане на организиране на престъпна дейност чрез приложението. В Телеграм, за разлика от много други криптирани чат-приложения, има т.нар. „канали“ – нещо като фейсбук страниците. Има публични канали, има скрити канали. Каналите са различни от междуличностната кореспонденция, в която потребител 1 пише на потребител 2 и не иска никой: правителства, служби или някой друг да му чете кореспонденцията. (Важен детайл: по подразбиране комуникацията в Телеграм не е криптирана открай до край, т.е. Телеграм може да ви чете съобщенията). Каналите са инструменти за разпространение на информация и организиране на работата на широк кръг хора. За каналите, в правото на Европейския съюз (а и не само – и на САЩ напр.), действа т.нар. safe harbor – никой онлайн доставчик не носи отговорност за съдържанието, което потребители публикуват, дори то да е незаконно и свързано с престъпна дейност, докато не получи заявка за неговото сваляне. Ако някой качи във Фейсбук, Телеграм или на друго място изтекли пароли, които да се ползват за хакерски атаки, или за разпространение на документи с лични данни, които да се ползват за т.нар. doxing (тормоз на хора чрез детайли от личния им живот), детска порнография, информация за прилагане на криптовируси (ransomware), DDoS-като-услуга, то съответната платформа не носи отговорност, докато някое МВР не ѝ каже, често след разрешение от съд: „това представлява

Чета недобросъвестни интерпретации на процедурата за назначаване на служебно правителство (чл. 99, ал. 5), според които президентът нямал право да не подписва указа. Припомням, че на консултациите в президентството преди 2 седмици обърнахме внимание, че президентът не е безгласен в процеса и че фактът, че той назначава правителството с указ, му дава възможност да влияе чрез неподписването му. Такива правомощия има президентът и в други случаи. Дори по-неявни правомощия за вето са били ползвани – напр. когато Плевнелиев блокира клетвата на избрана за конституционен съдия и така я върна за нов избор. Нещо повече – в мотивите на конституционните съдии, гласували за оставане в сила на промените, се посочва, че президентът носи отговорност за служебното правителство. Носейки тази отговорност, макар и в намалена степен, заради стесняването на избора му, той не само по процедурна логика, а и по пълната логика на разпоредбата може не само да откаже да подпише указа, а и да влияе върху състава. Логиката на новия модел на служебно правителство е да има баланс – министър-председателят да е имал доверието на парламента (за друга роля), партиите да изразят своето мнение в процеса по консултации, а президентът да може да влияе на състава чрез правото му да откаже да подпише указа. Целта е да се предотврати еднолична власт – преди това беше президентско правителство. А след вчерашното нелепо твърдение на Горица Грънчарова-Кожарева, че Калин Стоянов е единственият възможен министър на вътрешните работи в тази страна, стана ясно, че новият конституционен текст не дава еднолична власт и на Пеевски. Та предлагам да спрем със спекулациите колко е лош текстът – той постига целта си да има баланс и никой да не може еднолично да управлява чрез служебна власт.

Тъй като гледам, че ПИК (който след период на затишие, отново значи Пеевски Иска да Каже) оспорват твърдението ми, че Калин Стоянов е допуснал ръст на купените гласове, ето малко конкретика: Има множество секции, в които исторически се наблюдават странности – гласове минават рязко от една партия за друга партия; трайно негласуващи рязко се активират (за една партия), и др. След преглед секция по секция става ясно, че това са секции, за които местните хора знаят добре, че се пазаруват – тетевенските села, напр. Когато бях кандидат и раздавах листовки на пазара в Тетевен, един човек дойде до мен и предложи да си купя гласове (и бързо изчезна като му отказах). Беше сюрреалистично. Като сметнем секциите с необичайно голям ръст на монолитни гласове на последните избори, се получава интересна картина, за която писах веднага след изборите: хиляди гласове, които са били на големи групи за ГЕРБ преди, сега са мигрирали към ДПС. Изчисленията показват, че само за ДПС допълнителните гласове от секции с големи флуктуации са 25 хиляди („допълнителните“ значи че има и други, които са си трайно купени и контролирани – не знам колко). Това е долна граница, тъй като ако флуктуациите бъдат засечени на ниво „квартал“ напр., числата ще са по-големи. Публична тайна е, че в ДПС има две групи гласове – традиционните избиратели на движението от една страна, и купените гласове от друга, за които отговаря Пеевски. Купуването на гласове разчита на стройна организация, която не може да работи без МВР. Защото МВР знае брокерите, знае къде и как се случват нещата. И ако получат сигнал „отгоре“ да предотвратяват купуването, го правят успешно – привикват, пишат протоколи. Ако не – „бизнесът си върви“. Разчита и на прокуратурата, която може да образува досъдебни и да поиска СРС-та, за да стигне до купувачите. На предстоящите избори, ако ДПС успее

Изречението „Науката, образованието и културата са национални ценности“ е обявено за противоконституционно. Защото: „Конституционният съд [..] поддържа, в контекста на изложеното, че като не свързва ангажимента на държавата, по смисъла на оспорената промяна в чл. 23, с „националната“ култура, тази промяна не просто изменя установения в Основния закон модел на изграждане на национална културна идентичност – основа на националната идентичност, но и като не дефинира културата именно като „национална“, оспорената промяна в чл. 23 премества акцента от дух на общност, т.е. от оня отличителен начин на съществуване, с който се идентифицираме като нация и който другите разпознават, към общности, въплъщение на други отличителни ценности, традиции и вярвания, с които нацията не се идентифицира, с което нарушава базисна конституционна ценност – единството на нацията, което е елемент на фундамента на държавата, такава, каквато е изградена с Конституцията от 1991 г.“ Значи, като запишем, че културата е национален приоритет, а не „националната култура“, ще сринем единството на нацията. Вместо да отменя важността на науката, образованието и културата, можеше КС да влезе в ролята си на тълкувател, и да каже, че щом е национален приоритет, значи става дума за национална култура и така да си реши вътрешните съмнения. Но извън конкретния въпрос, тук има по-голям проблем. Че Конституционният съд се самопровъзгласява за последна инстанция по политическа целесъобразност, което не е в неговите правомощия. Правомощията на Конституционния съд по отмяна на изменения на Конституцията, ако изобщо ги има (защото това не следва от текстовете в Конституцията) могат да бъдат само по процедурата на приемане и по правото на обикновено Народно събрание да изменя дадени норми, изключени в чл.158. С решение 3 от 2003 г., и неговото циментиране с настоящото решение, както и с отмяната на текстове поради твърдяна политическа нецелесъобразност, Конституционният съд си присвоява правомощия, които няма. Той се поставя над волята на т.нар.

Главният прокурор има две правомощия, които опитахме да отменим, които се прилагат спрямо дейността на всички прокурори. 1) надзор за законност 2) методическо ръководство Чрез тези правомощия главният прокурор може да се меси във всяко наказателно производство и да казва на всички прокурори какво да правят, без това да подлежи на контрол. Вместо методическото ръководство, предложихме методически правила, които подлежат на обжалване. Премахвайки надзора за законност, оставихме вътрешния контрол за законосъобразност, при който висшестоящи прокуратури контролират актовете на низшестоящи – както горните съдебни инстанции контролират долните. Според Конституционния съд, без двете правомощия в техния безконтролен вид, не можело да се гарантира законосъобразното функциониране на прокуратурата. Цитат от мотивите: „нито едно от тях самò по себе си не може да служи като пълноценна гаранция за законосъобразното функциониране на прокуратурата без наличието на другото“ Аз намирам това заключение за скандално и опасно. Изпълнителната власт, напр., не е така централизирана. Всеки министър има правомощия, дадени от законите, като министър-председателят не може да му се меси. Министерският съвет, като колективен орган, може да отменя неправилни актове на министри, но не и премиерът еднолично. Почти всички актове пък подлежат на съдебен контрол. Председателите на върховните съдилища, слава Богу, не могат да се месят в работата на съдебните състави. И какво излиза – всички държавни органи могат да действат законосъобразно без да са свръхцентрализирано-безконтролни, само прократурата не може. При все че основните рискове за правата на гражданите подлежат на потвърждаване от съда – мерките за процесуална принуда (напр. задържане), изземване, СРС (подслушване), т.е. няма нужда главният прокурор да е гарантЪТ срещу злоупотреби. Не е нормално да се твърди, че това е в основата на конституционния ни модел. Тази постановка на нещата противоречи на принципите на правовата държава, защото казва „без пълна централизация на прокуратурата под главния прокурор, тя ще действа незаконосъобразно“. Вместо механизмите за взаимен контрол,