„Протестиращите не знаят какво искат“

„Протестиращите не знаят какво искат“ е тезата, която много хора се опитват да лансират – от червени корифеи като Първанов, през пристрастни или заблудени журналисти, до таксиджии и бг-мами.

А какво искат протестиращите е напълно очевидно – оставка. И избори след това. Това не било достатъчно, трябвало да кажат какво искат след изборите. И това казваме – след изборите вече ще има поставена граница на търпимост към политическата наглост, и ако тя бъде прекрачена, обществото ще реагира. Защото иска политически морал (колкото и това да звучи като оксиморон).

И това не било достатъчно, трябвало повече конкретика. Ами не, не трябва. Не можем да предскажем какво ще стане след изборите, питайте някоя врачка или червен шаман. Но със сигурност няма да стане същото. Атака вече загуби много електорат, появи се ново обединение вдясно, до изборите ГЕРБ може да се разцепи, БСП да смени лидера си и какво ли още не. Важното е, че конфигурацията ще бъде различна. И че изборите са демократичният начин за изход от политическа криза.

Тъй като протестиращите не знаели какво искат, отказвали диалог с властта. Когато искането е „оставка и избори“, и когато продължават назначенията на мутри, следствени, съпрузи, сестри и какво ли още не, очевидно управляващите не чуват какво им казваме вече месец. Освен това протестиращите нямат говорители, нямат представители. Това не са стачки, а граждански протести, а едно гражданско общество е децентрализирано.

А какво протестиращите не искат? Всеки протестиращ има свое виждане за нещата, с което поне половината от останалите не са съгласни. Но най-нереалистичните се използват за омаловажаване на протеста. Не искат промяна в конституцията (какво ѝ е на тази). Не искат напълно нов изборен кодекс (който ще отнеме месеци). Не искат мажоритарна система (мажоритарният експеримент на предходните избори показа, че всъщност изборът пак е партиен). Не искат граждански комитети. Не искат и граждански арести. Не искат и забрана на партиите, защото проблемът не е в наличието на партии, а в качеството им. Не искат и дясна власт (въпреки твърденията, че протестите са изцяло десни, много хора не биха гласували дори за новосформирания реформаторски блок).

Добре е, че мислим и дискутираме всички тези неща. Може пък на някого да хрумне алтернативна система, която да не е утопия. Но засега протестиращите знаят какво искат – оставка и избори. Знаят и защо го искат – продължаващата наглост и ниска прозрачност.

До довечера на площада.

Оставка

(снимка: @YvoBojkov)

One comment

  1. На мен любимото ми е дето протестиращите не искали да преговарят. За какво да преговарят? За половин, компромисна оставка?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.