БЛОГодаря

Днес отделих половин час да разгледам разни обществени поръчки (на www.aop.bg). Защо – ами защото ми беше интересно да видя дали новите управляващи са понамалили темповете на злоупотреби с държавни пари. Разбира се по оскъдната информация там не може да се каже къде се злоупотребява, защото не пише каква част от работата е свършена, и как. Но пък мога да изредя няколко по-интересни „момента“. (Гледах обществените поръчки на МТИТС и МВР) Обществените поръчки на МТИТС са в голяма степен с финансиране от ЕС (имат знамето на ЕС отстрани) – най-вероятно по оперативна програма „Транспорт“ Новото управление е закупило за всички служители на МВР нови обувки (и зимни, и летни) и работни униформи. Всичко това е струвало към 5 милиона, като един чифт обувки излизаше към 80 лева (за униформите не пишеше бройка). Т.е. тук нещата изглеждат на ред. МВР е поръчало „Разтворима прахообразна напитка, съдържаща кафе, мляко и захар в индивидуална опаковка“ (четете „3в1“) и чай в доста големи количества, на стойност 500 хиляди лева. БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД е спечелила в края на юни (т.е. при предишното правителство) обществена поръчка на стойност 4628387000 BGN (да, четири милиарда и половина), изглежда по ОП „Транспорт“, за провеждане на пътнически превози. Проектът е обаче за срок от 15 години. Забележете, че тук не влиза инфраструктурата – тя е за НКЖИ. Аз наскоро пътувах с влак и не видях някакво подобрение. Може още да не са взели парите. А може и да са ги „взели“. МВР е закупило 1500 кубика дърва за отопление на гранична полиция на стойност около 200 хиляди лева (с включен транспорт) (тук един колега каза – „те гранична полиция си секат от гората дървета“) МТИТС е застраховало два употребявани самолета (не пише за какъв срок, и колко са стари) за 5,5 милиона долара, без ДДС. Това вече ми се вижда

От години наблюдавам един пълзящ проблем. А именно бъркането на „и“ и „й“. 1-во беше по форуми и чатове, когато още правилата за задължително писане на кирилица не бяха масови. Реших, че е остатъчно влияние от писането на латиница – там „й“ може да се пише по много начини, вкл. и да съвпада с „и“. После премина през блогове, коментари под статии, разни сайтове за новини, реномирани сайтове за новини и анализи. В момента е практически навсякъде – ако не минат двама редактори да проверят правописа, остават изрази като „той ще бъде герои“ „театралните сценарий“, „политически партий“, „след нанесен побои“, „тои“, „всички статий“, „даите ми“ и тн, и тн. (фрапантните случаи като „пйтам“. „йскам“ и „най-стина“ са за щастие все още много редки) Лошо е, че хората правят такива грешки. Но те все пак пишат „както им дойде“ из форумите. Лошо е, че журналисти правят такива грешки. Очаква се те да са грамотни. Лошо е, че в един от най-сериозните вестници – Капитал – се появяват такива грешки нееднократно (в онлайн версията). Няма ли редактори? Или и те са загубили грамотността си? Не, това не е техническа грешка, каквито на всеки е позволено да допусне. Това е грешка по същество. Тя (според мен) идва от това, че в разговорната реч, когато „и“ е след гласна, и не е ударено, се изговаря по-кратко. В „партии“ никой не казва две цели „и“-та. „герои“ звучи наистина близко до „герой“. Това изглежда прави пълна каша в представите на хората както за тези думи с „и“, така и за всички думи с „й“ (евентуално с подсъзнателния въпрос „дали пък тук не беше наистина „й“?). Казах, че е лошо. И то не защото съм консервативен и съм против всяка промяна в съвременната форма на езика. Това просто не е промяна в езика. Това си е неграмотност.

Правителството по всякакви начини се мъчи да запълни „дупките“ в бюджета. Пуска всякакви предложения, пък което мине през общественото мнение. Увеличаване на осигуровките, данък „лукс“, увеличаване на ДДС. Преди това да припомним акцизите. Съвсем за малко ще отбележа това, което повечето анализатори отбелязват – че мерките срещу кризата в България са точно обратните на европейските (напр. във Великобритания ДДС-то беше свалено от 17.5% на 15% за една година, заради кризата; тук го вдигат за една година). И няма да коментирам, защото не знам колко нашите мерки за адекватни за нашата икономическа действителност, която е доста далеч от западно-европейската. Обаче по-притеснително е друго. Пари няма, и правителството се опитва да ги събере от послените скъсани джобове на и без това „преуспяващия“ български народ. Това само по себе си не е нищо ново. Ама защо няма пари? Кризата е едно много удобно оправдание, но аз виждам една друга причина. Всъщност, тази причина се изтъква и от сегашните управляващи – „предишните изхарчиха всичко“. Предишните изхарчиха всичко, наистина. Успехите им в тази насока са монументални – помним как си разпределиха над 2 милиарда излишък само за седмица-две. И как за последните дни от управлението изхарчиха колкото за половин година (образно казано). Но се оказва не само, че са изхарчили всичко, ами са подписали договори с което да раздават още пари. Най-вероятно по познатата схема. Нека обаче добавим и друг много важен фактор – още само няколко години България ще може да използва европейските фондове за да се финансира. После всички тези неща – инфраструктура, селско стопанство, административен капацитет и тн. ще трябва да се финансират от държавата. А даже и с тези евро-средства пътища няма, селско стопанство няма, административен капацитет няма, и държавата отива към фалит. Браво! И като свършат европарите, от нулата ще паднем на абсолютната нула. Ей докъде я докарахме. Може би

В западните страни се забелязва, че шофьорите спират и пускат пешеходци дори при минимална заявка от тяхна страна за пресичане (на регламентираните за това места). В България нещата стоят иначе. Аз обичам да си използвам правата като пешеходец (б.а. и да давам правата на пешеходците, когато съм зад волана), и затова пресичам на всевъзможни пешеходни пътеки. Това понякога се явява един вид екстремен спорт и бих посъветвал: „не правете това не пешеходната пътека пред вашия блок“. Наблюденията се различават доста в различните градове; между София и Варна, например. До скоро всеки ден пресичах пешеходната пътека на бул. Патриарх Евтимий. Като цяло наблюденията ми са следните: повечето шофьори не спират ако пешеходецът просто е застанал чинно на тротоара и чака да пресече повечето шофьори спират ако пешеходецът изяви активно желание за пресичане – т.е. като тръгне да пресича, предпазливо заставайки пред близкото колело (когато колата е все още на безопасно разстояние) (За Варна не важи второто – при всеки опит за пресичане всички те освиркват, псуват и заобикалят, почти качвайки се по бордюрите, но не спират.) От друга страна наблюденията ми върху пешеходците са следните: повечето пешеходци не са склонни да „отстояват“ правата си върху пешеходните пътеки, и вместо това изчакват да няма коли. много пешеходци пресичат напълно безразборно на най-абсурдните места (примери от последните два дни – АМ Тракия и бул.България), създавайки опасност за движението и най-вече за себе си. много пешеходци чакат автомобилът да спре напълно, изчакват малко и тогава тръгнат да пресичат. Понякога дори чакат подканящ жест от шофьора. Така шофьорите губят желание да дават предимство, защото се изискват специални усилия от тяхна страна, а не просто да намалят, което в повечето случаи е достатъчно пешеходецът да мине спокойно. Аз обичам да правя обобщаващи заключения с място и без място, затова ето няколко за българина: не си спазва

Петрол имат големи успехи в губенето на клиенти. Имаха доста добра основа да се конкурират с OMV, Shell, Лукойл и Еко, но в последните 20 години май не са променили нищо. Днес на влизане в София бензинът ми беше на свършване, и Петрол е 1-вата бензиностанция. Трите огромни дупки на входа не успяха да ме отблъснат (все пак цял ден съм карал в дупки), и отивам на колонката. Вън не се вижда човек. Огледах се и видях, че на съседната колонка е залепена бележка „Самообслужване“. От колонката, на която аз бях спрял, тази бележка беше скъсана. Но така или иначе никой не дойде да ме обслужи. Ами – аз като един обикновен клиент не искам да се уча как се работи с пистолет за бензин. И при положение, че на другите бензиностанции те обслужват, си тръгнах. Отидох на OMV, която е след 3 км.

Хората в България се оплакват (с право) от управниците си. Казват „те крадат много“. Вярно е, обаче дали всички знаят как точно крадат? Все пак не може един министър да хване и да си припише N хиляди лева ей така. Или пък да „бръкне“ в хазната и да извади от там една шепа стотачки. Но схемата е почти толкова проста. За какво харчи държавата? За заплати и за държавни поръчки. Всичко, за което държавата няма капацитет да извърши, както и всички консумативи, се възлагат/закупуват от частни фирми. А държавата няма капацитет да извърши почти нищо – малко държавни компании останаха неприватизирани (БДЖ е една от тях). Изборът на изпълнител на поръчката става най-често с търг (по закона за обществените поръчки). Каква е накратко процедурата? възниква нужда от стока или услуга експерти от ведомството и/или независими експерти изготвят изискванията и критериите за оценка на участниците търгът бива обявен от съответното ведомство (министерство, агенция, община) и обнародван в държавен вестник (може би не във всички случаи). Освен това се появява и на сайта на агенцията за обществени поръчки – http://www.aop.bg (без www не работи) в посочения срок кандидатите подават своите оферти, следвайки изискванията след приключване на срока за приемане на оферти съответното ведомство решава коя оферта е най-изгодна и я обявява за избрана. По закон кои са точно хората, които участват в избора, не знам – предполагам ръководител/зам.ръководител и експерти Какво обаче става реално в много от случаите: възниква нужда от стока и услуга ИЛИ се измисля такава нужда, ако има „наш човек“ който може да предложи стоката/услугата. решава се кой „наш човек“ ще извършва услугата или ще предоставя стоката възлага се на служители на вече избраната фирма да изготвят изискванията и критериите за оценка на участниците в търга, така че единствено въпросната фирма да отговаря на тях търгът бива обявен от

От началото на управлението на ГЕРБ започнаха да скачат всякакви такси, данъци, осигуровки и тн. Разбира се, оправданието е кризата. Заради тая криза и заради неоспоримия професионализъм на Симеон Дянков аз лично толерирах (с особено мнение) тези мерки. Поредното увеличение имало за цел да запълни дупките в здравната каса. Тъй като здравната каса е една от най-големите черни дупки в последните години, това ме подсети за причините зад всички тези увеличения – управляващата партия иска да поправи положението по грешния начин. Кои са факторите? приходи в бюджета – това са постъпления от данъци, осигуровки, акцизи, мита и др. крадене – това са парите разпределени между „нашите хора“ под формата на „комисионни“. неоптимизирани харчове и пропуснати ползи – това са парите които са загубени (или не са усвоени) заради мудността, малоумните процедури и размитата отговорност в администрациите. За да се повиши стандартът ни на живот – т.е. за да имаме по-добро образование, здравеопазване, инфракструктура, и тн., или приходите в бюджета трябва да се увеличат, или краденето да намалее, или администрацията да се оптимизира. Най-лесно е първото. Най-трудно е второто. Обаче при първото има усложнения – при такова поголовно повишаване пада събираемостта (както и стана още през януари). Пада и платежоспособността на гражданите. Т.е. това е грешният начин за „оправяне на държавата“. Правилният минава през свиване на „комисионните“. Не казвам да отрежете всички гладни гърла на министри и шефове на агенции. Това отведнъж не може да стане. Ама нека е с мярка. Има нужда фокусът да бъде преместен – от публичната активност и вземането на комисионни към оптимизация на държавния апарат. Само че оптимизация далеч не значи „съкращаваме 10% служители“. Ето ви някои конкретни стъпки които могат лесно да се постигнат и биха имали много добър резултат: без „комисионни“ над 15% – по принцип такива не трябва да има, но нещата са

На мен ми е все тая. За комуникация ползвам Skype и Gmail. И двете използват сигурни протоколи (Gmail ползва TLS, a Skype – собствен протокол). Т.е. никой „по средата“ не може да прихване и „подслуша“ нищичко от моята комуникация. ОК – безсмислена поредица от байтове може – да заповядат. Ако много се притеснявам, че някой може да види в какви сайтове влизам, ще си инсталирам Tor. Ама не се притеснявам. Всичко, което посещавам го правя публично по някакъв начин – някои неща чрез facebook, а профилът ми в netvibes.com (feed aggregator) е публичен и всеки може да види какви сайтове следя, дори без закон за „подслушване“. Чел съм 1984, но мисля, че аналогията, която много блогъри правят, е погрешна. Тук наистина тайните неща могат да се скрият, стига да не сме технологично неграмотни и да не можем да ползваме google. А като стана дума за тези тайни, може би имам рядката привилегия да не ме е срам от нищо което правя и съм правил, но защо да не разгледаме закона като един вид стимул за по-порядъчно (тази дума може да не е най-подходящата, ама първо тя ми хрумна) съществуване. Всъщност законите по идея са за това – тези, които биха правили неща вредни за обществото, да не ги правят. В твърде политически и твърде малко практически се превърна проблемът. „Крещят“ се лозунги и клишета – за свобода и демокрация, като че ли от Марс падат хората и не знаят, че свобода и демокрация никъде няма. И докато крещим, че искаме свобода и демокрация, утре ще напсуваме някой на опашка в супермаркета, ше влезем в забранена улица, ще дадем рушвет в общината за тротоарно място и ето ти я демокрацията – цъфнала. А философският въпрос за свободата е съвсем отделна тема. След всичко написано, в никакъв случай не приветствам решението на

5 месеца след жалбата ми и сигурно 10 след появата на дупката на ул. Цар Асен, най-накрая от общината я оправиха. Как – обадих се пак в „Транспортна инфраструктура“, обясних, че съм наясно кой трябва да свърши тази работа, и че не я върши 5 месеца, и жената каза, че ще опита да пусне дупката като аварийна, но иначе нямало никакви пари. (А дупката си е достатъчно аварийна – виж снимката). И така, благодарение на един гражданин и една съвестна служителка, повече окачвания в близко бъдеще в тази дупка няма да се трошат. Т.е. два кадъра решиха един малък проблем. Както е казал един известен човек, кадрите решават всичко. Само трябва да ги намерим. А дотогава продължаваме да се наслаждавме на лайната по улиците.