Прагматично-либерални

Не написах нищо няколко дни, за да преминат емоционалните реакции спрямо трагедията в Париж. Да се определим всички дали сме Шарли или сме контра-Шарли; да „осъдим“, или да „осъдим, ама…“; да си придадем важност или да се самокритикуваме; да говорим за европейски ценности или да злорадстваме как толерастите са си го получили; да приписваме трагедията на исляма или на западния империализъм; да спорим дали трябва да вдигаме толкова шум за този атентат или да го подминем, както правим с десетките атентати в части на света, които не са ни интересни; или просто да леем думи за религия, международна политика и малцинства.

Не написах нищо, защото нямам какво да кажа за този конкретен атентат, отвъд съпричастността и отричането на насилието. Не съм нито психолог, нито специалист по контратероризъм, нито карикатурист, нито теолог и нямам експертно мнение по никой аспект на трагедията.

Но когато вечерта след убийствата отидохме пред френското посолство и бТВ ми зададоха няколко въпроса, държах да кажа нещо. Може би клишета. Че трябва европейците да се подкрепяме, но и че е важно да не демонизираме всички мюсюлмани по света, заради малка група екстремисти между тях.

Полицаят, който е убит пред редакцията, е мюсюлманин. Защитавал е правото на карикатуристите да обиждат неговата религия. Арабски карикатуристи се включват със свой принос в подкрепа на Шарли Ебдо. Чернокож мюсюлманин спасява заложниците-евреи при последвалата криза. Единични случаи, ще кажете. Може би. И може би ще имате много аргументи против исляма, и дори може би валидни такива.

Но колко атентати са извършени от ислямски екстремисти не е важно. Дали някои компоненти в религията на тези хора са ги направили по-податливи на индоктриниране с екстремизъм, също не е важно. Не е важно и кой ги финансира – Саудитска Арабия, Катар, или пък ЦРУ и МОСАД (или Илюминатите пускат кемтрейли, заредени с джихад). Може би има значение в глобален план, но не е важно за нас, защото ние, лично, не можем да направим нищо – не можем да променим шериата, не можем да се месим на саудитските шейхове, не можем да се бъркаме и на ЦРУ.

Важно е обаче какво е отношението ни към другите хора. И е важно естествената реакция на страх да не доведе до невинни потърпевши. Да, да защитаваш хората, проповядащи ислям, няколко дни след като в името на техния бог са били убити хора, са либерални възгледи, с които много хора не са съгласни или са „съгласни, ама…“ („лесно ти е на тебе, ама ела живей с такива“), а предложенията за „решение“ на проблема варират от затваряне на граници, до избиване на мюсюлмани (или всякакви други малцинства).

С призиви за толерантност и ненасилие едва ли ще спечеля някого. Ако някой си е помислил, че да упражняваш насилие срещу хора е приемливо („защото са лоши“), то просто имаме разминаване в моралните основи на светогледа си. Но нека предложа и един друг аспект на либерализма си – прагматичния аспект; практичния, дори „тарикатски“ поглед върху нещата. А именно – ако дадем на всички хора равни права и условия за развитие, ще спечелим всички. Ако всеки развие потенциала си, чрез него ще допринесе и за нашия живот. Ако приемем, че от мароканското гето след две-три поколения може да излезе учен, който да открие лекарство за рак, то не си ли струва да сме толерантни и да помагаме това да се случи? „Ама те са тъпи диваци, от тях никога не може да излезе учен“ чувам вече от някой по-радикално настроен елемент. Но пра-пра-пра-пра-дядо му е бил неграмотен крепостен селянин, а той сега дава компетентни мнения в интернет.

Ако не можем да приемем, че и другите хора имат права като нашите; ако не можем да приемем, че изповядването на дадена религия не трябва да води до по-малко възможности за развитие; ако не можем да приемем, че насилието е недопустимо както срещу „нашите“, така и срещу „техните“, то нека поне сме прагматично-либерални. С всички трудности и рискове, които крие това. Защото внуците ни ще са гневни от факта, че заради страховете ни, човечеството не е спечелило от талантите на всички 9 милиарда души, а вместо това се е фокусирало само върху част от тях.

Share Button

One comment

  1. Приятно четиво, продължавай в същия дух!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *