Струва ми се, че когато българинът (извинявам се за некоректното обобщение) чуе за европейски ценности, за хуманизъм, за свобода на словото, за свобода на личността, за мир, за равенство, той чува „бла-бла-бла“; чува клишета, които нищо не значат, а някакви платени НПО-та му ги изливат от екраните, за да му отвлекат вниманието „от истинските проблеми“.
Някои от хората, за които тези неща значат нещо, ги употребяват с идеята, че те значат нещо и за другите. А това рядко е така – звучат кухо. Чудя се защо.
Едната хипотеза е, че това е следствие от дългогодишното промиване с празни социалистически лозунги. За дружбата между народите, за светлото социалистическо бъдеще, за делото на Ленин, за прогресивната работническо-селска класа, за борбата за мир. И може би сега европейските ценности и правата на човека звучат просто като поредната серия от празни лозунги, този път идващи от запад, вместо от Москва. Немалко хора наистина ги ползват като клишета, в които те самите не вярват, точно както със соц-лозунгите. А българинът се е имунизирал срещу празни лозунги и затова подминава и тези.
Другата ми хипотеза обаче е по-притеснителна. Може би българинът не приема хуманизма като своя философия, не смята, че всеки човек, независимо от пол, произход, етнос, трябва да има равни възможности. Може би смята, че демокрацията не е добра система; че върховенството на закона не е по-важно от това той да е добре; че светската и църковната власт не трябва да са разделени; че решенията не трябва да бъдат рационални, а базирани на предубеждения. Може би не чувства европейският хуманистичен идеал като свой. А може би няма никакъв идеал, може би вече няма илюзии, че светът му може да стане по-добър и се е примирил с дребнавото си ежедневие. Може би за хора без идеали, идеализмът звучи като празни думи. Като нещо, дето някой „платен“ ти говори, за да те излъже.
В този смисъл и изразът „криза на ценностите“ остава безсмислено клише. На лудия и да му кажеш че е луд, не те разбира. На глупавия, ако му кажеш, че е глупав, не се съгласява. На човек без идеали и ценности, ако му кажеш, че няма идеали и ценности, няма да те разбере. Най-много да нарече предразсъдъците си „ценности“.
А защо са нужни тия прехвалени ценности и идеали? Важно е пари да имаш и да можеш да сложиш храна на масата, нали? Не и в по-високите нива в пирамидата на Маслоу. А ако един народ иска да бъде „велик народ с многовековна традиция“ не е достатъчно просто да съществува.
Всъщност, надявам се, че гореспоменатият „българин“ е гласовито малцинство, а не и мълчаливото мнозинство. Или че първата хипотеза е по-валидна от втората.
Пиша глупости, нали? Общи приказки, клишета? Еми, да, добре…
а къде е разликата между двата варианта? съзнанието Е битието
Добра забележка.
Съгласен съм с по-голямата част от мнението ти, но по-надолу ще кажа няколко думи за нещата, с които не съм съгласен.
„И може би сега европейските ценности и правата на човека звучат просто като поредната серия от празни лозунги, този път идващи от запад, вместо от Москва.“
За съжаление, нещата стоят именно така през повечето време, Божо. Учудвам се, че приемаш толкова наивно призивите за приема на европейските ценности от всички в Европа предвид двойните стандарти и нарушаването на същите тези ефимерни и трудно определими ценности и от уж стожерите им (като ограниченията за българските и румънските емигранти, работещи в Западна Европа, както и отношението на Франция към циганите; има и множество други примери). Не е трудно да се види, че тези ценности се прилагат от Запада, когато му са удобни, а когато не са му удобни, са „държавна измяна, призиви за революция и сриване на (скъпоценната) банкова система и институциите на ЕС, и слободия“.
„Може би българинът не приема хуманизма като своя философия, не смята, че всеки човек, независимо от пол, произход, етнос, трябва да има равни възможности.“
Че то много хора в цяла Европа, а и в Северна Америка и в други части на света не приемат хуманизма като своя философия, но това не ги прави непременно лоши или нехуманни. Няма как всеки да има равни възможности (умствени (вкл. творчески), откъм умения, физическа сила, гъвкавост и т.н.), това е утопия. Най-малкото и биологически не може да сме с равни възможности поради разликите в половете и това, че не сме всичките клонинги (да не говорим, че дори и при клонингите има немалък шанс за промяна на ДНК-то, което да направи „клонингите“ все пак уникални откъм индивидуалната им ДНК).
Българите като цяло са патили прекалено много през историческото развитие на народа си, затова са предимно с мисловния модел на „оцеляващия“, а не на „творчески настроения мислител и практик“, но въпреки това сме по-скоро свободолюбиви по душа, но откъм действия за осигуряване и защита на свободите си, сме предимно сервилна мърша (т.е. „наведена главичка меч не я реже“).
Моделът на „оцеляване поединично“ се е настанил трайно като народопсихологическа действителност, а образованието и културата ни още кретат зад тези на („)развитите(“) страни, а поради последното дори се правят успешни опити за моделиране на националното ни самосъзнание по американски модел, който въобще не е приложим в условията на българската реалност (най-малкото поради икономическа немощ и парична нищета, да не говорим въобще пък за разликите в народопсихологията на двете нации).
Малкият и среден бизнес са предимно в постоянно състояние на човек, държащ се за косите си и за един случаен корен на ръба на пропастта (или отдавна са се пренесли за вечни времена направо на дъното на пропастта след ръба), а София се възприема за единственото място за живеене в България, за което си заслужават инвестиции, което превръща другите части на страната в територии със затихващи функции и безнаказано вилнееща феодална структура.
Следният коментар, който намерих в Интернет, обобщава ситуацията с нейните тъжни, но правдиви черти:
„Разбира се, че „преходът“ в България е завършил – икономиката на страната е приватизирана, управлението е приватизирано, създаде се олигархия, плутокрация – какво повече може да означава преход, да му се не види?! Там сме, пристигнахме, братя – капитализмът е факт! Боричканията, които наблюдаваме, са за това кой да стои на вимето – то верно, че цицките са няколко, ама кандидатите за тях са повече!…“
Докато управлението на страната ни е смес от семействата на фигури от бившите БКП и ДС и техните западни задокеански и алкохолизирани източни шефове, ситуацията няма да се подобри в посока на нещо, което да е в полза на българите, а не на други народи и техните геополитически интереси.
Разбира се, докато горната гледна точка е в пределите на „публичната тайна“ за българите и е нарочно предимно неизвестна за народите (но не и управляващите ги) на Запада (а и на Изтока, като се замисля), не можем да очакваме сериозна дискусия за реалните проблеми на България — особено като се има предвид, че сме в рамките на информационната и пропагандна война, която се води от страна на корпорациите и държавите срещу обикновените граждани. Това е война за съзнанията на хората.
Едно уточнение – не говоря за ценностите, които прокламира дадена държавна власт, или съответно двойните стандарти, която тя прилага. Говоря за обществата. А там стандартите рядко са толкова двойни.
В момента има ценности, които хората уважават – честност, справедливост и т.н. обаче има и изкуствено създадени ценности с пазарна цел – например, отговорност пред обществото или грижа за природата. прокламират ги компании, които искат да заобиколят нормалния пазарен механизъм и да убедят някой наивник да купи по-скъпата им и некачествена стока, понеже се борели срещу глада или садели дървета. Само че никой не им се връзва – аз избирам компюютър по параметри или по сервизно обслужване, а не на база на това колко плаща фирмата на подизпълнителя си в Китай. Никой няма да купи по-лошо вино за същите пари, понеже производителят му осигурил работни места за емигранти . Тоест, имаме едно голямо смесване на понятията, което всеки тълкува както си иска.
Иначе – за нивото на българската блогосфера – учудващо добра статия.
Аааах, братяя. Молете се българина да има не просто разум, но и ум; да има не само сърце, но и душа; да има не просто ценности, а морал; да няма просто съжителство, а разбиране; да има освен разбиране, и Любов. Молете се, че Вярата е единствената движещата сила в тъмните векове на съзнанието. Тук ви казвам да вярвате не на религия, а на Истината, Правдата и Силата. Но да не забравяме, че всеки има свободната воля да избира на какво да вярва…. Ей тогава идват противоречията и всичко, дето изброих, че му липсва на обществото.
Браво на всички, дето мислят, но първо ги подканям да вярват, при условие, че искат да чуят арационалното „емоционалното“ съждение на една жена, разбира се. И да е така, важното е посланието да е достигнало целта си, семето да е посято, а противоборството е първата стъпка към приемането. Повтарям, първата….