Дотам и обратно

Тъй като това е личен блог, ще си позволя малко лична история. Последните три месеца живях и работих в Холандия, за голяма световна ИТ компания. Холандия е една от най-приятните държави в Европа (като изключим вятъра!) – всичко е спокойно, премерено, уредено, но пък не по немски скучно. Хората се толерантни и не си пречат. В Амстердам над 50% от хората ползват колело всеки ден (аз в това число, за по 8 км. в една посока). Работата в компанията е интересна, използват се нови технологии, а колегите са приятни и забавни. Минуси, разбира се, също има – няма денонощни магазини, храненето в ресторанти е скъпо, бирата е скъпа, наемите са скъпи, има си бюрокрация, холандците не са от най-топлите хора, имат някои спорни приети ежедневни практики, и т.н. Но като цяло е добра държава с добро общество. В момента в който от компанията изявиха желание да ми предложат постоянна работа, не се замислих и отказах. Отказах и да продъжа да работя от Холандия. Успяхме да се договорим експериментално да продължа работата от България. Тези публикация няма за цел да покаже колко добре ми се е получило, колко късмет съм имал, или факта, че тези, които могат да емигрират, се оправят добре и в България. Няма за цел и да покаже колко са добре западните държави спрямо нашата. И в никакъв случай не съм патриотът с розови очила, който дава мило и драго за родината и захвърля всички лични придобивки само и само да се върне. Не съм и слепият самонадеян идеалист, който смята, че като се върне, може да оправи всичко тук. А за оправяне има много. Може би всички хора, които възкликнаха „идиот!“ във връзка с моя отказ за постоянна работа, са донякъде прави. Но истината е, че в България имам сходни професионални възможности, сходни възможности за развитие, и

Continue reading

Дисекция на дезинформацията

Тази сутрин в уважавания от мен в-к Сега се появи заглавие „Шведският външен министър: Православието е главната заплаха за Запада“. Изглеждаше ми странно западен политик да се изкаже толкова крайно, а и следвам Карл Билд в туитър, затова тръгнах да му пиша. Но видях, че вече Никола Газдов го е питал, дали информацията е вярна, а Карл Билд е дал кратък отговор: „Не. Глупости“: @NikolaGazdov @SegaBG No. Rubbish. — Carl Bildt (@carlbildt) May 4, 2014 Сега реагираха бързо и свалиха новината. Но в нея беше написано, че тя идва от информационна агенция Фокус: Фокус пък е цитирал руска информационна агенция. Не че не е логично, че „информацията“ идва именно от Русия. Руската информационна агенция REX е публикувала следното: Руската информационна агенция пък от своя страна е цитирала латвийски сайт (латвийският сайт е на руски, а не на латвийски): Както предположи @balta__, всичко е тръгнало от един умерено звучащ и като цяло верен туит на Карл Билд: Perhaps @McFaul underestimating force of Putin's new anti-Western and anti-decadent line. Building on deeply conservative orthodox ideas. — Carl Bildt (@carlbildt) March 24, 2014 Това, което казва Билд е, че Путин се възползва от някои консервативни православни ценности за своята кампания против запада. Той не казва, че православието е проблем (западът и католицизмът също имат някои консервативни ценности). Да не говорим пък за „главна заплаха“. Но латвийският сайт доста свободно интерпретира това и казва, че според Билд православието е главната заплаха за западната цивилизация, оттам руската информационна агенция доукрасява историята за лошия антиправославен запад, и това тръгва по всевъзможни канали. Така утре вече ще имаме един фабрикуван „факт“, на който в Русия ще се основава общественото мнение и на база на който български русофили и националисти ще громят „антибългарската и антиправославна“ Европа. Класическа дезинформация, та дори пропаганда. Пропаганда, на която би трябвало хората от

Continue reading

Пеевски няма вина

Пеевски няма исторически грях. Пеевски няма вина, че партиите търсят и използват медийни чадъри. Пеевски няма вина, че има голямо търсене за псевдожурналистика. Пеевски няма вина, че обществото иска да чете за компромати и кал. Пеевски няма вина, че майка му е прибрала пари от тотото. Пеевски няма вина, че беше номиниран за шеф на ДАНС. Пеевски няма вина, че като малък е бил срещнат с Илия Павлов. Пеевски няма вина, че правителството е лошо. Пеевски няма вина, че парламентът, избран от народа, е махленски. Пеевски е просто парче от пъзела. Доста голямо парче, но парче. Пеевски не е демонът в рая, не е фекалията в кацата с мед. Няма каца с мед, има септична яма. Но Пеевски има лична вина, защото е парче от пъзела. Пеевски има лична вина, защото предлага псевдожурналистика и кал. Пеевски има лична вина, защото предлага медийни чадъри. Пеевски има лична вина, защото се възползва от мръсотията. Пеевски има лична вина, защото е още една фекалия в септичната яма. И наша работа е да посочваме хората с лична вина за ставащото. Но това е крайно недостатъчно. По-важното е да си зададем въпроса за своята лична вина. За нашия принос към септичната яма. Иначе и ние ще бъдем един малък Пеевски.

Continue reading

Обща електронна идентификация в ЕС?

Наближават евроизбори и реших, че е редно да имам някакви изисквания към евродепутата, за когото ще гласувам. Кампанията още не е започнала, но извън партийните предпочитания, реших да поставя един въпрос, който според мен е важен. Подчертавам „според мен“, защото най-вероятно съм в малцинство. Въпросът е „подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация, т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всички европейци, и какво бихте направили, за да се реализира“. Защо това е важно? По много причини. От гледна точка на България най-важната е, че това ще означава електронен подпис в нашите лични карти дори никое правителство да не прояви нужната мисъл, за да го направи – просто ще дойде „отгоре“. От гледна точка на ЕС е важно, защото ще е стъпка в решаването на проблема с бюрокрацията – а той е сериозен. Особено ще е полезно за граждани, които често сменят държавата, в която се намират – дали по работа, дали живеят в пограничен район, дали просто заради туризъм. Обща електронна идентификация ще означава по-лесна синхронизация на процедури, по-лесен достъп на гражданите до услуги в други държави, по-малко документи, които трябва да представиш или получиш, за да работиш в друга държава. За България конкретно електронният подпис в личната карта ще осмисли и ускори електронното правителство, а то (според мен) е твърде важно и наложително, за да се намали корупцията и да се увеличи ефективността на държавния апарат. А не е ли електронната идентификация на няколкостотин милиона души прелюдия към една антиутопия? Не че не може да бъде, но по-скоро няма да бъде – технологичната реализация (anonymous credentials), предпазваща личността от следене, съществува и може да бъде използвана. Т.е. засега поне можем да сме спокойни, че това не е „слагане на чип в мозъка“, а просто важно улеснение, което никой не може да използва неправомерно, дори да иска. Тъй като

Continue reading

Катерене по спиралата на провала

В България всичко е зле… Нищо не работи… Всички крадат… Става все по-лошо… Емиграция… Всъщност, в България много неща са окей. Много неща са много по-добре отколкото в много други държави по света. Имаме достатъчно поводи за оптимизъм и вървим нагоре…? С (поне) едно изключение. За съжаление съществено, ключово, ужасяващо изключение. Прътът в колелото. Слонът в стаята, за който малко хора говорят. Образованието. Подготовката на личности. За бъдещия ни пазар и бъдещата ни икономика. Но най-важно – за бъдещото ни общество. Образованието ни е спирала на провала. Средното и висшето образование изваждат все по-неадекватни хора (на последните места сме в Европа по всичко – четене, писане, математика, науки, а в последния тест на PISA сме предпоследни от 44 държави), а едни от най-неспособните от тях стават учители, които от своя страна „произвеждат“ още по-неадекватни хора, най-неспособните от които отново стават учители. Защо учители стават ниско способните и ниско мотивираните? Защото за 600 лева, с тези отговорности и с това ниско ниво на обществено признание – толкова. По-разумно е да станеш сервитьорка или продавачка, отколкото учителка. По-добре платено е, по-лесно е. По стечение на обстоятелствата бях в педагогическа специалност в СУ за един семестър. Входният бал е нисък. Програмата е остаряла. Не само аз, но и немалко от колегите ми прекъснаха и се захванаха с нещо друго. Бях на акредитационна среща с представители на министерството и на други педагогически специалности и хората от министерството иронично заключиха, че „през тези година СУ ще извади един учител по физика, който най-вероятно няма да работи като такъв“. Тези, които стават учители, защото го имат за призвание, са единици. Останалите, ако изобщо има такива, са записали това „колкото да има нещо“. Няма конкуренция за специалността, няма и конкуренция за професията. По причините от предния абзац. Спиралата изглежда безнадеждна. А резултатите са трагични. Процентът на неквалифицирани,

Continue reading

Безгранична утопия

Покрай събитията в Крим и преминаването на полуострова от една държава в друга, за пореден път се замислих колко не харесвам границите. Границите са нещо изкуствено, измислено, случайно. Всяка държава в многовековната си история е владяла територии, които всяка друга държава в региона, в многовековната си история, също е владяла в някакъв момент. Затова териториалните претенции и границите са малоумни. Не само това, ами когато случайно попаднеш от страната на границата, в която хора с твоя език и/или етнос са малцинство, биваш подложен на репресии. Знаем за българите в Беломорска Тракия, в западните покрайнини. Но ние сме правили същите неща с гърци, сърби и румънци на наша територия – налагане на език, санкции за говорене на родния език, почти насилствена асимилация. Миналата седмица Крим загуби възможността си за европейско развитие (каквито и позитиви и негативи да има това), защото една по-голяма държава реши, че иска да разшири границите си. Хората с украинско самосъзнание в Крим може и да бъдат репресирани. И със сигурност децата им няма да говорят украински. Границите и държавите създават и повишена концентрация на власт в някои държави, заради по-голямото население, територии и природни ресурси. А това някой да има власт съсредоточена в него е лошо. Както добре виждаме, особено в последния век. Национализмът е резултат от границите. Национализмът е деструктивен – той е желанието твоята територия, резултат от едни случайни линии по картата, да премести тези случайни линии, най-често чрез война със съседните територии, а когато войната не е подходяща, то просто води до омраза и некооперативност спрямо съседните държави. Най-яркият пример за това колко лошо нещо е крайният национализъм е войните в бивша Югославия, при които Милошевич в продължение на 10 години сее национализъм и жъне войни, с широката подкрепа на сърбите. Войни, от които всички губят, а най-вече самите сърби. Дори „обединена Европа“ страда

Continue reading

Зоран Джинджич

На вчерашния ден (12-ти март) преди 11 години в центъра на Белград е застрелян тогавашният сръбски премиер Зоран Джинджич. Обявено е извънредно положение, а Сърбия е в траур. На погребалната процесия идват стотици хиляди сърби и изпълват улиците на Белград. Един кратък абзац с биографични бележки. Кой е Зоран Джинджич? Като студент по философия в Белград прави опит да организира независимо студентско политическо движение (в тогава комунистическа Югославия), за което е осъден. Вили Бранд убеждава югославските власти Джинджич да отиде в западна Германия, където става доктор по философия. След падането на режима се връща в Сърбия като преподавател и основател на демократическата партия. 10 години е опозиция на Милошевич, като се противопоставя на крайните националистически настроения в страната, които водят до няколко войни и хиляди жертви. Джинджич е и първият премиер на Сърбия след падането на Милошевич, и като такъв предава Милошевич на трибунала в Хага. Защо е убит Джинджич? Заради убеждението си, че най-големите проблеми трябва да се решат първи, той веднага атакува организирана престъпност в страната. А тя е съставена от хора, участвали заедно с Милошевич във войните в бивша Югославия. И заради опита на Джинджич да спре организираната престъпност, същата го застрелва на центъра на Белград, в задния двор на сградата на министерски съвет. Интересен факт е, че настоящият президент на Сърбия Николич, 20 дни преди убийството, от трибуна казва на Джинджич, че „И Тито е имал проблем с крака преди смъртта си“. По-късно той твърди, че е съвпадение. Но достатъчно история. Защо Джинджич е различен, и защо е важен. В началото на мандата си той тръгва из страната и организира срещи с хората, на които говори за проблемите на Сърбия. Но не с празни приказки, а директно атакува манталитета на сърбите (който е много близък до българския). Казва им, че трябва да работят, че ако ги

Continue reading

В България няма ляво

За дясно и център не знам, но ляво в България със сигурност няма. Има хора с леви идеи, но ляв политически субект няма. БСП е анти-партия, а Зелените по-скоро не знаят къде са. Но не е ли БСП ляваТА партия? Не. Защото в нея няма нищо ляво. Колкото и да се опитват червените „остриета“ да се етикетират като социалисти, те най-много да са чували що е то ляво. За разлика от повечето избиратели на БСП аз съм чел програмата им (от нездрав интерес), слушал съм им политическите „тези“, и мога да заключа, че за БСП „ляво“ значи две неща: раздаване на пари и сътрудничество с Русия. Нито раздаването на пари е ляво, нито връзките с Русия. Първото може и да изглежда ляво, защото уж коригира социалното неравенство, а второто – по исторически причини – защото Русия 70 години е била лява. Но раздаването на пари не само не коригира социалното неравенство в дългосрочен план – то го задълбочава. Както се казва – не давай на човека риба, а го научи на риболов. А Русия в момента е крайно-дясна – там един диктатор делегира държавните богатства на 150 олигарси-монополисти. Но това няма значение. Какво антиляво има в БСП? Една лява партия не дава обществени поръчки на обръчи от фирми – тя наема хора на държавна издръжка, които ръководи за да извършат нужната работа Една лява партия регулира пазарите, за да не позволява монополи и картели, а не приема закони, осигуряващи монополи и картели на приближени бизнеси Една лява партия държи високи данъци, срещу които осигурява държавни услуги с високо качество, а не тегли заеми, с които все пак не успява да предложи добри държавни услуги. Една лява партия подобрява образованието, защото частните училища не са достъпни за всеки, а качественото образование е приоритет номер 1 за бъдещото общество. Една лява партия

Continue reading

Не разбирам

Винаги се опитвам да стъпя в обувките на другата страна. Да видя с техните очи. Да разбера защо мислят и постъпват по определен начин. И често не одобрявам, не харесвам, но разбирам. Факторите са много, личният опит е друг, и затова даден човек мисли по по-различен начин от мен. Разбирам псевдо-патриотите, разбирам анархистите, разбирам капиталистите, разбирам и социалистите. Разбирам гледната точка на бедните, разбирам тази и на богатите. Разбирам крайните материалисти, разбирам окултистите, веганите, амишите. И не съм съгласен с никого за всичко, но ги разбирам. Има обаче едни хора, които не разбирам. Въпреки, че чета и се опитвам да разбера, не мога. Не мога да разбера хората, които нареждат да бъдат убивани други хора – десетки, стотици, хиляди. Не разбирам Янукович, не разбирам Мадуро, Асад, Путин, Сталин, Брежнев, Хитлер, Робеспиер и стотици други. Всеки има някаква история, някаква цел, някакви виждания. Готов е да направи много неща за пари, за удоволствия, за усещането за власт. Това го разбирам. Но идва момент, в който с действията си (или дори заради действията на други), човек поражда недоволство, много хора вече не го искат. И какво става в главата му? Как той рационализира последващите си действия? С кауза, може би? С това, че ако не е той, други хора ще страдат повече и той трябва да спре инвазията на лошите? С геополитика? С пари? Ако ви предложат да имате 10 милиарда лични пари, да управлявате 15 милиона души и сте сред най-високите международни среди, но за целта трябва да убиете 50 човека, какво бихте направили? Морална дилема. Повечето хора ще отхвърлят предложението. Защото това е от лесните дилеми. Има и трудни дилеми, много по-сложни и нееднозначни. Но точно тази е очевидна. И все пак съществуват хора, които казват „стреляйте по демонстрантите“. Убивайте хора. Хора, всеки от които може да допринесе за развитието

Continue reading

Протестна туитър поезия

От юни насам от време на време „изплювам“ по някое кратко стихче в туитър – сатирично, пародийно, или просто нещо за обществото ни. Няколко дни след началото на #ДАНСwithMe дойдох на площада с това (по Дебелянов), разпечатано на лист: Да се завърне партия червена, когато икономиката гасне, и шумно, срещу нагло назначени народ да вика „мама ви нещастна“ Беше ясно, че властта няма подкрепа, а оставката в началото изглеждаше възможна, при хилядите хора на площада (отново по Дебелянов): Аз искам да те помня все така: без мозък, без подкрепа и в оставка. Тогава един ден се „инфилтрирахме“ в контрапротеста и картинката беше депресираща: Къде са хората? Аз виждам само сенки. Повтарят мантрата, със мозък замразен: „Наливай втората и дай да люпим семки“ и палят мандрата на утрешния ден. Докараните хора с автобуси, за да осигурят „жив щит“ около парламента пък доведоха до краткото (по Володя Стоянов): Автобуси и кордони, и балъци за милиони. Един есенен ден на площада атмосферата беше странна – хем тягостна, хем с проблясъци, и след това в туитър се подхвана поетичен диалог, част от който беше това: Луната и дъгата са измислени от някой, нарисувал есента, а някъде сред дъжд и сред неистини събужда се от сън една мечта. При едно от сутрешните кафета около парламента, почти в просъница написах тази глупост (по Вазов): И „оставка“ мощно въздуха разпра, Парламентът отговори със….пръдня Орешарски вече беше научил всички задни изходи, защото отпред навсякъде го чакаха протестиращи. Ние и отзад го чакахме, но полицаите бяха повече (отново по Дебелянов): Да се промъкнеш в бащината къща, през заден вход, когато вечер гасне, и шумна пазва шумна нощ разгръща, да приласкае премиер бегласен. След интервюто на Орешарски в Панорама, когато той гледаше като наркоман, мънкаше и говореше общи приказки (по Яворов) Две купени очи – душа на премиер, с две

Continue reading