Транзакция или трансакция?

Ако попитаме Гугъл, сайтът „Как се пише?“ ще ни отговори, че правилното, според нормата, е „трансакция“. Но аз съм един лингвистичен трол и не приемам, че нещо е правилно, само защото е записано в някой речник (както смята и авторката на „Как се пише?“, всъщност). А точно за случая с „транзакция“ неведнъж съм изказвал недоволство от нормата.

Очевидно всички казваме „транзакция“, защо трябва да се пише със „с“? (На руски, между другото, се пише със „з“. Това не че е критерий, просто го отбелязвам).

Ето опит за аргументация от гл. ас. д-р Цветелина Георгиева от института по български език към БАН. Накратко – представката „транс-“ е с латински произход и съответно трябва да се пише както на латински – т.е. със „с“. Това на пръв поглед изглежда логично, но имам две съществени възражения.

Първо, това как се пише на оригиналният език няма никакво значение (иначе как ще пишем Бордо? 🙂 ). Иначе и в латински (най-вероятно) се е произнасяло със „з“, което обаче не непременно има отношение към правописа. По-важната част от аргумента е, все пак, че в български тази представка е консистентно заета като „транс-„.

И тук идва второто възражение – в „трансакция“ „транс“ не е представка. Случаят е съвсем различен от „трансграничен“, „трансатлантически“ и т.н. Докато при тези думи представката „транс“ има ясен смисъл на представка, и дори придобива собствено ударение (тра̀нсгранѝчен), то при „трансакция“ случаят не е такъв. Не става дума за „транс-акция“, а за цяла дума, където оригиналната представка е загубена, най-вече семантично – „през-акция“* не е значението, с което я употребяваме.

Т.е. нито трябва да търсим в латинското изписване, нито в думите, които са получили латинската представка „trans-„. Случило се е друго – думата е влязла в редица езици (в английски през френски, например) не като съставена от две части, а като цяла дума, значеща „сделка“. Естественият процес на регресивна асимилация пък озвучава „с“ и то става „з“ (или поне така изглежда – гласни и звучни съгласни след „с“ го озвучават – „[транзграничен]“, „[транзатлантически]“, но „[трансконтинентален]“).

Все пак, не е добре да чупим консистентността в правописа – ако всичко с „trans-“ става на „транс-„, то дори с горните възражения, все пак може би няма причина да създаваме прецедент? Само че такива вече има.

Единият е „транзистор“, чийто произход е от смесването на думите „transconductance“ и „resistor“. Виждаме отново „trans-„, но вече заживяло „свой живот“ и откъснало се от първоначалния си смисъл, както и при „транзакция“. Аналогично за думата „транзит“. По принцип има значение и откъде е влязла думата в български – дали директно от латински, или през английски, френски или дори руски. Но в смисъл на „банкова операция“ залагам на влизане от английски.

Това са моите разсъждения по темата – не твърдя, че са „истината“, но смятам, че са в правилната посока. Поради това ще ги изпратя и на БАН.

И при всички положения ще пиша „транзакция“. Макар д-р Георгиева с право да отбелязва, че масовостта на изписването на нещо не го прави вярно, то „вярното“ подлежи на промяна, в която искам да участвам. Да, нещо твърде дребно и незначително е. Дори може би не си струва написването на публикация. Но пък вече е късно за тези разсъждения – написах я.

16 коментара

  1. По-скоро е влязла от френски, но иначе да: „нека бъде и пребъде.“ – рече Луи и отсече.

  2. За себе си приемам, че изписването, което се използва по-масово е правилното. Просто не ме интересуват писаните норми и пазителите на чистотата на езика. Правя проверка за това колко пъти се среща в Гугъл използването на думата в различните ѝ форми на изписване и избирам най-масовата. Като правя проверката добавям и думата „има“, за да избегна руските сайтове донякъде.

  3. 100% подкрепям написаното от теб. Има норми, които просто трябва да се променят с оглед на прагматичността и точка по въпроса.

  4. По тази логика – да включим в азбуката и „буквите“ 6 и 4, защото масово се използват за замяна на Ш и Ч. И да добавим един нов дифтонг към правописа – 6т. Стига глупости!

  5. Не виждам връзката. Едното е базирано на фонетичен анализ, другото на неграмотно писане

  6. В България думата е влязла и се е разпространила чрез английски.
    Пускам Гугъл и чувам как звучи думата от езика „оригинал“ за нас.
    Пиша си я „транзакция“ и жалките напъни на някой за израстване в научна степен само ме разсмиват.
    Поздрави!

  7. Абсолютно подкрепям Вашето мнение. Освен изложените от Вас аргументи бих искала да добавя и факта, че думата „транс“ има и значение на вид състояние, напр. „Изпадам в транс“. и чрез правописа може да се открои значението на транзакция, което има аналогия с транзит, транзитен и др. Речниците често се задълбочават в историческото развитие на езика и не отчитат други фактори. По образование съм филолог и смятам, че имам правото да взема отношение.

  8. Дано авторът спре да говори (пише), първо, неграмотно и второ, глупости, с които да заблуждава масовия читател. Жалко е, че има хора, които пишат, както си искат, а после обаче се ядосват на другите, че не правят нещата по съответния начин.
    Пример – в държавната администрация масово се краде. Ерго, нека и аз започна да крада.
    Пример 2 – масово джигитите паркират в зелени площи (противозаконно), следователно, аз също ще започна да паркирам там.
    Аман от дебили и блогъри.

  9. Не намирам критика по същество в коментара Ви. Има ли такава?

  10. Браво! Кратко, ясно и интелигентно! Напълно съм съгласна. Хубаво е да пишем грамотно, но да не се престараваме с правилата. Негативните коментари тук са от явно некомпетентни лица. Хубав ден!

  11. Интересна тема и пост. Изключвам се от личните си предпочитания в изказа, защото и аз съм свикнал по-звучното „з“ в думата, но по-скоро не мога докрай да се съглася с аргументите на второто възражение. Семантично не е загубила докрай смисъла на действие, което преминава през някакви граници на някакви условни или реални обособености. Тук ми хрумва и аналогията с „транспорт“, която също така и то съвсем безспорно е загубила семантичната си двоичност, но и е запазила логиката на езиковото заемане trans-port.

    Дори транз-атлантически и транз- еди какво си да ни звучат удобно, в английския те съвсем ясно се произнасят със „с“. Защо тогава ни е необходимо да запазваме това „з“ именно за „транзакция“?

  12. Изключително добра и състоятелна статия, поздравления!
    А към въпроса на Островски – трябва да пишем транЗакция със З, защото така се произнася, докато транспорт си се произнася със С.

  13. Макар и късно, и аз да кажа, че съм за „транз“.
    Към доводите бих добавил и че не бива да се гледа само как се пише, а и как се произнася в езиците-първоизточници:
    1. Възможно е думата да сме получили от английски, но и там спеллингът е със „z“.
    2. Там тя е пристигнала от латинския глагол transigere (вж. transaction word origin), където „s“ се произнася като „з“. Както е между впрочем и в много други думи в латински и италиански: „casa“ – „каза“ (къща) и т.н.
    3. А в латинския смисилът е „провеждане на дискусия за довеждане на страните до компромисно решение“, „провеждане на търговски преговори/договаряне“… Затова и не може да се прави аналогия с различните „транс“, като „трансатлантически“ в смисъл на „презатлантически“. Такова е и първото значение на думата в английските речници и чак на по-задна позиция е смисълът й влаган в банковата дейност.
    И в заключение бих искал да видя по-ширка дискусия и предварително информиране на обществеността за мотивите за въвеждането на изменения в българския език, понеже през последните години много от нас, които се считахме за сравнително грамотни, след поредицата от реформи се оказахме неграмотни. Това че все по-често се опитват да ни свалят на нивото на нежелаещите да ползват правилен български език с доводи за по-голямо удобство нито е приемливо, нито има аналог в другите езици.

  14. Страшна логика, няма що. Някой, като го изговарял, му звучало „транз“ и затова трябвало да се пише „транзакция“. По същата логика, може би, трябва да пишем и „збогом“, „зговор“ и т.н. Произхода на думата е латински и коренът е „транс“, което значи прехвърлям, преобразувам. Тази статия дори не издържа фонетичната обосновка, която иска да внуши, защото преспокойно и без човек да се напряга може да изговори думата „трансакция“ със „с“.

  15. Мисля, че не прочетохте цялостната аргументация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *