БЛОГодаря

Хронология на протеста с някои от по-важните събития през последната година. Използвал съм лични спомени и медийни публикации. 14 юни, 2013 – на практика без обсъждане в парламента Делян Пеевски (или „Дилян Славчев Пеевски“ според премиера) е предложен и избран за шеф на ДАНС. В 18:30ч същата вечер на площад „Независимост“ (пред Министерски Съвет) се събират хиляди хора, за да протестират срещу назначението. Организацията е през facebook и twitter, като всеки възмутен от назначението кани своите приятели, постигайки viral ефект. Протестът получава името #ДАНСwithMe. 15 юни, 2013 – Пеевски се отказва да е шеф на ДАНС, макар че се появява информация, че все пак е влизал в директорския кабинет и е разполагал с класифицирана информация. 16 юни, 2013 – протестът продължава въпреки оттеглянето на Пеевски. Задкулисието, на което е еманация назначението, е преминало прага и гражданите продължават протеста с искане за оставка на цялото правителство. Властта от друга страна започва медийна кампания по дискредитиране на протестиращите, която продължава и до днес – първо са определени като „няколкостотин“, след това като пияни и дрогирани, като лумпени, като хора без конструктивна позиция, като платени от ГЕРБ и какви ли още не „опорни точки“. Протестиращите продължават да са десетки хиляди (макар според МВР да са по-малко). 17 юни, 2013 – Протестът продължава и обикаля партийните централи. Пред централата на Атака са се събрали привърженици на партията, които хвърлят предмети по протестиращите. Двете групи са разделени от полицейски кордон. Волен Сидеров се скрива под пластмасова маса и се моли за душите на протестиращите. 26 юни, 2013 – Освен вечерният протест, гражданите се организират в социалните мрежи и за ежедневен сутрешен протест („На кафе пред парламента“). Протестът е по-малоброен, поради факта, че протестиращите граждани са на работа през деня, а целта е да се потърси отговорност от народните представители. Няколко месеца по-късно този протест преминава

Преди шест месеца написах кратка протестна ретроспекция. Още шест месеца по-късно, бих написал същото, но и още. Очаква се правителството да падне всеки момент. БСП и ДПС привидно скъсаха, Цветан Василев и Пеевски скъсаха с грубости и проблеми за Василев. Какво доведе до това? Много фактори. Един от които е протестът и произлезлите от него позиции, тези и организации. Месеци наред властта не смееше да се появява по медии, месеци наред беше в де-факто международна изолация. Срещу заредените с опорни точки политици и „контра-граждани“ по телевизиите и радиата често бяха канени и „представители на протеста“. Това е доста некомфортно дори за партии с твърди избирателни ядра, както разбраха в БСП на евроизборите. Но предсрочните избори идват заради политическата игра между партиите. Заради сметките на Доган, ако щете. И това е нормално. Но политическата игра има правила и поне половината от тези правила ги определят гражданите. Целите остават същите, методите обаче зависят от прага на допустимост, който гражданското общество постави. И това, че няколко десетки хиляди хора на улицата, и сигурно още в пъти по толкова зад телевизорите и пред избирателната урна, искаха променени правила и поставиха ограничения, е важно. Много хора ще опитат да ви обяснят, че със или без протестите, все тая. Това или ще има за цел да приспи отново гражданското общество, или ще е просто обичайното българско неинформирано черногледство. И в двата случая нека гледаме трезво на нещата. Протестът сам по себе си не свали правителството, но беше един от факторите, довели пряко и непряко до заявките за неговото падане и до политическите и икономически разводи от последния месец. Нека не си приписваме цялата заслуга, защото би било наивно, но нека и не омаловажаваме ефекта, който гражданското общество имаше върху политическите правила. Демокрацията не е чернобяла и няма една единствена причина за никое събитие, колкото и да

Във връзка с кампанията ми за стандартизиране на електронна лична карта в Европейския Съюз ми беше препоръчано да разгледам т.нар „Европейска гражданска инициатива“. По идея, това е процес, чрез който при достатъчно обществен интерес, Европейската Комисия може да направи законодателно предложение (кратко разяснение: ЕК е изпълнителната власт на ЕС, а законодателното предложение впоследствие се гласува от европарламента) На пръв поглед звучи прекрасно – гражданите могат реално да участват в политиката на ЕС! Но да не избързваме и първо да погледнем процеса стъпка по стъпка. Изглежда плашещо сложно и дълго. И трябва да съберете 1 милион подписа на хора от различни държави (има съответните минимални прагове), а учредяването трябва да стане от минимум 7 човека от различни държави (или както успеете да интерпретирате българския превод на това правило). Но да кажем, че бюрократичното утежняване е разбираемо в случая – все пак не е редно през ден Европейската Комисия да бъде занимавана с хрумванията на този и онзи (например една от отхвърлените инициативи е за изпълняване на химна на ЕС на есперанто). Преминах към разглеждане на изискванията. Главното условие е да имаш работеща и сертифицирана онлайн система за събиране на „подписите“. Ако ви се губят 20-тина минути опитайте да намерите как точно се сваля препоръчания софтуер. Натискате „download“ и всичко е not available. После с помощта на google и отваряне на случайни линкове в свободен текст все пак стигате до една виртуална машина, с която може лесно да се тества системата, както и до кода ѝ. Ще спестя технологичните подробности, но за да бъдеш пълноценен гражданин изглежда е нужно да можеш да инсталираш и конфигурираш Enterprise Java приложения. „А, какво съвпадение“ (както се казваше в един тъп виц), аз съм Java програмист и тия неща ги мога. Подкарах приложението, чийто Java код освен, че е излишно усложнен, изглежда що-годе прилично. Остана мистерия

Ако утре си тръгнеш завинаги от земята и нейната кал ще оставиш ли с дните отминали капка смисъл защо си живял? Ако утре си спомним следите ти, в нас какво ще роди твоят бяг – зле прикрито със плач безразличие или ведри усмивки и смях? Ако утре искрата изтлее ти, във последния тягостен гърч ще твърдиш ли, че с твойто живеене си оставил света по-добър? Ако тялото утре безпътно е, но сред вечните звездни мъгли се окаже – душата безсмъртна е, ти не си я повредил, нали?

Избирателната активност е ниска и намалява. И много хора се самоубеждават с привидно разумни аргументи, че няма смисъл да гласуват. Чувал съм всички тези аргументи, и ще си позволя да им отговоря. Нямам намерение да заклеймявам негласуващите, да им чета конско или да ги обвинявам за положението – нито имам право, нито е конструктивно. Просто ще им отговоря разумно: „Така легитимирам престъпната власт“ – властта се счита за легитимна дори 5% да гласуват. Така че гласуваш или не, това няма значение за формалната легитимност на властта. Може би си мислиш, че една власт, избрана с 5%, не трябва да може да управлява? Законът подлежи на промени, но е нужно някой да ги прокара, а ти да гласуваш за него. „Загуба на време е“ – разходката до секцията, заедно с гласуването, е 20-тина минути. Ако наистина в неделя имаш толкова много важни неща за правене, спести си тези 20 минути. Но не вярвам случаят да е такъв. Така че направи си една приятна неделна разходка до урната, отнема пренебрежимо малко време. „Не знам за кого да гласувам“ – гласуването не отнема време, но следенето на политическите личности и събития отнема, и е напълно разбираемо да не ти се заминава с това. Но може би имаш един приятел, на когото имаш доверие, и който се интересува повече от политическите процеси – питай него за мнение. Ако пък нямаш, или не искаш друг да ти влияе, може просто да погледнеш лицата на кандидатите. Ще се изненадаш колко са различни – едните изглеждат интелигентно и спокойно, другите изглеждат като дребни мошеници или мутри. Няма нужда да вадиш френологичните карти, но визията на кандидатите ще ти създаде достатъчно усещане за това кого може да подкрепиш. Един поглед по сайтовете им пък, за половин час, ще ти каже кой на какви позиции е (или твърди, че

…или философски бръщолевения на един случаен човек. Какво е моралът и как се измерва? (По-надолу ще видите смесица от аргументи и тези на много философи, макар и не в пълната им дълбочина; няма експлицитно да споменавам кои са, но най-вероятно ще намерите следи от Кант, Хегел, Декарт, Киркегор и др.) Що се отнася до действията ни, има две крайности – алтриузъм, което означава, че не търсим нищо като награда за действията си, и егоизъм, при който сме мотивирани изцяло от лична изгода. Алтруизмът и егоизмът обаче се срещат, в случай че действията ни са правилни, справедливи и носят полза само на останалите, а ние ги извършваме за да задоволим собствената си нужда за морал; за не разрушим собственото си морално състояние на щастие; да не преминем прага на това да сме в мир със себе си. Морално-правилните неща изглеждат алтруистични, защото не ги вършим за своя изгода, но в същото време егоистични, защото ги правим заради нас самите. Това обаче в никакъв случай не значи, че всички егоистични действия са алтруистични. Но всички алтруистични могат да се разгледат като психологически-егоистични. Дефинираме морално-правилните неща като тези, които не правим за наша лична изгода. Това не значи, че действия, мотивирани от лична изгода са непременно грешни или че не трябва да бъдат извършване – те просто са други вид действия, които изискват специален поглед, какъвто ще дадем след малко. Но тази дефиниция е недостатъчна. Напълно е възможно да направим нещо морално-неправилно дори без да имаме лична изгода от него. Например, убийство, което евентуално би спасило животи на други хора. А не искаме да използваме утилитариански или консеквенциалистки обяснения, тъй като това със сигурност ще стигне до невъзможността да изчислим последствията (известни като „ефект на пеперудата“). Вместо това, ще разчитаме на абсолютни, категорични разсъждения, които забраняват определени действия (напр. убийство, лъжа). Как дефинираме

Тъй като това е личен блог, ще си позволя малко лична история. Последните три месеца живях и работих в Холандия, за голяма световна ИТ компания. Холандия е една от най-приятните държави в Европа (като изключим вятъра!) – всичко е спокойно, премерено, уредено, но пък не по немски скучно. Хората се толерантни и не си пречат. В Амстердам над 50% от хората ползват колело всеки ден (аз в това число, за по 8 км. в една посока). Работата в компанията е интересна, използват се нови технологии, а колегите са приятни и забавни. Минуси, разбира се, също има – няма денонощни магазини, храненето в ресторанти е скъпо, бирата е скъпа, наемите са скъпи, има си бюрокрация, холандците не са от най-топлите хора, имат някои спорни приети ежедневни практики, и т.н. Но като цяло е добра държава с добро общество. В момента в който от компанията изявиха желание да ми предложат постоянна работа, не се замислих и отказах. Отказах и да продъжа да работя от Холандия. Успяхме да се договорим експериментално да продължа работата от България. Тези публикация няма за цел да покаже колко добре ми се е получило, колко късмет съм имал, или факта, че тези, които могат да емигрират, се оправят добре и в България. Няма за цел и да покаже колко са добре западните държави спрямо нашата. И в никакъв случай не съм патриотът с розови очила, който дава мило и драго за родината и захвърля всички лични придобивки само и само да се върне. Не съм и слепият самонадеян идеалист, който смята, че като се върне, може да оправи всичко тук. А за оправяне има много. Може би всички хора, които възкликнаха „идиот!“ във връзка с моя отказ за постоянна работа, са донякъде прави. Но истината е, че в България имам сходни професионални възможности, сходни възможности за развитие, и

Тази сутрин в уважавания от мен в-к Сега се появи заглавие „Шведският външен министър: Православието е главната заплаха за Запада“. Изглеждаше ми странно западен политик да се изкаже толкова крайно, а и следвам Карл Билд в туитър, затова тръгнах да му пиша. Но видях, че вече Никола Газдов го е питал, дали информацията е вярна, а Карл Билд е дал кратък отговор: „Не. Глупости“: @NikolaGazdov @SegaBG No. Rubbish. — Carl Bildt (@carlbildt) May 4, 2014 Сега реагираха бързо и свалиха новината. Но в нея беше написано, че тя идва от информационна агенция Фокус: Фокус пък е цитирал руска информационна агенция. Не че не е логично, че „информацията“ идва именно от Русия. Руската информационна агенция REX е публикувала следното: Руската информационна агенция пък от своя страна е цитирала латвийски сайт (латвийският сайт е на руски, а не на латвийски): Както предположи @balta__, всичко е тръгнало от един умерено звучащ и като цяло верен туит на Карл Билд: Perhaps @McFaul underestimating force of Putin's new anti-Western and anti-decadent line. Building on deeply conservative orthodox ideas. — Carl Bildt (@carlbildt) March 24, 2014 Това, което казва Билд е, че Путин се възползва от някои консервативни православни ценности за своята кампания против запада. Той не казва, че православието е проблем (западът и католицизмът също имат някои консервативни ценности). Да не говорим пък за „главна заплаха“. Но латвийският сайт доста свободно интерпретира това и казва, че според Билд православието е главната заплаха за западната цивилизация, оттам руската информационна агенция доукрасява историята за лошия антиправославен запад, и това тръгва по всевъзможни канали. Така утре вече ще имаме един фабрикуван „факт“, на който в Русия ще се основава общественото мнение и на база на който български русофили и националисти ще громят „антибългарската и антиправославна“ Европа. Класическа дезинформация, та дори пропаганда. Пропаганда, на която би трябвало хората от

Пеевски няма исторически грях. Пеевски няма вина, че партиите търсят и използват медийни чадъри. Пеевски няма вина, че има голямо търсене за псевдожурналистика. Пеевски няма вина, че обществото иска да чете за компромати и кал. Пеевски няма вина, че майка му е прибрала пари от тотото. Пеевски няма вина, че беше номиниран за шеф на ДАНС. Пеевски няма вина, че като малък е бил срещнат с Илия Павлов. Пеевски няма вина, че правителството е лошо. Пеевски няма вина, че парламентът, избран от народа, е махленски. Пеевски е просто парче от пъзела. Доста голямо парче, но парче. Пеевски не е демонът в рая, не е фекалията в кацата с мед. Няма каца с мед, има септична яма. Но Пеевски има лична вина, защото е парче от пъзела. Пеевски има лична вина, защото предлага псевдожурналистика и кал. Пеевски има лична вина, защото предлага медийни чадъри. Пеевски има лична вина, защото се възползва от мръсотията. Пеевски има лична вина, защото е още една фекалия в септичната яма. И наша работа е да посочваме хората с лична вина за ставащото. Но това е крайно недостатъчно. По-важното е да си зададем въпроса за своята лична вина. За нашия принос към септичната яма. Иначе и ние ще бъдем един малък Пеевски.

Наближават евроизбори и реших, че е редно да имам някакви изисквания към евродепутата, за когото ще гласувам. Кампанията още не е започнала, но извън партийните предпочитания, реших да поставя един въпрос, който според мен е важен. Подчертавам „според мен“, защото най-вероятно съм в малцинство. Въпросът е „подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация, т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всички европейци, и какво бихте направили, за да се реализира“. Защо това е важно? По много причини. От гледна точка на България най-важната е, че това ще означава електронен подпис в нашите лични карти дори никое правителство да не прояви нужната мисъл, за да го направи – просто ще дойде „отгоре“. От гледна точка на ЕС е важно, защото ще е стъпка в решаването на проблема с бюрокрацията – а той е сериозен. Особено ще е полезно за граждани, които често сменят държавата, в която се намират – дали по работа, дали живеят в пограничен район, дали просто заради туризъм. Обща електронна идентификация ще означава по-лесна синхронизация на процедури, по-лесен достъп на гражданите до услуги в други държави, по-малко документи, които трябва да представиш или получиш, за да работиш в друга държава. За България конкретно електронният подпис в личната карта ще осмисли и ускори електронното правителство, а то (според мен) е твърде важно и наложително, за да се намали корупцията и да се увеличи ефективността на държавния апарат. А не е ли електронната идентификация на няколкостотин милиона души прелюдия към една антиутопия? Не че не може да бъде, но по-скоро няма да бъде – технологичната реализация (anonymous credentials), предпазваща личността от следене, съществува и може да бъде използвана. Т.е. засега поне можем да сме спокойни, че това не е „слагане на чип в мозъка“, а просто важно улеснение, което никой не може да използва неправомерно, дори да иска. Тъй като