„Протестиращите не знаят какво искат“

„Протестиращите не знаят какво искат“ е тезата, която много хора се опитват да лансират – от червени корифеи като Първанов, през пристрастни или заблудени журналисти, до таксиджии и бг-мами. А какво искат протестиращите е напълно очевидно – оставка. И избори след това. Това не било достатъчно, трябвало да кажат какво искат след изборите. И това казваме – след изборите вече ще има поставена граница на търпимост към политическата наглост, и ако тя бъде прекрачена, обществото ще реагира. Защото иска политически морал (колкото и това да звучи като оксиморон). И това не било достатъчно, трябвало повече конкретика. Ами не, не трябва. Не можем да предскажем какво ще стане след изборите, питайте някоя врачка или червен шаман. Но със сигурност няма да стане същото. Атака вече загуби много електорат, появи се ново обединение вдясно, до изборите ГЕРБ може да се разцепи, БСП да смени лидера си и какво ли още не. Важното е, че конфигурацията ще бъде различна. И че изборите са демократичният начин за изход от политическа криза. Тъй като протестиращите не знаели какво искат, отказвали диалог с властта. Когато искането е „оставка и избори“, и когато продължават назначенията на мутри, следствени, съпрузи, сестри и какво ли още не, очевидно управляващите не чуват какво им казваме вече месец. Освен това протестиращите нямат говорители, нямат представители. Това не са стачки, а граждански протести, а едно гражданско общество е децентрализирано. А какво протестиращите не искат? Всеки протестиращ има свое виждане за нещата, с което поне половината от останалите не са съгласни. Но най-нереалистичните се използват за омаловажаване на протеста. Не искат промяна в конституцията (какво ѝ е на тази). Не искат напълно нов изборен кодекс (който ще отнеме месеци). Не искат мажоритарна система (мажоритарният експеримент на предходните избори показа, че всъщност изборът пак е партиен). Не искат граждански комитети. Не искат и граждански

Continue reading

Защо искам Вашата оставка

Покрай инициативата да изпращаме своето мнение на министерски съвет и на парламента, днес изпратих следното писмо на премиера – г-н Орешарски: Уважаеми господин премиер, Бих искал да Ви помоля да подадете своята оставка по следните причини: извършихте редица скандални назначения на хора с тъмно минало и липса на експертни качества (Делян Пеевски, Иван Иванов и др.) връщате бивши агенти на държавна сигурност в държавния апарат случват се откровени нелепости, като назначаване на човек, който не е съгласен с това хора от Брюксел се налага да опровергават твърдения на министри кабинетът е подкрепен от анти-европейска партия предприемате лобистки мерки, облужващи определени хора и фирми защитавате Хизбула и съответно руски оръжейни интереси представители на управляващото мнозинство показват обидно отношение към протестиращите – всевъзможните обиди и квалификации, които отправихте към нас през изминалите дни предприемате популистки мерки, които няма да имат реален ефект, а според експерти дори негативен (цената на тока, младежката безработица, швейцарското правило) за 1 месец бюджетът е преминал от излишък на „1-2 милиарда дефицит“ (Вие бяхте финансов министър, какво значи 1-2 милиарда?) В следствие на това, че само за 1 месец вашият кабинет успя да направи толкова много скандални неща, които са такива не само за нашето общество, но и за европейските ни партноьри, аз, като български гражданин, който плаща заплатата на Вас и Вашите министри, Ви искам оставката. Божидар Божанов

Continue reading

Егоистична позиция

Според управляващите и приближените им медии първо нямаше протести. После бяха малобройни. После протестиращите бяха докарани от Монтана. После им беше платено да протестират. После бяха агресивни. После се оказаха интернет-лумпени. Сити и надменни. Но пиещи бира и седящи по тротоарите. После защитаваха енергийни лобита. Стана ясно и че получават над 4500 лв. заплата. Но им плащат по 140 лв. да протестират. Но са реститути и рентиери. И все пак са малобройни. Аз съм 17-ти ден на протестите (с 3 пропуска), 17-ти ден са там и много мои приятели и познати. В реалността 17-ти ден хората на протестите не са променени. И искат да покажат нетърпимостта си към политическата арогантност и дебелоочие (също и дебелокоремие). В същото време разни сульовци продължават да извършват глупост след глупост. Списък няма да давам, че е дълъг и ще стане скучно. Ще ги обобщя като: масови назначения на хора с тъмно/съмнително минало, които изобщо не са експерти в областта, в която ги назначават; лобистки решения, закони и закани (пушене – Булгартабак, хазарт – Еврофутбол; разпределение на пари в банки – КТБ); антидемократични намеци към медиите и обществото. Пак в същото време в Европа започват да гледат много строго на прикриваната подкрепа за кабинета на анти-европейска партия, на липсата на адекватни назначения. Инвестициите в момента са спрели, агенциите дават негативни оценки на инвеститорите, а дори се е заговорило (надявам се да е било спекулация) за замразяване на членството ни в ЕС. Но много хора – от политици до таксиджии – повтарят мантрата, че трябва да се даде време на правителството да реализира важни мерки. Днес реших да разгледам тези мерки подробно (един вид да дам шанс и аз на кабинета). Свалянето на цената на тока с 5% ще доведе (според експерт) до 25% поскъпване през зимата. Намаляването на младежката безработица става чрез закон, в който

Continue reading

Разделение на нацията?

След като написах „Средната класа се намери“ много коментари и статии или не се съгласиха с мен, или директно ме нападнаха. Защото зад „средна класа“ откриха класова борба, зад особеното ми мнение за февруарските протести откриха елитарност и снобарщина, зад идеализирането на интелигентните и симпатични протестиращи откриха наивност и глупост. Поради широко-разпространяваното мнение, че тези протести са по-интелигентни, се появиха и предупреждение за самозабравяне на това интелектуално малцинство. Но и по-лошо – обвинения в разграничаване и отхвърляне на мнозинството българи, които получават малко пари, които живеят в малките градове, и които не ползват активно интернет. Може би се появи едно разделение на „ние“ и „вие“, където „вие“ включваше хората от февруари. „Вие“ понякога беше генерализирано като хора, които не работят, не плащат сметки, нямат активна позиция. И това поздразни тези хора. Обективно погледнато, такова разделение наистина има. Дали то е класово, социално, икономическо, идеологическо, културно – няма да навлизаме в подробности, но то очевидно съществува. Наистина мнозинството на протеста сега са интелигентни, млади, работещи интелектуален труд, използващи интернет, забавляващи се на остроумни шеги и мемета. И наистина те са тези, които не само могат, а и трябва да помогнат на нацията да се самоизтегли за косата. И нека си го кажем направо – мнозинството от нацията чака кебапчета, не помни повече от 4 години, изхвърля си боклуците по земята, паркира по тротоарите, подкупва полицаи, прецаква съгражданите си, мрази различните, качва се по масите, гледа турски сериали, не се къпе, не приема чуждо мнение. Но в главите на тези „ние“, самопровъзгласените интелигенти, това разделение не е и не трябва да бъде негативно. Това, че манталитетът на нацията не е европейски не значи отхвърляне. Представителите на всички прослойки са еднакво добре дошли на протестите; и неправилно паркиралите имат право да живеят по-добре и да не бъдат използвани и заблуждавани заради икономически интереси

Continue reading

Средната класа се намери

По принцип не ходя на протести. Рядко съм намирал смислени идеи в протестите, а и не обичам да викам и да скачам. Не одобрявах и февруарските протести, и протестите за цените на горивата. Този протест е от друг тип. Той е съставен от активната част от населението, от хора с добър стандарт на живот, но и хора с позиция. С този протест гражданското общество иска да каже „осирате се, не правете това“. То не иска да каже „не живеем добре“, не иска и да каже „всички вън“, няма и дузина размити искания, кое от кое по-малоумни и неприложими. Иска просто да посочи неадекватността на едно решение. Така беше и с протестите срещу АКТА (предишният протест, на който съм бил). И както с АКТА, така и сега, постигнахме първоначалната цел – Делян Пеевски няма да е шеф на ДАНС. Засега остава отворен въпросът това назначение постановка ли беше, свръхнаглост ли беше, или просто политическа неадекватност. Но гражданското общество постигна поставената си цел. Само че стана нещо много повече. Средната класа се идентифицира и си припомни, че съществува. И след като това стана, премина „в офанзива“ и искания за оставка на правителството. То вече направи (или обяви готовност да направи) прекалено много глупости – експресното назначаване на Пеевски; предимно политически назначения в уж експертния кабинет; премахването на правилото за разпределение на парите на държавните фирми в няколко банки; назначаването на бивши агенти на ДС в посолствата ни; възобновяване строежа на Белене; премахване забраната за пушене на закрито (с прозиращ лобизъм). Средната класа реши, че правителството е изчерпало даденото му доверие и трябва да си ходи. Не защото за няколко седмици се е влошила икономическата обстановка, а защото с действията си кабинетът ни върна 20 години назад – с власт, която дори не си прави труда да изглежда логична. И тезата на „журналисти“

Continue reading

Данни

Как се вземат решения? В държавата? А в големите компании? Самопровъзгласените мениджъри и много от поне българските държавници смятат, че решения се вземат или ако някой така усеща, че е правилно, или ако мнозинството мисли по определен начин. Шефът имал предчувствие, че трябва продуктът да се промени по едикакъв си начин. Министърът смятал да прокара решение, защото мнозинството хора около него смятали, че е правилно. Това е много рискован подход. Понякога работи, понякога не. Как трябва да се вземат решения? С помощта на данни. Много данни. Големите компании събират всякакви т.нар. метрики за продуктите си, за потребителите си, за пазара, и според изследване на IBM мнозинството от менижърите (CIO) планират и вземат решения на база на анализ на големи масиви от данни. Данните са и основен начин на работа в науката – за да докажеш нещо, трябва да имаш данни за него. В държавата нещата трябва да се случват по аналогичен начин. Но в България данните не са на почит. Много малко политици цитират данни, а когато го правят, то е тенденциозно и преувеличено. Когато се обсъждаше Белене не видях никой да извади данни за потребление, цени у нас и в съседните държави. Нито политиците, нито пресата. Изданията на Икономедия правят приятно изключение тук, защото включват доста графики и таблици, но като изключим тях и някои „апокрифни“ блогове и онлайн издания, данните се игнорират. Но не само от медиите и политиците, а и от хората. Хората не признават данните, когато те показват теза, различна от тяхната. И обичат да се основават на анекдотични наблюдения. Неведнъж съм спорил с хора за достоверността на данните. „Това не може да е вярно, аз съм говорил с хора, те казват друго“ … „Виж по улиците какво става, не гледай данните“ … „Те си ги пишат както им е удобно“. Дори един приятел беше чул

Continue reading

I (heart) служебното правителство

Днес БСП получи мандат и най-вероятно, с прикритата подкрепа на Атака, ще има ново правителство. Т.е. служебното правителство вече няма да го има. За няколко месеца тези експерти (само че истински такива, а не псевдо-експертите с партиен отенък, които най-вероятно ще ни предстваят БСП) взеха куп правилни решения, анализираха ситуацията и предложиха смислен изход от доста проблеми. Няма да събирам колекция от публикации за да илюстрирам тезата си – ще изредя само някои неща. Сложиха ПОС-терминали в институциите (и така премахнаха банковите такси за плащане на администрацията); разпоредиха, че държавните пари не трябва да са основно в една банка (в случая това е КТБ, и с тези пари се финансират медии, обслужващи политически интереси); разписаха план за развитие на електронното правителство, който не съм видял още, но след дискусията с министър Роман Василев съм убеден, че ще съдържа правилните и важни стъпки; анализираха обективно ситуацията в енергетиката, откриха свръхпроизвдоство; За 2 месеца, без парламент и съответно без опции за законодателни промени, служебното правителство поправи или даде тон за поправяне на много от проблемите на държавата. Но нямаше публичност на действията им. Не научавахме за коригирането на малки на глед, но сериозни проблеми от големи медии. Я някое онлайн издание отрази прес-съобщенията, я не. Естествено, гореспоменатите медии, както и политическите опоненти на ГЕРБ, които смятаха, че служебното правителство също е на ГЕРБ, го критикуваха непрекъснато. Повечето от нещата бяха просто викане за глупости и заяждане, а най-сериозната критика беше, че не са организирали изборите добре. В изборната нощ журналистка от БНТ спомена, че в ЦИК са били много доволни от организацията и казали, че това са много добре организирани избори. Не знам на кого да вярвам – на Станишев и Сидеров, или на хората, работили в изборния процес. Много пъти съм казвал, че системата в България работи и се подобрява. В

Continue reading

Не гласувайте за Дядо Коледа!

Предстоят избори и реших да напиша тази публикация, за да ви предупредя да не гласувате за Дядо Коледа. На пръв поглед изглежда, че той е харесван от всички и е подходящият човек, който ще оправи България, но всъщност това изобщо не е така. Да започнем от това какъв е. Възрастта му показва, че е стар кадър на системата. Не може да ме убедите, че толкова години ще бъде оставен да си разиграва коня (или по-точно – да си разиграва елена), ако не беше в нерегламентирани връзки с елита. А и обърнете внимание на червения костюм. С него Дядо Коледа най-нагло парадира с комунистическата си принадлежност. Освен това той дълги години прокарва интересите на една американска бутилираща компания, която няма да назоваваме, но всички се сещате. Този бих казал безочлив лобизъм води до влошено здраве на децата ни, но Дядо Коледа това не го интересува – достатъчно е да прибере комисионните си! Злите езици говорят, а и някои вестници вече писаха, за не до там светлата страна на този човек. На всички е известна неговата любовна връзка с много по-младата от него Снежанка. Публична информация е и фактът, че е известен на полицията за множество влизания с взлом. Малко хора обаче знаят за другите му прегрешения – не декларира доходи и имоти, въпреки, че очевидно притежава фабрики и работилници. Има слухове и че е разследван от Интерпол за използване на различни самоличности (Санта Клаус, Дядо Мраз, и други), но все още няма официална информация по въпроса. Целта на кандидатурата му тук прозира ясно – с получения имунитет ще избяга от съдебно преследване. За хората, които харесват дейността му имам няколко факта – действията му са изцяло кампанийни. Просто аудиторията е друга. Докато останалите партии раздават кебапчета, той раздава играчки. Но подходът е същият – еднократна инвестиция, която да му осигури после

Continue reading

Клишета

Говорили ли сте си с таксиджия? Заслушвали ли сте се в разговор на съседната маса в квартално заведение или в купето във влака? Чели ли сте коментари във форуми или под статии в новинарски сайтове? Ако да, то със сигурност са ви известни някои клишета, свързани с политическия и обществения живот в България. Много от тези клишета са всъщност констатации на трагичността на положението в „бедна майка България“. „Тука е така“, „разсипаха производството“, „Костов е виновен“, „политиците е*аха мамата на държавата“. С тези клишета хората се убеждават, че наистина положението е много зле и това изобщо не зависи от тях. Което е примамливо лесен вариант, само дето…“абе така е, ама и не е така“. Затова реших да направя klisheta.com – опит да събера някои от най-използваните клишета на политическа и обществена тематика. Първоначално идеята беше да е леко забавно, заради ироничното използване на тези изрази, но после реших да добавя и кратко разяснение защо всъщност те не са съвсем верни. Реших, в контраст с негативизма в нацията ни, да включа положителни (на места може би дори наивни) елементи в обясненията. Сайтът е отворен за нови предложения (линкът най-долу), както и за подобрения на съществуващите обяснения. Така че чувствайте се поканени да допринесете за подобряване на колекцията. При всяко отваряне на страницата се зарежда случайно избрано клише. Линк към пълната колекция има в долната част на страницата. Каква е целта? Наясно съм, че използващите тези клишета без ирония или нямат интернет или няма да се съгласят. Така че няма цел. Просто така.

Continue reading

Есенен порой

Едно стихче по действителен случай. Беше есенен ден. Заваля изведнъж. Автобусът не идваше. Чаках. Без чадър. Върху мен се изливаше дъжд. Бях самичък в порой във сумрака. Появи се момиче. Застана до мен. Под чадъра си бял ме покани. Беше тих, идиличен подслон споделен. Беше ведра, с очи замечтани. Автобусът дойде след минута. Уви. Влязох сам. Тя остана да чака. Автобусът пое, после бавно зави, а аз гледах назад във сумрака. Беше есенен ден и така, изведнъж добротата приятно-спонтанна ме застигна и мен във поройния дъжд, за да стопли разходката хладна.

Continue reading