Как си представяме времето?

Бъдещето е пред нас. Да оставим миналото зад себе си. Напред към светлото бъдеще. Не поглеждай назад (към миналото).

Така си представяме времето – ние се движим по една линия, напредвайки към бъдещето и оставяйки миналото зад себе си. Животът е път, смъртта е краят на пътя. И така нататък. Това се нарича „ego-moving metaphor“ (не се наемам да направя превод на термина).

Само че това не е единствената метафора, с която да си представим времето. Наскоро в Business Insider се появи статия за това как различните култури гледат на времето. Като цяло е интересна, но да погледнем конкретно по-надолу в нея, където се казва, че малгашите гледат по друг начин.

Всъщност, не са само те, но тази различна метафора (т.нар. „time-moving metaphor“) е по-рядко срещана. Според нея, човек стои неподвижен, а времето се движи, като събитията от бъдещето идват отзад, тъй като не можем да ги видим. А миналите събития са пред нас, защото ги виждаме.

Странно, екзотично може би. Но нека се замислим за собствения ни език. Да вземем предлога „пред“. Странно много прилича на „преди“. В английски „before“ значи както „пред“, така и „преди“. Същото сходство на тези два предлога го има и на сръбски (пре/пред), френски (avant), италиански (prima), холандски (voor), унгарски (előtt), турски, корейски и още много. Дори в статията на Business Insider, без да се усетят, използват „the future [..] lies before us“.

Защо предлозите за „преди“ (време) и „пред“ (пространство) съвпадат толкова често? Нямам категоричен отговор. Но хипотезата е, че до един момент всички сме използвали „time-moving“ метафората и миналото е било пред нас. The past lies before us. След това всички (вероятно постепенно) сме преминали към съвременната метафора. Но старата метафора е оставила следа в езиците ни.

Убеден съм, че темата е разгледана в научната литература, но не успявам да намеря изследване точно за това. Поради което казвам и „хипотеза“ – не опирам твърдението си на научен труд (ако някой знае за такова изследване – моля да го прати).

Но изглежда логично. И доста интересно. Как толкова много хора по света имат в езиците си останки от различен начин на разглеждане на времето? И защо се е случила тази промяна в начина, по който гледаме на времето? Понякога е интересно човек да се вгледа в собствения си език и да открие там неочаквани неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *