Някои проблеми на трафика

(Статията е написана за Chronicle.bg и публикувана първо там) Шофирането в България е неприятно. Задръствания, катастрофи, корумпирани катаджии, агресивни и опасни шофьори. Някои неща опират до манталитет. Но подобряването на останалите компоненти не е толкова трудно. Паркирането в градовете, и особено в центъра на големите градове е проблем навсякъде и има различни подходи към решаването му. Всъщност, проблемите са няколко: липса на място за паркиране – в централната градска част е пълно с офиси, приемни на администрацията, магазини. През деня центърът се използва за работа. Но ако всеки може да си остави колата на улицата, за повечето коли просто няма да има място. На този проблем има три решения, които действат паралелно – паркинги, т.нар. синя зона и популяризирането на градския транспорт. Целта на паркингите е да осигурят допълнителни места в ограниченото пространство (най-често са подземни), а на синята зона – да ограничи престоя на автомобилите по улиците. Паркинги в България няма. В центъра на София има два – единият е пълен, другият е по-скъп от синята зона и стои празен. Това е крайно недостатъчно, но изглежда инвестиции не се правят. За сравнение, в западна Европа често има знаци, показващи най-близкият паркинг и евентуално колко свободни места има там. Вярно е, че паркингът не винаги е точно там, където иска да отиде човек, което би било в конфликт със схващането на българина, че трябва да паркира точно пред блока си/заведението/офиса. Синята зона не е непременно платена. Но задължително е ограничена по време. Тя се нарича така, заради синия картонен часовник, на който посочваш в колко си си оставил колата, така че проверяващите да знаят дали си надвишил максималното време за паркиране. Всъщност, до преди година в София го имаше само компонентът с плащането за синя зона, и ако си плащаш, можеше да стоиш и цял ден. Синята зона в България

Continue reading

Какъв проблем със сигурността имаше egov.bg

От няколко месеца egov.bg е (отново) подновен. Това е трето правене от нулата, доколкото ми е известно. Но за това друг път. Тъй като вече старата версия не функционира, проблемът, който ще опиша, няма да засегне никого. А именно – всички документи в целия портал бяха достъпни за всеки. Документите съдържат лични данни – ЕГН-та, номера на лична карта, адреси, телефони. И бяха достъпни за сваляне от всеки „хакер“, който не е умствено изостанал. Един абзац и за техническото описание. Всяко заявление за услуга е документ в системата. Гражданите имаха възможност да свалят на компютъра си XML-оригиналът на документа (системата работеше вътрешно с обмен на XML документи). Това ставаше, като с javascript браузърът беше насочен към нещо от сорта на /document?eDocId=XXX, където XXX беше… Base64-encoded пореден номер на документа. Само че не се правеше проверка дали текущо-логнатият потребител е собственик на даден документ, съответно всеки потребител можеше да изтегли всеки документ, стига да може да чете javascript и да знае какво е Base64. А изтеглянето на всички документи е улеснено от факта, че номерата им са последователни. Като цяло – безкрайно лаическа грешка, която дава достъп до личните данни на всички, ползващи портала. За щастие не много хора го ползваха, защото почти нямаше електронни услуги. Тук може би трябва да отбележа, че аз не разполагам с никакви чужди документи. Експериментирах с мой документ (но без да съм логнат), а дори да съм правел експерименти с други документи, е било само за да проверя хипотезата за поредността на номерата на документите. (Т.е. не съм нарушил никакви закони) И като един white-hat-wanna-be („добри хакери“, които помагат за решаването на проблемите, вместо да ги използват за собствена облага) докладвах за проблема. На всички възможни email-и на портала и на дирекцията към министерство на транспорта, която се занимаваше с електронното правителство. 1-во нямах отговор.

Continue reading

Един 10-ти ноември

Вчера беше дълъг ден. Ето „накратко“ протестно-политическите събития. (Снимки – много, ето някои) В 11:05 бях пред ректората на СУ за обявения от ранобудни студентите протест – „Поход на справедливостта“. Имаше доста хора и продължаваха да се събират. Имаше микрофон и преподаватели и студенти изнесоха кратки речи. Някои бяха много силни и умни (като например тази на доц. Кристиан Таков), някои бяха малко по-патетични, отколкото ми харесва, но при всички положения беше много добре. След това тръгнахме към Министерски съвет, за да връчим оставката на Орешарски, предполагайки, че той не знае как сам да си я напише, та да го улесним. Ние тръгнахме почти последни, но в един момент се обърнахме, и докъдето можехме да видим беше пълно с хора и напред, и назад (а аз съм висок!). Хиляди хора. Колко точно – не мога да кажа, но 3-4 хиляди поне. Минахме покрай сцената на Бареков за следобедния му „концерт“. На президентството Бареков е разположил шатри, та имаше доста полиция, която не позволяваше да се ходи натам. Някои полицаи трябва да бъдат научени как да се държат – качих се на тротоара, за да снимам по-отвисоко, и един полицай ме бутна и ми се скара „къде се буташ ти, бе“… После шествието тръгна по Дондуков, и после нагоре по Раковски. По неизвестни причини на Оборище и Раковски имаше спрял автобус на Бареков. Студентите направиха верига с ръце, така че да не позволяват на протестиращи да ходят до автобуса. Все пак немалко хора минаха. Един се опита да дръпне чистачката на автобуса, а друг блъскаше по него. Добрата Фея отиде да ги поуспокои, и автобусът даде заден и си тръгна. Какво точно чакаше там, и защо полицията не реагира по никакъв начин на опитите на няколко човека да се конфронтират с „автобуса“, не знам. Наоколо имаше полицаи, които просто гледаха. Изглеждаше

Continue reading

Безполезната наивност

Сега ще сваля „розовите“ си протестни очила. Ще вляза в ролята, в която съм бил при разни други протести – например тези за цените на горивата, или за цените на тока. Знам как се критикуват и омаловажават чужди действия. Антиправителствените протести вече са в бутикова форма. Да, все още се събират немалко хора, но го правим едва ли не по инерция. Масовостта си тръгна с летните почивки и есенните дъждове и студове. Някои партии наистина извличат дивиденти от протестите – опозицията и извънпарламентарните партии. Тези дивиденти са логични, предвид факта, че те също са против властта. Всеки, който е против властта в държава, в която властта по дефиниция е лоша, привлича симпатии. Но и реформаторският блок, и ГЕРБ имаха полза от масовите протести. Действията са неефективни. След като 5 месеца правителството не е паднало, значи нищо не правим. Дразним от време на време разни властимащи дебили, притесняваме ги, но явно притесненията не са достатъчни. Действията пречат на други граждани и ги настройват срещу нас. Блокирането на движението в центъра на София, особено това на ректората на на Орлов мост води до хаос в трафика. Затварянето на ректората на СУ може би нарушава правата на някои студенти, които наистина искат да учат. Да, те не са онези бръснатите, четящи партийно-написани декларации и блъскащи по входната врата, но сигурно има и такива. Резултатът, към който се стремим няма да е панацея. Оставка+избори няма да реши нищо, наистина. Нов морал няма да дойде изведнъж, нови политици няма откъде да дойдат, а и да дойдат няма кой да ги избере. Ще бъде разместен балансът на силите малко по-рано, отколкото обикновено – т.е. на 4 години. И за какво протестирам, тогава, питате? След като знам, че ефект почти няма да има, че си губя времето, че настройвам други граждани срещу мен, че съм използван без

Continue reading

Оставаме. И нищо, че е есен.

Когато интелигентни и адекватни хора решат, че емиграцията е единствената опция, е тъжно. Валери Шварц написа FUBAR през седмицата, а аз обещах да се опитам да аргументирам обратната позиция. С риск да не успея и с риск и на мен да ми се заемигрира, ако не намеря рационални доводи за оставането тук. Няма да задълбавам в битовите аргументи за и против емиграцията. Тук човек има много приятели, но ако не е бай Ганьо ще направи такива и в друга държава. И ще кани тукашните си приятели на гости понякога, а през останалото време ще си говорят по скайп. Да, не смятам, че е достатъчно, но е опция. „На запад“ няма да е толкова евтино да ядеш и пиеш на корем по заведенията, но пък това не би следвало да е най-големият идеал. И дори е Европа има простотия и неуредени неща (в пъти по-малко, отколкото тук, разбира се), а дори тук има позитиви, а балканският манталитет има своето очарование. За национализъм при решението да си тръгнеш или да останеш пък не може да става и дума. След като човек гледа дълъг документален филм за разпадането на Югославия, затвърждава представата си, че националистически течения водят до тотално излишни войни и хиляди жертви, заради някакво криворазбрано чувство за общност на база на историческо-географски критерии. Но моята позиция е малко по-абстрактна. В България може и да не се депресираш от масовата глупост и ненормалност, ако си направиш балон от интелигентни приятели и ограничиш сблъсъка си със „социума“ до качването в обществения транспорт и в такси. И ако развиеш имунитет към всичко около себе си. Имунитет, не в смисъл да игнорираш простотията, но тя да не те депресира, а вместо това да те мотивира. Да гледаш на случващото се наоколо като на резерват, в който някакви хора-„експонати“ се опитват да съществуват, а ти да

Continue reading

Отворено писмо от Вълкът

Във връзка с решението на горския съд съм длъжен, като жител на гора – членка на горския съюз, да заявя отговорно и с доблест, че името ми е подложено необосновано на публичен линч, а личността ми се сатанизира по сценарий на заемащи позиции във високите равнища на властта в гората и извън нея. Възмущавам се, че правото ми да бъда добър герой в приказките – основно право на всеки горски обитател, бе подложено на съмнение и се превърна в бумеранг, за рикошета на който аз плащам неясна и непосилна цена. Въпросът „Кой издуха къщите на трите прасенца?“ отдавна няма смисъл. Защото отговорът бе даден многократно – вятърът. Стандартно природно явление. Въпросът, на който и аз имам право, е кой (кои) и защо не позволиха да бъда добър или поне неутрален герой в приказките. Мое е правото преди всички да дам ясния и неудобен отговор на този въпрос. Това е „здравият“ съюз между корумпираните разказвачи на приказки, издателите и разпространителите на книги на черно, които, вместо да се борят срещу неравенството в гората и срещу съмнителни лица като лисицата и мечката, се почувстваха застрашени от моята личност – съвестен жител на гората. И вендетата с мен започна. Логиката ми е необорима и проверима. Първо. Ловецът, без каквото и да е колебание за авторитета на гилдията, която представя, и с афекта на притиснат неизвестно до каква стена инициира моето залавяне с присъщия си цинизъм. В какво бях обвинен? Изяждането на Червената Шапчица и баба ѝ е подхвърлена версия, с която да се манипулира общественото мнение, и която никой съд не е доказал. Второ. Аз не съм изял нито прасенцата, нито козлетата. Защо олигархичните кръгове на разказвачите на приказки сатанизират името ми? Няма нито един факт срещу мен. Дали пък овчарите не се опитват да прикрият своите измами и да ги оправдаят с

Continue reading

За компютрите и музиката

Вчера беше международният ден на музиката и по този повод в сайта chr.bg беше публикувана моя статия по въпроса за връзката между компютрите и музиката: Компютрите заменят човека в много скучни ежедневни задачи. Но могат ли да ги заменят, когато става дума за творчество и креативност? “В никакъв случай!” е най-очакваният отговор. Но експерименталният проект Computoser на българския програмист Божидар Божанов се опитва да ни убеди в обратното – всяко парче е генерирано без човешко участие – от алгоритъм. Музиката е нещо емоционално – как е възможно компютър да я композира? Музиката е емоционална на много нива – композиция, изпълнение, възприятие. Нивото, на което е най-податлива на формализация и автоматизация е композицията. Композиторите обикновено следват много правила, за да се получи накрая приятна за слушане музика – правила за хармония, ритъм, акорди, бийтове, звукови ефекти и т.н. Ако компютърът бъде научен на тези правила, той може да генерира мелодии, които са приятни за слушане. Те няма да идват “от душата”, но дори музиката, кореняща се в чувствата и мислите на композитора, следва музикалните правила. В известен смисъл, музиката е оформена от системата от правила. А именно тази система може да бъде разбрана от компютъра. Разбира се никой компютър не може да е по-добър от Моцарт. И не че е невъзможно компютърен алгоритъм да композира Малка нощна музика – напълно възможно е, но заедно с това ще композира множество лоши парчета и няма да знае как да разграничи хубавите от лошите. Дори със самообучителни алгоритми процесът на креативност комбиниран с постепенното подобрение в уменията на композитора много трудно може да бъде представено с единици и нули. Но да не забравяне, че не всички композитори са Моцарт – музиката нерядко е проста, незапомняща се, фонова. Например стоковата музика – тази, която слушаме в асансьора в хотела или когато чакаме оператор на телефонна

Continue reading

alerts.obshtestvo.bg

В едно общество всеки е отговорен (с действието или бездействието си) за проблемите. Съответно всеки е длъжен да прави нещо за решаването им. Някои хора са склонни да отделят повече от личното си време за подобряване на процесите в обществото. Такива хора участваме в групата obshtestvo.bg, където правим софтуерни проекти с цел „да развием гражданска активност и да намалим несправедливостите в България чрез модерни, технологични подходи“ Моят първи принос е проектът alerts.obshtestvo.bg. (с отворен код; благодарности на Владо за помощта; технически подробности) Системата събира документи от държавни институции (засега събира законопроекти, държавен вестник и обществени поръчки). След това потребителите получават известия (по email) ако са се появили нови документи, отговарящи на предварително зададени от тях критерии. Например аз се интересувам от електронно правителство. Създавам си „известие“ с ключови думи „електронно правителство“, и всеки път, когато има законопроект или обществена поръчка за електронното правителство, аз ще разбирам. Каква е ползата от това? Гражданският контрол. Всеки експерт в някаква област ще може да следи какво прави държавата по този въпрос, при това без да отделя почти никакво време да „рови“ и следи какво излиза. И какво като разбере? Ако има нещо нередно, ще пита институциите. Ще повдигне въпросът в социалните мрежи. Ще алармира медиите. Да, някои ще кажат „така не се решават проблемите“. Но промяната идва стъпка по стъпка, и ако критична маса хора са достатъчно критични, проблемите ще намаляват. Гражданските ни задължения не се изчерпват с гласуването на избори. Не се изчерпват и с протести. Нужно е да посочваме проблемите около нас, да „атакуваме“ ненормалното. Надявам се услугата да е полезна и използвана. В момента проектът е в начален етап, сървърът е малък (и има опасност да не му стигат ресурси), функционалността е базова. Така че очаквам предложения за подобрения.

Continue reading

Защо е важно КОЙ предложи Пеевски?

След почти 100 дни протести, въпросът „Кой предложи Пеевски?“ още няма отговор. Не иска да ни го даде премиерът, не искат да го дадат и представители на мнозинството. Отбягват отговора по всевъзможни начини – никого не интересувало, нямало значение, не било конструктивен въпрос, не било важно. Важно е. Всъщност най-важното. Защото и до сега не знаем кой всъщност управлява. А ние искаме прозрачност. Отказът да се каже кой и защо е предложил Пеевски е отказ от прозрачност. Ако днес се съгласим, че въпросът кой и защо е предложил Пеевски не е важен, утре няма да е важно кой е предложил да се строи АЕЦ Белене или Бургас-Александруполис, няма да е важно и кой е предложил да се оставят държавните пари концентрирани в една банка. Няма да е важно и кой е спрял реформите. Медиите на Пеевски осигуряват медиен комфорт на управляващите, а Пеевски е „от кръга Корпоративна Търговска Банка“ (това Станишев го призна). Въпросните медии най-вероятно са финансирани от КТБ, в която пък са концентрирани държавните пари. Връзките на КТБ с руски капитали също са факт (ВТБ Капитал има 10% в КТБ), а вече в кръга на спекулациите е предположението, че от поста си в ДАНС, който Пеевски все пак заемаше няколко дни, е изпратил цялата класифицирана информация в Русия. Не, няма проблем да има руски инвестиции в България. Няма проблем и една банка да финансира вестници и телевизии, няма проблем дадени медии да имат политически пристрастия. Проблемът е, когато държавата участва тайно в тези връзки. Защо е проблем? Защото няма как да бъде гарантирано, че това участие е в интерес на гражданите. Всъщност, прикриването на това участие значи, че то не е в интерес на гражданите. Също така няма проблем държавата да се вслушва в бизнес-интереси – все пак регулациите трябва да помагат на бизнеса. Но ролята на държавата

Continue reading

Ненормалното нормално

Изтърквам се вече, като казвам, че обществото ни само е виновно за проблемите, а политиците и чиновниците са просто огледало на обществото. Тук не става въпрос за леви и десни идеологии. Не става въпрос и за конспирации. Става въпрос за няколко мантри, които са основи на битието на българина и представата му за нормалност. „Ако не съм аз, ще е някой друг“. Когато предложат на някого да участва в някаква не дотам законна и не съвсем морална „схема“, той често има възможност да откаже. Но си казва „ако не съм, ще е някой друг“. И притиснат от нерозовото си финансово положение или пък от нездравите си амбиции, участва. „Всички го правят“. Това служи за универсално подсъзнателно оправдание. И въпреки, че поне мен и родителите и учителите ми са ме учили, че това е напълно невалидно оправдание, изглежда е масово. Всички си хвърлят боклуците по улицата. Всички паркират на тротоара. Всички подкупват пътните полицаи. „Всеки се спасява поединично“. Липсата на алтруизъм има негативен ефект върху всеки. Има изследване, в което се наблюдава корелацията между алтруизма на една нация и нейното благосъстояние – развитите нации са осъзнали нуждата от една базова степен на солидарност, от която всички да печелят. Но тук малко хора обръщат внимание на влиянието на действията си върху другите. Ремонт в 7 сутринта в събота? Заставане в грешна лента и засичане на други автомобили? Човекът си печели време и си върши на гърба на другите. Всички тези неща са „нормални“. Хората не виждат проблем. Особено, когато не ги засяга съвсем пряко. „Тука е така“. Нормално е, когато има колони от коли, десетки шофьори да карат в насрещното или в аварийната, за да минат по-бързо. Нормално е никой да няма против гратисчии в градския транспорт. Нормално е укриваш данъци (защото така или иначе „те“ ги крадат). Нормално е да не

Continue reading