Робството на аналитичния дефицит

Робството. Пак искаха да ни го отнемат! Да подменят историята! Но ние помним и сме горда нация!

Помним, ама друг път. Нямаме си и идея какво е било по време на османското владичество. Но това няма значение. Защото „подменянето на историята“ уж се случва много отдавна, а така и не се е случило.

Но не това ми е идеята. Няма да навлизам в спора какво е робство, какво е владичество, или иго. Не защото не е интересен, а защото не е по темата. А темата е за аналитичния дефицит. Невъзможността на мнозинството в обществото да анализира информация.

От курса по педагогическа психология в университета съм запомнил малко неща, но в главата ми е останало, че една от основните функции на образователния процес е да тренира способността за индукция, дедукция, сравнение, аналогия, абстракция, обобщение, анализ и синтез (повече по темата). Само че никой не пише гневни статуси с удивителни как това не се случва. Как резултатът от образователната система няма базови аналитични умения, аналогично за другите процеси.

И когато някоя медия каже „махат Паисий“, или „заменят робството със съжителство“, някой сети ли се да вникне в нещата? Да отвори програмите и да провери; да пита МОН (и да види, че няма нищо общо)? Когато президентът каза, че всеки десети в администрацията е агент на ДС, някой сети ли се да отвори данните и да види какво казват те? Или когато някоя медия каза, че замърсяването е „20 пъти над нормата“, някой сети ли се, че нормата е 24-часова, а те ни говорят за еднократно измерване? Или когато уж професор каже че 50% от първокласниците нямат майчин език – български, някой (освен Боян) отвори ли данните на НСИ? Сигурно мога да продължа с примерите още час. Ама това са подробности, ще кажете. Не. Дяволът е в детайлите. В пълния анализ на ситуацията, на данните, на твърденията. А това не се отнася само за горещите теми. Отнася се и до ежедневната работа. И няма как да сме ефективни и икономиката ни да върви нагоре, докато не можем да боравим с информация в „информационната ера“.

А ние не сме научени да анализираме факти и данни, да мислим в абстракции, да правим правилни аналогии. Изглежда сме научени да сме първосигнални. А уж българинът чете между редовете. Само че май четенето между редовете вече не е толкова важно; важно е извън редовете какво има. Важно е като прочетем нещо, да отворим Google. Да питаме. Да мислим.

В цялата тази първосигнална тъпота главна роля имат журналистите. Докато на „обикновения човек“ може и да не му е работа да си проверява фактите от фейсбук статусите (макар че трябва), то това е горе-долу единствената работа на журналиста. Ама те нямали време, ама не можело за всичко да се прави журналистическо разследване, ама такива били нагласите в обществото. Глупости. Просто и те са под робството на аналитичния дефицит.

С тази невъзможност да анализираме реалността, изобщо не ни трябват кемтрейлс, флуор във водата и психотронни оръжия, за да може „илюминатите“ да контролират обществото. Трябва ни един вестник Телеграф, един сайт Блиц и един експресивен водещ на сутрешен блок. И няколко милиона възмутени и немислещи, макар и уж интелигентни и с уважавани професии.

Какво искам да кажа, освен елитарно да се оплача? Нищо. Понякога и аз искам просто да се оплача. И дано има как да се освободим от робството на аналитичния дефицит. Или владичеството му. Все тая.

10 comments

  1. Едва ли никой от милионите възмутени не си е направил труда да провери информацията. Освен това по конкретната тема за робството,вече 130г. се пишат трудове и е нелепо да се казва на черното бяло,има факти. В един момент обаче темата се измести върху смисъла и степента на думата робство. За другото съм съгласен,хората вярват на всичко,най-вече под причина,че медийте поднасят
    и най-дребната клюка с необходимата доза шок и патос.

  2. Поздравление за статията !
    Подобен особено болезнен за българите въпрос, свързан с едно петстотин годишно безвремие, прекъснало нормалното историческо развитие на България като европейска държава и задържало я в епохата на средновековието, трябва да се разглежда и дискутира ИЗЦЯЛО в рамките на ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА И БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО.
    Без да се изпада нито в безмислен нихилизъм, нито в преекспониран патриотарски мазохизъм.

  3. Никакъв аналитичен дефицит няма тука. Автора изхожда от напълно погрешното становище, че журналистите от „национално значимите“ медии се интересуват от истината. А това е прото невярно. Ако един журналист почне много да рови, той или никога няма да намери необходимата на шефовете му сензация, или ще намери такава дето може да му струва работата или нещо по-лошо.

  4. Прекрасна статия.
    Нямам си и идея защо в медийното пространство не разискват така глобално никой въпрос. Чакайте! Имам си представа! „Медия“ според wikipedia е “Средство за масова информация“ и на времето може и така да е било, но в момента нещата са по странни. Всяка медия се бори да бъде по-нагоре по рейтинг и това прецаква нещата от всякъде. Може и някой да се е замислил (даже и да знае със сигурност) , че нормата е за 24 часа, но тогава няма да има новина. Няма ли новина – рейтингът пада. Новината реална, но не потресаваща – рейтингът пада. Това разбира се не е само в България, а в целият свят. Най ме радва когато „голяма медия“ започне да говори за някаква „жълта медия“, колко е жълта, но „големите медии“ не се усещат, че всичко изброено горе ги преви именно такива!
    Поуката: Следете медиите само за отправна точка за информация, но не им вярвайте и със сигурност не ги цитирайте без да сте проверили всичко 🙂

  5. Изключително крайно и едностранчиво мнение само с елементи на истина. А както знаем истината е винаги някъде по средата. Освен фактите има и много други аспекти, които не са обхванати тук. Примерът който ще дам е по повод промените в образователната система и преместването на Паисий в 11 клас, действие подкрепящо главната цел на обсъжданите образователни промени, включващи и очевадната промяна на тълкуванията на някой събития. Без да навлизам в детайли, тъй като в по-горните разсъждения много се говори за аналитичност, хайде моля анализирайте този факт. Аз за себе си съм го направила отдавна.

  6. „Освен фактите има и много други аспекти“.
    Анализирай това !

  7. Това, което очакваш, никога няма да стане в България. Тук всеки знае повече от специалиста, от училия и от мислещия. Докато глупостта не е смъртоносна, няма да се избавим от нея…

  8. Съгласен съм с Божидар за масовата невъзможност (за мен – интелектуален мързел) за осмисляне на твърдения. Според мен има нещо на културно ниво, което е объркано в народа ни. От малки деца слушаме „гръмките“ слова на обкръжението си, а то не винаги е от еродирани хора. Сякаш ни е вменено, че може и трябва да се изказваме по всяка тема, която съществува.

    Но както Борис Темелков каза, вярвам и че медиите не се интересуват от истинност. Медиите ни, както и политиците ни, са едно отражение на това, което интересува народа ни. Когато хората спрат да се вълнуват от грешните неща и започнат да санкционират недоизпипани истории с откровени лъжи още в заглавията (били те в закони или новини), тогава ще имаме журналисти, целящи информиране, а не преследващи най-голям емоционален отговор от публиката си. Просто казано, докато в магазина искаме кутия цигари, никога продавача няма да ни даде 1 кисело мляко и пакет мюсли, просто защото е по-добре за здравето ни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *