БЛОГодаря

Снощи не ми се правеше нищо, и след като в края на работния ден ми хрумна това: Настане вечер, месец не грее, звездите липсват в свода небесен, коли зашумят, клаксон пропее, от работа тръгвам с поглед отнесен. Реших да продължа с „културната дейност“: Някъде, някога, някой сънувал – сенки размътени, племе без вожд, дъжд и светкавици в черната нощ. Тътена никой обаче не чувал – тътен небесен раздиращ със мощ гроба на вожда отдавна отплувал. Сенките – сенки на себе си бледи ронят стените на сив мавзолей, мълнии сплитат зловещ полилей в черната нощ на безмълвни победи дъжд и светкавици – яростен змей сенки избиват в зловещи обреди. Там в мавзолея отиват телата – някога сенки, избити в нощта. Тясна колиба със бяла врата празна почти, отстрани в низината дава единствен подслон от мощта дива на буря в ръце със съдбата. Малко откриват в колибата смисъл, малко нагоре повдигат очи. Биха видели – там ясно личи – буря е – някой не смърт е орисал сенките, техните сиви души, „гръм ще попари“ – в небето написал. Някъде, някога, някой сънува – много колиби със бели врати, змеят самотен далече лети, буря навън безутешно бушува, сенките чезнат, а ти?

Миналата седмица бяхме заляни от журналистически материали за новата партия (извинете – „проект“) на Първанов. Алтернатива за българско възраждане. Пълни глупости. Особено в деня на народните будители можем да направим съпоставка между ценностите и действията на истинските будители от българското възраждане, и на самопровъзгласяващите се такива. Основният проблем с партията на Първанов не е, че президентът е тръгнал да прави нов бардак със стари ‘работнички’. Не е и че някакви хора с професия „политик“ пак ще се бутат да управляват. Дори проблемът не е, че журналистите им обръщат толкова внимание – това им е работата, а и това е едно от малкото неща, които се случват в политическия живот в България, като изключим „гей-гейт“ на Яне. Вярно е, социолози и политолози пак плъзнаха из предаванията, ама то само от избори живее ли се. Проблемът тук е, че тази формация ще бъде наложена. Социолозите казват, че 17% биха гласували за евентуалната формация на Първанов. Разбира се на социолози не може да се вярва. Някои са съвсем едностранни. Но така или иначе много хора ще гласуват за Първанов. Забележете, че още даже не се знае кои ще са гюбретата около него – ама надали някого от гласуващите го интересува. Ще си позволя да нарека гласуващите за Първанов идиоти. Не че който и да е друг кандидат в последните 20 години е бил кой знае каква стока, но тук положението е по-тежко. Първанов се дискредитира многократно по време на двата си мандата. То не беше лов на защитени животни, не бяха сума ти пътни инциденти с кортежа му. Не на последно място – оркестрирането на тройната коалиция и връзването на себе си и БСП с Доган. А, имаше и една история с „Петрол срещу храни“ преди това. А, ами агентурното досие? Президентът е една дискредитирана личност и най-логичното нещо е да се оттегли

Още малко транспротна тематика. Накратко – строят метро, и паркирането (и престоят) по бул. Патриарх Евтимий до 1-вата му пресечка след района на строежа е забранено. Но в събота и неделя там спират коли, все едно не е забранено. И наистина пречат на движението. Обадих се на единният телефон на центъра за градска мобилност. Като започнах въпроса си за паркиране, ми казаха „тука сме градски транспорт, ето ви телефон за паркиране“. Добре, уж е единен телефон. Все едно, прехвърлиха ме към правилното място. Оттам ми казаха, че не може да се паркира изобщо там. Питах кой се грижи за това в събота и неделя. КАТ трябвало. Дадоха ми телефон на дежурен. Окей. Днес пак имаше паркирани коли там (по-малко от миналата събота). Обадих се да питам. Жената учтиво ми каза, че досега са вдигали коли там, и че Патриарха, Витошка, Раковски са приоритетни зони. Обаче не можели да смогнат – имало само един дежурен паяк. Да си призная, очаквах да няма никакъв механизъм за махане на пречещите коли, и че знакът на практика не важи в почивки дни (когато паяците не работят). Така че съм доволен, че неправилно паркираните коли се „репатрират“. Обаче явно един паяк не стига. Предложение: пуснете два.

Този монолог на Тодор Живков е много ценен. Той започва с идеологически разсъждения за социализЪма. А именно как той не е възможен в днешното недоразвито общество. Какво значи това всъщност? Значи, че социализмът може да работи само в общество, което вече е саморегулирало себе си. В едно полу-идеално общество. Проблемът е, че такова общество не съществува, няма и да съществува. Затова наричат комунизма и социализма утопии. Обаче нашият социализъм не е една проста проверка „ако има перфектно общество, работи“. Има клауза „иначе“, в която той съсипва и разгражда обществото (ако то е под нужната утопична граница на развитие). Как го е разградил? създал е „по-равни“ от другите хора не на база на умения и способности, а на база на случайни фактори (роднинство, партизанство). наказвал е свободната мисъл, и съответно всяка мисъл. Всеки, който мисли иначе (и го показва), е наказван. Това води до общество, на което му е много по-безопасно да не мисли. толерирал е нагаждачеството – няма значение колко можеш, или колко си честен, важно е колко си верен на партията. управлявали са „кундурджиите“ (както е предрекъл Никола Гешев). втълпил е у хората идеята, че нищо глобално не зависи от тях (а само от партията) изградил е система, в която нищо не е работело както трябва, поради горнтие четири (и още много) причини. Съответно хората са намирали други начини за да решат ежедневните си проблеми. Тези други начини са връзки и подкупи („Човек без връзки е като дърво без корен“). Всичко това продължава да е белег на нашето общество 20 години по-късно. Нещо, което е разграждано 45 години не може да се оправи за 20. Отчасти защото демокрацията и капитализма не са толкова добри системи, че да коригират бързо едно общество. Както е казал Чърчил – „Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали“ (преводът е

Отново без заглавие: Лети пеперуда омайно красива със нежна окраска и фини крила, и виждам как лъч светлина я облива, окраските нежни във миг се преливат в живителна, чиста мечта. Но ето я, в каменна рокля обвита – стои – какавида във мрачен зенит, потайна, сама, мълчалива, прикрита и цялата нежност без време затрита остава във спомен размит. А после от своите твърди палати гъсеница грозна се плъзва назад и виждам как сгърчена бавно се клати под вял съпровод на фалшиви сонати без нежни окраски и цвят. Тогава се свършва и пада без сила в ковчега си – малко и бяло яйце, останала груба, безцветна, безкрила, отдавна с лъча светлина се простила, заспива със тъжно лице.

Поради строежа на метрото беше въведена временна организация на движението на кръстовището на бул.Патриарх Евтимий и бул.Витоша (т.нар. „Аптека“). Първия ден беше интересно да се наблюдава как полицаи опитват да регулират движението заради все още ненастроени светофари, и как шофьори и пешеходци игнорират и регулировчици и светофари и създават хаос. Но това не е най-интересното. Най-интересното са трамваите. Тъй като бул.Витоша е затворен там не могат да минават трамваи 1 и 7, и затова общината плати 1.25 млн за нови релси, които да свързват пл.Баба Неделя (спирката отстрани на НДК) със релсите на 5-те кьошета. Релсите бяха сложени преди 2 месеца, отстрани на тунела. Поради малкото място, има един чифт релси, и идеята е трамваите да се изчакват в двата края на „утеснението“. Но в момента трамваите стигат само до НДК. Ето какво пише Дневник: Идеята на общината беше да отклони двата трамвая по новопостроено трасе на бул. „Скобелев“, по което те да стигат до бул. „Христо Ботев“ и оттам да се движат по маршрута си. Общината похарчи 1.25 млн. лв., за да направи новата линия. От „Московска“ 33 обаче промениха първоначалния си план заради протести на живеещите в района на новото трасе. Затова сега то ще се използва само като сервизно – по него ще минават трамваи сутрин и вечер, за да стигнат до НДК, откъдето да тръгнат по новия си по-къс маршрут. Тук става по-забавно: За да се реши проблемът с обръщането на движението при НДК, ще се движат по две „слепени“ мотриси и ватманът ще се мести от кабината на едната в кабината на другата при смяна на движението. Обаче на задната мотриса вратите са и в обратната посока, и съответно тя стои празна. И в празната мотриса стои един ватман и си почива. Хитро, а? Въпросът тук е защо изобщо протестират тези граждани: на 5 метра

Тъй като напоследък всеки е експерт по социални мрежи (и социални медии), реших и аз да се направя на знаещ. Наблюдението ми е следното – големите социални мрежи започват все повече да приличат една на друга: facebook има timeline от съобщения на приятели и страници, както twitter facebook има share, което си е retweet twitter има „who to follow“, „you both follow“, точно като facebook всички пускат geolocation опции digg премина на following/follower модел всички три гореизброени използват един и същи интерфейс за разглеждане на по-старо съдържание – един бутон, който зарежда Х на брой предишни статии. Paging is dead. Всъщност тези неща се случват от край време, но вчера digg.com пусна новата си версия, с която се включи в „конвергирането“ на социалните мрежи. Образно казано големите социални мрежи се стремят, тръгвайки от различни страни, да достигнат до „ултимативната социална мрежа“. Целта е всеки потребител да получава възможно повече съдържание, което го интересува, и възможно по-малко такова, което не го интересува. Така той ще прекарва повече време в съответната социална мрежа и съответно ще и` носи повече приходи. Само в крайна сметка да не се обединят във facetwigg 🙂

Миналата неделя пътувах с влак, и в 21ч бях на централна ЖП-гара, София. Бях изморен и не ми се чакаше трамвай, и затова реших да хвана такси. Каква е обичайната ситуация на гарата – десетина таксиджии – „ментета“, с тарифи от 2лв/км и нагоре „прикоткват“ евентуалните си жертви. Аз обаче ги знам, и като ми предложат най-любезно такси, ги питам „за 4 лв ще ме закарате ли до центъра“.. в тоя момент сделката пропада. Обаче там понякога има и нормални таксита, с нормални тарифи. Те обаче са не по-малко противни, защото до центъра не возят – малко им е. Аз все пак реших да пробвам, и питам един бакшиш, със светеща зелена светлинка до центъра дали ще ме закара, и той казва „не, намери друга кола“. А аз пък му поисках служебния номер, за да се оплача във фирмата. Той не го каза (то го пише, ама къде ше му обикалям колата да го търся), и каза „Не работя, почивам, не работя“. Записах му регистрационния номер (на автомобила). Веднага след това по уличката пред гарата мина друго „нормално“ такси, спрях го, казах му дестинацията, той каза „не“, аз и него питах за номер, и той, потегляйки, каза „записвай каквото си искаш“. И неговия регистрационен номер записах. В крайна сметка отидох до автогарата и оттам хванах ОК. Разбирам, че за 3-4 лева не им се кара, при положение, че чакат там „голям удар“. Затова им оставям около левче бакшиш, а и ме спират точно на една стоянка, където могат да чакат следващ клиент. Знам, че не трябва толкова да ги мисля, ама им влизам положение. Няколко дни по-късно се обадих на телефона за оплаквания. Там жената любезно записа номерата, но ми обясни, че нямали правно основание да налагат наказания за отказан курс. Щели да направят само забележка на шофьора. Със забележки,