Две не много успешни пародии

Ето две неща, с които не се гордея особено, но пък все са поне малко забавни: http://www.youtube.com/watch?v=3u8zZt8Qr5k „За тебе хората говорят“ Отдавна хората говорят, че ти си само за затвора заграбваш всичко, и заминаваш и после сто беди след теб оставяш. Но да повярвам – не, не мога, че си откраднал толкоз много със думи сладки ме агитираш и пак на избори те преизбирам. И още хората говорят, че си измамник неуомрен въртиш до тъмно ти далавери, с яйца на митинги си бил замерян. Да вярвам в думи – не, не искам. За мене ти си топ-министър и твой поддръжник ще си остана докато някой ден умра в казана.   http://www.youtube.com/watch?v=uA32Ixr2z4w „Последен валс“ Днес откриват поредния мол и тълпят се пред него глупаци – червила, силикон, перхидрол, мерцедеси, синджири и ланци. Благоденствие той обеща в свойте щандове и магазини, аз повярвах на тази лъжа и захарчих спестено с години. Пореден мол. Сбогом битаци. Ще изкупим боклуците, че нали сме глупаци. (х2) За промоции говореше той и понеже, обаче, защото в теб простаците нямат покой и си мислят че са във Европа. И сполука дори предвеща (къде е сполуката бе) но дори и това му прощавам всички наши надежди сега ний към другия мол ще отправим. Пореден мол. Сбогом битаци. Ще изкупим боклуците, че нали сме глупаци (х2) Да закрием поредния мол и с надежда наивна и плаха да поставим тринитротолуол осъзнали че те ни крадяха. (x2) да поставим тринитротолуол че милиони евро изпраха

Continue reading

Една обикновена публикация

Посочване на привидно скандален повод за настоящата публикация. Публична личност или организация е направил/казал нещо недопустимо, особено за либерално-мислещ като автора човек. Даване на примери за други публични личности/организации правили подобни гафове и сравнение с настоящия, показващи недвусмислено, че настоящият е прелял чашата на търпението на автора, а би следвало и на обществото. Спомен от социализма, илюстриращ сходството на сегашното положение с тъмните социалистически времена. Несполучлив опит за намек, че нищо не се е променило – хората, които вземат решенията са същите. Завоалирано хвърляне на вината върху агентите на ДС и „червените бабички“. Сравнение с „Европа“ или „на запад“, но без да става ясно дали авторът наистина е ходил / живял там, или просто така чувал от съседа / така си представя нещата. Уверено даване на не съвсем коректни примери, извадени от контекст, които да подсилят чувството на изостаналост в нашата държава. Псевдо-интелектуален анализ на горните „факти“ – какви са последиците за обществото, има ли го изобщо, защо е пасивно. Изтъкване на нужда от пълна свобода и по този начин противоречене на първоначалната си теза, че е недопустимо някой да каже това, което е казал. Драматично, но издаващо отегченост заключение, затвърждаващо закостенялостта на системата и липсата на перспектива различна от емиграция.   NB: Приликите с действителни публикации са случайни. Публикацията не показва позицията на автора по никой конкретен въпрос.

Continue reading

Препоръки към шофьорите

Тези дни навъртях хиляда километра, и имам няколко препоръки към всички шофьори. КАТ препоръчват да „караме внимателно и със съобразена скорост“, но аз ще бъда по-конкретен: Карайте с включени къси светлини извън града (по всяко време на денонощието и годината). С включени фарове се виждате много по-отдалеч и по-ясно. Иначе колата се слива в асфалта. Така улеснявате другите шофьори (и те вас, съответно). А, да – „ще ми изгорят фаровете“, „вдига ми се разхода“ и „хаби ми се акумулаторът“ са пълни простотии. За 40 хиляди километра нищо не ми е изгоряло. Разходът и да се увеличава, е нищожно. Ако по някаква причина ви се наложи да карате бавно и зад вас се образува колона – отбийте и я пропуснете. Така ще спестите време и нерви на всички, и ще намалите опасността от катастрофи заради ‘смелчаци’ изпреварващи колоната. В някои държави шофьорът е длъжен да отбие ако зад него се образува колона от над 5 коли. В България на места има табели, но никой не го прави. Update: В закона пише, че превозните средства създаващи колони са длъжни да отбият. Не настъпвайте осевата линия в завои. Така навлизате в насрещното, и ако от другата страна има кола, която също сече завоя, няма и да разберете как се удряте. Рядко виждам кола около мен, която да не настъпва линията при всеки завой. Не е трудно да следвате кривата на завоя, просто малко повече концентрация. А ако не можете – по-добре не карайте. При силно затруднена видимост (напр. мъгла, силен дъжд) включвайте задната светлина за мъгла. На пръсти се броят шофьорите, които го правят (броил съм ги). Ако не знаете какво е това – потърсете този (или подобен) знак по таблото. Тази светлина помага да се виждате по-добре от автомобилите зад вас (wiki). В закона (Чл.74) пише, че тя се ползва при видимост

Continue reading

Това не са злодеите, които търсите

Някой е виновен, че не живеем добре. Някой е виновен за проблемите. Кой? Всеки си има заподозрени злодеи. (Ако не виждате проблеми, преминете направо към последния абзац) Бойко Борисов, Джордж Буш, Боби Михайлов. Това са хората, които нарочно ни прецакват. Архизлодеите. Но не – това не са злодеите, които търсите (по Star Wars). Те са т.нар. обикновени хора. Не, не ви правя джедайски номера. Преди време например гледах интервю с последния български фараон. Той би бил един от злодеите, които търсим – един от хората „с куфарчетата на Луканов“, че и фараон. Но в неговия разказ (на който не твърдя, че може да се вярва) няма нищо необикновено. Ако вземем историята на който и да е друг заподозрян за злодей ще видим, че няма момент, в който той си казва „сега започвам да прецаквам горките хора“ или „Поставям си за цел да направя всички бедни, мухахахаха“. Това, което е се случва е, че при обстоятелствата, които заобикалят тези хора, те по-често вземат решения, които са по-добри за тях. Да, именно каквото повечето от вас биха направили. Но в един момент контекстът се оказва такъв, че едно такова решение води индиректно до проблеми за други хора. Иво фараонът като е взел „куфарчето“ (кредита), какво нередно е мислил че прави? Нищо. Било по-добре за него, без да пречи на никого. Но ако всичките 150 човека бяха отказали кредита и бяха казали „нека всеки има право да развие бизнес, не само наши хора“, тогава те нямаше да са лошите. Само че това няма как да се случи. С които и да е 150 човека. Или си представете един министър. Той е познавал някого, правил му е услуги, и съответно са му предложили пост. Срещу този пост той е дължал нещо на някого. 1-во ограничение. В министерството вече има изградени корупционни „пътеки“. Този взема

Continue reading

Как върви прилагането на наредбата за тютюнопушене

Ще започна с disclaimer: нямам нищо против нито пушачите, нито заведенията, в които се пуши… …стига това да е според правилата съответно и моите права на непушач също да са спазени. Миналата година трябваше да влезе закон за пълна забрана на тютюнопушенето. Отмениха я и влезе в сила нов закон, който отрежда раделение на два салона, с условие поне 50% да е за непушачи, и ясна сигнализация. Наредбата за прилагането на закона се позабави доста и влезе в сила от началото на 2011. Та, какво се случва от тогава?   Инспекторите на СРИОКОЗ (от няколко месеца с ново име и структура – СРЗИ) извършват проверки на заведенията, издават предписания и пишат актове. Аз подадох сигнал преди време, за няколко заведения в нарушение. Избрах ги на случаен принцип (вж. disclaimer-a) Резултатът: инспекторите са проверили заведенията, написали са актове и предписания. Дали са се преустроили заведенията – следящият път като отида ще проверя, но доколкото разбрах – са. Системата работи. Дежурната инспекторка беше много любезна и от обяснението изглеждаше, че са си свършили работата добре. Инспекторите са трима – нямам представа това дали е достатъчно. Другото нещо, което ми направи впечатление е, че входящият ми номер беше около 200. Т.е. от началото на годината досега е имало само 200 сигнала на граждани за цяла София. След като системата работи е редно гражданите да я използват. IMHO.

Continue reading

За този 24-ти май – стихче

Миналата година за 24-ти май направих нещо като анализ на ситуацията с образованието. Тази година просто ще обогатя литературния фонд:   За безвкусния днес героизъм на наивници с цветни мечти заработва един механизъм без да пита, потайно почти – вездесъщият, остър цинизъм, и в ухото ни ясно шепти, че е форма на луд мазохизъм да повярваме в свойте мечти. За честта ли? Къде я намери? Във банкер, бизнесмен, политик? Не останаха днес тамплиери, само фигурки с каменен лик, а честта осквернена трепери зад стени от притворство, и в миг този срам в колосални размери тамплиера превръща в циник. Любовта ли? Да, може би има, но един начинаещ химик ще ви каже, без ритъм и рима, как плътта и флуидите с вик съчетават поредната прима със поредния силен войник, и така се превръщат в причина и поетът да стане циник. Но циникът понякога нека да затвори спокойно очи и в главата си, лека-полека, да рисува красиви лъчи – светлината им нежна и мека. После нека за миг замълчи….. И да тръгне по свойта пътека без сънят му отвън да личи.

Continue reading

Елитарният атеизъм

В интернет човек може да прочете…всичко. Атеисти плюят вярващи, вярващи проклинат атеисти. Тролове общо взето. Обаче се усеща една елитарна нотка в „изказванията“ на атеистичния „лагер“. Че те са по-умните и по-рационалните и по-правите. Може и просто да ми се струва, но от това, което съм прочел, бие на очи. (погледнете напр. reddit секцията /r/atheism) Нямам никакво намерение да навлизам в спор за атеизъм, вяра и религия. Аз подхождам към тоя въпрос със хуманистичното и нео-либерално „дреме ми к’ви са ви религиозните възгледи“. Разбира се, че поставянето на всичко под въпрос и следването на научни принципи е правилният подход. Но има много вярващи учени – едното просто не пречи на другото, а го допълва. Ето едно много интересно интервю на известен атеист с ватикански астроном, с което да илюстрирам правотата на последното си твърдение. (И както ще видите, свещеникът приема еволюцията, с което надявам се да е разбил един стереотип). Съвсем накратко ще загатна една друга тема – има религии, има вяра; има християни има и агностици. Има хора, които извършват всеки дребен обичай, такива, които си представят сътворението като един възрастен човек в бяло, който поставя дървета и скали по земята, и такива, които са развили по-сложни тези, не непременно свързани с една или друга „свещена книга“. Интересно е кого виждаме в списъка с известни агностици – Айщайн и Дарвин. С това просто илюстрирам, че атеизмът не може да се нарече „позицията на най-интелигентните и учените“. Но все едно. Само че ме дразнят простотията и едностранчивите неща. С други думи ме дразнят както религиозни фанатици, казващи „ще горите в ада защото не се прекръстихте като излизахте от църквата“, така и атеисти, които се правят на остроумни с „кви са тия глупости земята да е създадена за 7 дни“ (т.е. или осмиват буквалното тълкуване, или не приемат идеята за метафоричност.

Continue reading

За селянията и селяните

4 почивни дни, София е празна, радват се „истинските“ софиянци, които не са се „прибрали на село“. Наистина София е много приятно място през пролетта, когато няма никой по улиците. Преди 2 години се разхождах на Гергьовден из раззеленените улици и беше много успокояващо – последната дума, която може да се каже за София в делничен ден. А „истинските“ софиянци ликуват, че селяните са си тръгнали поне за малко и са останали само истинските столичани. Като чуя/прочета такова мнение, автоматично зачерквам неговия автор и всякакви списъци съдържащи хора с коеф. на интелигентност над 80. Защото селянията не е географска принадлежност, а състояние на духа (това не е моя мисъл). Помня как веднъж ватман и шофьор на Лада, оставил я върху релсите се псуваха и спориха кой е повече поколения софиянец. Без да обиждам ватманите и собствениците на Лади, но на тези хора това изглежда им беше единствената гордост в живота – че прадядо им се е родил в София. Или как, докато се бяхме запушили в една еднопосочна улица, един шофьор ми обясняваше как той от 30 години карал в тоя квартал – добре, преди 30 години тоя квартал е бил „село“, но сега трафикът е голям и като влезеш в забранената улица и заради теб се задръстват 10 коли, ти си селянина. Няма значение, че си роден там. А из квартали като Лозенец редовно „хора с високо гражданско самосъзнание“ режат пътни знаци указващи еднопосочни улици, защото преди 10 години тези улици са били двупосочни. Затова един приятел предпочита да иапозлва „селяндур“ като обидна дума, описваща простотията и безотговорността, и да остави „селянин“ да значи човек, който живее на село. Няма да се впускам в твърде много детайли защо от повечето хора не зависи къде ще живеят и работят. Те даже биха предпочели малкия град, но просто икономическата обстановка ги

Continue reading

Пак startup-че (в търсене на early adopters)

Предишният ми проект не стана (автобусни билети онлайн в България), но това значеше единствено, че ще трябва да направя нещо друго. Този път не е B2B, и не е само за България. Welshare (http://welshare.com), който от днес е във „field trial“, е… „sharing platform“. Но като съм почнал с маркетинговите имена, със същия успех може да се определи като social network, microblogging service, social dashboard. Защо го направих, при положение, че „social“ пазарът е доста наситен? Както пишат 37signals в тяхната книга „Getting real“ – „Build software for yourself“. Нито един от продуктите на пазара не ми харесваше достатъчно. Ползвам twitter и facebook, и пробвах куп други – identi.ca, postling, hootsuite, tweetdeck, friendfeed, favit – всички са добри, и всички се развиват (и започват да приличат един на друг) но нещо им липсваше, поне от моя гледна точка. Затова формулирах няколко основни концепции, надрасках един лист от двете страни, и записах код. Техническите подробности съм описал тук.   Не, не съм направил нищо необикновено или революционно. Но в момента го използвам и ми е удобно. Не искам да превръщам този пост в press release (такъв има тук), но искам да обясня защо поне на мен са ми нужни някои от нещата в welshare:   унифициран „like“ бутон. Facebook бяха тръгнали добре, но в момента, ако like-неш (харесаш) нечий статус, това, че си го харесал не се показва на приятелите ти (понякога се показва, ама кой знае кога и защо). Т.е. ако искаш да харесаш нещо и приятелите ти да разберат, трбва да го share-неш (друг бутон). Ама този бутон е активен само за линкове. Е, вече е достатъчно объркано. Retweet е горе-долу нещо такова. Агрегаторите (като hootsuite, favit, и тн.) предлагат съответния за всеки сайт бутон. Даже някъде имаше 3 бутона. И да се чудиш кой да натиснеш. Съгласен съм,

Continue reading

Забавно сегментиране на имена и изрази

Снощи в twtiter беше популярен хештагът #tashhag. Той тръгна от няколко забавни имена като Рамбо Силек и Кокоша Нел. 1-ви се активизираха @muiiio, @batemisho, @Saaabina и др. (сигурно пропускам някого). Разбира се десетки хора се включиха в генерирането на такива погрешно сегментирани имена и изрази. Ето някои от тях:   Рамбо Силек Кокоша Нел Донки Хот Трандафил Канемска Бой Коборисов Махат Маганди Инди Раганди Ханко Брат Моа Марка Дафи Барако Бама Орлинго Ранов Юкселка Дриев Нелито Палова Валентин Ахасан Николасар Кози Донка Мизи Пино Чет Цон Коцонев Банки Муун Цветан Каризова Енрике и Глесиас Харалам Пипопов Харалам Пияничкин Томихил Фигер Йоанко Козел Майка те реза Томас ProСтранов Дует Тритон Моцар Тибетовен Илфи Петров Джипче Роки Има ламайка едно мичедо Стока Багайди Уши носи гърло Досиета тахикс То Миджери Томи Джери Мога Дишу Таджма хал Барна здраве Галата са рай Сан Докан Сандо Кан Ростов Надон Ако Saatchi раздират душата ми млада Конска паци Отличен опит Висок и син, и планини   Всички туитове, както и авторите на горните могат да се видят на https://twitter.com/search?q=%23tashhag . (Ако някой автор държи да бъде споменат, да пише – подчертавам, че само някои от горните неща са мои включвания) Една забележка обаче – много от туитовете там не са примери за погрешно сегментиране, каквито бяха ‘основоположниците на тага’. Другите не съм ги включил горе, макар че и те бяха забавни. Т.е. хештагът в един момент обедини грешки при сегментирането с всякакви други видове грешки, водещи до забавни резултати. Интересното на тези в списъка по-горе е че много от тях са реални интерпретации – най-вече на деца или на чужденци. Името/изразът се чува, но поради липса на езиков опит, се сегментира грешно. Сигурен съм, че много деца са мислили, че хората се казват Нелито Палова и Харалам Пияничкин. Класическият пример с Трендафилка Немска дори си

Continue reading