БЛОГодаря

След като написах „Средната класа се намери“ много коментари и статии или не се съгласиха с мен, или директно ме нападнаха. Защото зад „средна класа“ откриха класова борба, зад особеното ми мнение за февруарските протести откриха елитарност и снобарщина, зад идеализирането на интелигентните и симпатични протестиращи откриха наивност и глупост. Поради широко-разпространяваното мнение, че тези протести са по-интелигентни, се появиха и предупреждение за самозабравяне на това интелектуално малцинство. Но и по-лошо – обвинения в разграничаване и отхвърляне на мнозинството българи, които получават малко пари, които живеят в малките градове, и които не ползват активно интернет. Може би се появи едно разделение на „ние“ и „вие“, където „вие“ включваше хората от февруари. „Вие“ понякога беше генерализирано като хора, които не работят, не плащат сметки, нямат активна позиция. И това поздразни тези хора. Обективно погледнато, такова разделение наистина има. Дали то е класово, социално, икономическо, идеологическо, културно – няма да навлизаме в подробности, но то очевидно съществува. Наистина мнозинството на протеста сега са интелигентни, млади, работещи интелектуален труд, използващи интернет, забавляващи се на остроумни шеги и мемета. И наистина те са тези, които не само могат, а и трябва да помогнат на нацията да се самоизтегли за косата. И нека си го кажем направо – мнозинството от нацията чака кебапчета, не помни повече от 4 години, изхвърля си боклуците по земята, паркира по тротоарите, подкупва полицаи, прецаква съгражданите си, мрази различните, качва се по масите, гледа турски сериали, не се къпе, не приема чуждо мнение. Но в главите на тези „ние“, самопровъзгласените интелигенти, това разделение не е и не трябва да бъде негативно. Това, че манталитетът на нацията не е европейски не значи отхвърляне. Представителите на всички прослойки са еднакво добре дошли на протестите; и неправилно паркиралите имат право да живеят по-добре и да не бъдат използвани и заблуждавани заради икономически интереси

По принцип не ходя на протести. Рядко съм намирал смислени идеи в протестите, а и не обичам да викам и да скачам. Не одобрявах и февруарските протести, и протестите за цените на горивата. Този протест е от друг тип. Той е съставен от активната част от населението, от хора с добър стандарт на живот, но и хора с позиция. С този протест гражданското общество иска да каже „осирате се, не правете това“. То не иска да каже „не живеем добре“, не иска и да каже „всички вън“, няма и дузина размити искания, кое от кое по-малоумни и неприложими. Иска просто да посочи неадекватността на едно решение. Така беше и с протестите срещу АКТА (предишният протест, на който съм бил). И както с АКТА, така и сега, постигнахме първоначалната цел – Делян Пеевски няма да е шеф на ДАНС. Засега остава отворен въпросът това назначение постановка ли беше, свръхнаглост ли беше, или просто политическа неадекватност. Но гражданското общество постигна поставената си цел. Само че стана нещо много повече. Средната класа се идентифицира и си припомни, че съществува. И след като това стана, премина „в офанзива“ и искания за оставка на правителството. То вече направи (или обяви готовност да направи) прекалено много глупости – експресното назначаване на Пеевски; предимно политически назначения в уж експертния кабинет; премахването на правилото за разпределение на парите на държавните фирми в няколко банки; назначаването на бивши агенти на ДС в посолствата ни; възобновяване строежа на Белене; премахване забраната за пушене на закрито (с прозиращ лобизъм). Средната класа реши, че правителството е изчерпало даденото му доверие и трябва да си ходи. Не защото за няколко седмици се е влошила икономическата обстановка, а защото с действията си кабинетът ни върна 20 години назад – с власт, която дори не си прави труда да изглежда логична. И тезата на „журналисти“

Как се вземат решения? В държавата? А в големите компании? Самопровъзгласените мениджъри и много от поне българските държавници смятат, че решения се вземат или ако някой така усеща, че е правилно, или ако мнозинството мисли по определен начин. Шефът имал предчувствие, че трябва продуктът да се промени по едикакъв си начин. Министърът смятал да прокара решение, защото мнозинството хора около него смятали, че е правилно. Това е много рискован подход. Понякога работи, понякога не. Как трябва да се вземат решения? С помощта на данни. Много данни. Големите компании събират всякакви т.нар. метрики за продуктите си, за потребителите си, за пазара, и според изследване на IBM мнозинството от менижърите (CIO) планират и вземат решения на база на анализ на големи масиви от данни. Данните са и основен начин на работа в науката – за да докажеш нещо, трябва да имаш данни за него. В държавата нещата трябва да се случват по аналогичен начин. Но в България данните не са на почит. Много малко политици цитират данни, а когато го правят, то е тенденциозно и преувеличено. Когато се обсъждаше Белене не видях никой да извади данни за потребление, цени у нас и в съседните държави. Нито политиците, нито пресата. Изданията на Икономедия правят приятно изключение тук, защото включват доста графики и таблици, но като изключим тях и някои „апокрифни“ блогове и онлайн издания, данните се игнорират. Но не само от медиите и политиците, а и от хората. Хората не признават данните, когато те показват теза, различна от тяхната. И обичат да се основават на анекдотични наблюдения. Неведнъж съм спорил с хора за достоверността на данните. „Това не може да е вярно, аз съм говорил с хора, те казват друго“ … „Виж по улиците какво става, не гледай данните“ … „Те си ги пишат както им е удобно“. Дори един приятел беше чул

Днес БСП получи мандат и най-вероятно, с прикритата подкрепа на Атака, ще има ново правителство. Т.е. служебното правителство вече няма да го има. За няколко месеца тези експерти (само че истински такива, а не псевдо-експертите с партиен отенък, които най-вероятно ще ни предстваят БСП) взеха куп правилни решения, анализираха ситуацията и предложиха смислен изход от доста проблеми. Няма да събирам колекция от публикации за да илюстрирам тезата си – ще изредя само някои неща. Сложиха ПОС-терминали в институциите (и така премахнаха банковите такси за плащане на администрацията); разпоредиха, че държавните пари не трябва да са основно в една банка (в случая това е КТБ, и с тези пари се финансират медии, обслужващи политически интереси); разписаха план за развитие на електронното правителство, който не съм видял още, но след дискусията с министър Роман Василев съм убеден, че ще съдържа правилните и важни стъпки; анализираха обективно ситуацията в енергетиката, откриха свръхпроизвдоство; За 2 месеца, без парламент и съответно без опции за законодателни промени, служебното правителство поправи или даде тон за поправяне на много от проблемите на държавата. Но нямаше публичност на действията им. Не научавахме за коригирането на малки на глед, но сериозни проблеми от големи медии. Я някое онлайн издание отрази прес-съобщенията, я не. Естествено, гореспоменатите медии, както и политическите опоненти на ГЕРБ, които смятаха, че служебното правителство също е на ГЕРБ, го критикуваха непрекъснато. Повечето от нещата бяха просто викане за глупости и заяждане, а най-сериозната критика беше, че не са организирали изборите добре. В изборната нощ журналистка от БНТ спомена, че в ЦИК са били много доволни от организацията и казали, че това са много добре организирани избори. Не знам на кого да вярвам – на Станишев и Сидеров, или на хората, работили в изборния процес. Много пъти съм казвал, че системата в България работи и се подобрява. В

Предстоят избори и реших да напиша тази публикация, за да ви предупредя да не гласувате за Дядо Коледа. На пръв поглед изглежда, че той е харесван от всички и е подходящият човек, който ще оправи България, но всъщност това изобщо не е така. Да започнем от това какъв е. Възрастта му показва, че е стар кадър на системата. Не може да ме убедите, че толкова години ще бъде оставен да си разиграва коня (или по-точно – да си разиграва елена), ако не беше в нерегламентирани връзки с елита. А и обърнете внимание на червения костюм. С него Дядо Коледа най-нагло парадира с комунистическата си принадлежност. Освен това той дълги години прокарва интересите на една американска бутилираща компания, която няма да назоваваме, но всички се сещате. Този бих казал безочлив лобизъм води до влошено здраве на децата ни, но Дядо Коледа това не го интересува – достатъчно е да прибере комисионните си! Злите езици говорят, а и някои вестници вече писаха, за не до там светлата страна на този човек. На всички е известна неговата любовна връзка с много по-младата от него Снежанка. Публична информация е и фактът, че е известен на полицията за множество влизания с взлом. Малко хора обаче знаят за другите му прегрешения – не декларира доходи и имоти, въпреки, че очевидно притежава фабрики и работилници. Има слухове и че е разследван от Интерпол за използване на различни самоличности (Санта Клаус, Дядо Мраз, и други), но все още няма официална информация по въпроса. Целта на кандидатурата му тук прозира ясно – с получения имунитет ще избяга от съдебно преследване. За хората, които харесват дейността му имам няколко факта – действията му са изцяло кампанийни. Просто аудиторията е друга. Докато останалите партии раздават кебапчета, той раздава играчки. Но подходът е същият – еднократна инвестиция, която да му осигури после

Говорили ли сте си с таксиджия? Заслушвали ли сте се в разговор на съседната маса в квартално заведение или в купето във влака? Чели ли сте коментари във форуми или под статии в новинарски сайтове? Ако да, то със сигурност са ви известни някои клишета, свързани с политическия и обществения живот в България. Много от тези клишета са всъщност констатации на трагичността на положението в „бедна майка България“. „Тука е така“, „разсипаха производството“, „Костов е виновен“, „политиците е*аха мамата на държавата“. С тези клишета хората се убеждават, че наистина положението е много зле и това изобщо не зависи от тях. Което е примамливо лесен вариант, само дето…“абе така е, ама и не е така“. Затова реших да направя klisheta.com – опит да събера някои от най-използваните клишета на политическа и обществена тематика. Първоначално идеята беше да е леко забавно, заради ироничното използване на тези изрази, но после реших да добавя и кратко разяснение защо всъщност те не са съвсем верни. Реших, в контраст с негативизма в нацията ни, да включа положителни (на места може би дори наивни) елементи в обясненията. Сайтът е отворен за нови предложения (линкът най-долу), както и за подобрения на съществуващите обяснения. Така че чувствайте се поканени да допринесете за подобряване на колекцията. При всяко отваряне на страницата се зарежда случайно избрано клише. Линк към пълната колекция има в долната част на страницата. Каква е целта? Наясно съм, че използващите тези клишета без ирония или нямат интернет или няма да се съгласят. Така че няма цел. Просто така.

Едно стихче по действителен случай. Беше есенен ден. Заваля изведнъж. Автобусът не идваше. Чаках. Без чадър. Върху мен се изливаше дъжд. Бях самичък в порой във сумрака. Появи се момиче. Застана до мен. Под чадъра си бял ме покани. Беше тих, идиличен подслон споделен. Беше ведра, с очи замечтани. Автобусът дойде след минута. Уви. Влязох сам. Тя остана да чака. Автобусът пое, после бавно зави, а аз гледах назад във сумрака. Беше есенен ден и така, изведнъж добротата приятно-спонтанна ме застигна и мен във поройния дъжд, за да стопли разходката хладна.

Преди няколко дни написах, че ще гласувам против ГЕРБ, защото (наред с всичко друго), не са въвели електронен подпис в новите лични карти. Няколко човека коментираха, че всъщност не може да се гласува „против“ на парламентарни избори. Само че ние гласуваме „против“ от край време. Въпреки, че често се опитваме да убедим себе си, че гласуваме „за“ някого или нещо. 2001-ва хората гласуваха за царя, но гласуваха и против Костов. После гласуваха против царя (иначе как БСП ще спечели избори?), после гласуваха против БСП. Гласуващите за Атака социолозите ги водят „протестен вот“, т.е. те гласуват против всичко и всички. Защо гласуваме против? Естествено защо – „всички са маскари“. Но изглежда някои са повече маскари от другите. Само че в момента сме в особено кофти ситуация – има две парии, против които иска да гласува средностатистическият гласоподавател. Едните са ГЕРБ, защото … така. Защото са ченгета, направиха хората бедни, увеличиха корупцията. Дали това е така наистина – аз не твърдя. Но при всички положения най-прясно се помнят глупостите на ГЕРБ, и затова най-логично е да се гласува против тях. Обаче да не забравяме, че трябва да се гласува и против БСП. Защото са комунисти. Защото им спряха еврофондовете. И защото са комунисти. Ония същите, дето разсипаха България за 45 години. И през виденовата зима. Използвам клишета нарочно, за да илюстрирам електоралната дилема. А, и разбира се трябва да гласуваме и против ДПС, то се знае. Защото са етническа партия и защото са мафиоти. Един експерт имаха (хидроинженер), и той се оттегли. Атака пък е само за онези, дето викат много и си слагат знамена по терасите. И искат да не сме в ЕС. И да няма европейски инвестиции и свободна търговия. Ама това са глупостите на икономистите, ти дай знамената. Но по принцип сме и против Атака, щото Слави каза, че

Преди седмица се състоя 1-вата конференция RogueConf. Имах възможността да говоря на нея и да представя моя проект computoser.com, заедно с проблемите и предизвикателствата за компютърно-генерираната музика. Ето всички презентации, а ето и моята (45 мин): Ето и слайдовете. Да, използвам прекалено много чуждици, въпреки, че по принцип се старая (ако не се стараех, можеше да са много повече). Неприятен страничен ефект на работата в IT-сферата. (П.П. RogueConf е „тайна“ конференция, затова ще кажа само „беше яко“)

Протести, служебно правителство, избори, партии, несигурност. Но какво от това? След 3 месеца всичко ще влезе е релси, с надежда нещата бавно да се подобряват, стъпка по стъпка. Аз продължавам да твърдя (на база на данни, и на това, което виждам), че българинът живее по-добре отколкото преди 20 години. Много хора биха спорили, че нещата стават все по-зле, и колкото и да ми се иска да споря с тази теза, това не е целта на тази публикация. Нещата, които наистина стават по-зле са образованието и демографията. Второто в частта с миграцията към големите градове и обезлюдяването на малките, което води до по-тежка икономическа обстановка там. Но и то, както и повечето проблеми, е в някаква степен следствие от другото – образованието. Да започнем от това, къде се намираме. Докато някои показатели се подобряват (като процент на децата, които са в системата на образованието), то общата картина е, че сме на последните места в Европа по много показатели, свързани с качеството на обучението. Няколко примера тук, тук и тук. Това, разбира се, няма пряка, очевидна връзка с ниските доходи, слабата икономика, безработицата и други грижи на обикновения човек. И това е проблемът – никое правителство не иска да се хвърли в скъпо и трудно подобряване на образователната система, тъй като резултатите от такива действия няма да са видими в следващите два мандата. Само че влошаващото се образование води до по-неграмотни хора с по-малки възможности. Например едно пряко следствие е процента на иновативните бизнеси – и в тази класация сме последни в Европа. В дългосрочен план, качественото образование значи повече работещ бизнес, повече иновации, повече пари. Но не само това – означава и по-адекватно общество. Т.е. такова, което разбира какви са нуждите му по-далеч от сметката за тока и цената на бензина. Такова, което умее да се саморегулира, вместо да търси вината