Проблемите на МВР и обществената подкрепа

В сряда бях на неформална среща със Синдикалната Федерация на Служителите в МВР (СФСМВР), за да обсъдим проблемите на полицията.

Защо мен? В началото на протестите изпратих писмо, с което да изкажа благодарност за работата на полицията и получих позитивен отговор. От това последва поканата за неформална среща. Аз съответно поканих още няколко човека.

Срещата беше дълга и включваше множество истории за конкретни проблеми в МВР. Думата, която най-добре описва ситуацията е „трагикомично“. В доста случаи на човек му идва да се разсмее, но положението за самите полицаи, попадащи в такива ситуации, изобщо не е смешно. Само няколко примера, с които да илюстрирам положението:

• Служебните таблети се водят, че струват 9000 лева, лаптопите – 4000 лева. Всеки полицай носи отговорност за зачислената му техника, като трябва да я плати в троен размер. Очевидно е, че тези цени са ужасно завишени, за да може някой да прибере пари от обществените поръчки
• За дежурства на патрул се полага (доколкото запомних) под 2 литра бензин. На патрулиращите полицаи обаче се търси отговорност за всяко престъпление, станало в района, по време на смяната.
• Пари за консумативи няма – всеки сам си купува химикалки, хартия.
• Принтери са купувани два пъти, едната поръчка седи заключена вече 6-та година във физкултурен салон (който не може да се използва, заради това)
• Когато става дума за наркотици, всяка операция трябва да се съгласува с най-високите нива. Предполагаме защо.
• В рамките на работния ден всеки полицай трябва да се съобразява с няколкостотин разпоредби, които ако наруши, може да бъде наказан или уволнен
• За последните 8 месеца има над 10 самоубийства на полицаи (точните данни в докладите)
• Полицаите започват да получават вода служебно едва след като медиите разпространиха практиката протестиращите да оставят вода
• „Началниците“ са много често политически фигури. Нито имат професионални, нито мениджърски умения. И се сменят на всеки 4 години, като сменените остават в поддържаща роля, докато не дойде пак тяхната партия.

От синдиката споделиха с нас документация, която прилагам тук: Презентация за стресогенните фактори, Анализ, Доклад.

Проблемите са много и изглежда най-често са по вина на министри и „началници“ в МВР. Синдикатът се е опитвал по позволените му от закона начини да влияе върху ситуацията, но опитите не са срещали разбиране. Това е довело и до протестите на служителите на МВР преди няколко години. Самият синдикат пък е един от няколко, 2-ри по численост (около 5500 члена към момента), но доколото разбрах – 1-ви по активност. Единствен член на европейския полицейски синдикат.

Идеята на такъв тип срещи (както и на тази публикация) е обществото да бъде запознато с работната действителност на полицията, за да бъде поне донякъде солидарно. Всъщност, моето заключение на няколко пъти беше, че ситуацията в МВР е в известен смисъл огледало на обществото. Такива проблеми имат и лекари, и учители. Най-вероятно в малко по-лека форма, заради естеството на работата. Целта е да се избегнат коментари от рода на „тия пак нищо не вършат и вземат пари“.

Протестиращите в последните 2 месеца показват много добро отношение към полицията, полицията в същото време си върши работата и си говори с хората (изключваме нощта с автобуса, където излязоха на преден план някои сериозни проблеми, като изпълняването на малоумни заповеди и безпричинната агресия и грубост у някои полицаи). Въпросът е това като цяло положително отношение да излезе от жълтите павета и да достигне до повече хора, за да има синдикатът външна подкрепа когато изисква реформи в МВР.

Не всичко е „цветя и рози“, все още много от полицаите не отговарят на представата за служител на реда – мързеливи, безотговорни, агресивни. Но процентът на тези служители намалява през последните години. Примерът беше, че преди 15 години хората, доведени в районното са наричани „месо“. Сега са граждани. Както в обществото, така и в МВР, нещата се развиват.

И в МВР, както и в цялата държава, няма как промяната да настъпи веднага. Трябва да се коригират малки проблеми, принципни проблеми, кадри, мислене. А това отнема време. Хубавото е, че изглежда има хора, които виждат стъпките към такова подобрение. Надявам се, въпреки многото грешки на полицията, обществото да не приема служителите на реда като паразити, най-малкото защото нищо не печелим от това. А и е наше гражданско задължение, освен да даваме данъци, да следим и как се харчат парите ни. Дали за джоба на приближени фирми, продаващи таблети по 9 хиляди лева, или за да могат патрулните коли да обикалят целия си периметър.