Вчера беше дълъг ден. Ето „накратко“ протестно-политическите събития. (Снимки – много, ето някои)
В 11:05 бях пред ректората на СУ за обявения от ранобудни студентите протест – „Поход на справедливостта“. Имаше доста хора и продължаваха да се събират. Имаше микрофон и преподаватели и студенти изнесоха кратки речи. Някои бяха много силни и умни (като например тази на доц. Кристиан Таков), някои бяха малко по-патетични, отколкото ми харесва, но при всички положения беше много добре.
След това тръгнахме към Министерски съвет, за да връчим оставката на Орешарски, предполагайки, че той не знае как сам да си я напише, та да го улесним. Ние тръгнахме почти последни, но в един момент се обърнахме, и докъдето можехме да видим беше пълно с хора и напред, и назад (а аз съм висок!). Хиляди хора. Колко точно – не мога да кажа, но 3-4 хиляди поне. Минахме покрай сцената на Бареков за следобедния му „концерт“. На президентството Бареков е разположил шатри, та имаше доста полиция, която не позволяваше да се ходи натам. Някои полицаи трябва да бъдат научени как да се държат – качих се на тротоара, за да снимам по-отвисоко, и един полицай ме бутна и ми се скара „къде се буташ ти, бе“…
После шествието тръгна по Дондуков, и после нагоре по Раковски. По неизвестни причини на Оборище и Раковски имаше спрял автобус на Бареков. Студентите направиха верига с ръце, така че да не позволяват на протестиращи да ходят до автобуса. Все пак немалко хора минаха. Един се опита да дръпне чистачката на автобуса, а друг блъскаше по него. Добрата Фея отиде да ги поуспокои, и автобусът даде заден и си тръгна. Какво точно чакаше там, и защо полицията не реагира по никакъв начин на опитите на няколко човека да се конфронтират с „автобуса“, не знам. Наоколо имаше полицаи, които просто гледаха. Изглеждаше като провокация.
След това отидохме към народното събрание, където Йоло Денев премина загражденията и „щурмува“ парламента. Беше задържан от полицаите. Някакви цивилно-облечени се появиха на стълбите на парламента, явно някакви шефчета. В един момент протестиращите започнаха да хвърлят балони с вода по парламента. Символично. (Но после използвано от Пеевските медии за надсмиване над протеста).
От време на време през площада преминаваха групични бръснати младежи. Отиваха към сцената на Бареков и не правеха нищо, но полицията все пак вървеше с тях, за да не създават проблеми.
След това се върнахме към ректората, и малко по-късно отидохме да хапнем, че беше станало 14ч. Междувременно студентите са продължили по Цариградско Шосе, блокирали са и алея Яворов. По пътя са скъсали и изборили билборд и реклами на телевизия Алфа (тази на Атака). Цялата страна е залята с такива реклами. Огромни билборди и пана по блоковете ни агитират за „Телевизията на истината“. Платено в нашите пари, най-вероятно. Двама студенти са инициирали скъсването, но от Атака веднага са обвили на Асен Генов.
След като се наядох, се прибрах, минавайки през концерта на Бареков. Гледката беше тъжна – имаше 200-300 човека, повечето младежи с бръснати глави и изглеждащи неприятно – агресивно, с празни погледи.
След това получих „по радиостанцията“ информация, че Станишев ще е в х-л Москва в 18ч. и тръгнах натам. В 18:05 стигнах, той вече беше влязъл, през товарния вход, като полицията беше изблъскала и дори изхвърлила във въздуха хората, които са чакали на този вход. Зачакахме да свърши предаването, говорейки си приятелски с полицаите. Един каза „Айде намерете Христо Бисеров, ние не можем да го намерим“. А, да – имаше МНОГО полиция.
Една забележка тук – беше доста нагло бивш агент на ДС (Кеворк) да взема интервю от лидера на партията-наследник на БКП, в х-л Москва, до руското посолство… на 10-ти ноември.
В 7 Съсела (Станишев) приключи интервюто си при агент Димитър и го зачакахме. Отпред имаше доста хора, затова аз отидох на задния изход (както знаем, Орешарски го предпочита). Но съответните органи бяха преценили, че най-добре да го извадят през най-голямата тълпа. С много блъскане и подхвърляне на протестиращи, го изведоха. После се появи слух, че всъщност това било за да ни заблуди, а Станишев е излязъл след това, свит на задната седалка на патрулка. Ако е така – чудесно.
Заключението? Ами няма такова – нещата не са се променили, но ние продължаваме да искаме да се променят. И го правим по цивилизован начин, колкото и привидно неефективно да е това.
Вашият коментар