От една страна, имам добра представа за това какво трябва да се направи от технологична гледна точка, за да станат процесите в държавната администрацията безхартиени (както казва естонският премиер – в естонската администрация хартия се ползва само в тоалетната). От друга страна съм напълно наясно, че проблемите в дигитализирането на администрацията (и „правителството“) са само 10% технологични, и 90% социални, правни и административни. И въпреки че имам представа от правната рамка и от административните процеси, не съм експерт и няма да коментирам тази част.
Но пък съм софтуерен инженер, и поради това си позволих да напиша предложение за архитектура, решаваща 10-те процента от проблема с електронното правителство. Защо цяла архитектура, при положение, че преди 5 години писах, че съществуват прилични основи? Защото с тях все още нищо не се случва, а дори да са надградени, до широката публика информация за това не е достигнала (освен някоя и друга „отрязана лентичка“), въпреки интереса ни да се ровим из правителствени сайтове.
Целта на архитектурата е да направи комуникацията между различни администрации автоматична, така че никой да не се налага да праща хартиена поща, съдържаща формални заявления с двуседмичен срок, само за да получи проста информация за някой гражданин. В един имагинерен пример, ако ви наемат на работа, компания трябва да уведоми приходната агенция, която на свой ред трябва да провери дали не сте съден, дали сте физически здрав за работата и дали нямате задължения към държавата (напр. като управител на фалирала фирма). В най-лошия случай тази информация ще бъде поискана от работника, който ще трябва да отиде до съда, до личния лекар и до търговския регистър, за да си извади съответните удостоверения, които да предостави. В малко по-добрия случай, приходната агенция ще изпрати хартиени писма до трите други администрации, искайки съответната информация за вас. А в най-добрия случай, софтуерът в агенцията автоматично ще прати искания до софтуерите на другите администрации, ще получи отговор веднага и всичко ще е готово за секунди.
Идеята на предложението е да се разчита на разпределена архитектура, при която всяка информационна система директно извиква услугите, от които се нуждае, предоставени от друга администрация. Взета е предвид архитектурата на естонското електронно правителство, като най-добрата в момента. Ето някои ключови моменти от предложението (по-техническо описание може да намерите тук):
- много от услугите са просто предоставяне на данни за гражданин, бизнес или притежаван от тях обект. Така ако някоя администрация се нуждае от определен тип данни (напр. настоящ адрес), може да изпрати запитване „дайте ми настоящия адрес на гражданин с ЕГН=хххххххххх“ и да получи съответните, без непременно да знае предварително къде се намират тези данни. Друг тип услуги са по-сложните такива, които често изискват и ръчни стъпки от страна на служители, при които се използват уеб-услуги.
- предвижда се сравнително малка централизирана инфраструктура, която просто координира заявките и притежава информация за текущо-свързаните администрации и услугите и данните, които те предоставят.
- всяка заявка за информация за гражданин или бизнес се записва, а съответното лице бива известено. По този начин държавни служители не могат неправомерно да разглеждат информация за граждани (напр. на съседа/бившия/колегата). Също така не всяка администрация има достъп до всички данни. Конкретните права за достъп са разписани в централните регистри.
- всичко е криптирано и електронно подписано, а държавата притежава собствено Certification Authority (грубо казано, орган за издаване на цифрови сертификати)
- администрации, които нямат необходимия софтуер все пак могат да се възползват от обмена на данни, чрез административен портал. Достъпът е ръчен, но много улеснен и не се налага хартиена кореспонденция или работа от страна на гражданите.
- за да бъде пригоден съществуващия софтуер на една администрация за работа с предложената система за обмен на данни и вътрешни услуги е нужно просто разширение (адаптиращ слой) и употреба на стандартни библиотеки и компоненти
Напълно е възможно да съм пропуснал някой важен случай, затова съм отворен за коментари и препоръки към документа. И се надявам, че можем да превърнем „работата на парче“, която спъваше процеса досега, в продуктивен модел, чрез разпределената архитектура, използваща стандартизирана комуникация.
Вашият коментар