БЛОГодаря

Хората в България се оплакват (с право) от управниците си. Казват „те крадат много“. Вярно е, обаче дали всички знаят как точно крадат? Все пак не може един министър да хване и да си припише N хиляди лева ей така. Или пък да „бръкне“ в хазната и да извади от там една шепа стотачки. Но схемата е почти толкова проста. За какво харчи държавата? За заплати и за държавни поръчки. Всичко, за което държавата няма капацитет да извърши, както и всички консумативи, се възлагат/закупуват от частни фирми. А държавата няма капацитет да извърши почти нищо – малко държавни компании останаха неприватизирани (БДЖ е една от тях). Изборът на изпълнител на поръчката става най-често с търг (по закона за обществените поръчки). Каква е накратко процедурата? възниква нужда от стока или услуга експерти от ведомството и/или независими експерти изготвят изискванията и критериите за оценка на участниците търгът бива обявен от съответното ведомство (министерство, агенция, община) и обнародван в държавен вестник (може би не във всички случаи). Освен това се появява и на сайта на агенцията за обществени поръчки – http://www.aop.bg (без www не работи) в посочения срок кандидатите подават своите оферти, следвайки изискванията след приключване на срока за приемане на оферти съответното ведомство решава коя оферта е най-изгодна и я обявява за избрана. По закон кои са точно хората, които участват в избора, не знам – предполагам ръководител/зам.ръководител и експерти Какво обаче става реално в много от случаите: възниква нужда от стока и услуга ИЛИ се измисля такава нужда, ако има „наш човек“ който може да предложи стоката/услугата. решава се кой „наш човек“ ще извършва услугата или ще предоставя стоката възлага се на служители на вече избраната фирма да изготвят изискванията и критериите за оценка на участниците в търга, така че единствено въпросната фирма да отговаря на тях търгът бива обявен от

От началото на управлението на ГЕРБ започнаха да скачат всякакви такси, данъци, осигуровки и тн. Разбира се, оправданието е кризата. Заради тая криза и заради неоспоримия професионализъм на Симеон Дянков аз лично толерирах (с особено мнение) тези мерки. Поредното увеличение имало за цел да запълни дупките в здравната каса. Тъй като здравната каса е една от най-големите черни дупки в последните години, това ме подсети за причините зад всички тези увеличения – управляващата партия иска да поправи положението по грешния начин. Кои са факторите? приходи в бюджета – това са постъпления от данъци, осигуровки, акцизи, мита и др. крадене – това са парите разпределени между „нашите хора“ под формата на „комисионни“. неоптимизирани харчове и пропуснати ползи – това са парите които са загубени (или не са усвоени) заради мудността, малоумните процедури и размитата отговорност в администрациите. За да се повиши стандартът ни на живот – т.е. за да имаме по-добро образование, здравеопазване, инфракструктура, и тн., или приходите в бюджета трябва да се увеличат, или краденето да намалее, или администрацията да се оптимизира. Най-лесно е първото. Най-трудно е второто. Обаче при първото има усложнения – при такова поголовно повишаване пада събираемостта (както и стана още през януари). Пада и платежоспособността на гражданите. Т.е. това е грешният начин за „оправяне на държавата“. Правилният минава през свиване на „комисионните“. Не казвам да отрежете всички гладни гърла на министри и шефове на агенции. Това отведнъж не може да стане. Ама нека е с мярка. Има нужда фокусът да бъде преместен – от публичната активност и вземането на комисионни към оптимизация на държавния апарат. Само че оптимизация далеч не значи „съкращаваме 10% служители“. Ето ви някои конкретни стъпки които могат лесно да се постигнат и биха имали много добър резултат: без „комисионни“ над 15% – по принцип такива не трябва да има, но нещата са

На мен ми е все тая. За комуникация ползвам Skype и Gmail. И двете използват сигурни протоколи (Gmail ползва TLS, a Skype – собствен протокол). Т.е. никой „по средата“ не може да прихване и „подслуша“ нищичко от моята комуникация. ОК – безсмислена поредица от байтове може – да заповядат. Ако много се притеснявам, че някой може да види в какви сайтове влизам, ще си инсталирам Tor. Ама не се притеснявам. Всичко, което посещавам го правя публично по някакъв начин – някои неща чрез facebook, а профилът ми в netvibes.com (feed aggregator) е публичен и всеки може да види какви сайтове следя, дори без закон за „подслушване“. Чел съм 1984, но мисля, че аналогията, която много блогъри правят, е погрешна. Тук наистина тайните неща могат да се скрият, стига да не сме технологично неграмотни и да не можем да ползваме google. А като стана дума за тези тайни, може би имам рядката привилегия да не ме е срам от нищо което правя и съм правил, но защо да не разгледаме закона като един вид стимул за по-порядъчно (тази дума може да не е най-подходящата, ама първо тя ми хрумна) съществуване. Всъщност законите по идея са за това – тези, които биха правили неща вредни за обществото, да не ги правят. В твърде политически и твърде малко практически се превърна проблемът. „Крещят“ се лозунги и клишета – за свобода и демокрация, като че ли от Марс падат хората и не знаят, че свобода и демокрация никъде няма. И докато крещим, че искаме свобода и демокрация, утре ще напсуваме някой на опашка в супермаркета, ше влезем в забранена улица, ще дадем рушвет в общината за тротоарно място и ето ти я демокрацията – цъфнала. А философският въпрос за свободата е съвсем отделна тема. След всичко написано, в никакъв случай не приветствам решението на

5 месеца след жалбата ми и сигурно 10 след появата на дупката на ул. Цар Асен, най-накрая от общината я оправиха. Как – обадих се пак в „Транспортна инфраструктура“, обясних, че съм наясно кой трябва да свърши тази работа, и че не я върши 5 месеца, и жената каза, че ще опита да пусне дупката като аварийна, но иначе нямало никакви пари. (А дупката си е достатъчно аварийна – виж снимката). И така, благодарение на един гражданин и една съвестна служителка, повече окачвания в близко бъдеще в тази дупка няма да се трошат. Т.е. два кадъра решиха един малък проблем. Както е казал един известен човек, кадрите решават всичко. Само трябва да ги намерим. А дотогава продължаваме да се наслаждавме на лайната по улиците.

Днес от столична община ни зарадват със следното : http://dnes.dir.bg/2009/11/18/news5399234.html. Г-н Радослав Тошев предлага много непопулярни мерки за справяне с проблемите с трафика в София..които обаче няма да работят. Няма да работят, защото са измислени с цел вземане на пари, а не с цел решаване на проблеми. Всичко се прави по ред – 1-во подземни паркинги, после камери, после чак скъпо и/или забранено паркиране. Какво ще стане сега, ако например по булевардите забранят паркирането в крайната лента. Ще се намерят 2-ма идиоти, които да спрат (на аварийки, в добрия случай), и докато дойде полиция (я дойде, я не), ще се успели безнаказано да направят лентата неизползваема. За да се предприемат такива действия, трябва да имам доказана оперативност на служителите в общината. Прикачвам един screenshot (в който личи името на г-н Тошев), на една жалба, която пуснах в столична община в средата на юни (сега е средата на ноември), за две доста сериозни и неприятни дупки в самия център на София. Междувременно съм се обаждал десетина пъти на всякакви телефони в столична община, в малката община, в инспектората, на арменския поп, и тн, но дупката още си седи – хората я пълнят с натрошени плочки, за да и намалят дълбочината. (втората дупка случайно беше оправена при ремонт на тръби). И как, г-н Тошев, да очакваме, че ще направите нещо смислено с парите, които ще вземете, когато организацията, за която отговаряте, не може една дупка да оправи 6 месеца?

..или „най-тъмния ъгъл на правилника за движение“ .. или поне така излиза на практика. По някаква причина в нерегулирано Т-образно кръстовище правилникът за движение не важи. Какво се случва – кара някой към Т-образното кръстовище, по горната част на Т-то, и тъй като се движи направо, решава, че е с предимство. Хората от съответния квартал „си го знаят“, и отдават предимство на тоя, дето по правилник трябва да чака защото не е дясно-стоящ. А хората дето карат по правилник..катастрофират – 2 катастрофи на такова кръстовище до вкъщи. Не ни ли учат да поглеждаме надясно, когато няма знаци? Явно липсата на 4-та улица в кръстовището превръща правата улица в главна.. ама не е.

В нашата страна спамът бил законен. Не знам от кога е така, но днес получих писмо, чийто 1-ви ред беше: Съгласно Закона за електронна търговия, чл. 6 (1) Ви съобщаваме, че е възможно това търговско съобщение да не е поискано от Вас. Да видим какво казва законът: Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя Всички да ъпдейтват спам-ботовете и да добавят на 1-вия ред „Това може да не сте го поискали“.

Улицата е Княз Борис I, София. Всеки ден по около десетина минути вървя по нея към работа. И всеки ден тротоарът е осран. С кучешки лайна. Много. Обяснението е просто – улицата води до малко паркче пред църквата „Св.Георги победоносец“, където хората извеждат кучетата си. Обяснението е просто като хората, които предизвикват ‘феномена на лайняната улица’. Които пък от своя страна са представителна извадка за населението. Ами да – защо да почистят, като така или иначе никой друг не си чисти – толкова е „логично“. Е, това лайната на политиците ли се сега? Те ли серат всеки ден по тая улица и не си чистят? Или всеки ежедневно се изсира публично, малко по малко превръщайки всичко, което ни заобикаля, в една смърдяща тоалетна. Или по-добре – в един подлез-тоалетна, защото е ниско. И въргаляйки се в екскременти, псуваме си на ум политиците, които са универсалното оправдание за всичко, и заспиваме спокойно, готови за нови фекални подвизи на другия ден. Обобщението, което правя не е никак тенденциозно, а е по-скоро доста експресивна илюстрация на социалната ни действителност.