Общински електронни услуги и защо никой не ги ползва

Когато говорим за електронно управление, почти винаги си представяме електронизация на централната власт. Само че немалка част от административните услуги са общински. Или по-точно – предоставени от общините. Някои общини имат електронни услуги, като те са се случили по един от следните начини: По някой проект по ОПАК (Оперативна програма „Административен капацитет“), като индивидуално усилие на съответната община. Често тези проекти нямат устойчивост Чрез публичен модул на деловодната система (най-често Акстър) Чрез интеграция на системата за местни данъци и такси с НАП По проект за общински електронни услуги на МТИТС, който имаше две итерации – първата внедри услугите в Столична община, а втората – с Радомир, Бургас и Габрово Проектите по ОПАК често остават без поддръжка и електронните услуги вече дори не са достъпни. Преди доста години работех в една фирма, с която направихме електронни услуги в две общини – проверих, и в двата случая вече не работят. Даже едната община явно е имала нови електронни услуги, които да заменят старите, но и те в момента не работят. Не е новина, че ОПАК беше едно неадекватно разхищение на европари, но това е друга тема – надявам Оперативна програма „Добро управление“ (наследник на ОПАК) да бъде по-успешна, макар че в момента там има друг проблем – много малко проекти реално са стартирали, вероятно отчасти заради високите изисквания за качество и невъзможността за „пари на калпак“. Публичните модули на деловодните системи са полезни, като плюсът е, че няма нужда от специална интеграция с това, което така или иначе администрацията ползва всеки ден – деловодната система. Много от проектите за електронни услуги създаваха де факто паралелна деловодна система (в някои случаи прехвърлянето в реалната става с copy-paste), което не е добре от процесна гледна точка. Местните данъци и такси, с малки изключения, работят прилично – влизаш на сайта на НАП, проверяваш колко дължиш

Няма консервативна вълна?

В своя статия тези дни, д-р Петър Николов (зам.министър на образованието и кандидат за народен представител на патриотите) направи опит да затвърди разпространената теза, че има консервативна вълна в света. Аз, обаче, не съм съгласен. И да, не съм политолог, историк, социолог, културолог, анализатор или „говореща глава“, затова мнението ми вероятно е по-неподготвено, но целта ми е да дам един алтернативен поглед – пък бил той и не напълно коректен. Първо трябва да знаем за какво говорим – какво е „консерватизъм“ (и „либерализъм“). Понятия, които носят конкретен смисъл в достатъчно академични среди, но са натоварени с всевъзможни значения извън тях. В публичния дебат общо взето няма значение какво значи консерватизъм – той значи това, което хората смятат, че значи. И можем да го обобщим като „придържане към традиционни ценности, обичаи и уповаване на миналото и силен скептицизъм спрямо нови или променящи се обществени норми“. Не твърдя, че това е пълна или коректна дефиниция, но рядко работим с конкретни дефиниции в често повърхностните дебати, с които разполагаме. И макар да обичам „закачки“ с консерватизма, като например: „Логиката на консерватизма: всичко ще стане по-добре, ако остане както си е било винаги.“, истината е, че консерватизмът има своите ползи за обществото – идеята, че ако нещата останат както са, няма да станат по-зле (което е риск при промяната); хората имат нужда от идентичност и общност, към която да се придържат, и традициите определено са нещо, което помага в това отношение. Искам също да отбележа, че за разлика от д-р Николов, не мога да кажа, че „харесвам“ или „не харесвам“ консерватори или либерали. Не си изграждам мнение за хората на база на някакъв етикет, който някой (или те самите) са си поставили. Имам приятели – консерватори, с които водим много продуктивни и интересни дискусии. Хора, които следват традициите (Християнските, родовите, националните). Няма как да

Гадната европейска бюрокрация

Гадните евро-бюрократи (еврократи) само измислят глупости и ги налагат на суверенните държави! Никой не е гласувал за тях, а определят каква форма да имат краставиците! Огромната брюкселска бюрокрация взема милиони и опитва да оправдае съществуването си! Така звучат оплакванията на евроскептиците. Както британският сериал (от 81-ва) „Да, г-н министър“ иронизира ситуацията – „Брюкселски бюрократи, които летят с частни самолети и се хранят с шампанско и хайвер“. Всичко това са до голяма степен митове и преувеличения. В Европейската комисия (която е изпълнителната власт на ЕС) работят 32 хиляди души, а в администрацията на Европейския парламент работят 7500 души. Общо 40 хиляди. Може и по-малко, но не бих го нарекъл „раздута администрация“. В България администрацията е около 110 хиляди, например. Каква обаче е целта не европейските регулации? И кой ги „измисля“, кой ги приема? Целта е до голяма степен хармонизиране на националните законодателства, така че единният пазар да функционира. Ако според френските закони даден продукт трябва да отговаря на едни условия, а според немския на други, то българска компания не може да изнася и за Германия, и за Франция. Затова трябва общи стандарти, на които всички страни да се съгласят, за да могат фирмите да търгуват без затруднения. Защото на теория единен пазар има, ама ако трябва да си пригаждаш продукта за всяка държава поотделно, би било доста непрактично. Последната Европейска комисия се фокусира върху единния цифров пазар – как да се уеднаквят правилата „онлайн“. Това включваше, например, GDPR. GDPR почти не въвежда неща, които ги е нямало в едно или друго национално законодателство (или които не са се наложили след съдебна практика). Общо взето процесът е „вземаме настоящите закони и измисляме нов такъв, който да отразява спецификите на всички държави“. Защо да има общо законодателство за защитата на личните данни? За да не се налага дигиталните компании да имат различни политики

Ще има ли електронно гласуване?

Пак сме на темата електронно гласуване – този път, защото Държавна агенция „Електронно управление“ пусна за обществено обсъждане техническата спецификация за бъдещата система. Няма за пореден път да влизам в детайли защо и как може да работи и да е сигурно. Да приемем, че може и да видим какви са стъпките (досега и оттук нататък): Референдум – гласувахме „за“ Решение на Народното събрание дали да признае референдума – призна го Законодателни промени – в работна група в НС работихме по измененията в Изборния кодекс, той беше приет и предвижда 2019-та да се гласува електронно на европейските избори Вкарване на проекта като приоритетен в стратегически документ (пътна карта) и осигуряване на финансиране – това го направихме 2016-та, няколко месеца след приемането на измененията в Изборния кодекс. Финансиранетоп е по оперативна програма „Добро управление“ Разписване на проекта, одобряването му управляващия орган на оперативната програма и пускане на първа обществена поръчка – случи се в първата половина на 2017-та Извършване на анализ на добрите практики по света – стана във втората половина на 2017-та и завърши с представяне на резултатите в началото на декември Пускане на поръчка и избор на изпълнител за написване на техническото задание на база на анализа – беше завършено в края на 2017-та или началото на 2018-та Изготвяне на техническо задание и приемането му от ЦИК и ДАЕУ – това отне 6-7 месеца, като доколкото ми е известно самото задание е било готово доста бързо Обществено обсъждане на заданието – юли-август 2018-та Обявяване на обществена поръчка и избор на изпълнител – надявам се до края на годината Разработка (или доработка на съществуващо решение) и внедряване – поне 6 месеца Експериментални гласувания – трябва да са поне 3 Действително гласуване Виждаме, че натрупаното изоставане е доста – то е най-вече в периода 2017-2018, в който липсва ясна политическа визия и

Авторско право и свободен интернет

Отдавна защитата на авторското право е в привиден конфликт със свободния интернет. Законодатели неведнъж са опитвали да помогнат на правоносителите чрез налагане на технологични ограничения в интернет. Преди години това беше ACTA, която извади на протест хиляди хора в Европа. В последната година Европейският парламент и Съветет на ЕС обсъждат нова такава мярка, като дебатите кулминираха миналата седмица в решение на правна комисия да подкрепи текстовете, които налагат изискване за филтриране на съдържание при неговото качване онлайн. Преди време бях писал за проблемите с това и за някои практически предложения за компромис. Опити за компромис имаше от много страни, но такъв не изглежда да е постигнат. В приетото решение на правната комисия, макар и доста витиевато и трудно разбираемо, се казва именно това – доставчиците на услуги по предоставяне на съдържание (като YouTube, но дефиницията може да бъде тълкуване и доста по-широко) са длъжни да филтрират съдържанието при неговото качване като го сравняват с налична база данни от защитени от авторско право творби. Какъв е проблемът с това? Всичко, което качваме онлайн – собствени творби, домашни изпълнения на известни творби, пародии, видеа от събития, но също така и политически коментари и видеа, изразяващи мнение по даден въпрос, ще минават през филтъра, и ако правоносителят не е посочил друго, няма изобщо да бъдат допускани за публикуване. „Алгоритмична цензура“ може би е малко пресилено, но ще има немалко случаи на именно това. Да, в момента YouTube разполага с такава технология и тя е далеч от перфектна. Примери за свалени поради уж нарушения на авторски права има много – от комичното сваляне на записа на правителствената конференция „Данни канят“, защото за няколко секунди заместник министър пуска сцена от филма „Дами канят“, до по-сериозни проблеми, като сваляне на видеа на опозиционни партии и активисти (в Русия, в Украйна и за съжаление – у нас).

За едно дарение

През седмицата компанията, която стартирах преди шест месеца, дари лицензи на Държавна агенция „Електронно управление“ за използване (без ограничение във времето) на нашия софтуер, LogSentinel. В допълнение на прессъобщенията и фейсбук анонсите ми се иска да дам малко повече детайли. Идеята за продукта и съответно компанията се роди няколко месеца след като вече не бях съветник за електронно управление. Шофирайки няколко часа и мислейки за приложение на наученото в последните две години (за блокчейн и за организационните, правните и техническите аспекти на големите институции) реших, че на пазара липсва решение за сигурна одитна следа – нещо, към което да пращаш всички събития, които са се случили в дадена система, и което да ги съхранява по начин, който или не позволява подмяна, или подмяната може да бъде идентифицирана изключително бързо. Попрочетох известно количество научни статии, написах прототип и след няколко месеца (които прекарах в Холандия) формализирахме създаването на компанията. Софтуерът използва блокчейн по няколко начина – веднъж вътрешно, като структури от данни, и веднъж (опционално) да запише конкретни моменти от историята на събитията в Ethereum (криптовалути обаче не копае и не продава). В този смисъл, можем да го разгледаме като иновативен, макар че тази дума вече е клише. В един момент решихме (със съдружниците ми), че държавата би имала полза от такова решение. Така или иначе сигурната одитна следа е добра практика и в немалко европейски нормативни актове има изисквания за такава следа. Не че не може да бъде реализирана по други начини – може, но ако всеки изпълнител пише отделно такова решение, както се е случвало досега, това би било загуба на време, а и не би било с такова ниво на сигурност. Пилотният проект е за интеграция със системата за обмен на данни между системи и регистри (т.е. кой до какви данни е искал достъп, в контекста на GDPR), но

История за един контрапротестен автобус

В края на миналата година Министерски съвет прие промени в плана за управление на Пирин. Както писах тогава, е доста спорно дали промените са в съответствие със Закона за защитените територии. Със сигурност процедурата не беше в съответсвие със Закона за нормативните актове, т.е. изисквания за общественото обсъждане (напр. качване на съгласувателната таблица преди приемането) не са спазени (дали планът за управление е нормативен акт – в променената му част по-скоро да). Административният съд ще реши кой прав, кой крив в този случай (макар практиката му да е доста спорна). Тук целта ми е да опиша свързан с този казус проблем. След като бяха провеждани протести срещу решението на Министерския съвет, по традиция беше организиран и контрапротест. С тонколони, с музика, с представители на изпълнителната власт, с автобуси. И именно за един от тези автобуси става дума. Автобусът е училищен, а е возил протестиращи. Имаше разбираемо недоволство, поради което реших да питам Министерство на образованието защо училищен автобус се използва за такива цели. Междувременно се появи репортаж на Нова, в който заместник кмета на Община Сапарева баня обяснява, че трябвало с друг автобус да се превозят протестиращите, ама той се счупил. Защо общината, т.е. публичната власт, организира и извозва хора на протест в защита на решение на Министерски съвет (т.е. пак публичната власт) е въпрос, на който нямам отговор. Т.е. имам, но не знам той доколко е в съответствие със закона. Може и да е законно, но със сигурност буди съмнения. Отговорът на МОН казва, че те автобусите са ги предоставили на общините безвъзмездно, срещу договор, в който пише, че могат да се използват само за превоз на ученици. Т.е. МОН може да потърси отговорност на общината за нарушаване на договора. Разбира се, МОН няма да го направи. Не би било добра идея пък да си вземе автобуса, защото основната

Седем мита за GDPR

GDPR, или новият Общ регламент относно защитата на данните, е гореща тема, тъй като влиза в сила на 25-ти май. И разбира се, публичното пространство е пълно с мнения и заключения по въпроса. За съжаление повечето от тях са грешни. На база на наблюденията ми от последните месеци реших да извадя 7 мита за Регламента. От края на миналата година активно консултирам малки и големи компании относно регламента, водя обучения и семинари и пиша технически разяснения. И не, не съм юрист, но Регламентът изисква познаване както на правните, така и на технологичните аспекти на защитата на данните. 1. „GDPR ми е ясен, разбрал съм го“ Най-опасното е човек да мисли, че разбира нещо след като само е чувал за него или е прочел две статии в новинарски сайт (както за GDPR така и в по-общ смисъл). Аз самият все още не твърдя, че познавам всички ъгълчета на Регламента. Но по конференции, кръгли маси, обучения, срещи, форуми и фейсбук групи съм чул и прочел твърде много глупости относно GDPR. И то такива, които могат да се оборят с „Не е вярно, виж чл. Х“. В тази категория за съжаление влизат и юристи, и IT специалисти, и хора на ръководни позиции. От мита, че познаваме GDPR, произлизат и всички останали митове. Част от вината за това е и на самия Регламент. Дълъг е, чете се трудно, има лоши законодателни практики (3 различни хипотези в едно изречение??) и нито Европейската Комисия, нито някоя друга европейска институция си е направила труда да го разясни за хората, за които се отнася – а именно, за почти всички. Т.нар. „работна група по чл. 29 (от предишната Директива)“ има разяснения по някои въпроси, но те са също толкова дълги и трудно четими ако човек няма контекст. При толкова широкообхватно законодателство е голяма грешка то да се остави

Критика към новия Закон за движението по пътищата

Прочетох предложението за нов Закон за движение по пътищата, в частта с административното наказване, връчване на наказателни постановления и фишове, електронни фишове, камери. С две думи – никаква реформа. Буквално текстовете са преписани от стария закон. И то текстове, които са омазани, хаотични, неработещи и непокриващи 50% от хипотезите в реалния живот. По същество: не се дефинират възможности за електронно връчване малоумният анахронизъм „контролен талон“ остава. Тоя син парцал ще си го носим и като се върнем от някое пътуване до Марс след 50 години. процесът по връчване на електронен фиш (което е тъпо наименование; трябва да е „електронно-съставен фиш“, щото фишът си е хартиен) оставя същите вратички за измъкване с даване на копие на чужда книжка или лична карта на чужденец. Познайте в google images дали няма такива. И дали тарикатите не ги ползват. Специфични случаи като „фирма с повече от един управител“, „електронен фиш издаден от орган различен от МВР“ изобщо не са засегнати. в ЗАНН продължава да се говори за „препис“, а административният съд е обявявал, че разпечатките не са преписи – трябвало индиго. В тази връзка вероятно е въведна глупостта „връчване на разпечатка за издадени, но невръчени наказателни постановления“. WAT. Ако наказателното постановление е в електронен вид, ще може да му се връчи самото то на пътя, няма нужда от „разпечатки“, че после да ходиш да си вземаш и постановлението. Да не говорим, че не е покрита хипотезата на НП, което е връчено, но е платено след принудително събиране от НАП. Сега излиза, че талонът не се връща. електронното управление значи да не се изискват копия на всевъзможни документи, които държавата има (напр. трудови договори). Но ЗДвП изисква „копие от“ на доста места доомазали са Закона за българските лични документи, но са пропуснали важна подробност – че макар на книжката да няма адрес, сме длъжни да

Всички са маскари?

Вчера се обяви политическото обединение Демократична България – с Да, България, ДСБ и Зелените. И като част от екипа, обявен като алтернатива на управлението, ще си позволя да напиша първия ми фокусирано партиен блогпост от изборите миналата година досега. Съгласих се да стана част от екипа на управленската алтернатива защото не обичам да се „скатавам“. Да, мога да измисля достатъчно оправдания защо да не участвам, а и публичността носи рискове, но оправдания всеки има. Дигиталната трансформация, и електронното управление като част от нея, са нещо, с което смятам, че мога да помогна. И също така – нещо, което е крайно належащо, ако не искаме да изоставаме като държава в дългосрочен план. Но няма да се фокусирам върху моята роля, няма да влизам в патетични слова за светлото бъдеще, за топлите отношения в новото обединение, за грандиозните ни резултати на следващите избори и т.н. Вместо това ще обобщя коментарите на хората (из социалните мрежи и новинарските сайтове) и ще опитам да дам друга перспектвиа. У доста хора има осезаем негативизъм към това обединение. Всеки със своята причина, с която не мога да споря. но този негативизъм кулминира в крайно множество твърдения за обединението и за партиите в него, които твърдения мога да опитам да оспоря. И целта не е да кажа „аха! не сте прави да не ни харесвате“ (защото това е субективно и всеки има право да не харесва каквото си иска), а по-скоро да допълня картината, която всеки има за политическия пейзаж. Ще разгледам 10 твърдения/коментара, които са преобладаващи. И не за да влизам в „обяснителен режим“, а за да вляза в своеобразен диалог с по-скептичните. Обединяватe се само за да минете 4-процентовата бариера Едно от следствията на такова обединение ще е влизане в парламента. Но целта на обединението не е това. Целта е хората с демократични виждания за