БЛОГодаря

Наскоро научих за инициативата „Бъдещето е код“. И реших, че мога да отделя един час по обяд, за да разкажа на ученици колко е интересно и полезно да си програмист. Разгледах училищата в близка околност на мястото, където живея, избрах френската гимназия (София), свързах се с обявения преподавател, и уредихме дата и час на презентацията. Днес отидох и говорих. Ето слайдовете: Може би изглеждат малко „сухи“, което е вярно, но това ми бяха само „опорните точки“ – разказах реални интересни истории от индустрията – как например мобилен оператор в Мексико, за който сме правили проект, е искал да таксува абонатите си за времето, в което избиращият чака другият да вдигне (т.е. докато е „свободно“), или как съквартирантът на колега от ТомТом е псувал, че GPS устройството му го е превело по обиколен път до работа, докато не е разбрал, че по магистралата е имало 2 часа задръстване заради верижна катастрофа, след което е казал на колегата ми „уау, как го правите“ (трафик в реално време). Обясних и за умните домове, и за роботите, които са всъщност навсякъде около нас (макар и не хуманоидни роботи), и за това, че някой трябва да ги програмира. Или как в 10-ти клас с мой съученик сме правили игри с главни герои – съучениците ни. Предложих им и за абитуриентския бал да си програмират клаксона на колата, за да не се налага да го натиска някой постоянно. А в слайда за математиката им казах, че все пак им е нужна, ако искат да правят по-сериозни неща. Мисля, че им беше интересно. Не заради високите заплати и многото възможности за работа, а защото технологиите имат wow-ефект. И може би мисълта, че със своята креативност можеш да допринесеш за нещо „яко“, е примамлива. Не знам колко от тези деветокласници ще станат програмисти, но поне им представих интересната

Дори сред по-малко крайно-националистически настроените ни съграждани е лесно различим остър анти-американизъм. И трябва да призная, че и аз имам доста възражения към почти всички аспекти на управлението на САЩ. Това не значи, че няма много положителни аспекти – огромният технологичен напредък се е случил предимно там, благодарение на свободата и на качественото висше образование. Няма да разглеждам и ценностите на американското общество, защото там има някои наистина вдъхновяващи примери. Но нека и аз вляза в антиамериканска „кожа“. „Антисоциалната“ държава – огромни здравни застраховки, липса на гаранция, че ако останеш без работа ще имаш достъп до здравеопазване, липса на фокус върху обществения транспорт, частни компании, чрез лобита, „паразитиращи“ върху уязвими групи от граждани, частни компании монополизиращи образователните тестове, и то с некачествени такива, и т.н. – ако искате да видите колко е „зле“ в щатите, може да погледате предаването на Джон Оливър. Просто това не е моят модел за държава, и виждам тези неща като лоши странични ефекти от дерегулациите. За масовото следене на интернета и телефона на граждани е антиутопично и дори няма нужда от коментар (макар че съм направил по-технологичен такъв). А дали са дебели и тъпи – дебели определено са, а „тъпотията“ няма как да я установим обективно – като член на няколко журита на олимпиади по лингвистика, съм проверявал решения и на най-умните американци, печелещи златни медали, и на случайно училище от Тексас, където нито един не беше решил абсолютно нищо. Държавата е голяма, за да можем да кажем, че „са тъпи“. Но стандартният антиамериканизъм е базиран основно на външната политика. На военните им действия и тайни операции по всички части на света, с липса на положителен резултат, но с развитие на военния сектор, в който се печелят милиарди. Не един и два филма на американски журналисти показват колко сгрешен е подходът на САЩ както в

След като се включих в тўитър дискусия между Еленко и Антони Тренчев (депутат от РБ/ДБГ), вторият ме покани на кръгла маса (press release | статия в Offnews), на която с представителите на партии, медии, адвокати да обсъдим проблема с троловете. Първо е нужно да дефинираме какво решаваме. Има три вида тролове – партийни, корпоративни и „безплатни“. На партийните и корпоративните се плаща, за да хвалят някоя партия/компания, или да плюят по конукренцията, а другите не са платени, но нападат и обиждат останалите или размиват дискусията за собствено удоволствие. Съответно проблемните аспекти, които бяха изтъкнати (от Добрата Фея) са два – единият е наказателен, когато се извършват престъпления свързани с реч на омразата, подтикване към насилие, например; а другият, може би по-безобиден, е този на изкривяване и влошаване на дискусиите, подтикнат от партийни или корпоративни интереси. За първия аспект всички бяха съгласни, че е нужно да има регулация и наказуемост – т.е. ако някой призовава към насилие над някаква общност или конкретен човек, то той да подлежи на наказателна отговорност. По втория имаше достатъчно мнения, че не само не е работа на държавата да го регулира, а тя няма и техническата възможност и капацитет да прилага регулациите. А всъщност проблемът не е чак толкова мащабен, и се манифестира най-вече по избори. Тъй като проблемът съществува заради технологията, която дава възможност един човек да пише с много анонимни профили, е логично решението също да бъде технологично. Това, което аз предложих, а и Владо Йончев от Offnews загатна, е споделена база данни и интелигентни филтри. Сходно на начина, по който работят спам филтрите, а именно – чрез машинно самообучение и анализ на текста. Грубо казано, на база на IP-адресите (които могат да се сменят, разбира се), имената на профилите, часовете на публикуване и сходството в съдържанието, ще може да се определи кой е

User Experience (UX) е грижата, за това потребителят максимално лесно и бързо да си свърши работата. UX е това, заради което търсенето в google става с един клик, купуването от Amazon става с 2, написването на статус във фейсбук става най-отгоре на страницата, с един клик, а използването на iPhone е лесно и интуитивно. Липсата на UX е това, заради което гражданите мразят държавната администрация. Защото гореспоменатите продукти имат за цел да спечелят потребителите си. Държавната администрация вече притежава потребителите си и те нямат друг избор. Тази снимка е нещо, на което се натъкнах днес в съдебната палата, и обобщава ситуацията: Информация. Тук не е информация. Последно? Всъщност горната снимка не е моята (която е се по-лошо качество) а е взета от sledobed.obshtestvo.bg, където проблемът е добре илюстриран. Всяко гише не е информация, но информация всъщност няма. Споменах преди малко Google и намирането на информация с един клик. Е, миналата седмица реших да си представя как би изглеждал Google, ако се оперираше от държавната администрация. Иронично, забавно, трагикомично. „Хаха“, „много е зле“, „няма да се оправим“, „тука е така“, и т.н. и т.н. Способността ни да се забавляваме на тези неща наистина е положителна. Примирението, че те не могат да се променят – не. Замислял съм се, възможно ли е да се приватизират административните услуги. Частни фирми да ги извършват, като се състезават за това коя ще предложи по-удобен процес на гражданите. Но това изглежда драматична промяна. А инсталирането на едно гише „Информация“ на входа, където усмихната и информирана служителка да упътва гражданите, не е грандиозна промяна или реформа. Това е малка промяна с много положителни последствия. Можем ли да поискаме гише „информация“ и по-смислени табели? Можем ли всъщност да поискаме да не трябва изобщо да ходим до това гише, което да ни упъти към друго гише? Където да ни

С това click-bait заглавие ще ви разкажа накратко за конференцията на Астел (Асоциация Телекомуникации) на тема електронно управление – мисията възможна, на която презентирах и аз. С по едно изречение за двата панела – официален и граждански. В първия участваха Антон Герунов и Калина Чернева от кабинета на вицепремиера Бъчварова и представиха няколко неща – ще има интегрирана система за човешките ресурси в държавата – наемане на хора, йерархия, кариерно развитие – всичко. Има фокус и върху отворените данни и процесът по качване на приоритетните масиви на портала вече е започнал. Също така започва новата оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ), където „имаме новина“ – изискванията към всички поръчки за софтуер са: да бъдат с отворен код, да имат интерфейс за отворени данни и да имат интерфейс за интеграция с други системи. Накратко, това означава, че данните на администрациите вече няма да се пазят в мазета, че софтуерът ще е прозрачно-разработван и ще получаваме поне малко по-качествени резултати, и не на последно място – че системите в държавата няма да са островчета, а ще са реално интегрирани една с друга. (В случая не се явявам говорител на кабинета, защото за тези изисквания има някакъв принос и Общество.бг със съответните си кампании. Което отбелязах и в моята презентация) След това Гроздан Караджов (председател на транспортната комисия в парламента) сподели някои коректни разсъждения за електронното управление (и някои нюанси, с които не съм съгласен – напр. че техническите детайли нямат такова значение). След него зам-министърът на транспорта Валери Борисов говори по много теми. Аз говорих за визията на Общество.бг за електронно управление – отворено, координирано и фокусирано върху гражданите. Ето и слайдовете: (В останалата част от гражданския панел говорихме за неформалния egov форум, който се събира всеки месец, както и за електронно гласуване, с Илия Кръстев, Михаил-Ернесто Михайлов и проф.Михаил Константинов) Имаше, разбира

Предполагам всички ще се съгласят, че пътищата в България са зле. Да оставим за малко настрана дупките, че са тесни, неадекватните знаци, и да погледнем маркировката. Да, и тук всички ще се съгласят, че маркировката е зле – или я няма, или не отразява светлината от фаровете. И както с повечето други неща, ще напсуваме „държавата“, че няма хубава маркировка, и ще отворим следващата бира. Но веднъж след като се връщах от Сърбия с кола по тъмно, и фрапантната разлика между сръбската и българската маркировка ми се завря в лицето (от едната страна на границата – плътна, светла, а от другата – тясна, изтрита, и налична само по осевата линия), реших да поразровя темата. Може би някой „краде“ наистина? Първо попитах пътната агенция (АПИ) (по закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ)) какви са изискванията към пътната маркировка. След това попитах кога са били последните подновявания на пътната маркировка по всички първокласни пътища. Всички бяха подновени максимум преди 1 година, повечето – преди няколко месеца. Но от това, което виждах, поне по път Е80 (от сръбската граница до София, и от Пловдив до Свиленград), маркировката беше зле – подновяване беше единствено осевата линия, а крайните ограничителни линии де-факто липсваха (и продължават да липсват). Ето снимки, всички от които са не повече от 6 месеца след подновяване на съответната маркировка. Виждате ли маркировка в дясната част на пътя, т.е. „дясната ограничителна линия“? Е80, от Калотина до Драгоман: Е80, от Пловдив до Хасково: Последната специално е на тъмно, за да напомня всъщност ползата от маркировката – виждаш къде свършва пътя/лентата ти, което е крайно необходимо при лоши условия – дъжд, мъгла, че дори и в ясна нощ. (Фаровете ми в този момент не са перфектно регулирани, но осевата линия, съвсем прясно подновена в този участък, се вижда добре; вдясно няма нищо) Нещо

…ама не. VentureBeat излезе със статия миналата седмица, в която твърди, че не в Силициевата долина са най-добрите програмисти. И в единия от двата публикувани погледа върху данните на stackoverflow излиза, че българите са „най-добри“. Из българските онлайн медии тръгнаха статии, избирателно цитиращи „проучването на американски сайт“, и всички бяха много горди, че – ето, и в това сме най-добри! Какво е stackoverflow? Както беше казал някой – това е (световна) bg-mamma за програмисти – отговорът на всеки въпрос или проблем, който имаш, докато програмираш, се намира там. А когато някой попита нещо, и му отговориш, трупаш точки. Е, двама българи сме на 1-ва страница в класацията по точки – Дарин Димитров е 2-ри, а аз съм 30-ти. Общо взето заради тази „аномалия“, че двама човека са отделили количество от времето си да отговарят на въпроси, сега българите са „най-добрите програмисти“. Явно статиите по темата са били споделяни много, та бТВ ме потърсиха за коментар. Приех и направихме кратко интервю по темата. В интервюто обясних две неща – първо, че отговарянето на въпроси и трупането на точки не непременно значи, че си добър програмист, и второ, че при различен поглед върху данните излизат различни резултати, и поради малкия брой представители от България (40), не може да се каже, че сме „най-добри“. Да, имаме силна индустрия и със сигурност сме желана дестинация за компании, търсещи програмисти, но „най-добри“ е пресилено. Е, това няма да го чуете в излъчената част от интервюто. Може би за да не разваляме хубавата новина. (Също няма да чуете и мнението ми, че българското висше образование не дава добри умения на програмистите. Вместо това ще чуете зам-ректор на Техническия университет). Съгласен съм, че ако твърдението е „Българите са добри програмисти“, то „нямаме новина“. И тук критиката ми не е само към бТВ (на които благодаря за интервюто

Не, няма правописна грешка в заглавието. Пеевски не е сам. Зад Пеевски не е само Доган, само Местан или дори ДПС. Явлението „Пеевски“ и моделът, в който медии, бизнес и трите власти действат като една, нямаше да съществува, ако ги нямаше десетките депутати, които се нареждат до него в залата. Нямаше да съществува, ако ги нямаше десетките прокурори, включително главния, които са готови да сплашат журналисти, заради материали срещу Пеевски. Нямаше да съществува, ако не бяха министрите, които го приемат в кабинетите си (или пък случайно се засичат приятелски на улицата). Нямаше да съществува, ако не бяха всички главни редактори и журналисти, които са готови да пишат и публикуват грозни манипулации, за да вземат някой лев. Нямаше да съществува и ако хилядите читатели не бяха жадни за скандал, жълтина и простотия за 50 ст. в поредния парцал. Моделът #Кой (превърнал се вече в клише) не просто съществува – щеше да е невероятно, ако той не съществуваше в тази среда. А лошото е, че той допринася обратно за сриването на средата, за липсата на доверие и прозрачност, за смазването на легалния бизнес и честните медии, прокурори, министри и депутати (изненадващо, такива има). Моделът #Кой вирее в средата, в която всеки иска справедливо правосъдие, но предпочита да има него кой да го измъкне, като се наложи. Моделът #Кой вирее в средата, в която всяка нередност е подминавана с „е, това ли е най-големият проблем в държавата“. В тази среда той е задължително да възникне и да процъфти. Механиката на модела е ясна. Но атакувайки механиката му просто го караме да еволюира. Изкореняването на предпоставките за него е това, което би го съборило. Лесно е да се фокусираме върху една личност, един проблем, и да кажем „ей това е най-големият проблем в държавата, като го оправим, всичко тръгва“. На практика е по-сложно. И

Наскоро попитах КАТ по ЗДОИ (закон за достъп до обществена информация) за малко статистика за някои нарушения. (Идеално би било цялата статистика да е публична, но започнах с малка стъпка, особено предвид кампанията на кабинета на Бъчварова за отваряне на масиви от данни – така или иначе масивите ще станат достъпни в близко бъдеще). Данните са за София (СДВР) за 2014-та. Ето табличката на наказателните постановления (НП): Нарушение Общо НП Платени НП Неплатени НП % платени На стойност (общо НП) чл.98, ал.1, т.6 (паркиране на <5 от кръстовище) 334 67 267 20% 16,700 лв. чл.98, ал.1, т.5 (паркиране в/у пешеходна пътека) 79 28 51 35% 3,950 лв. Нарушения от пешеходци 7,145 – – – – Защо точно за тези неща съм питал – защото са ми интересна тема (паркиране на ъгъла, пешеходни нарушения) Не мога да направя твърде много заключения, но ще спомена по-очевидното. КАТ не може да си събира глобите. При този брой нарушения сумата може би няма да е голяма, но предполагам същите проценти са валидни и за по-често-санкционирани нарушения. Не знам как точно трябва да си ги събират – дали чрез НАП, дали при годишен технически преглед, дали при сключване на ГО. Може би просто нямат технологичното решение. Другото е, че явно КАТ не вижда в паркирането по ъглите, проблемите, които виждам аз. 334 санкционирани нарушения за цяла година за цяла София е отчайващо (аз за 2 месеца съм разлепил 50 стикера и то само на фрапиращите нарушения, без да съм педантичен, т.е. за това конкретно нарушение съм „ефективен“ колкото КАТ). Пак подчертавам, че проблемът не е драматичен, така че може би са преценили, че няма нужда да се опитват (а може и да не са помислили). При всички положения е важно да се гледат данни и решенията да се вземат на база на данни.

Ако електронният градски транспорт се направи както електронното ни управление до момента, ще трябва да дупчим електронни карти. А ако електронната търговия се правеше по този начин, щяхме да избираме стоката от каталог на сайта, а служител щеше да отива до щанда, да я занася на касата и да ни уведомява, че можем да отидем да си я вземем от 9 до 5, другата седмица. Но защо е така; защо електронното „правителство“ реално не работи? Всъщност доста труден въпрос. И тривиалните отговори „щото има корупция“, „щото лелките не искат да бъдат съкратени“ или „щото никой няма интерес“ не са верни, или поне не са цялата картина. Няма една или дори две причини, които, ако бъдат отстранени, всичко ще заработи. Дори да нямаше никакви нагласени търгове за софтуер и хардуер, дори служителите на администрацията напълно да разбираха и подкрепяха дигитализацията в работата си, дори да имаше политическа воля, пак нищо нямаше да стане. С други думи – „сложно е“. Сложно е, заради мащаба и заради завареното положение. Лесно ли би било изведнъж да модернизирате стогодишна компания със над сто хиляди служители? Особено такава, която не е ориентирана към печалба. Но все пак, ето някои от по-важните фактори, без особен ред: липса на визия какво трябва да има всъщност – някой знае ли какво точно искаме да имаме като електронното правителство „стане готово“? Каква е целта? По мои наблюдения, такава визия или липсва, или има сериозни разминавания в нея. По тази тема направих кратка презентация на месечната среща на неформален форум за електронно управление (в който участват представители на администрацията, изпълнителната власт, бизнеса и „обществото“). липса на компетенция и инициативност в администрацията – липсва разбиране, липсва компютърна грамотност и липсва яснота на ниво ръководители (например, дори да има електронна услуга, която администрацията може да ползва, наредбите все още изискват хартиен процес, защото