Разсъждения по парламентарните процедури

Тези дни имаше много хора, които не разбираха как така има повече гласували, отколкото регистрирани в парламента. И запознатите побързаха да обяснят как това било нормално и такава била процедурата. И това е вярно. Броят регистрирани няма общо с гласуващите. Регистрацията е за кворума, гласуването е отделно. Но тази процедура ходи по ръба на идеята на Конституцията: Чл. 81. (1) Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. (2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство. Само че ПОДНС (правилникът на НС) разделя процеса на две – регистрация и гласуване. И води именно до такива привидно куриозни ситуации: 130 регистрирани, 180 гласували (депутати, които гласуват в някое важно гласуване не са се регистрирали в началото, защото няма нужда от тях за кворума) 130 регистрирани, 80 гласували (депутатите са се регистрирали, но са отишли до кафето или да си говорят с някого в кулоарите и не са гласували) Народното събрание трябва да приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. Според мен не трябва да може един закон да бъде приет с по-малко от 121 гласа, защото ако не гласуваш, присъстваш ли? Народното събрание е приело, че това не е така. Присъствието се регистрира веднъж, в началото на заседанието. Това не е било така до 2013 г, когато проверка на кворума се е изаършвала (автоматично) преди всяко гласуване. Вероятно това е така заради проблемите на БСП и ДПС с кворума тогава. Дали новата практика е конституционна не мога да кажа (само Конституционният съд може), но това води до такива странности с бройките. Според мен трябва броят регистрирани да е равен на броя гласували за всяко гласуване. Ако си гласувал, присъстваш, ако не си гласувал, не присъстваш.

Continue reading

Защо Росенец?

Тази седмица Христо Иванов слезе на плажа в парк Росенец (заедно с общински съветник и активист на Да, България и Демократична България) до летните сараи на Доган, но беше спрян от охранители на НСО, които го избутаха във водата. Резултатът от това беше днешния протест на същия плаж. Събитията бяха интензивни, но тях можете да проследите в репортажите и фейсбук статусите. Искам да се опитам да обясня какво е Росенец, какво не е Росенец и защо Росенец. Първо, три неща, които Росенец не е. Росенец не е етнически конфликт, както намекна премиерът и както повтарят свинските медии. Христо Иванов в изявление пред боянските сараи на Доган вчера подчерта, че без значение от етнос и религия, българските граждани искат законът да важи еднакво за всички. И е безотговорно и опасно да се твърди, че протестът има етнически характер, само защото е насочен срещу ДПС. Росенец не е и сценарий срещу влизането в европейския банков съюз и чакалнята за еврозоната, както премиерът се опита съзнателно да заблуди обществото. Няма как да бъде, при положение, че Демократична България от самото си създаване е твърдо „за“ бързото влизане в двете. Росенец не е и „предизборен пиар“, дори само заради хронологичната отдалеченост на парламентарните избори – напролет догодина. Росенец, обаче, е поне три неща. Първо, Росенец е символ. На завладяната държава. Място, където кулминира цялото беззаконие, което всички усещат, но трудно може да бъде описано без дълги юридически разсъждения. Плажът и морето, които по закон (и дори по Конституция) са държавна собственост, са на практика присвоени от някой, който е над закона. Че този някой е Доган, няма значение. Днес е Доган, утре е Пеевски, а вдругиден някой друг. Символът се допълва от това, че този някой бива пазен от държавата, с пари от данъците ни, без никаква логична причина за това, а на база

Continue reading

Няколко електронни препоръки към банките

Когато говорим за електронно управление, си представяме основно държавната администрация. Само че има още два вида участници (които са записани и в Закона за електронното управление) – лица, осъществяващи публични функции и доставчици на обществени услуги. Пример за първото са нотариуси, частни съдебни изпълнители и като цяло – лица, на които държавата чрез закон е възложила някакви функции. Обществените услуги са малко по-разтегливи, но законът изрежда следните: „образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски, банкови, финансови и удостоверителни“. Банковите и удостоверителните бяха добавени изрично с измененията в закона през 2016г, но логически винаги са попадали там. Най-вече, защото банките в много случаи участват или в процеса по предоставяне на административни услуги, или изискват (понякога по силата на закон) данни и обстоятелства, които са резултат от административни услуги (удостоверения, например). И докато критиката ни за липса на автоматизация и удобство за гражданите е основно насочена към администрацията, то банките също имат доста неща, които да подобрят. С тази публикация ще направя няколко предложения към банките, с които да подобрят и тяхната работа, и удобството за гражданите, а и законовото им съответствие. Извличане на данни от първични администратори – банките понякога искат предоставяне на данни от страна на гражданите за ползване на някоя услуга, като например удостоверение за семейно положение, удостоверение за наследници, декларация по ЗМИП, дори до преди известно време и актуално състояние. Банките могат, а и е редно, да извличат тези данни от първичните администратори, дали през публичен интерфейс, както е с Търговския регистър, дали през системата за междурегистров обмен RegiX. Банките имат право на това, като доставчик на обществени услуги, и би било много добре да спрат да искат неща. Няколко пъти съм обяснявал на банкови служители, че не могат да искат от мен да предоставям или декларирам данни, които са вписани в Търговския регистър, и че

Continue reading

Дилемите на конструктивната опозиция

Миналия месец в свое обаждане до Фрогнюз, Андрей Зографски от Спаси София е казал, че ГЕРБ и Демократична България са внесли заедно доклад за дигитализация. Обаждането е било в контекста на провокативно заглавие от Фрогнюз, което е „прикачало“ Спаси София за Фандъкова, заради пиар събитието, на което заедно представиха проекта за Патриарха. И тезата е била „а като те внасят заедно няма проблем“. Това, че е внесен доклад с ГЕРБ е невярно твърдение. Няма такъв. Само че нека развия малко темата за конструктивната опозиция. През декември ДБ внесе доклад за дигитализация, а през януари поиска създаване на работна група, която да направи общ доклад с внесената от ГЕРБ стратегия (която е с по-широк обхват; тази на ДБ се фокусираше предимно върху електронно управление, защото без тези основи, другите неща са по-скоро „научна фантастика“). Участвах в няколкото срещи на работната група, в която имаше общински съветници, ресорния зам.кмет и експерти. Работата беше конструктивна, възприеха се направените предложения и финалният вариант на документа съдържа необходимите цели, а бъдещата пътна карта (върху която също работи работната група) съдържа и доста конкретика, чрез която да се гарантират целите. Аз от 5 години като развален телефон повтарям за острата нужда от удобна и масова електронната идентификация, така че идентифицирах това като основен риск пред реализацията на повечето проекти. Предложението (идващо и от предизборната програма) за софийско приложение за eID, което вбъдеще да се интегрира с националната схема, беше оставено за решаване след анализ на възможностите. В крайна сметка Демократична България е опозиция и реши да не бъде съвносител на доклада за стратегията (т.е. точно обратното на това, което Зографски от Спаси София казва). Съвносителството е символично в случая, но би дало повече публичност на усилията, които бяха вложени от нас в процеса. Отказът от съвносителство е и отказ от „пиар“. Дълга, деликатна и дискусионна е

Continue reading

Пътната карта на ЦИК за дистанционно електронно гласуване е недоразумение

ЦИК е публикувала „Пътна карта за изпълнение на експериментално дистанционно електронно гласуване“. До 2023-та. Документът е ужасяващо неадекватен: В него се казва, че „КЕП е с ниско(то) ниво на сигурност“. Това е пълна глупост. Съвсем лесно проверимо невярно твърдение и базово знание относно Регламент (ЕС) 910/2014. КЕП (квалифицираният електронен подпис) задължително използва най-сигурни хардуерни устройства за съхранение на криптографските ключове и организациите, които го издават, преминават регулярни одити на информационната си сигурност. Използването на КЕП за провеждане на експериментите беше вариантът, който и нормативната уредба предвижда, и който аз съм и казвал поне 3-4 пъти, но те отказваха. Друг „аргумент“ е, че в КЕП се съдържало ЕГН-то в явен вид. Не се казва това защо е проблем (при положение, че ЕГН-то може да се прочете само след като титулярът на КЕП-а подпише нещо и съответно данни от сертификата се изпратят на другата страна). Да, в националната схема за електронна идентификация се предвижда ЕГН-то и други данни да не се съдържат в носителя, но това няма отношение към е-гласуването. Уж пътна карта, а единственият срок е крайният – 2023. Има 10 етапа, но за никой няма дори индикативен срок кога трябва да започне и кога трябва да свърши. „Когато-тогава“ е залегнало като основен принцип. Няма никакво обяснение защо за проект с одобрено финансиране от 2017г (което се съдържа в сигнатурата на проекта), по оперативна програма, която приключва 2020г, и чийто срок е бил 2019г, се пише пътна карта до … 2023г. Документът явно е писан от някой, който тепърва се учи как се използва Word и как трябва да изглеждат документите. Нито един нов ред или празно пространство, никакво автоматично номериране, нито една таблица, никакво подчертаване и стилизиране на важните точки. Документ, който не е писан да се чете, а „да го има“. Винаги съм казвал, че електронното гласуване не е

Continue reading

Електронно управление в криза

Електронното управление в последните 20 години се развива „под радара“, като от време на време излиза някоя новина колко милиони са похарчени и как нищо не работи. С уговорката, че изхарченото трудно може да се сметне без задълбочен анализ, наблюдението е до голяма степен вярно – гражданите не могат да ползват електронни услуги, а процесите в администрацията не са оптимизирани. Това не значи, че електронни услуги няма – напротив. Но тяхното използване е възможно само от въоръжени с търпение, технически умения и понякога нормативни познания. Администрацията от своя страна не е свикнала на електронния начин на работа. Често електронният подпис „не е истински подпис“, изискват се печати, а гражданите са подканвани да дойдат на място да си свършат работата. Това е следствие от много фактори, някои от които са липса на техническа подготовка и липса на управленско желание в съответния орган. Основната причина, обаче, е липсата на търсене. Светлина в тази посока хвърля проучване на Галъп Интернешънъл по поръчка на Държавна агенция „Електронно управление“ от края на 2017 г. 59% от анкетираните нямат и не възнамеряват да имат средство за ползване на е-услуги (електронен подпис, ПИК и др.), а 77.6% изобщо не са търсили информация за електронни услуги. Все още липсва очакването, че държавата може и трябва да обслужва гражданите онлайн. Това, което извънредното положение започва да променя е именно това търсене. Опашките пред НОИ за издаване на ПИК, ръстът на издадени електронни подписи и ръстът на заявени електронни услуги, въпреки многото техни несъвършенства – всичко това е логично следствие от нуждата да си комуникираш с държавата онлайн. И все повече хора осъзнават, че канали за това съществуват. Администрацията също се движи спрямо търсенето – отстранява технически проблеми в движение, отстранява административни пречки. За бизнеса нещата се променят по-малко, тъй като той и до момента има възможност да прави много

Continue reading

Критика в криза: за хейта, конструктивната критика и прогнилата държава

От средата на март държавата е в извънредно положение във връзка с пандемията. Извънредното положение има своето отражение върху обществения живот – излишно е да ги посочвам, всички ги усещаме. Има обаче една деликатна тема – как да реагираме като граждани на мерките на щаба и правителството – както на идеята им, така и на реализацията им. Да ги приемаме като абсолютно необходими в кризисна ситуация, без да ги поставяме под съмнение? Да ги атакуваме и „хейтим“, защото са „поредната глупост“? Да приемаме техните несъвършенства в сложната ситуация? Аз предимно ги приемам, отчитайки несъвършенствата им и сложната и неизвестна среда, в която трябва да работи националния оперативен щаб. Нормално е да следим какво правят европейските ни партньори и да правим като тях, нормално е да нямаме отговори на всички въпроси, нормално е да има комуникационни пропуски. И съм склонен да се съглася с Борисов, че може би най-важната мярка, заради която нямаме сериозен ръст на случаите е, че достатъчно рано бяха въведени ограниченията. Всички останали мерки, колкото и нескопосани да са, вероятно са с малко отражение върху крайния резултат. Въпреки това се случва да се изказвам критично, понякога дори силно критично, към начините на вземане на решения и изпълнението на някои мерки. Например когато се оказа, че решението за затваряне на София е било взето без данни за броя напуснали коли. Или когато въведоха КПП-та с хартиени декларации, които се тъпчат в чували (и после се броят на ръка?). Или когато се появиха опашки пред НОИ за ПИК-ове и всички осъзнаха, че то е-услуги може и да има, но хората няма как да ги ползват. Или когато болници продължават да нямат защитни средства. Всички тези критики обаче не са към кризисните действие сами по себе си. Кризисните действия не се случват във вакуум, а в контекста на държавното управление. А

Continue reading

Как да ползваме електронни услуги

Поради мерките за справяне с пандемията с право хората избягват да се редят на опашки в институции. Държавата и общините, обаче, не са готови са посрещнат търсенето за електронни услуги. По ред причини, на които няма да се спирам сега. Реших да синтезирам дългогодишния си опит в „тролене“ на администрацията с опитите си да получа всяка услуга по електронен път от край до край (ниво 4). Съветите долу са законосъобразни спрямо моето разбиране на Закона за електронното управление и Административнопроцесуалния кодекс. Много юристи в много администрации няма да са съгласни с това разбиране. Затова е и точка 7. Нямам претенции за изчерпателност и със сигурност ще пропусна нещо, но мисля, че за начало е достатъчно. Този „наръчник“ се надявам да е полезен както на хората, които искат да заявяват услуги, така и на администрациите, които не са свикнали да ги получават по електронен път и не знаят кое може и кое не може. Фокусиран е малко повече върху физически лица, но важи в същата сила и за юридически. Там единствената особеност е, че някои администрации могат да искат КЕП на юридическо лице (какъвто не съществува в правния мир, но това не пречи на никого да го изисква). 1. Идентификация Национална eID схема все още няма, но имаме една пъстра мозайка от опции. Идентификацията е първата стъпка – как влизате в съответната система. В зависимост от всяка от опциите, последващите варианти за подписване (което също се изисква, за да заявите услугата) са различни. Квалифициран електронен подпис „на флашка“ (смарткарта) – такъв можете да получите от офис на доставчик на удостоверителни услуги – Борика, Информационно обслужване, Инфонотари, СЕП. С такъв КЕП можете да се идентифицирате в повечето системи на администрацията, но изисква инсталиране на драйвери, специален софтуер, Java, а често работи само на стари браузъри (Internet explorer 8) или Firefox ESR. КЕП

Continue reading

Земетресението в Лисабон, Великден и коронавирусът

През 1755 г. Лисабон е ударен от много силно земетресение – 8.5-9 по скалата на Рихтер. Земетресението е на 1-ви ноември, денят на вси светии, поради което много хора са в църквите и палят свещи. Свещи се палят и по домовете, за празника. Заради свещите, градът пламва и ако нещо е останало здраво от силното земетресение, то изгаря. Хората излизат от църквите и къщите и се струпват на открито пространство в града. За съжаление, епицентърът е в Атлантическия океан и скоро градът е залят от цунами. Иронията е, че на религиозния празник всичко е опустошено, а кварталът с „червените фенери“ има най-малко щети (просто е на хълм с по-здрави скали). Земетресението, случило се точно на релгиозния празник, дава тласък на т.нар. теодицея – философското търсене на причините защо Бог позволява да се случват лоши неща (или защо ги предизвиква). Защо въпреки, че жителите на Лисабон са почели светиите, точно на този ден е дошло Божието наказание. Това дълго въведение е във връзка с предстоящия Великден и рискът от струпване на хора в църквите в ситуация на епидедмия. Жителите на Лисабон не са знаели, че ги очаква земетресение. Но ние знаем, че струпването на хора носи висок риск от разпространение на вируса. И всички вярващи, които смятат, че вярата им е достатъчна, за да не се заразят – теодицеята е израз на това, че колкото и да вярваме, лоши неща се случват. Можем да търсим философско обяснение за това, но на първо място трябва да вземем всички земни мерки, които можем, за да ограничим щетите – за себе си и за близките ни. Целуването на икони и струпването в църквите е опасно. А както и земетресението в Лисабон, заразата няма да ни се размине, само защото сме силно вярващи.

Continue reading

Ще ни подслушва ли МВР през трафичните данни?

Със Закона за извънредното положение депутатите дадоха право на МВР да получава трафични данни без предварителен съдебен контрол за лица, които са нарушили принудителна карантина, наложена от Министъра на здравеопазването, във връзка с вируса. Това предизвика доста реакции и свръхреакции и предупреждения, че с тези правомощия ще започне едно „безконтролно подслушване“. Ще опитам да направя няколко кратки уточнения и след това да опитам да обясня защо въпреки, че злоупотреби са много малко вероятни, текстът в закона е лош. Не, МВР няма да ни подслушва. В трафичните данни не влизат данни за самите разговори и съобщения, така че това е технически невъзможно. Влизат метаданни – с кого сме говорили, кога, колко дълго, както и към кои клетки сме били вързани, т.е. приблизително какво ни е било местоположението. Ако трябва да сме прецизни, последното не са трафични данни, а данни за местоположение, но и те влизат в обхвата на Закона за електронните съобщения (ЗЕС): 1. проследяване и идентифициране на източника на връзката; 2. идентифициране на направлението на връзката; 3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката; 4. идентифициране на типа на връзката; 5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство; 6. установяване на идентификатор на ползваните клетки. Конкретната мярка, обаче, се отнася само до точка 6 – използваните клетки. Т.е. само проследяване на придвижване. Не, МВР няма да го прави безконтролно – мярката е предвидена само за случаите, в които е нарушена принудителна карантина. Законът не дава право да се искат данни в други случаи. Това е на теория, на практика ще видим след малко. И не, мярката не е противоконституционна (поне на пръв поглед от човек без опит в тълкуване на конституционни норми), защото в извънредно положение някои конституционни гаранции, вкл. това на неприкосновеност на комуникацията и за защита

Continue reading