БЛОГодаря

User Experience (UX) е грижата, за това потребителят максимално лесно и бързо да си свърши работата. UX е това, заради което търсенето в google става с един клик, купуването от Amazon става с 2, написването на статус във фейсбук става най-отгоре на страницата, с един клик, а използването на iPhone е лесно и интуитивно. Липсата на UX е това, заради което гражданите мразят държавната администрация. Защото гореспоменатите продукти имат за цел да спечелят потребителите си. Държавната администрация вече притежава потребителите си и те нямат друг избор. Тази снимка е нещо, на което се натъкнах днес в съдебната палата, и обобщава ситуацията: Информация. Тук не е информация. Последно? Всъщност горната снимка не е моята (която е се по-лошо качество) а е взета от sledobed.obshtestvo.bg, където проблемът е добре илюстриран. Всяко гише не е информация, но информация всъщност няма. Споменах преди малко Google и намирането на информация с един клик. Е, миналата седмица реших да си представя как би изглеждал Google, ако се оперираше от държавната администрация. Иронично, забавно, трагикомично. „Хаха“, „много е зле“, „няма да се оправим“, „тука е така“, и т.н. и т.н. Способността ни да се забавляваме на тези неща наистина е положителна. Примирението, че те не могат да се променят – не. Замислял съм се, възможно ли е да се приватизират административните услуги. Частни фирми да ги извършват, като се състезават за това коя ще предложи по-удобен процес на гражданите. Но това изглежда драматична промяна. А инсталирането на едно гише „Информация“ на входа, където усмихната и информирана служителка да упътва гражданите, не е грандиозна промяна или реформа. Това е малка промяна с много положителни последствия. Можем ли да поискаме гише „информация“ и по-смислени табели? Можем ли всъщност да поискаме да не трябва изобщо да ходим до това гише, което да ни упъти към друго гише? Където да ни

С това click-bait заглавие ще ви разкажа накратко за конференцията на Астел (Асоциация Телекомуникации) на тема електронно управление – мисията възможна, на която презентирах и аз. С по едно изречение за двата панела – официален и граждански. В първия участваха Антон Герунов и Калина Чернева от кабинета на вицепремиера Бъчварова и представиха няколко неща – ще има интегрирана система за човешките ресурси в държавата – наемане на хора, йерархия, кариерно развитие – всичко. Има фокус и върху отворените данни и процесът по качване на приоритетните масиви на портала вече е започнал. Също така започва новата оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ), където „имаме новина“ – изискванията към всички поръчки за софтуер са: да бъдат с отворен код, да имат интерфейс за отворени данни и да имат интерфейс за интеграция с други системи. Накратко, това означава, че данните на администрациите вече няма да се пазят в мазета, че софтуерът ще е прозрачно-разработван и ще получаваме поне малко по-качествени резултати, и не на последно място – че системите в държавата няма да са островчета, а ще са реално интегрирани една с друга. (В случая не се явявам говорител на кабинета, защото за тези изисквания има някакъв принос и Общество.бг със съответните си кампании. Което отбелязах и в моята презентация) След това Гроздан Караджов (председател на транспортната комисия в парламента) сподели някои коректни разсъждения за електронното управление (и някои нюанси, с които не съм съгласен – напр. че техническите детайли нямат такова значение). След него зам-министърът на транспорта Валери Борисов говори по много теми. Аз говорих за визията на Общество.бг за електронно управление – отворено, координирано и фокусирано върху гражданите. Ето и слайдовете: (В останалата част от гражданския панел говорихме за неформалния egov форум, който се събира всеки месец, както и за електронно гласуване, с Илия Кръстев, Михаил-Ернесто Михайлов и проф.Михаил Константинов) Имаше, разбира

Предполагам всички ще се съгласят, че пътищата в България са зле. Да оставим за малко настрана дупките, че са тесни, неадекватните знаци, и да погледнем маркировката. Да, и тук всички ще се съгласят, че маркировката е зле – или я няма, или не отразява светлината от фаровете. И както с повечето други неща, ще напсуваме „държавата“, че няма хубава маркировка, и ще отворим следващата бира. Но веднъж след като се връщах от Сърбия с кола по тъмно, и фрапантната разлика между сръбската и българската маркировка ми се завря в лицето (от едната страна на границата – плътна, светла, а от другата – тясна, изтрита, и налична само по осевата линия), реших да поразровя темата. Може би някой „краде“ наистина? Първо попитах пътната агенция (АПИ) (по закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ)) какви са изискванията към пътната маркировка. След това попитах кога са били последните подновявания на пътната маркировка по всички първокласни пътища. Всички бяха подновени максимум преди 1 година, повечето – преди няколко месеца. Но от това, което виждах, поне по път Е80 (от сръбската граница до София, и от Пловдив до Свиленград), маркировката беше зле – подновяване беше единствено осевата линия, а крайните ограничителни линии де-факто липсваха (и продължават да липсват). Ето снимки, всички от които са не повече от 6 месеца след подновяване на съответната маркировка. Виждате ли маркировка в дясната част на пътя, т.е. „дясната ограничителна линия“? Е80, от Калотина до Драгоман: Е80, от Пловдив до Хасково: Последната специално е на тъмно, за да напомня всъщност ползата от маркировката – виждаш къде свършва пътя/лентата ти, което е крайно необходимо при лоши условия – дъжд, мъгла, че дори и в ясна нощ. (Фаровете ми в този момент не са перфектно регулирани, но осевата линия, съвсем прясно подновена в този участък, се вижда добре; вдясно няма нищо) Нещо

…ама не. VentureBeat излезе със статия миналата седмица, в която твърди, че не в Силициевата долина са най-добрите програмисти. И в единия от двата публикувани погледа върху данните на stackoverflow излиза, че българите са „най-добри“. Из българските онлайн медии тръгнаха статии, избирателно цитиращи „проучването на американски сайт“, и всички бяха много горди, че – ето, и в това сме най-добри! Какво е stackoverflow? Както беше казал някой – това е (световна) bg-mamma за програмисти – отговорът на всеки въпрос или проблем, който имаш, докато програмираш, се намира там. А когато някой попита нещо, и му отговориш, трупаш точки. Е, двама българи сме на 1-ва страница в класацията по точки – Дарин Димитров е 2-ри, а аз съм 30-ти. Общо взето заради тази „аномалия“, че двама човека са отделили количество от времето си да отговарят на въпроси, сега българите са „най-добрите програмисти“. Явно статиите по темата са били споделяни много, та бТВ ме потърсиха за коментар. Приех и направихме кратко интервю по темата. В интервюто обясних две неща – първо, че отговарянето на въпроси и трупането на точки не непременно значи, че си добър програмист, и второ, че при различен поглед върху данните излизат различни резултати, и поради малкия брой представители от България (40), не може да се каже, че сме „най-добри“. Да, имаме силна индустрия и със сигурност сме желана дестинация за компании, търсещи програмисти, но „най-добри“ е пресилено. Е, това няма да го чуете в излъчената част от интервюто. Може би за да не разваляме хубавата новина. (Също няма да чуете и мнението ми, че българското висше образование не дава добри умения на програмистите. Вместо това ще чуете зам-ректор на Техническия университет). Съгласен съм, че ако твърдението е „Българите са добри програмисти“, то „нямаме новина“. И тук критиката ми не е само към бТВ (на които благодаря за интервюто

Не, няма правописна грешка в заглавието. Пеевски не е сам. Зад Пеевски не е само Доган, само Местан или дори ДПС. Явлението „Пеевски“ и моделът, в който медии, бизнес и трите власти действат като една, нямаше да съществува, ако ги нямаше десетките депутати, които се нареждат до него в залата. Нямаше да съществува, ако ги нямаше десетките прокурори, включително главния, които са готови да сплашат журналисти, заради материали срещу Пеевски. Нямаше да съществува, ако не бяха министрите, които го приемат в кабинетите си (или пък случайно се засичат приятелски на улицата). Нямаше да съществува, ако не бяха всички главни редактори и журналисти, които са готови да пишат и публикуват грозни манипулации, за да вземат някой лев. Нямаше да съществува и ако хилядите читатели не бяха жадни за скандал, жълтина и простотия за 50 ст. в поредния парцал. Моделът #Кой (превърнал се вече в клише) не просто съществува – щеше да е невероятно, ако той не съществуваше в тази среда. А лошото е, че той допринася обратно за сриването на средата, за липсата на доверие и прозрачност, за смазването на легалния бизнес и честните медии, прокурори, министри и депутати (изненадващо, такива има). Моделът #Кой вирее в средата, в която всеки иска справедливо правосъдие, но предпочита да има него кой да го измъкне, като се наложи. Моделът #Кой вирее в средата, в която всяка нередност е подминавана с „е, това ли е най-големият проблем в държавата“. В тази среда той е задължително да възникне и да процъфти. Механиката на модела е ясна. Но атакувайки механиката му просто го караме да еволюира. Изкореняването на предпоставките за него е това, което би го съборило. Лесно е да се фокусираме върху една личност, един проблем, и да кажем „ей това е най-големият проблем в държавата, като го оправим, всичко тръгва“. На практика е по-сложно. И

Наскоро попитах КАТ по ЗДОИ (закон за достъп до обществена информация) за малко статистика за някои нарушения. (Идеално би било цялата статистика да е публична, но започнах с малка стъпка, особено предвид кампанията на кабинета на Бъчварова за отваряне на масиви от данни – така или иначе масивите ще станат достъпни в близко бъдеще). Данните са за София (СДВР) за 2014-та. Ето табличката на наказателните постановления (НП): Нарушение Общо НП Платени НП Неплатени НП % платени На стойност (общо НП) чл.98, ал.1, т.6 (паркиране на <5 от кръстовище) 334 67 267 20% 16,700 лв. чл.98, ал.1, т.5 (паркиране в/у пешеходна пътека) 79 28 51 35% 3,950 лв. Нарушения от пешеходци 7,145 – – – – Защо точно за тези неща съм питал – защото са ми интересна тема (паркиране на ъгъла, пешеходни нарушения) Не мога да направя твърде много заключения, но ще спомена по-очевидното. КАТ не може да си събира глобите. При този брой нарушения сумата може би няма да е голяма, но предполагам същите проценти са валидни и за по-често-санкционирани нарушения. Не знам как точно трябва да си ги събират – дали чрез НАП, дали при годишен технически преглед, дали при сключване на ГО. Може би просто нямат технологичното решение. Другото е, че явно КАТ не вижда в паркирането по ъглите, проблемите, които виждам аз. 334 санкционирани нарушения за цяла година за цяла София е отчайващо (аз за 2 месеца съм разлепил 50 стикера и то само на фрапиращите нарушения, без да съм педантичен, т.е. за това конкретно нарушение съм „ефективен“ колкото КАТ). Пак подчертавам, че проблемът не е драматичен, така че може би са преценили, че няма нужда да се опитват (а може и да не са помислили). При всички положения е важно да се гледат данни и решенията да се вземат на база на данни.

Ако електронният градски транспорт се направи както електронното ни управление до момента, ще трябва да дупчим електронни карти. А ако електронната търговия се правеше по този начин, щяхме да избираме стоката от каталог на сайта, а служител щеше да отива до щанда, да я занася на касата и да ни уведомява, че можем да отидем да си я вземем от 9 до 5, другата седмица. Но защо е така; защо електронното „правителство“ реално не работи? Всъщност доста труден въпрос. И тривиалните отговори „щото има корупция“, „щото лелките не искат да бъдат съкратени“ или „щото никой няма интерес“ не са верни, или поне не са цялата картина. Няма една или дори две причини, които, ако бъдат отстранени, всичко ще заработи. Дори да нямаше никакви нагласени търгове за софтуер и хардуер, дори служителите на администрацията напълно да разбираха и подкрепяха дигитализацията в работата си, дори да имаше политическа воля, пак нищо нямаше да стане. С други думи – „сложно е“. Сложно е, заради мащаба и заради завареното положение. Лесно ли би било изведнъж да модернизирате стогодишна компания със над сто хиляди служители? Особено такава, която не е ориентирана към печалба. Но все пак, ето някои от по-важните фактори, без особен ред: липса на визия какво трябва да има всъщност – някой знае ли какво точно искаме да имаме като електронното правителство „стане готово“? Каква е целта? По мои наблюдения, такава визия или липсва, или има сериозни разминавания в нея. По тази тема направих кратка презентация на месечната среща на неформален форум за електронно управление (в който участват представители на администрацията, изпълнителната власт, бизнеса и „обществото“). липса на компетенция и инициативност в администрацията – липсва разбиране, липсва компютърна грамотност и липсва яснота на ниво ръководители (например, дори да има електронна услуга, която администрацията може да ползва, наредбите все още изискват хартиен процес, защото

Някои наблюдения за транспорта в САЩ, които разбира се не са изчерпателни, щото съм бил на само 3 летища, шофирал съм през само 3 щата, бил съм на 2 гари, 2 автогари и съм ползвал 4 влака. И малко съм поровил в интернет, за да си дообогатя представата. Ако някое мое наблюдение е невярно или изкривено, някой с повече престой в САЩ да ме поправи. релсовият транспорт е скъп и неудобен (където го има). Влакът от Ню Йорк до Вашингтон или Бостън е 10 пъти по-скъп от автобусите, а е съвсем малко по-бърз. Влаковете изглеждат като извадени от антиутопия – металически, а и не особено чисти и приятни. гарите са объркани, неудобни (Поне в Манхатан, де, където усложнението идва от необходимостта да са подземни) и всяка фирма си продава билети отделно, на различно място, по различен начин. автогарите са просто паркинги – студени и сиви, без ясно обозначение на сектори и кой откъде тръгва. метрото в Ню Йорк, освен неприятно (което се обяснява с възрастта му) на пръв поглед има доста single-points-of-failure – т.е. нещо счупи ли се, по цели линии всичко спира или се влачи с часове (да, огромно количество пътници, но все пак) летищата са ми по-неприятни от европейските, макар и да нямам конкретно „оплакване“ защо (на JFK неизвестно за мен защо има огромни вентилатори). И за security ползват едни скенери на цялото тяло, дето няма научен консенсус дали са безопасни. авиокомпаниите са тип „нискотарифни“ – без никакви екстри на борда, а като бонус, изглежда нямат и визуален критерий към стюардите и стюардесите (което, разбира се, не е драма, а и би било дискриминация, но дори тези на British Airways, които са лелки и чичковци, изглеждат по-добре) американските автомобили са огромни, неикономични и поне в класациите, които съм виждал – не особено надеждни. пътищата са претъпкани с коли,

Струва ми се, че когато българинът (извинявам се за некоректното обобщение) чуе за европейски ценности, за хуманизъм, за свобода на словото, за свобода на личността, за мир, за равенство, той чува „бла-бла-бла“; чува клишета, които нищо не значат, а някакви платени НПО-та му ги изливат от екраните, за да му отвлекат вниманието „от истинските проблеми“. Някои от хората, за които тези неща значат нещо, ги употребяват с идеята, че те значат нещо и за другите. А това рядко е така – звучат кухо. Чудя се защо. Едната хипотеза е, че това е следствие от дългогодишното промиване с празни социалистически лозунги. За дружбата между народите, за светлото социалистическо бъдеще, за делото на Ленин, за прогресивната работническо-селска класа, за борбата за мир. И може би сега европейските ценности и правата на човека звучат просто като поредната серия от празни лозунги, този път идващи от запад, вместо от Москва. Немалко хора наистина ги ползват като клишета, в които те самите не вярват, точно както със соц-лозунгите. А българинът се е имунизирал срещу празни лозунги и затова подминава и тези. Другата ми хипотеза обаче е по-притеснителна. Може би българинът не приема хуманизма като своя философия, не смята, че всеки човек, независимо от пол, произход, етнос, трябва да има равни възможности. Може би смята, че демокрацията не е добра система; че върховенството на закона не е по-важно от това той да е добре; че светската и църковната власт не трябва да са разделени; че решенията не трябва да бъдат рационални, а базирани на предубеждения. Може би не чувства европейският хуманистичен идеал като свой. А може би няма никакъв идеал, може би вече няма илюзии, че светът му може да стане по-добър и се е примирил с дребнавото си ежедневие. Може би за хора без идеали, идеализмът звучи като празни думи. Като нещо, дето някой „платен“

НАП (Национална Агенция за Приходите) активно въвежда използването на ПИК (персонален идентификационен код) за своите електронни услуги. Т.е. ако искаме да подадем данъчна декларация онлайн или да направим онлайн справка за внесените от работодателя ни осигуровки, ни е нужен ПИК. Всъщност, към момента ПИК се ползва само за справки, а за подаване на декларация трябва електронен подпис, но това е на път да се промени – НАП има желание да разшири използването на ПИК. За съжаление, ПИК-ът е едно недоразумение. Да започнем стъпка по стъпка. Как получавате ПИК? Отивате в офис на НАП, където служител ви го дава, разпечатан на лист А4, след като проверява самоличността ви. В работно време, разбира се. Т.е. в добрия случай ви отнема обедната почивка. В лошия случай, постоянният ви адрес е в друг град, защото, да кажем, живеете под наем в София, а НАП не издава ПИК по настоящ адрес. Само по постоянен. Защо – остава мистерия. Отговорът им на мое запитване беше, че е от съображения за сигурност – ако бъде издаван в друг офис от този по постоянен адрес, това щяло да значи, че повече служители на НАП ще видят кода. Това дали 1 или 5 служителя ще го видят не прави кода по-малко компрометиран, но дори да е така, то при една обмислена система кодът просто би бил издаван на гишето, използвайки централизирана система. Но явно „обмислена“ не е подходящо прилагателно. Така, в крайна сметка, получаването на ПИК може да ви струва и цял ден път до офис на НАП по постоянен адрес. За да може да правите електронни справки. Чудесно! Но да оставим ползваемостта настрана и да поговорим за сигурността. Дори само един служител да види кода ви, това вече е лошо. Но може би по-лошо е това, че е хвърчащ лист А4, който всеки, който ви дойде на гости,