БЛОГодаря

Не, това не е следизборен анализ, а заглавието на кратко разказче, което написах преди седмица. Чукча, освен че не е читател, не е и писател, но от време на време написва по нещо, като следствие от някоя странна идея (например това кратко разказче за куклите на конци от преди години) Сега разказът, който публикувах в Медиум (където типографията е по-приятна за четене) е малко по-дълъг и футуристичен. Утопия или антиутопия. Или и двете. Но защо на английски, при положение, че не ми е майчин език, и на места това си личи? Защото аудиторията е по-голяма, и защото така или иначе почти всички българи, които биха го прочели, знаят английски. Не е най-патриотичният подход, но така реших, пък и да си поупражнявам английския в неработна среда. Надявам се да е интересен и произвеждащ замисляне. Приятно четене.

Ден на траур. 15-те жертви в Горни Лом може би изглеждат някак далечни, някак като нещо, което е лошо, но не ни засяга толкова. Някак като хилядите хора, загинали от катастрофи по пътищата, като удавените от прелели язовири и реки, като починалите, недочакали линейка. Това може би изглеждат като едни други, далечни хора. Ние сме си добре. Не само, че не сме си добре, и че утре пияният идиот може да ни сгази на спирка, или язовирът до селото на бабите ни да прелее, или да возим с такси близък в безсъзнание до болница. Не само, че не сме застраховани от трагедии, а и ние сме виновни. Всеки, без изключение. За цялото ни отношение към останалите в обществото, към държавата, към правилата. Ще цитирам за пореден път Зоран Джинджич, според който всяка нередност, която става в двора на съседа или на съседната улица, е нередност, която става в държавата ни, и Е наше задължение да направим нещо за нея. Когато разрешите на пиян приятел да ви закара; когато дадете пари „под масата“ на пътен полицай, на съдия, на горски, на кой да е държавен служител; когато познавате хора, правещи схеми с държавни пари, но си мълчите (или говорите само на маса); когато знаете за ужасните условия на работа в предприятието на ваш приятел, но подминете това с „тука е така“. Тогава сте част от причините за трагедията. Не за тази, която е станала вчера, но за тази, която може да стане утре. И всички тези трагедии някак не успяват да ни накарат да се замислим за тези неща, а просто ги подминаваме с „няма държава“. Няма държава, защото и нас ни няма.

Какво е изкуство? И какво не е изкуство? Трябва ли изкуството да е красиво? За кого трябва да е красиво? Какво е естетика? Все въпроси без еднозначен отговор. Естетиката е дял на философията, който обаче също не е дал еднозначен отговор на въпроса какво е изкуство. Според дефиницията, дадена от Скот МакКлауд, изкуство е всяко действие или продукт, което не произтича от биологична необходимост (като храна, оцеляване, възпроизвеждане). Дори изплезването на неандерталеца, качен на дърво, е изкуство. На мен тази дефиниция не ми харесва, макар че тази, която успях да формулирам не е твърде по-различна: изкуство е всяко нещо, главната цел на създаването или извършването на което, не е да е практически полезно. (Разбира се, не съм първият, който се е сетил за това) Но значи всяка игра е изкуство, запалването на Рим, боядисването на една ограда или кръвта на убит човек върху росна зелена трева също са изкуство? Може би да. Ако някой се възхити и е естетически задоволен от произведението. Ами архитектурата, която има за цел да е практична, но същевременно красива? Тя можеше да бъде само полезна, но е изискала допълнително усилие и креативност, за да стане красива, съответно част от нея е изкуство. Ами ако е грозно? Може би трябва да има обективни критерии за това какво е изкуство? Но според мен обективни критерии няма как да има, тъй като възприемането на изкуството е субективно. И все пак, съвременното изкуство, в частта си с грозните, скандални и неестетични „произведения“, с безформените камъни, с картините с един цвят, с мацаниците, които всяко дете може да направи, с фекалиите, с половите органи, с „Бог е мъртъв и всичко е секс“, не трябва да може да бъде наричано изкуство. (Един виц: „Мой приятел се обеси в галерия за съвременно изкуство. Минаха 3 седмици преди някой да забележи.“) Но от

Утре е референдумът за независимост на Шотландия. Изходът е неясен. Джон Оливър описва ситуацията по забавен начин, като иронизира поддръжниците на оставането в рамките на Обединеното Кралство. Но нас не ни засяга пряко решението на шотландците. Дори косвено едва ли ще ни засяга в близко бъдеще. Но според мен в дългосрочен план е важно Шотландия да стане независима. И не за самите шотландци, за които ситуацията в следващите години ще е особена (влизането им (обратно) в ЕС, избора на валута, отношенията им с Обединеното Кралство), а за цяла Европа. Отделянето на Шотландия ще е прецедент в Европейския Съюз (изпреварвайки дълго надвисналото, но възпирано от Брюксел, разцепление на Белгия). И ако ЕС приеме Шотландия обратно (а това би било най-логичното нещо), ще е отворена вратата към разбиването на големите държави на по-малки. Но това не е ли лошо? И не е ли била Европа в това „насипно“ състояние през цялото средновековие и ренесанс, с десетки княжества, херцогства, кралства? Била е, и на пръв поглед звучи лошо. Но ако приемем, че ЕС е достатъчно силно обединение, с достатъчно силни правила за търговия, пътуване, унифицирани стандарти за законодателство, документация и обща външна политика, то негативният компонент изчезва. Граници, военни конфликти, усложнена търговия и придвижване, разснопосочни позиции спрямо останалия свят – всичко това (трябва да) отсъства в ЕС. Без значение колко са участниците в него. Шотландците (надявам се) ще могат да работят без проблем в Англия, и англичаните – в Шотландия. Компаниите, работещи и на двата пазара, ще продължат да го правят. Т.е. отделянето не носи никакви негативи, а носи позитивите на по-лесното административно управление на по-малката територия и население. Носи позитивите на това действията и гласът на един шотландец да имат много по-голямо значение за страната и за начина му на живот. И е една стъпка към моята „безгранична утопия“. Ще бъдат ли

Задължителното гласуване, което обсъдих наскоро, е една евентуална промяна на изборното законодателство, за която има дебат и дори желание от страна на обществото. Но нека разгледаме малко по-радикални, дори може би абсурдни предложения. Ако в бюлетината има нулева опция „Никой от изброените“ (особено в комбинация със задължително гласуване), можем да получим точния процент на гражданите, които не харесват никое от предложенията. При избори за парламент, това би значело, че, например 20% от гражданите са убедени, че не припознават никоя партия. Тези 20% могат просто да бъдат разпределени между партиите, влезли в парламента. Но вместо това може да се изберат служебни депутати – с лотария на ГРАО и ЦИК. Ако например процентите за „Никой от изброените“ съответстват на 25 депутатски места, то ЦИК и ГРАО теглят с лотария 25 пълнолетни граждани. Всъщност, повече, защото дори изтеглен, гражданинът не би трябвало да е длъжен да стане депутат. Лотарията се тегли, докато се намерят 25 желаещи. Може да се сложи таван на тази бройка, за да няма хаос. И би трябвало партийни членове до месец преди изборите да не се допускат (те ще удостоверяват това с декларация). Така избирателите съзнателно ще слагат напълно случайни хора в парламента. Те не че сега не го правят така или иначе, де. Би ли работило това? Може би някои от тези „свободни“ депутати биха били „приобщени“ към някоя парламентарна група (с финансови или други стимули), но някои могат и да не бъдат. Като говорим за парламентарни групи, друго предложение, което всъщност изобщо не е абсурдно, е отпадането на бариерата от 4%. По този начин партиите, получили достатъчно гласове, за да вкарат 1 депутат, ще вкарат такъв. Това вече е реализирано в Холандия, Финландия, Португалия, и не изглежда да е особен проблем. Да, има 6-партийни коалиции, но на кого му пука. А така непредставените в парламента граждани ще

Да поговорим за Реформаторския Блок сериозно. И ще помоля да не спирате да четете по средата, защото сте решили, че съм „поредният, плюещ блока“. Да започнем от листите. Син на хасковския „поливалентен“ кмет. Ключови думи: цигански гласове, корупция, собствена асфалтова база, която печели поръчките в общината. В Монтана – осъден (условно) за причиняване на смъртоносна катастрофа. И то кандидат от партия, която се включи към блока в последния момент. Още спорни кандидати – Репуц (Кюстендил), Станислав Благов (Търново). И дори нямаше опит изборът на тези кандидати да бъде защитен (освен едно „листата ни е хубава“). Това, което лидерите на блока се опитват да затвърдят като идея е, че блокът се бори за доверие, а не за гласове. Което е чудесно, но може би е в конфликт с определението „бутикова партия“. Поне така изглежда, защото с много от действията си със сигурност не печелят доверие (напр. спорните кандидати). Но да минем към посланията. „Дясно реформаторско мнозинство“ беше много добър евфемизъм за „коалиция с ГЕРБ“. И то коалиция, която може да стане „като хората“ – с коалиционен договор и поставени за цел реформи. Само от много анти-Бойко реторика да не пропадне. „Революция в етническия модел“ – как, като слагате етнически турци в смесените райони? Революционно… Ново поколение политици? Има и такива, да. В БСП също, в този ред на мисли. Това, да си ново поколение не е качествена характеристика. А пък ДПС атакували блока. Това минава за пред избирателите на Бареков, но уж тези на блока трябва да са по-образовани, по-критично мислещи. Тази критика тук я пиша без ДПС да ми виси на главата. Е, посланията на декларацията на блока бяха добри (като изключим граматически обърканото последно изречение), но те са само част от картината. А структурата? Непрекъснато някой от блока казва, че „блокът е единен“. Напомня ми на „атомното Куку“ –

Преди време помолих за записи на списък от думи. Получих доста записи (30-тина), за което благодаря. Думите бяха: медия, пиян, Илия, медиана, койот, Нокия, бойкот, Илиана, Киа, диагонал, бия Каква беше целта? Исках да проверя, дали има начин човек да произнесе „иа“ без всъщност да каже „ия“. За целта разгледах спектрограмите на записите. Въпреки, че нямам опит в четенето на спектрограми, от това, което виждам, мога да кажа, че винаги има глайд (какъвто е звукът „й“) между двете гласни. Доколко той е интензивен или зависи от ударение не мога да твърдя, но изглежда винаги го има. Какво значи това? Не твърде много. За мен значи, че предпочитам да пиша дублетните форми с „ия“, и предпочитам „медия“ пред „медиа“ (което е и правилната форма). Очевидно е, че няма консистентност в заемането на думи – при някои се запазва оригиналното изписване (-ia-, напр. в диагонал), при други се изписва фонетично (напр. в енциклопедия). На мен лично не ми допада аргумента, че нещо се пише така на български, защото се пишело така на италиански или латински. И добре, че този подход не е използван навсякъде, иначе щяхме да пишем „отивам в Бордеаукс на бусинес-среща“. Ако някой по-опитен със спектрограмите има желание да инспектира записите, ще му ги пратя. Това би било и интересна тема за научна статия – какво точно е специфичното на „и“, така че да изисква глайд преди „а“ (напр. при „е“ това не се наблюдава, а и двете гласни са предни. Може би защото „и“ е най-предният и най-високият звук, по място на езика в устата?). Въпреки, че може би няма фонетично основание да пишем „иа“, по исторически причини се налага. Но бих желал да не виждам нови думи да влизат с речниците, изписани с „иа“.

Да обсъдим задължителното гласуване. И не защото някой си бивш червен лидер или някой президент го е предложил, а по принцип и по същество. Можем да започнем с прочитането на аргументите „за“ и „против“ в английската уикипедия. Да ги обобщя: задължителното гласуване дава повече легитимност на избраните, намаляват външните фактори върху изборните резултати, избирателите имат пак свободата да не изберат никой от кандидатите, намалява силата на партиите с влияние върху определени групи хора, поставя пред избирателя въпроса „кой предпочитам да управлява страната?“ вместо „да гласувам ли?“, стимулира интереса към политическите събития. Съществува и корелация между задължителното гласуване и равното разпределение на богатството (според GINI коефициента). От друга страна задължителното гласуване превръща едно право в задължение, отнема от свободата на гражданите, нарушава се правото на свободна воля, освен това ниската избирателна активност не значи непременно апатия или неодобрения – тя може да значи и мълчаливо одобрение на системата. С известно приближение можем да кажем, че аргументите „за“ са практически, а тези „против“ – философски. Но когато ни кажат „не трябва едно право да се превръща в задължение“ не бива да клатим глава, убедени, че това звучи много интелигентно и сигурно е вярно. А когато си позволим да говорим за свободата и нейното отнемане, е хубаво да сме подготвени по темата. Без да го привеждам като стойностен аргумент, все пак не мога да не спомена, че има и други права, които са превърнати в задължения – здравното и пенсионното осигуряване, например. Като граждани имаме и доста задължения, от които нямаме право да избягаме – плащането на данъци, притежанието на личен документ, призовките от прокуратурата. С какво гласуването се различава съществено от тях? Неспазването на това задължение би било административно нарушение, за разлика от укриването на осигуровки, което е криминализирано. Но няма значение – както казах, това не е аргумент, а просто изреждане

Предполагам, че само най-заинтересованите в сферата на електронното управление граждани изобщо са чували, че имаме нов портал egov.bg. От около една година. Не говоря за ползване – надали някой го е използвал, но има. Това е поне третият портал (аз помня визуално още два). Първият беше информационен портал, към страниците на който нямаше как да вземеш директен линк. Не че технологията, която бяха избрали (JSF) не го позволяваше, просто или не бяха успели да се оправят, или никой не беше преценил за какво всъщност би се използвал този сайт. Следващият беше грозен, почти толкова безполезен, и със аматьорска дупка в сигурността. Опитах да кажа за тази дупка на администрацията (МТИТС), оптитите ми продължиха над година, но те или не разбраха, че я има, или нямаше какво да направят. За щастие, и този портал вече е в историята. Новият портал беше излязъл с призив за обратна връзка миналия септември. И аз, като съвестен гражданин, дадох такава. Положителното е, че най-очевидните бъгове бяха оправени. Отрицателното е, че нищо друго не е оправено. А това е просто един портал, който няма друга функционалност, освен да събере линкове към електронни услуги на администрации (всяка, разбира се, си ги хоства на свой сървър, и разбира се, със самоподписан сертификат, който вади екран с предупреждение в браузъра) Нямам за цел просто да наплюя поредната неуспешна държавна поръчка за софтуер, но ето кратък списък от проблеми: акаунтите от предишния портал не са мигрирани – който е имал регистрация там, да се регистрира пак. Все още няма достъп с универсален електронен подпис, който е законно средство за идентификация. Има достъп с е-ИД, което наистина е хубава технология, само дето никой не я ползва. Сайтът изобщо не е оптимизиран за мобилни устройства. URL-ите са излишно грозни и безполезни, а и отново не е помислено, че някой може да иска

България ще поеме по холандски път, с прилагане на холандски мерки, обявиха от пресцентъра на министерството на прессъобщенията. Ето и някои от приоритетите, с които кабинетът ще реализира европеизирането на държавата: велоалеи – за да има къде гражданите да паркират, да разхождате кучетата си и бебетата си в колички велопаркинги пред офиси и обществени сгради – за да може онзи младеж от втория етаж, дето май прегръща дървета, да си оставя колелото унифицирана система за таксуване в обществения транспорт – за да може „наши фирми“ да вземат едни пари за неуспешна интеграция. И за да има национален протест на превозвачите, които не искат да отчитат всички издадени билети. данъчни облекчения за чуждестранни специалисти – за да псуваме, че за българите пари няма, а пък на чужденци даваме, а и да се развие пазар за фалшиви специалисти с високи възнаграждения, с цел укриване на доходи денонощен градски транспорт – за да има къде да вандалстват граждани със съмнителна обществена интеграция интернет във всеки бърз влак – за да може пътниците да се взират в 3-мата младежи, които извадят лаптоп или таблет места за кратковременно паркиране до спирките – за да има къде гражданите да си паркират колите с месеци легализиране на леките наркотици – за да стане Слънчев Бряг още по-привлекателен за утайката на Европа задължително разделно събиране на боклука – за да има още повече кофи, в които да хвърляме каквото ни падне легализирано съвместно съжителство на гейове – за да не остават националистическите партии без начин за привличане на електорат насърчаване на махането на пердетата – за да може съседите ни да надничат у нас и да цъкат с език, когато си купим нещо ново насърчаване на личните лекари да не изписват антибиотици, освен при реална нужда – за да се развие черен пазар на рецепти Дали мерките ще