Ще разкажа една доста тривиална история, която дори не е сред най-ярките примери за бюрокрация. Но някои от стъпките в процеса са доста показателни защо електронното управление не работи. Дори в частния сектор.
Тъй като смених управителя на фирмата си, вече съм собственик, но не и управител, и съответно не мога да си нареждам заплата всеки месец. За да не карам обаче новия управител да ходи до банка, намерих текст на пълномощно онлайн, тя го подписа, и отидох до банката.
Тук трябва да отбележа, че макар и да съм длъжен да го направя, можеше и да не го правя. Защото банката не си синхронизира данните с търговския регистър и нямаше и да разбере, че съм си сменил управителя. Но нали съм съвестен, рекох да ги уведомя.
Отидох с пълномощното и въпроса „това достатъчно ли е“, те казаха, че трябва и управителят да дойде. Окей. Дойде. И казаха „ама пълномощното трябва да е нотариално заверено“. Добрее… тук се замислих защо искат личен подпис на управителя при операции на ръка, но фирмен електронен подпис при електронно банкиране на фирма. Но както и да е.
След известно време минахме през нотариус и заверихме пълномощното. Отидохме до банката и…опа, едното ЕГН е грешно, има допълнителна нула. „You had one job“, както се казва. Да, вярно, че аз съм писал данните в пълномощното, но нотариусът ги сравнява. И има задължението (което се оказа пожелателно) да въведе пълномощното в онлайн регистър на пълномощни. Където има проверка на ЕГН-тата. Но не, съответно от банката се налага да звънят по телефона на нотариуса, за да питат дали пълномощното е истинско. Такъв един хубав, ясен и предвидим процес.
След още известно време отидохме при нотариуса, за да направи корекцията. „Ами нотариусът излезе преди 5 минути за (някъде), минете след 1 час“. Да, да. На следващия ден все пак нотариусът си беше на мястото, написа, че коригира пълномощното и че корекцията е направена именно от нотариус, а не просто някой, който не е квалифициран да маха излишни цифри от ЕГН, и отново отидохме до банката. Където, след телефонно обаждане до нотариуса и продиктуване на целия текст на пълномощното, и след няколко подписа, алилуя, вече мога да си превеждам пари.
Абсолютно наложително е пълномощните да се проверяват много внимателно, защото измами с фалшиви пълномощни се правят редовно, вкл. в банки. От самите банки, както разбрах наскоро от интервю с адвокат Хаджигенов. Само че също така е задължително личните електронни подписи да се признават, данните от търговския регистър трябва да се синхронизират (да се проверяват в реално време при всяка операция), и нотариусите трябва да въвеждат пълномощните в регистър. Само че това не се случва. И затова обикаляме напред-назад, звънят се едни телефони, мотаят се едни хартии с „мокри печати“, а нотариусите вземат едни 5-10 лева.
Това бавно е напът да се подобри след приемането на закона за електронна идентификация, който регламентира „регистър на овластяванията“, т.е. едно лице овластява друго лице чрез електронната си карта да извършва операции от негово име. Дали банките ще го признават е тяхно решение, но поне пълномощни за държавната администрация няма да трябват.
Само че това, че има такава възможност, както виждаме, не значи, че тя ще се използва. Търговският регистър има API, има и регистър на пълномощните, но „нямаме практика да го правим“ е отговор, който редовно ще чуете насам-натам, далеч не само в държавата. Как да подтикнем гражданите и бизнеса да използват технологиите е сложният въпрос. Да ги информираме за възможностите, може би?
Това че банката не си синхронизира достъпа до клиентските сметки с фирмения регистър е проблем. Това всъщност не се ли изисква от закона?
А кой трябва да следи дали нотариусите си качват пълномощните, ако това се изисква? Кой отговаря това да се прилага?
1. Не знам. Но би трябвало да имат интерес. И те може би го правят, ама не в реално време.
2. Не знам. И кой отговаря – не знам. Камарата им?
Доколкото разбирам, ако бяхте направили едно вярно пълномощно, с което да отидете в банката, нямаше да има проблем.
Не съм сигурна дали във всички банки е така, но зная за такива, които всеки път сверяват данните с тези от търговския регистър. Но също така зная как клиентите им нервничат, че това ги бави …
@Ваня: Когато пълномощник отиде при нотариус, той отговаря за попълването на пълномощното, а отговорност на нотариуса е да свери данните да са правилни. В противен случай нотариусът технически не си е свършил работата. Т.е. нотариусът не удостоверява каквото и да е. Така че аз тук не виждам проблема в Божо.
Ако пък в банката клиентите нервничат, това може да бъде и основателно. Ако клиентите не чакат, те си свършват по-бързо работата, а банката може да обработи повече клиенти и да спести време на служителите си. А как може да се ускори тази проверка? Ако тя се автоматизира през съответното API. Тогава тя може да става за части от секундата.
Божо, според теб има ли API за регистъра на Булстат? Разцъках страницата им, както и закона, и там не се споменава такова нещо (като междувременно открих счупена връзка и пратих bug report :))
Ако няма такова API, автоматизацията на тази промени ще бъде доста по-спъната.
@Ваня това се нарича „happy flow“. Начинаещи програмисти и бизнес анализатори правят happy flow-а и забравят за останалото. Но когато нещо не е наред – ЕГН-то/връзката с ТР/каквото и да било друго, трябва да има адекватен fallback.
Чудесно, че има банки, сверяващи с ТР. Доколкото разбрах, API-то, което цитирам, е счупено от известно време обаче.. 🙁