Анаграми

„Анаграма е вид игра на думи състояща се в пренареждане на буквите от дума или фраза така, че да се образува нова дума или фраза като всяка буква от оригинала се използва само веднъж.“ (wikipedia). Това са ребусите, които всички сме решавали като деца (и не само), участват и в тестовете за интелигентност. Как от една дума (или разбъркани букви) да получим друга дума. Миналата седмица се сетих, че ще ми е доста лесно да намирам анаграмите на всяка една дума. Затова в събота вечер го направих, използвайки за основа част от i-kratko.com: http://www.i-kratko.com/anagrams. Ето някои примерни анаграми: анаграми: армагани Доган: гадно годна реклама: карамел кламера Мария: армия босилек: обелиск Барселона: необрасла Поддържа само единични думи, без изрази (слагането на интервала на всяко възможно място ще отнеме доста повече ресурси). Надявам се намирането на анаграми да е интересно (полезно надали ще е). (За заинтересованите от техническите подробности: използвам речника на OpenOffice, както и леко модифициран речник на наставките, за да генерирам всички словоформи в българския. Пазя ги в Trie, за да мога да събера всичко в паметта. След това намирам всички пермутации на въведената дума и проверявам дали съществува такава словоформа.)

Continue reading

Приказка за ескалатора

По „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. Разказът съдържа продуктово позициониране. Посветено на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мен!“ – Кой си ти? – попита го Дяволът. – Аз съм обикновен работник, и всички ниско-платени и безработни са мои братя. О, колко е ужасен животът на бедния народ. Така говореше млад мъж, току-що завършил Технически университет – София. Той стоеше пред ескалатора в новопостроения мол. Отстрани се чуваха виковете и псувните на хората с дрехи от Илиянци и обувки на по 10 години, които се трупаха пред хипермаркета на „ниво -1“ в очакване на банани по 30 ст. и олио за левче. Един чичка размаха празна торба и с безумие в погледа се втурна към 20-годишното си Пежо на паркинга. – Аз съм обикновен работник, и всички ниско-платени и безработни са мои братя. О, колко е ужасен животът на бедния народ. А тези там горе, с мерцедесите и бентлитата, тяхната майка… Това мърмореше младежът, правейки неприлични жестове. – Вие мразите ония горе? – попита Дяволът и лукаво го потупа по рамото. – О, аз ще отмъстя на тези бизнесмени, висши управленски кадри и политици. Ще им отмъстя, заради моите братя и сестри, които трябва да се возят в претъпканите автобуси, които нямат плазмени телевизори и пазаруват само на промоция. Виж лицата им, изкривени от нищожната минимална работна заплата и чуй стоновете им за високите цени на горивата и паркирането в центъра. Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме! Дяволът се усмихна. – Аз съм общинска охрана на ония горе и без подкуп няма да те пусна при тях. – Аз нямам кеш, нямам и карта, нямам нищо с което да те подкупя… Тази двулевка в джоба на анцуга Adibas надали ще ти е интересна. Но аз съм готов да сложа главата си. Дяволът пак се усмихна:

Continue reading

Тротоарите и синята зона

Както изглежда, в София ще има промени в синята зона (краткотрайното платено паркиране по улиците). По темата има не малко коментари (например тези под статията в Дневник) за това как общината нищо не правела, и тротоарите били пълни с коли, и София не ставала за пешеходци, и нямало как да се махнат колите от тротоарите. Даже в кампанията на един кандидат-кмет преди няколко месеца имаше такова послание – лепенки „да си върнем тротоарите“ налепени из целия център. И всичко, разбира се, важи за останалите големи градове. Всъщност това са пълни глупости, които добре илюстрират навика на всички да мрънкат по принцип и заради самото мрънкане. В центъра на София, заграден от: Скобелев, Опълченска, Сливница, Евлоги Георгиев, Пенчо Славейков, почти няма улица по която да не съм вървял пеш. Почти всички са в рамките на „Синя зона“, и познайте какво – винаги съм вървял по тротоара. Защото на него няма коли. Защото за да има „Синя зона“, общината поставя колчета от двете страни на улицата, така че колите не могат да се качат на тротоара. И нямам никаква представа къде точно хората виждат паркирали коли по тротоарите в центъра. Естествено, че на места има разни дреболии, като шофьори, паркиращи пред, а не вътре в гаражите си (за това съм писал на общината, без отговор); хора, които си изкъртват колче, за да могат да се качат на тротоара, паркиращи „ъглово“ и пречещи на слизането и качването от тротоара, както и улици, чиито тротоари са по-широки, и са разделени на две – за паркиране, и за пешеходци (напр. Кракра, Шипка). Но това са малки изключения. Разбирам, че хората имат неистово желание да са недоволни от работата на общината, но точно със синята зона не са уцелили. Тя си върши работата много добре. Какво се прави с взетите пари е друга тема, но откъм

Continue reading

Излизане от преспи

Сняг и студ. Хората все пак се придвижват с коли, обаче условията усилват ефекта от лошите умения на шофьорите. Една от стандартните ситуации е излизането от паркомястото, когато наоколо има много сняг. Аз досега не съм затъвал и затова ще си позволя да дам акъл. Особено след вчера, когато на няколко пъти миришеше на изгорял съединител и гума. Всъщност, нещата не са сложни изобщо, събират се в един туит: @bozhobg Полусъединител, ако не може назад, дай леко напред (и обратното), сменяй посоката на въртене, не давай много газ 😀 — Radoslav Georgiev (@Rado_g) February 7, 2012 Основната цел е гумите да имат сцепление. Това доста зависи от колата. Ако сте със задно (BMW naпример) – кофти. Ако сте 4х4, вероятно ще имате проблем само ако сте пълен идиот (и такива има). Но за обикновените хора с предно предаване е хубаво да се мисли (всички неща са логични) имайте зимни гуми поне на двигателните колела. Защото така. тръгвайте бавно, на полусъединител, без много газ. Така, ако някоя гума започне да се върти във въздуха ще може бързо да спре да се върти веднага щом гумите започнат да се въртят напразно и да „копаят“, спрете да подавате газ. Ефектът е предимно отрицателен – допълнително заглаждате повърхността и се закопавате по-надълбоко. въртете волана – така получавате по-голяма площ, на която гумите могат да получат сцепление. напред – назад. Ако напред не става, пробвайте назад, и под друг ъгъл. После пак напред. имайте лопата – помага. Ако много заседнете, изкопавате около двигателните колела и пробвате пак (Аз нямам лопата, дано не ми се наложи) Мислех, че това са очевидни неща, обаче май не са, затова реших, да ги напиша. Понякога, разбира се, просто нямате късмет и пряспата не ви пуска. Но в повечето случаи може да се излезе, стига задкормилното устройство да е качествено.

Continue reading

ACTA и артистите

Ще разгледам ACTA от гледна точка на артистите (певци, композитори, музиканти, актьори, режисьори, и т.н.). Защото идеята е уж те да бъдат защитени от това споразумение. А и вече има достатъчно анализи на споразумението от гледна точка на свобода на словото и отвореност на интернет. Пет факта: Певците, композиторите, музикантите – трябва да получават пари за труда си. Колко – колкото реши публиката. Ако си добър и харесван – повече, ако си djordjano, например – нула. Публиката трябва да има удобство и възможност за избор. Продаването на музика/филми на твърди носители е идиотско в 21-ви век. Т.е. приемаме, че най-удобният и удачен начин за разпространение на тези продукти е интернет. Съвсем скоро в България тръгна iTunes, но в него далеч няма всички песни. И какво да правим? Отваряме някой „пиратски“ сайт и ги теглим. Не щото не бихме дали 1 евро за песен, ами защото няма къде да ги дадем. Затова всички „умни глави“ измислящи решения на проблема трябва да помислят още. Например да направят „единно европейско хранилище“ за музика – артистите качват там, слагат цена, и музиката се продава. Който не качи, значи не търси пари от интернет разпространение. По този начин може да има и малко диверсификация на пазара, че iTunes е монополист в момента. Не можем да не споменем и cloud-базираните музикални услуги, като Spotify, който не е достъпен в България, но може да се възползва от създаването на регулирано хранилище за музика. Ако дадена музика или филм не бяха безплатни (т.е. свалени от „торентите“), много хора нямаше да ги слушат/гледат. Но част от тях биха отишли на концерт, и биха гледали нов филм със същите актьори/режисьор. Как се изчислява дали „пиратстването“ на тези хора е загуба или е печалба? В предложеното по-горе „хранилище“ може всеки да има право на известен брой безплатни сваляния. По-свободното тълкуване на

Continue reading

КАТ не си върши работата

Нищо ново няма да кажа, но тъй като МВР е под прожекторите, може поне малко да си мръднат … палката и да свършат полезна работа. Поводът да ги наплюя е, че вчера шофьор не спря на пешеходна пътека, на пресечката имаше ченгета, и те нищо не направиха. Ако беше изолиран случай, добре, но работя точно на голямо кръстовище с дежурен полицай, и от прозореца виждам всичко долу. Полицаят редовно не изпълнява задълженията си: не спира коли със загасени фарове – дори и само за да им каже да ги включат не глобява пешеходци пресичащи опасно булевардите не глобява шофьори, пререждащи се на светофара за ляв завой. 1-вият и 2-рият не пречат, но третият вече запушва лентата за направо. не прави нищо за коли спрени след знака „забранено паркирането и престоя“ (понякога прави забележка, понякога не) възползва се от възможността да регулира светофара основно когато НСО карат някой ‘гоуемец’. Например съм виждал неведнъж линейка да чака в задръстването. Трябва ли да подам жалба до КАТ за дисциплиниране на тези служители? Трябва, ама това няма да реши проблема. Защото всички са така и никой не им следи работата. Ако например няколко инспектори от друго звено (извън МВР – напр. ДАИ (сега ИААА), въпреки, че това вероятно не е точно задължение на тази агенция) обикалят системно (а не епизодично), и без предупреждение, и си записват, както аз, как катаджията си върши работата, и след това тоя същия катаджия го накажат по някакъв начин, може би пък следващият път ще глоби пешеходеца, който пресича бул.България или гъзара, който прережда всички за ляв завой? И може би другият път ще ме спрат и ще ме глобят за нарушението ми. И може би шофьорите ще почнат да правят по-малко простотии и ще си пречат по-малко.

Continue reading

Кой филм да гледам?

Стоите си вечер вкъщи, мързи ви да правите каквото и да било. И решавате де гледате филм. Ама кой? Няколко предложения как да изберете: Recommendation engines – сайтове, които ви препоръчват филми на база на това какво харесвате. Ето 10 такива. Jinni уж е най-добрият. AFI’s top 10 of 10 – класация на американския филмов институт в 10 различни жанра. Източник на доста добри филми. IMDB класации – там има доста класации, като най-популярната е top 250 – повечето си струват (ако не сте някой хипстър, дето не гледа мейнстрийм кино) Знаете ли кой е режисьор и сценарист на любимите ви филми? Ако проверите, може да се окаже, че някой ви е особено любим. И може да изгледате всичко негово (в IMDB пише филмографиите им). Например моите любими режисьори са Кристофър Нолан, Алфред Хичкок, и както се оказа – Дейвид Финчер статус в twitter и facebook „Кой филм да гледам?“ също върши работа. неамериканско кино – има и такова, и понякога е доста добро. Европейско, азиатско – не бива да се пропускат. Как точно да се сдобиете с филма – за хубаво или за лошо, торентите са почти единственият начин. Да, от скоро iTunes е достъпен в България, но там има доста ограничен избор.  

Continue reading

Трябва ли ни БАН?

Ще започна с една пародия на „След края на света“ на Васил Найденов, която написах преди време (по идея на приятел) В БАН – да се назнача. В БАН – вятър и мъгла. Член-кореспонденти, бледи асистенти, все в БАН. В БАН – никакви пари. В БАН – старчески игри. Клатят си краката, бяла е косата, с бръмбари в главата, все в БАН. В БАН – да се назнача. В БАН – моята мечта. Алкохолни пари, весели другари, може да са стари, но са във БАН. Като дим в комина, младостта отмина, вместо във чужбина прати ме в БАН.   Това е в общи линии мнението на хората за БАН. И най-вероятно това на г-н Дянков, и на целия кабинет. И определено е вярно, че в БАН има много възрастни учени, които получават пари само заради големия си стаж …. в БАН. И е вярно, че в БАН (като цяло) правенето на наука е далеч от това в Европа. Заради това подкрепям тезата, че БАН трябва да се реформира. Трябва да се промени всичко, което е на ниво от преди 30 години. Обаче много хора твърдят, че от БАН няма никаква полза, че трябва да се закрие. И че там има само лентяи, които си клатят краката и вземат парите на данъкоплатците, без да връщат нищо в хазната. Ако това е преобладаващото мнение, положението е лошо. Ще разделя проблема на две части: хората, които работят в БАН. Учените, докторантите. Какви са те? Аз познавам само умни и способни хора там. Доста от тези, които познавам (лично или задочно) стоят зад успехите на български ученици на международни олимпиади, например. От младите също познавам само много интелигентни хора, които със сигурност не ги мързи и искат да правят наука. Вероятно не всички са такива. Вероятно има лентяи или тъпи хора. Но моето впечатление

Continue reading

Общество?

„Общество“ значи просто група от хора, свързани помежду си. Но обществата се различават много в зависимост от начина, по който участват техните членове. А от това зависи колко ще са доволни членовете. Звучи абстрактно, така че ето малко конкретика: в България членовете на обществото действат без съзнание, че има и други хора. По този начин те създават много неудобства и проблеми за останалите. Например: засичат други автомобили по улиците за да се наредят пред тях; нареждат се в грешни ленти, като така запушват колите в правилните пробиват с бормашина в 7 сутринта в неделя, като така създават дискомфорт за всички, които искат да се наспят. участват в схеми с обществени поръчки, като прибират държавни пари без да вършат работа и така индиректно влошават условията за всички останали. пресичат безогледно, като не вземат предвид нервите, които ще породят у шофьорите, и опасността, която създават. паркират безогледно, без значение това дали пречи на някого да мине по улицата, да излезе от вход, от колата си, да кара колело по велоалея, или че мачка тревата, в която другите деца биха си играли. пушат на места, където непушачите очакват да няма дим. правят колони по пътищата, карайки с ниска скорост, без да сметнат за нужно да отбият и пропуснат колоната. хвърлят си боклуците по земята. хвърлят си боклука през терасата, като така правят блоковите пространства смърдящи сметища. пререждат се на опашки (напр. защото познават касиерката/някой на опашката) като така губят време на всички зад тях. режат кабели по сгради без да знаят за какво са, и без да помислят, че може да спрат работата на някого. не плащат за парно, ток на входа, и др., като така принуждават останалите да плащат техните сметки. не си пускат водата в обществени тоалетни, не ползват четка, хвърлят хартии по земята, превръщайки тоалетната в гнусно място, което никой

Continue reading

Акценти

Чували сме всякакви забавни акценти, когато чужденци говорят английски. В не по-малка степен това се отнася и за всеки чужд за говорещия език. Чували ли сте как индийци говорят английски? А французи? Някои не можеш да разбереш какво казват. В това видео едно момче говори английски с всевъзможни акценти, като добре илюстрира ситуацията. Българите също имат акцент, който макар че не е толкова забавен като френския и индийския, все пак е разпознаваем (веднъж ми се случи да слушам човек да говори английски по скайп, без да знам откъде е, и бях убеден, че е българин. Беше.) Защо се получава така? Един от факторите е това, че звуковите системи на езиците не са унифицирани. Какво значи това – българското „р“ е различно от английското „р“ и различно от френското „р“. Мекият звук „л“, който индийците използват съществува в английски само пред „i“ (заб.: това не е универсално правило). Освен това в един език се случват звукови явления, които не се случват в другите езици. Например в български крайна звучна съгласна се чува като беззвучна (казваме „глат“, а не „глад“). Това не е така в много езици. Във френски ударението е на последната сричка, но това изобщо не е така в английски, само че французите трудно „бягат“ от това. Проблем ли е това? По принцип не е проблем, стига другите да те разбират. Английският отдавна е международен език, освен това е официален в куп държави, и не може да се каже как точно е правилно да се говори. Само че по-тежките акценти го правят труден за разбиране, особено за хора, чийто майчин език е английски. (говоря за английски, но както казах, тези наблюдения важат за много други случаи). Говорил съм с колега-индиец и не го разбирах дълго време. Всеки работил с французи е имал затруднения. И т.н. Но дори да ви разбират

Continue reading