Красотата…

Защото този блог така или иначе е „тюрлю-гювеч“ за всякакви мои писмени излияния, ето и (още) едно стихотворение:

Красотата бе там, на прозореца.
Съзърцаваше радостно той,
а сърцето му бавно отвори се
за безкрайни възторг и покой.

Но растеше едно колебание,
нещо липсваше в светлия ден –
безучастното му съзерцание,
някак тъй недостатъчно бе.

Той я искаше само за себе си,
пожела я за свой сувенир,
и помисли как с шепи загребва си
красота из безкраен ефир.

Иведнъж, като черно проклятие,
той почувства, че всичко гори.
Красотата бе вече изчадие.
А не бе я докоснал, дори…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.