Оптимистично за България

В последната си публикация за 2013-та ще бъда оптимистичен. Но не празно оптимистичен, а аргументирано. Ще подкрепя оптимизма си с данни.

Да, в България всичко е зле. Има и безспорни проблеми, които имат нужда от решаване. Демографската криза, образованието, съдебната система, корупцията. Обществото също е далеч от перфектното гражданско общество, и изобщо не винаги съм готов да наричам съвкупността ни от хора „общество“. Но да оставим тези неща засега. Защото да си казваме колко е черно всичко допринася единствено за последното ни място в класацията по щастие.

Има проблясъци, има положителни индикатори, в които можем да се вгледаме. Както отнасящи се до икономиката, така и до обществото. Тъй като обичам да се аргументирам с данни, ще представя някои статистики, които да покажат, че не всичко е черно. Знам, че за всяко едно от проучванията, цитирани по-долу, ще се намери някой да каже, че то е манипулирано, че причините всъщност са едикаквиси лоши неща, или че това няма значение, защото „не виждате ли по улиците – хората са бедни, отидете в провинцията и вижте“. Но да не подозираме Евростат и европейската комисия в нарочно манипулиране точно на данните за нашата страна, така че някои неща да изглеждат по-добре, отколкото са. И аргументът „не виждате ли по улиците“ е несъстоятелен, защото не е представителна извадка. И докато „ситият на гладния не вярва“, то на статистиката вярва. На гладния наистина ще му е по-трудно да повярва на тези данни, и сигурно Джини коефициентът няма да му сложи хляб на масата утре. Но пък тези данни са по-обективни за общото състояние.

Та, ще започна с брутния вътрешен продукт на глава от населението, при изравнена покупателна способност. Т.е. индикаторът за това колко точно е богато или бедно населението. Виждаме, че вървим нагоре. Т.е. българинът става обективно по-богат. И може да си купи повече неща, което и виждаме по улиците – дори в малките градове соц-колите са почти изчезнали. А и има повече неща, от които да избира. Не че сме много богати – стойността все още е ниска, но ставаме все по-добре.

И преди да кажете, че този среден показател се вдига, защото няколко мутри, олигарси, политици и други мошеници са забогатели, а населението обеднява, ще мина към следващия показател – Джини-коефициентът (Gini). Той отчита доколко богатството е разпределено по равно в обществото. В държави от „латиноамерикански тип“ Джини-коефициентът е висок. При нас виждаме, че е сравнително нисък – около средното за ЕС.

Третият индекс, който е свързан с първия, е Human Development Index (индекс на човешко развитие). Той взема БВП на глава от населението, средната продължителност на живота (като следствие от качеството на здравеопазването), и образованието. Виждаме, че и той се подобрява. Все още не сме сред държавите с „много висок“ такъв индекс, и сме последни в ЕС, но вървим нагоре.

Всъщност, фактът, че се сравняваме с Европа е нещо, което предопределя мрачното ни усещане. Да, спрямо развитите държави не сме добре. Можем и още. Но сме близо до тях. А в много от изследванията на Евробарометър и Евростат сме около средните стойности за ЕС.

А горните три индикатора са основен фактор в развитието на демокрацията. Колкото по-висок е HDI, толкова по-стабилна и работеща е демокрацията в дадена страна. Има директна корелация между HDI и това дали една страна е ефективна демокрация (според Пжеворски). Т.е. въпреки, че демокрацията ни има много проблеми, тенденцията е те да се оправят.

И следващите няколко показателя ще подкрепят това, че имаме сериозни причини да смятаме, че ще се измъкнем от „блатото“.

Демократичните виждания на младите хора са важно нещо за бъдещото ни развитие. Конкретния индикатор, който си избирам от проучването на политическите нагласи на младите хора в ЕС, е това какъв процент са противници на ЕС. Според това проучване, в България от хората до 30-годишна възраст, това са само 15%. По този показател сме в челото, заедно с Германия (12%). А Гърция и Италия са „на дъното“ с 30% евроскептици.

Но каквито и да са политическите виждания, икономика се гради с предприемачество – ще използвам клишето, че малкият и среден бизнес са гръбнака на икономиката. Радостната „новина“ тук е, че 58% от българите искат в рамките на 5 години да станат самонаети (т.е. да имат собствен бизнес), според проучването за предприемчивост на европейските граждани. По този показател сме първи в Европа. Т.е. имаме „идеологически“ потенциал за изправяне на икономиката. Е, в същото проучване се вижда и че имаме най-висок процент на неуспешни бизнес-начинания, но бизнес-културата се възпитава с времето, а членството ни в ЕС, подобряването на администрацията и повишаването на покупателната способност са фактори в положителна посока.

Също така явно страхът от изразяване на мнение, насаждан 45 години от социалистическия режим, е поотминал – на 5-то място в Европа сме по процент хора, изразяващи мнение за обществени проблеми онлайн (33%).

И накрая ще дам един локален пример – Бургас е на 3-то място сред източноевропейските градове по процент одобрение от жителите си (след Клуж-Напока и Краков). 95% от бургазлии харесват града си (в дъното на класацията отново са гърците – само 50% от жителите на Атина харесват града). А и Бургас е градът с най-голям ръст по този показател за последните години. Убеден съм, че моделът „Бургас“ може да бъде пренесен и другаде.

Предлагам с тези позитивни данни в главата да посрещнем новата година и през нея да се опираме на тях. А на лошите неща да гледаме като на такива, които можем да подобрим.