БЛОГодаря

Сняг и студ. Хората все пак се придвижват с коли, обаче условията усилват ефекта от лошите умения на шофьорите. Една от стандартните ситуации е излизането от паркомястото, когато наоколо има много сняг. Аз досега не съм затъвал и затова ще си позволя да дам акъл. Особено след вчера, когато на няколко пъти миришеше на изгорял съединител и гума. Всъщност, нещата не са сложни изобщо, събират се в един туит: @bozhobg Полусъединител, ако не може назад, дай леко напред (и обратното), сменяй посоката на въртене, не давай много газ 😀 — Radoslav Georgiev (@Rado_g) February 7, 2012 Основната цел е гумите да имат сцепление. Това доста зависи от колата. Ако сте със задно (BMW naпример) – кофти. Ако сте 4х4, вероятно ще имате проблем само ако сте пълен идиот (и такива има). Но за обикновените хора с предно предаване е хубаво да се мисли (всички неща са логични) имайте зимни гуми поне на двигателните колела. Защото така. тръгвайте бавно, на полусъединител, без много газ. Така, ако някоя гума започне да се върти във въздуха ще може бързо да спре да се върти веднага щом гумите започнат да се въртят напразно и да „копаят“, спрете да подавате газ. Ефектът е предимно отрицателен – допълнително заглаждате повърхността и се закопавате по-надълбоко. въртете волана – така получавате по-голяма площ, на която гумите могат да получат сцепление. напред – назад. Ако напред не става, пробвайте назад, и под друг ъгъл. После пак напред. имайте лопата – помага. Ако много заседнете, изкопавате около двигателните колела и пробвате пак (Аз нямам лопата, дано не ми се наложи) Мислех, че това са очевидни неща, обаче май не са, затова реших, да ги напиша. Понякога, разбира се, просто нямате късмет и пряспата не ви пуска. Но в повечето случаи може да се излезе, стига задкормилното устройство да е качествено.

Ще разгледам ACTA от гледна точка на артистите (певци, композитори, музиканти, актьори, режисьори, и т.н.). Защото идеята е уж те да бъдат защитени от това споразумение. А и вече има достатъчно анализи на споразумението от гледна точка на свобода на словото и отвореност на интернет. Пет факта: Певците, композиторите, музикантите – трябва да получават пари за труда си. Колко – колкото реши публиката. Ако си добър и харесван – повече, ако си djordjano, например – нула. Публиката трябва да има удобство и възможност за избор. Продаването на музика/филми на твърди носители е идиотско в 21-ви век. Т.е. приемаме, че най-удобният и удачен начин за разпространение на тези продукти е интернет. Съвсем скоро в България тръгна iTunes, но в него далеч няма всички песни. И какво да правим? Отваряме някой „пиратски“ сайт и ги теглим. Не щото не бихме дали 1 евро за песен, ами защото няма къде да ги дадем. Затова всички „умни глави“ измислящи решения на проблема трябва да помислят още. Например да направят „единно европейско хранилище“ за музика – артистите качват там, слагат цена, и музиката се продава. Който не качи, значи не търси пари от интернет разпространение. По този начин може да има и малко диверсификация на пазара, че iTunes е монополист в момента. Не можем да не споменем и cloud-базираните музикални услуги, като Spotify, който не е достъпен в България, но може да се възползва от създаването на регулирано хранилище за музика. Ако дадена музика или филм не бяха безплатни (т.е. свалени от „торентите“), много хора нямаше да ги слушат/гледат. Но част от тях биха отишли на концерт, и биха гледали нов филм със същите актьори/режисьор. Как се изчислява дали „пиратстването“ на тези хора е загуба или е печалба? В предложеното по-горе „хранилище“ може всеки да има право на известен брой безплатни сваляния. По-свободното тълкуване на

Нищо ново няма да кажа, но тъй като МВР е под прожекторите, може поне малко да си мръднат … палката и да свършат полезна работа. Поводът да ги наплюя е, че вчера шофьор не спря на пешеходна пътека, на пресечката имаше ченгета, и те нищо не направиха. Ако беше изолиран случай, добре, но работя точно на голямо кръстовище с дежурен полицай, и от прозореца виждам всичко долу. Полицаят редовно не изпълнява задълженията си: не спира коли със загасени фарове – дори и само за да им каже да ги включат не глобява пешеходци пресичащи опасно булевардите не глобява шофьори, пререждащи се на светофара за ляв завой. 1-вият и 2-рият не пречат, но третият вече запушва лентата за направо. не прави нищо за коли спрени след знака „забранено паркирането и престоя“ (понякога прави забележка, понякога не) възползва се от възможността да регулира светофара основно когато НСО карат някой ‘гоуемец’. Например съм виждал неведнъж линейка да чака в задръстването. Трябва ли да подам жалба до КАТ за дисциплиниране на тези служители? Трябва, ама това няма да реши проблема. Защото всички са така и никой не им следи работата. Ако например няколко инспектори от друго звено (извън МВР – напр. ДАИ (сега ИААА), въпреки, че това вероятно не е точно задължение на тази агенция) обикалят системно (а не епизодично), и без предупреждение, и си записват, както аз, как катаджията си върши работата, и след това тоя същия катаджия го накажат по някакъв начин, може би пък следващият път ще глоби пешеходеца, който пресича бул.България или гъзара, който прережда всички за ляв завой? И може би другият път ще ме спрат и ще ме глобят за нарушението ми. И може би шофьорите ще почнат да правят по-малко простотии и ще си пречат по-малко.

Стоите си вечер вкъщи, мързи ви да правите каквото и да било. И решавате де гледате филм. Ама кой? Няколко предложения как да изберете: Recommendation engines – сайтове, които ви препоръчват филми на база на това какво харесвате. Ето 10 такива. Jinni уж е най-добрият. AFI’s top 10 of 10 – класация на американския филмов институт в 10 различни жанра. Източник на доста добри филми. IMDB класации – там има доста класации, като най-популярната е top 250 – повечето си струват (ако не сте някой хипстър, дето не гледа мейнстрийм кино) Знаете ли кой е режисьор и сценарист на любимите ви филми? Ако проверите, може да се окаже, че някой ви е особено любим. И може да изгледате всичко негово (в IMDB пише филмографиите им). Например моите любими режисьори са Кристофър Нолан, Алфред Хичкок, и както се оказа – Дейвид Финчер статус в twitter и facebook „Кой филм да гледам?“ също върши работа. неамериканско кино – има и такова, и понякога е доста добро. Европейско, азиатско – не бива да се пропускат. Как точно да се сдобиете с филма – за хубаво или за лошо, торентите са почти единственият начин. Да, от скоро iTunes е достъпен в България, но там има доста ограничен избор.  

Ще започна с една пародия на „След края на света“ на Васил Найденов, която написах преди време (по идея на приятел) В БАН – да се назнача. В БАН – вятър и мъгла. Член-кореспонденти, бледи асистенти, все в БАН. В БАН – никакви пари. В БАН – старчески игри. Клатят си краката, бяла е косата, с бръмбари в главата, все в БАН. В БАН – да се назнача. В БАН – моята мечта. Алкохолни пари, весели другари, може да са стари, но са във БАН. Като дим в комина, младостта отмина, вместо във чужбина прати ме в БАН.   Това е в общи линии мнението на хората за БАН. И най-вероятно това на г-н Дянков, и на целия кабинет. И определено е вярно, че в БАН има много възрастни учени, които получават пари само заради големия си стаж …. в БАН. И е вярно, че в БАН (като цяло) правенето на наука е далеч от това в Европа. Заради това подкрепям тезата, че БАН трябва да се реформира. Трябва да се промени всичко, което е на ниво от преди 30 години. Обаче много хора твърдят, че от БАН няма никаква полза, че трябва да се закрие. И че там има само лентяи, които си клатят краката и вземат парите на данъкоплатците, без да връщат нищо в хазната. Ако това е преобладаващото мнение, положението е лошо. Ще разделя проблема на две части: хората, които работят в БАН. Учените, докторантите. Какви са те? Аз познавам само умни и способни хора там. Доста от тези, които познавам (лично или задочно) стоят зад успехите на български ученици на международни олимпиади, например. От младите също познавам само много интелигентни хора, които със сигурност не ги мързи и искат да правят наука. Вероятно не всички са такива. Вероятно има лентяи или тъпи хора. Но моето впечатление

„Общество“ значи просто група от хора, свързани помежду си. Но обществата се различават много в зависимост от начина, по който участват техните членове. А от това зависи колко ще са доволни членовете. Звучи абстрактно, така че ето малко конкретика: в България членовете на обществото действат без съзнание, че има и други хора. По този начин те създават много неудобства и проблеми за останалите. Например: засичат други автомобили по улиците за да се наредят пред тях; нареждат се в грешни ленти, като така запушват колите в правилните пробиват с бормашина в 7 сутринта в неделя, като така създават дискомфорт за всички, които искат да се наспят. участват в схеми с обществени поръчки, като прибират държавни пари без да вършат работа и така индиректно влошават условията за всички останали. пресичат безогледно, като не вземат предвид нервите, които ще породят у шофьорите, и опасността, която създават. паркират безогледно, без значение това дали пречи на някого да мине по улицата, да излезе от вход, от колата си, да кара колело по велоалея, или че мачка тревата, в която другите деца биха си играли. пушат на места, където непушачите очакват да няма дим. правят колони по пътищата, карайки с ниска скорост, без да сметнат за нужно да отбият и пропуснат колоната. хвърлят си боклуците по земята. хвърлят си боклука през терасата, като така правят блоковите пространства смърдящи сметища. пререждат се на опашки (напр. защото познават касиерката/някой на опашката) като така губят време на всички зад тях. режат кабели по сгради без да знаят за какво са, и без да помислят, че може да спрат работата на някого. не плащат за парно, ток на входа, и др., като така принуждават останалите да плащат техните сметки. не си пускат водата в обществени тоалетни, не ползват четка, хвърлят хартии по земята, превръщайки тоалетната в гнусно място, което никой

Чували сме всякакви забавни акценти, когато чужденци говорят английски. В не по-малка степен това се отнася и за всеки чужд за говорещия език. Чували ли сте как индийци говорят английски? А французи? Някои не можеш да разбереш какво казват. В това видео едно момче говори английски с всевъзможни акценти, като добре илюстрира ситуацията. Българите също имат акцент, който макар че не е толкова забавен като френския и индийския, все пак е разпознаваем (веднъж ми се случи да слушам човек да говори английски по скайп, без да знам откъде е, и бях убеден, че е българин. Беше.) Защо се получава така? Един от факторите е това, че звуковите системи на езиците не са унифицирани. Какво значи това – българското „р“ е различно от английското „р“ и различно от френското „р“. Мекият звук „л“, който индийците използват съществува в английски само пред „i“ (заб.: това не е универсално правило). Освен това в един език се случват звукови явления, които не се случват в другите езици. Например в български крайна звучна съгласна се чува като беззвучна (казваме „глат“, а не „глад“). Това не е така в много езици. Във френски ударението е на последната сричка, но това изобщо не е така в английски, само че французите трудно „бягат“ от това. Проблем ли е това? По принцип не е проблем, стига другите да те разбират. Английският отдавна е международен език, освен това е официален в куп държави, и не може да се каже как точно е правилно да се говори. Само че по-тежките акценти го правят труден за разбиране, особено за хора, чийто майчин език е английски. (говоря за английски, но както казах, тези наблюдения важат за много други случаи). Говорил съм с колега-индиец и не го разбирах дълго време. Всеки работил с французи е имал затруднения. И т.н. Но дори да ви разбират

(по „Лили Иванова – Детелини“) Предлагат ти да пуснеш бюлетина, за който двайсет лева ти е дал и следващите четири години да караш в дупки и да газиш кал. Такава бюлетина да попълниш по съвест задължително било, но келепирът трябва да се търси, че иначе ще бъдеш все капо. Бюлетини, бюлетини, бюлетини аз ви пусках без да мисля за кого Бюлетини, бюлетини, бюлетини и без вас и с вас ще бъде все едно. Аз искам от банкнотите вълшебни една за мен да има на света. Макар да бъдем утре безнадеждни, днес съвестно ще си продам гласа. Бюлетини, бюлетини, бюлетини аз ви пусках без да мисля за кого Бюлетини, бюлетини, бюлетини и без вас и с вас ще бъде все едно.

Събина предложи някой да напише съвети за начинаещи за паркиране в София. Тъй като си бях позволил да напиша „Препоръки към шофьорите“, а и като човек, живеещ в центъра, сега си позволявам да напиша и това. С уточнението, че не става дума само за София, а и за Варна, Пловдив, Бургас – т.е. градовете с доста повече автомобили, отколкото е предвидено. Та, да започвам със съветите. Някои са практически, други – свързани с правилника, трети – с доброто възпитание: успоредното паркиране е абсолютно задължително. На шофьорския курс я са ви учили, я не. В youtube има примерни клипчета. Но докато не седнете в колата няма да има голяма промяна. Това се учи с опита. С две думи – спирате успоредно на колата пред мястото, давате назад с навит „навътре“ (към бордюра) волан, когато задната гума доближи бордюра, въртите волана в другата посока. Но къде точно да спрете спрямо предната кола, колко да навиете волана, кога да започнете да изправяте, зависи от колата и от това доколко познавате габаритите и. Важно е доколко назад можете да давете, без да ударите задната кола. По усет (ако познавате габаритите), с човек, който да помага, или най-лесно – с парктроник. Имайте предвид, че пакртроникът може да започне да пищи доста отрано, което е дразнещо. Докато паркират, някои хора се обръщат назад (виц: кога един перничанин прегръща жена си? Когато паркира голфа назад), но това не винаги дава по-добра представа. Съветът тук е в началото да подбирате по-големи места, и да се упражнявате при по-слаб трафик (ако паркирате 3 минути в тясна уличка с 5 коли зад вас, клаксоните отзад ще ви притеснят допълнително). С времето ще научите габаритите на колата и ще отработите маневрата, така че ще можете да паркирате на изненадващо тесни места, изненадващо лесно. След паркирането огледайте, дали изглежда добре и дали

В Европа (Унгария, Гърция, Испания) протестират срещу бюджети съкращения. Това значи замразяване на заплати, свиване на оперативни разходи. Ако погледнем от една строго-капиталистическа гледна точка, то ако хората не са доволни от един работодател, са свободни да напуснат и да намерят друг. От друга страна всяко предприятие регулира разходите си на база на приходите, и е в реда на нещата да замрази заплати напр. По тази капиталистическа логика протести срещу предприятия не трябва да има. Само че държавата е особен случай. Тя е възприемана като „предприятие“, което е длъжно да помага на всички. Защото взема от всички. Включително с това, че е длъжна да осигурява работа на хората. Това е един по-социалистически поглед върху нещата, но той непременно излиза на преден план, когато се случват съкращения. Прави ли са хората да протестират? „Не“, ще ви кажат експертите от световната банка. „Да“ ще ви кажат профсъюзите. Очевидно двете доктрини все още се борят. Според мен не са прави, ако гледаме нещата в дългосрочен план. И са прави, ако ги гледаме в краткосрочен. А можем ли да ги гледаме в дългосрочен, ако краткосрочно хората са недоволни? Това трябва да се опитват да балансират правителствата. Защо не са прави в дългосрочен план? Защото прекалено много човешка намеса във функционирането на структура от мащабите на една държава затруднява това функциониране. С една дума – бюрокрация. 20 човека стоящи зад бюра и изискващи различни документи и печати за извършването на нещо елементарно. Контрапунктът на тази позната на всеки ситуация е електронното управление и автоматизацията на процедурите. Но електронното управление означава съкращаване на излишните позиции, което означава оставяне на хора без работа. Но също така означава намаляване на корупцията и увеличаване на ефективността на държавните органи. Т.е. протестите, които днес се случват заради свиване на разходи, поради икономическата криза, в близко бъдеще ще бъдат насочени срещу