БЛОГодаря

Електронното управление в България не върви. То крета, и за съжаление не в права посока, а някъде встрани. И проблемите изобщо не са технологични (технологичните са около 10% може би). Останалите са „правно-административни“. Общата картина е хаос, в който дори някой да се е ориентирал, няма правото да направи нищо. В този абзац ще опитам да опиша част от хаоса. Има среда за обмен на документи. Но има и среда за комуникация между регистри. Не могат ли регистрите да си комуникират през 1-вата, или пък информационните системи на администрациите през втората? Може би да, може би не. Има системи за документооборот. Някои от тях са вързани с една от горните системи, други не са. Има електронни услуги, които или са публичен интерфейс на документооборотните системи, или са разработени отделно, с включен документооборотен модул, или са просто отбиване на номера. В някои общини има по няколко информационни системи с почти припокриващи се функции, поръчани или от различни ръководства, или дори от някоя (някои) централна администрация. Не само, че има толкова разнородни и несъвместими системи, ами никоя от тях не дошла с промяна на процесите. Те просто описват в дигитален вид хартиения процес. Информацията може да я има в база данни, но 4-те стъпки, в които някой служител извлича информацията и я прилага като документ, остават. Много от тези процедури са в нарушение на закони и дори на вътрешни разпоредби. Защото законите се осъвременяват, но процедурите – не. Защото никой не знае, че някой си закон се е сменил. Освен това, почти никой главен секретар на „учреждение“ няма техническите познания и „визията“ за да дигитализира своята администрация. И така нататък, и така нататък. Чудесно, имаме сериозни проблеми в администрацията, хаос, липса на координация, и нищо не работи. Какво правим? Решението, както се сещате, не е техническо. Дори да направим (или да вземем)

Когато гледам някое видео или особено когато си отделя ден или два да отида на някое събитие, имам важни критерии. А именно, да бъда вдъхновяван да действам след това. Да правя неща – дали ще бъдат софтуер, лекция, гражданска активност или просто публикация. Когато става дума за събития (конференции), това е основното ми изискване към тях. Може би това да ми кажат нещо ново пак е добре, но със сигурност няма смисъл да ми казват неща, които вече знам, непоследвани от никакво действие или идея за такова. За съжаление в много случаи, включително на TEDxBG, към което стандартно имам високи очаквания, повечето презентации са от „Captain Obvious“ (Капитан Ясен), който ти казва очевидни неща (по забавен начин в добрия случай) и които е по-вероятно да те депресират, отколкото вдъхновят. На OpenFest положението е малко по-различно. Там научаваш не как лекторът е направил нещо „много яко“, а как ти можеш да направиш нещо още по-яко. Виждаш как в ограничена среда, чрез технологии, могат да се постигат „чудеса“. И най-вече, ти се иска да седнеш и да пишеш код, да сглобяваш елементи и радиа, да се включиш в някоя кауза (но не като индулгенция за себе си, а защото наистина ти е интересно). Също така хората, с които говориш, „работилниците“ и кръглите маси, са нещо, което събужда желанието ти да научиш нещо ново и да го приложиш. Веднага. Всичко това го обединявам в думата „вдъхновяващо“. Мислех да напиша тази публикация след поредния разочароващ TEDx, но щеше да е негативна и хейтърска. И невдъхновяваща. Но вече имам контрапример. Та, когато организирате събитие, с което да запълните деня на няколкостотин интелигентни човека, опитайте се да ги вдъхновите, а не просто да им кажете какво не е наред или да им представите информация, която могат да си прочетат и в Уикипедия. Всъщност, не само когато

Довечера в 18:30 пред народното събрание е организиран протест срещу „възраждането на модела #КОЙ“. По-конкретно, против очакваното гласуване на закона Пеевски-Цонев за КТБ, както и против приетите решения за отлагане на решението за КТБ. До онзи ден нямах позиция за КТБ – дали трябва да се оздрави или да се закрие. Нямах, защото не разбирам от банки, макроикономика и такива неща. И когато не разбирам от нещо, не държа да имам мнение, още повече да го налагам. В момента също нямам мнение кой е правилният ход за КТБ. По-логично звучи това, което каза Хампарцумян тази сутрин, че и да се оздрави банката, на 1-вия ѝ работен ден всички ще си изтеглят парите от нея, за всеки случай, и тя пак ще фалира. А тя би се оздравила с поне 2 млрд държавни пари, дори да се приеме предложението на т.нар. „омански фонд“. Но Костов (въпреки личният мотив) също не звучи нелогично. Та за банково дело няма да говорим. Само ще направя уточнението, че каквото и да стане, вложителите до 100 хиляди ще си получат парите (гарантирани по закон). Но довечера ще протестирам. Защото решението какво да се прави с КТБ не само се взема де-факто от Пеевски, чиито медии предизвикаха банковата паника, но и се защитава много агресивно от същите тези медии, а и не само. Още вчера, часове след обявяването на протеста, в ПИК (Пеевски Иска да Каже) се появиха обвинения, че протестиращите са платени от групировки и олигарси. Но това не е всичко. Днес по бТВ се появи една жена, икономист, Вера Ахундова, член на „Ние, гражданите“, което е „за“ оздравяването на КТБ. Същата раздели партиите на „националноотговорни“ (измежду които и ДПС) и на „тези, които създадоха групировките и октоподите, в момента претворени в Реформаторски блок“. Приемайки възможно съвпадение на имената, виждаме публикации във Вести.бг и dese.bg (с

Днес участвах на кръгла маса на тема „Електронно гласуване“, по покана на г-жа Гергана Паси, Дигиталната Национална Коалиция и Информационно Обслужване. Участвах като представител на Общество.бг, и ето и краткият ми „доклад“, който ще напиша и тук, с някои уточнения. Имаше представители на МВР, МВнР, МТИТС, БАИТ, БАСКОМ, ИО, Scytl (испанска компания, занимаваща с електронно гласуване) и други. Ето и репортажът на БНТ. Дискусията вървеше в няколко направления, като заключенията са следните: няма технологична пречка пред реализирането на електронно гласуване на всички са ясни ползите от електронно гласуване – спестяват пари и време, увеличават избирателната активност, позволяват на българите в чужбина да упражнят гласа си от МВР изразиха неувереност, че електронното гласуване ще реши проблемите с купения и контролиран вот, но достатъчно хора се обединиха около позицията, че то няма за цел да решава този проблем, няма и да го влоши. Николай Недялков изтъкна дори механизми, по които може да го облекчи В МВР се притесняват, че електронното гласуване ще отвори врата за киберпрестъпления; теза, която остана неаргументирана в моите очи проф.Емилия Друмева, бивш конституционен съдия и настоящ съветник на премиера сподели, че няма конституционна пречка пред електронното гласуване. Отхвърлянето на кодекса „Фидосова“ не означава принципно отхвърляне на електронното гласуване. Нужно е просто то да бъде вписано правилно в кодекса. Най-важното, около което имаше и най-много дискусии, беше „чипът“ в личната карта – т.е. дали да има електронна идентификация в документа за самоличност (моя любима тема). По темата се изказаха от МВР, като тезата им беше, че има „много плюсове и много минуси, и се търси правилното решение“. От Борика-Банксервиз щрихираха тяхното решение, разработено съвместно с МТИТС eID, базирано на австрийския опит. То може и да е подходящо (ако поддържа anonymous credentials, които позволяват гарантирането на тайната на вота, и едновременно с това – чрез linkable credentials – гласът на

Извинете твърде политическия коментар. Но политическата обстановка е трагична (не че това е нещо ново) – гледаме разни театрални постановки озаглавени „преговори“ в последните дни, които могат да се обяснят или със сценарий на ГЕРБ и РБ да се покарат, покарат, пък да направят коалиция с Патриотичния фронт (партия тип Атака, но с още повече агенти на ДС), или с едноличен такъв сценарий на ГЕРБ, или с подготовка за едно правителство на малцинството на ГЕРБ, с подкрепа на ДПС и ББЦ (и двете партии заявиха такава, а в замяна най-вероятно ГЕРБ ще обещае, задкулисно, да не пипа хората на ДПС, които в момента са назначени в администрацията). Колкото и да е добре РБ да е във властта, за да осъществи крайно-належащите реформи (ако наистина има такива намерения), колкото и да няма как това да стане без ГЕРБ, като най-голямата партия в момента, ми се струва, че конфигурацията на парламента (подреден така от скромните 46% от избирателите) е твърде неблагоприятна. И докато Патриотичният фронт изглежда като удобно допълнение за събиране на мнозинство, нито приоритетите ѝ, нито агентурният ѝ състав изглеждат съвместими с РБ (особено с НПСД) и дори с ГЕРБ. Не само това, ами стабилността в подкрепата на ПФ е доста несигурна. Да, обикновено ГЕРБ си купува допълнителните депутати, но не пречи да стане и обратното. И мисля, че е по-добре, в дългосрочен план, театърът да бъде прекъснат, и да се отиде на нови избори. Докато избирателите се разберат кой и как всъщност искат да управлява. И докато изпълнителната власт, съставена от смислена и прозрачна коалиция, започне да може да смята без калкулатор има ли достатъчно парламентарна подкрепата. А защо пак избирателите да носят отговорност? Защото това е една важна характеристика на демокрацията – управлението е точно толкова добро, колкото са избирателите. „Ама не искаме да плащаме за нови избори“, ни

Какво значи „отворени данни“? Няма да давам десетки линкове с дефиниции и примери, а ще обясня с едно изречение – данните, с които разполагат администрациите (и някои фирми) трябва да бъдат публично-достъпни във формат, удобен за четене от компютър, с цел отваряне на възможности за изграждане на полезен софтуер, базиран на комбиниране на тези масиви от данни. Т.е. когато държавата има регистър на аптеки, регистър на лекарства и работно време на търговски обекти, тя няма причина да си ги „кътка“ в екселски файлове на някой Пентиум 1 в мазето на някоя агенция, а е редно да ги публикува в стандартни, отворени формати (като .csv, xml, json), така че ентусиасти или реални бизнеси да могат да добавят стойност, изработвайки продукти, като например приложение, показващо къде са най-близките аптеки, където можете да си намерите лекарства по здравна каса. Или приложение, с което през смартфон да проверите кога ще дойде автобусът. (Отворените данни, разбира се, са анонимни, т.е. държавата не бива да казва на света къде живеете и къде работите, макар и да знае това.) Разни изследвания, които сега не мога да цитирам, твърдят, че отварянето на данните на държавата води до 2% повишаване на брутния вътрешен продукт (и световната банка намеква същото). Така че освен, че „разни момчета ще си играят да правят уебсайтчета с данните“, това отваря врати и за реални бизнес-начинания. „Това звучи добре, ама в наш’та държава – едва ли“, ще си кажат много хора. И макар към момента някои администрации, от добро желание, да публикуват част от данните си в „полу-удобни“ формати, като цяло положението е зле. Боян Юруков най-добре знае колко трудно се събират данни от държавата, и съм убеден, че малко хора биха имали такъв устойчив ентусиазъм, и то без финансова възвращаемост. Е, само че порталът за отворени данни на България вече е факт – opendata.government.bg.

Не, това не е следизборен анализ, а заглавието на кратко разказче, което написах преди седмица. Чукча, освен че не е читател, не е и писател, но от време на време написва по нещо, като следствие от някоя странна идея (например това кратко разказче за куклите на конци от преди години) Сега разказът, който публикувах в Медиум (където типографията е по-приятна за четене) е малко по-дълъг и футуристичен. Утопия или антиутопия. Или и двете. Но защо на английски, при положение, че не ми е майчин език, и на места това си личи? Защото аудиторията е по-голяма, и защото така или иначе почти всички българи, които биха го прочели, знаят английски. Не е най-патриотичният подход, но така реших, пък и да си поупражнявам английския в неработна среда. Надявам се да е интересен и произвеждащ замисляне. Приятно четене.

Ден на траур. 15-те жертви в Горни Лом може би изглеждат някак далечни, някак като нещо, което е лошо, но не ни засяга толкова. Някак като хилядите хора, загинали от катастрофи по пътищата, като удавените от прелели язовири и реки, като починалите, недочакали линейка. Това може би изглеждат като едни други, далечни хора. Ние сме си добре. Не само, че не сме си добре, и че утре пияният идиот може да ни сгази на спирка, или язовирът до селото на бабите ни да прелее, или да возим с такси близък в безсъзнание до болница. Не само, че не сме застраховани от трагедии, а и ние сме виновни. Всеки, без изключение. За цялото ни отношение към останалите в обществото, към държавата, към правилата. Ще цитирам за пореден път Зоран Джинджич, според който всяка нередност, която става в двора на съседа или на съседната улица, е нередност, която става в държавата ни, и Е наше задължение да направим нещо за нея. Когато разрешите на пиян приятел да ви закара; когато дадете пари „под масата“ на пътен полицай, на съдия, на горски, на кой да е държавен служител; когато познавате хора, правещи схеми с държавни пари, но си мълчите (или говорите само на маса); когато знаете за ужасните условия на работа в предприятието на ваш приятел, но подминете това с „тука е така“. Тогава сте част от причините за трагедията. Не за тази, която е станала вчера, но за тази, която може да стане утре. И всички тези трагедии някак не успяват да ни накарат да се замислим за тези неща, а просто ги подминаваме с „няма държава“. Няма държава, защото и нас ни няма.

Какво е изкуство? И какво не е изкуство? Трябва ли изкуството да е красиво? За кого трябва да е красиво? Какво е естетика? Все въпроси без еднозначен отговор. Естетиката е дял на философията, който обаче също не е дал еднозначен отговор на въпроса какво е изкуство. Според дефиницията, дадена от Скот МакКлауд, изкуство е всяко действие или продукт, което не произтича от биологична необходимост (като храна, оцеляване, възпроизвеждане). Дори изплезването на неандерталеца, качен на дърво, е изкуство. На мен тази дефиниция не ми харесва, макар че тази, която успях да формулирам не е твърде по-различна: изкуство е всяко нещо, главната цел на създаването или извършването на което, не е да е практически полезно. (Разбира се, не съм първият, който се е сетил за това) Но значи всяка игра е изкуство, запалването на Рим, боядисването на една ограда или кръвта на убит човек върху росна зелена трева също са изкуство? Може би да. Ако някой се възхити и е естетически задоволен от произведението. Ами архитектурата, която има за цел да е практична, но същевременно красива? Тя можеше да бъде само полезна, но е изискала допълнително усилие и креативност, за да стане красива, съответно част от нея е изкуство. Ами ако е грозно? Може би трябва да има обективни критерии за това какво е изкуство? Но според мен обективни критерии няма как да има, тъй като възприемането на изкуството е субективно. И все пак, съвременното изкуство, в частта си с грозните, скандални и неестетични „произведения“, с безформените камъни, с картините с един цвят, с мацаниците, които всяко дете може да направи, с фекалиите, с половите органи, с „Бог е мъртъв и всичко е секс“, не трябва да може да бъде наричано изкуство. (Един виц: „Мой приятел се обеси в галерия за съвременно изкуство. Минаха 3 седмици преди някой да забележи.“) Но от

Утре е референдумът за независимост на Шотландия. Изходът е неясен. Джон Оливър описва ситуацията по забавен начин, като иронизира поддръжниците на оставането в рамките на Обединеното Кралство. Но нас не ни засяга пряко решението на шотландците. Дори косвено едва ли ще ни засяга в близко бъдеще. Но според мен в дългосрочен план е важно Шотландия да стане независима. И не за самите шотландци, за които ситуацията в следващите години ще е особена (влизането им (обратно) в ЕС, избора на валута, отношенията им с Обединеното Кралство), а за цяла Европа. Отделянето на Шотландия ще е прецедент в Европейския Съюз (изпреварвайки дълго надвисналото, но възпирано от Брюксел, разцепление на Белгия). И ако ЕС приеме Шотландия обратно (а това би било най-логичното нещо), ще е отворена вратата към разбиването на големите държави на по-малки. Но това не е ли лошо? И не е ли била Европа в това „насипно“ състояние през цялото средновековие и ренесанс, с десетки княжества, херцогства, кралства? Била е, и на пръв поглед звучи лошо. Но ако приемем, че ЕС е достатъчно силно обединение, с достатъчно силни правила за търговия, пътуване, унифицирани стандарти за законодателство, документация и обща външна политика, то негативният компонент изчезва. Граници, военни конфликти, усложнена търговия и придвижване, разснопосочни позиции спрямо останалия свят – всичко това (трябва да) отсъства в ЕС. Без значение колко са участниците в него. Шотландците (надявам се) ще могат да работят без проблем в Англия, и англичаните – в Шотландия. Компаниите, работещи и на двата пазара, ще продължат да го правят. Т.е. отделянето не носи никакви негативи, а носи позитивите на по-лесното административно управление на по-малката територия и население. Носи позитивите на това действията и гласът на един шотландец да имат много по-голямо значение за страната и за начина му на живот. И е една стъпка към моята „безгранична утопия“. Ще бъдат ли