Нещо ирационално и безсмислено

Искало ли ви се е да направите нещо безсмислено и ирационално. Нещо, което почти никой не би разбрал. Безцелно. Обикновено това се свързва с нещо опасно, като скок с бънджи, екстремно катерене и други адреналинови занимания. Но не непременно е така. Безсмисленото нещо може да е посетиш „герой“ от интернет клипче, да отидеш до някое малоумно място, да обиколиш Македония с влак, или да излезеш на улицата и да танцуваш. Не защото би се обогатил, не защото ти трябват пари, а просто така. Защото ти е хрумнало. „При стрелбата с лък най-важното не е мишената“ (Конфуций, мисля). Няма значение какво следва от тези действия. Аз съм правил много такива „глупости“. Едно от тях беше, че преди година-две съчиних сюреалистичен текст, разпечатах го и излязох една вечер с лепило в ръка, за да го разлепя по разни места с по-голям човекопоток. Всъщност, сюреалистичният текст беше задача. Ето го: Този абзац съдържа решението, така че ако ви се иска да си почовъркате мозъка, го оставате за после. А решението е, че 1-вите букви на всеки ред формират „всяка 7-ма“. Всяка седма какво? Човек може да пробва с буква или дума. И като извадиш всяка 7-ма дума от текста, се получава „отвори страницата браво позна точка ком и напиши думата слон в полето“. Да, бях регистрирал домейн bravopozna.com и бях сложил едно текстово поле, където да се напише „слон“. Никой, разбира се, не беше разбрал, че това е задача, т.е. целта ми да проверя out-of-the-box мисленето на хората не беше постигната. След като казах, че е задача и го пуснах в туитър и фейсбук, няколко човека го решиха. Загубих ли си времето? Не, разбира се. Дали съм малко луд? Не знам. Но когато някой ми каже „ти си луд“, отговарям с „благодаря“. Ясно е, че тези ирационални действия не са нещо, с което

Continue reading

До премиера Орешарски, за електронното правителство

Г-н премиер, Искам да ви попитам дали наистина сте казали, че е рано за електронно правителство в България, или просто медиите са изкривили думите ви. Не вярвам да сте го мислили наистина – спомням си как при съставянето на кабинета в една пресконференция говорихте малко и за електронно правителство, и тогава изглеждаше, че някакви стъпки ще бъдат направени. А това премиер да си променя мнението на всеки три месеца не ни се е случвало, нали… А защо имаме нужда от електронно правителство. И не просто нужда, а крещяща нужда? Не само защото сме предпоследни в ЕС според индекса на ООН.. Не само защото позицията ни се влошава спрямо останалите страни. А защото колкото по-дигитализирана е администрацията, толкова по-ефективна е тя, толкова по-полезна е за биснеса и гражданите, и толкова по-малко корупция допуска. А по корупция сме първи в ЕС. Повечето бизнеси вече имат информационни системи. Дори магазините и заведенията масово използват информационните технологии. Само държавата още се движи на хартия, където е много по-лесно нещо да се загуби, нещо да се прикрие и да се „размотава“. Смятате, че ще струва прекалено скъпо. Първо, това е необходима инвестиция. Инвестицията в информационни технологии вече не е въпрос на избор. Всеки директор на голяма компания ще ви го каже. И второ, ще бъде скъпо само ако търговете се провеждат както досега, и както повечето търгове в държавата – не с цел да се свърши работа, а с цел да се приберат „едни пари“ от „наши хора“. Работил съм като технически експерт по такива проекти, знам как стоят нещата. Надявам се и вие знаете (иначе погледнете последния абзац). Няма как да не спомена Естония. Страна с история, подобна на нашата – бивша съветска република (ние за щастие не сме успели да станем такава), с преход към демокрация. Днес Естония е инкубатор за високотехнологични компании,

Continue reading

Целта на знанието

Четем. Гледаме. Учим. Получаваме знания. И каква е целта? Целта на знанието е да позволи на въображението ни да прави неочаквани връзки между повече елементи. С друго думи – храним късмета на въображението си. От това следват много неща – идеи, изобретения, изкуство. Всъщност, всичко. На Айнщайн не би му хрумнала теорията за относителността, ако нямаше понятие от физика. Нямаше да сме чували за Шекспир, ако първо не беше научил правилата и техниките на поезията. Великите умове събират знания и след това, като че ли от нищото, се появяват идеи. Защо се случва така, не знам. Но се случва. Ако количеството знания е толкова важно, защо тогава компютрите не могат да измислят нови идеи? Google и Wikipedia разполагат с цялото знание на света. Семантичният уеб пък опитва да осмисли свързаната информация в интернет. Но дори с тези технологии, компютрите не биха могли да формулират струнна теория, да изобретят електрическата крушка, да напишат „Сън в лятна нощ“ или да композират нещо като 9-та симфония на Бетовен. Знанието е само една от предпоставките. Но никога човек не може да има цялото знание и има нужда някой друг да го насочи в правилната посока, да попълни липсващите парчета от пъзела както на знанията ви, така и на „недоизлюпените“ ви идеи. За това говори Стивън Джонсън в неговата презентация. Той твърди, че шансът има предпочитания към свързания ум. Аз бих казал, че също така шансът има предпочитания към ума, пълен със знания. Но всичко това са просто предпоставки, а не цялата „рецепта“. След като предпоставките са налице е нужно човек да влезе в определено състояние на ума за да даде тласък на процеса на генериране на идеи. Джон Клийз нарича това „отвореното състояние“ в неговата презентация за креативността. Процесът на генериране на идеи минава през придобиване на знания, свързване с идеите на други хора

Continue reading

Методите на пътния полицай

Знаем, че пътните полицаи са проблемни. Както за шофьорите, така и за реда на пътя. А и корупцията там е повсеместна, както излиза от акция „Палките 2“ (1 от 60 екипа не взел подкуп). Ще започна с една история за опит за това как по стечение на обстоятелствата, понякога ако си принципен и не даваш подкупи ти се разминава. Карам си аз по Сливница към Сточна гара към 19ч. Светва зелено, колите тръгват, правя десен завой…обаче както съм минал светофара и съм върху пешеходната пътека, някой идиот 4 коли по-напред просто спира. И аз оставам в кръстовището. Моя грешка, не прецених. Но тъй като нямаше почти никакви коли, изчаках 3-4 идващи от „кръговото“ да се източат напред, и като свършиха, с колоната потеглихме. Всичко спокойно, никакви драми. Свирнах на идиота, заради който тролей не можеше да излезе от спирка, и ние продължавахме да чакаме, (този път вече в реда на нещата, не в кръстовището, а на булеварда). Добре, обаче в кръговото (по не особено подходящ начин) бяха спрели полицаи, които тръгнаха, пуснаха сирени зад мен и поискаха да спра. Отбих. Питаха ме дали спазвам сигналите на светофара. Няма да минавам през всичките им заучени реплики, но тезата им беше, че аз съм минал на червено и съм създал опасност за движението, някой щял да ме удари, и затова ми свирнал (само аз свирнах в цялата ситуация). Изглежда обаче не познаваха кръстовището добре, защото спориха, че колите, отиващи по Левски от кръговото, били наляво. А те са направо. Накрая казаха „абеее, наляво-направо, все тая, в наруешение си“. Спорих и че не съм създал опасност и че никой не ми е свирил. И че не съм останал там, където съм бил, за да не преча на пешеходци, стоейки върху пешеходна пътека. На няколко пъти единият със замах и „абе…“ тръгваше да записва

Continue reading

Оптимистично за България

В последната си публикация за 2013-та ще бъда оптимистичен. Но не празно оптимистичен, а аргументирано. Ще подкрепя оптимизма си с данни. Да, в България всичко е зле. Има и безспорни проблеми, които имат нужда от решаване. Демографската криза, образованието, съдебната система, корупцията. Обществото също е далеч от перфектното гражданско общество, и изобщо не винаги съм готов да наричам съвкупността ни от хора „общество“. Но да оставим тези неща засега. Защото да си казваме колко е черно всичко допринася единствено за последното ни място в класацията по щастие. Има проблясъци, има положителни индикатори, в които можем да се вгледаме. Както отнасящи се до икономиката, така и до обществото. Тъй като обичам да се аргументирам с данни, ще представя някои статистики, които да покажат, че не всичко е черно. Знам, че за всяко едно от проучванията, цитирани по-долу, ще се намери някой да каже, че то е манипулирано, че причините всъщност са едикаквиси лоши неща, или че това няма значение, защото „не виждате ли по улиците – хората са бедни, отидете в провинцията и вижте“. Но да не подозираме Евростат и европейската комисия в нарочно манипулиране точно на данните за нашата страна, така че някои неща да изглеждат по-добре, отколкото са. И аргументът „не виждате ли по улиците“ е несъстоятелен, защото не е представителна извадка. И докато „ситият на гладния не вярва“, то на статистиката вярва. На гладния наистина ще му е по-трудно да повярва на тези данни, и сигурно Джини коефициентът няма да му сложи хляб на масата утре. Но пък тези данни са по-обективни за общото състояние. Та, ще започна с брутния вътрешен продукт на глава от населението, при изравнена покупателна способност. Т.е. индикаторът за това колко точно е богато или бедно населението. Виждаме, че вървим нагоре. Т.е. българинът става обективно по-богат. И може да си купи повече неща, което

Continue reading

Шест месеца по-късно

В събота отбелязахме 6 месеца антиправителствени протести. Правителството още не е паднало, т.е. не сме постигнали целта си, но пък постигнахме много други неща. Научихме, че: не сме сами в желанието ни за прозрачност и базови нива на морал положителните обществени процеси могат да се катализират – заедно с протестите в обществото започнаха положителни раздвижвания – НПО, браншови оргазнизации и др. Немалко хора почувстваха, че могат да променят нещо и се заеха с това. хората на площада сме в мнозинството си интелигентни и културни – оставяме чисти улици след многохилядни, многочасови протести, за 6 месеца не сме вандалствали (десетина „провокатори“, хвърлящи павета и дърпащи заграждения не се броят) трябва да внимаваме какво казваме публично и как го казваме, за да не отблъснем или обидим някого от дадена идея или кауза значим много, щом целият медиен и ПР ресурс на политико-икономическата мафия беше впрегнат с месеци да обяснява, че не сме автентични, че ни плащат, че сме лумпени и пияници имането на политическа позиция не е ненужно; че отделянето на време за следене на обществените процеси не е загубено, защото иначе важните неща се случват без нас с недоволството си, заедно можем да влияем на някои решения – Пеевски беше оттеглен несъгласието по определени точки с други хора не значи, че те са наши врагове, и не значи, че не можем заедно да преследваме обща цел има фирми и медии, които са собственост на тези, които определят дневния ред в държавата и имаме избор дали да купуваме от тях или не. Монитор, Телеграф, Уикенд, Лафка, Булгартабак, Виваком, Техномаркет, КТБ. можем реално да притесним властта, дотолкова, че да изпращат хиляди полицаи срещу няколкостотин протестиращи протестиращите сме малцинство, което обаче може да инспирира промяна благодарение на интернет, посланията ни се разпространяват далеч отвъд площада и промениха поне малко светогледа на много хора съидейците

Continue reading

Нагли мутри със мирис на лук

От очите им лъха апатия, от устата им лъха на лук, а надеждата някой отпрати я да лекува с шкембе махмурлук. Те не са лоши хора, ще кажете, друг е общият антигерой, и филия със мас ще намажете в подготовка на евтин запой. От кенефа си псевдо-умниците дават искрен, фекален съвет, че на светлото бъдеще скиците са безсмислени в този сюжет. А до нас безнаказано мутрата изнасилва един идеал, и се чудя къде ни е утрето, ако днес си играем във кал. Засега битието това ни е – жалък опит, но без резултат да отгледаме няк’во съзнание. „Кофти тръпка, прецака се, брат.“ И така безвъзвратно прецакани, със надежда, сглобена напук, се стремим да не станат децата ни нагли мутри със мирис на лук.

Continue reading

Някои проблеми на трафика

(Статията е написана за Chronicle.bg и публикувана първо там) Шофирането в България е неприятно. Задръствания, катастрофи, корумпирани катаджии, агресивни и опасни шофьори. Някои неща опират до манталитет. Но подобряването на останалите компоненти не е толкова трудно. Паркирането в градовете, и особено в центъра на големите градове е проблем навсякъде и има различни подходи към решаването му. Всъщност, проблемите са няколко: липса на място за паркиране – в централната градска част е пълно с офиси, приемни на администрацията, магазини. През деня центърът се използва за работа. Но ако всеки може да си остави колата на улицата, за повечето коли просто няма да има място. На този проблем има три решения, които действат паралелно – паркинги, т.нар. синя зона и популяризирането на градския транспорт. Целта на паркингите е да осигурят допълнителни места в ограниченото пространство (най-често са подземни), а на синята зона – да ограничи престоя на автомобилите по улиците. Паркинги в България няма. В центъра на София има два – единият е пълен, другият е по-скъп от синята зона и стои празен. Това е крайно недостатъчно, но изглежда инвестиции не се правят. За сравнение, в западна Европа често има знаци, показващи най-близкият паркинг и евентуално колко свободни места има там. Вярно е, че паркингът не винаги е точно там, където иска да отиде човек, което би било в конфликт със схващането на българина, че трябва да паркира точно пред блока си/заведението/офиса. Синята зона не е непременно платена. Но задължително е ограничена по време. Тя се нарича така, заради синия картонен часовник, на който посочваш в колко си си оставил колата, така че проверяващите да знаят дали си надвишил максималното време за паркиране. Всъщност, до преди година в София го имаше само компонентът с плащането за синя зона, и ако си плащаш, можеше да стоиш и цял ден. Синята зона в България

Continue reading

Какъв проблем със сигурността имаше egov.bg

От няколко месеца egov.bg е (отново) подновен. Това е трето правене от нулата, доколкото ми е известно. Но за това друг път. Тъй като вече старата версия не функционира, проблемът, който ще опиша, няма да засегне никого. А именно – всички документи в целия портал бяха достъпни за всеки. Документите съдържат лични данни – ЕГН-та, номера на лична карта, адреси, телефони. И бяха достъпни за сваляне от всеки „хакер“, който не е умствено изостанал. Един абзац и за техническото описание. Всяко заявление за услуга е документ в системата. Гражданите имаха възможност да свалят на компютъра си XML-оригиналът на документа (системата работеше вътрешно с обмен на XML документи). Това ставаше, като с javascript браузърът беше насочен към нещо от сорта на /document?eDocId=XXX, където XXX беше… Base64-encoded пореден номер на документа. Само че не се правеше проверка дали текущо-логнатият потребител е собственик на даден документ, съответно всеки потребител можеше да изтегли всеки документ, стига да може да чете javascript и да знае какво е Base64. А изтеглянето на всички документи е улеснено от факта, че номерата им са последователни. Като цяло – безкрайно лаическа грешка, която дава достъп до личните данни на всички, ползващи портала. За щастие не много хора го ползваха, защото почти нямаше електронни услуги. Тук може би трябва да отбележа, че аз не разполагам с никакви чужди документи. Експериментирах с мой документ (но без да съм логнат), а дори да съм правел експерименти с други документи, е било само за да проверя хипотезата за поредността на номерата на документите. (Т.е. не съм нарушил никакви закони) И като един white-hat-wanna-be („добри хакери“, които помагат за решаването на проблемите, вместо да ги използват за собствена облага) докладвах за проблема. На всички възможни email-и на портала и на дирекцията към министерство на транспорта, която се занимаваше с електронното правителство. 1-во нямах отговор.

Continue reading

Един 10-ти ноември

Вчера беше дълъг ден. Ето „накратко“ протестно-политическите събития. (Снимки – много, ето някои) В 11:05 бях пред ректората на СУ за обявения от ранобудни студентите протест – „Поход на справедливостта“. Имаше доста хора и продължаваха да се събират. Имаше микрофон и преподаватели и студенти изнесоха кратки речи. Някои бяха много силни и умни (като например тази на доц. Кристиан Таков), някои бяха малко по-патетични, отколкото ми харесва, но при всички положения беше много добре. След това тръгнахме към Министерски съвет, за да връчим оставката на Орешарски, предполагайки, че той не знае как сам да си я напише, та да го улесним. Ние тръгнахме почти последни, но в един момент се обърнахме, и докъдето можехме да видим беше пълно с хора и напред, и назад (а аз съм висок!). Хиляди хора. Колко точно – не мога да кажа, но 3-4 хиляди поне. Минахме покрай сцената на Бареков за следобедния му „концерт“. На президентството Бареков е разположил шатри, та имаше доста полиция, която не позволяваше да се ходи натам. Някои полицаи трябва да бъдат научени как да се държат – качих се на тротоара, за да снимам по-отвисоко, и един полицай ме бутна и ми се скара „къде се буташ ти, бе“… После шествието тръгна по Дондуков, и после нагоре по Раковски. По неизвестни причини на Оборище и Раковски имаше спрял автобус на Бареков. Студентите направиха верига с ръце, така че да не позволяват на протестиращи да ходят до автобуса. Все пак немалко хора минаха. Един се опита да дръпне чистачката на автобуса, а друг блъскаше по него. Добрата Фея отиде да ги поуспокои, и автобусът даде заден и си тръгна. Какво точно чакаше там, и защо полицията не реагира по никакъв начин на опитите на няколко човека да се конфронтират с „автобуса“, не знам. Наоколо имаше полицаи, които просто гледаха. Изглеждаше

Continue reading