Ползваемост на метрото

Софийското метро е приятно – светло и просторно. Някои могат да кажат, че прилича на баня, но поне е съвременна баня, за разлика от дупките в Ню Йорк и Лондон. Т.е. добре сме използвали факта, че метрото ни е строено в 21-ви век, а не в 19-ти. Също така е много добър начин за транспорт, спестявайки целият трафик.

Но… от гледна точка на ползваемост, на семиотика, на възможност за ориентиране, е отчайващо. Човек би си помислил, че дизайнерите на метрото не са ходили в никое друго метро по света и не са виждали как се правят дори най-базовите неща за сигнализация и ориентиране. Ще си позволя да изредя няколко много конкретни критики. Без да съм експерт, но след като съм използвал метро в доста градове по света. Които критики, между другото, съм изпращал и на Метрополитен АД (в пощата си намирам четири броя изходящи писма). Те не са отразени, разбира се, но не е като просто да си мрънкам в блога – давам конструктивни предложения. (А опитите за английски превод оставяме настрана. Явно е трудно да се намери грамотен човек за тези табели.)

Да започнем с картата на метрото, която се намира във влаковете, която е твърде объркваща. Съгласен съм, че задачата за изграждане на карта е с повишена трудност, особено предвид връзката на двете линии при Обеля, но разграничаването на „линия“ и „метродиаметър“ е доста контраинтуитивно. Спаси София правят много усилия за коригирането на картата (в случая – тази на спирките) и на доста други проблеми.

Само че дори решението на Спаси София за мен е проблемно, защото то се базира на конкретен детайл относно пътя на влаковете, а именно, че те винаги вървят по целия маршрут от Хладилника до летището. Което не непременно ще бъде винаги така. Това, че на Обеля влакът продължава е нещо, което не е от такова голямо значение (важно е за хората, които от Надежда отиват в Люлин с метро, но сигурно може да бъде индикирано по друг начин). Т.е. линиите могат да бъдат Хладилника – Обеля и Обеля – Летище София / Бизнес парк. Не е нечувано една линия да се разделя на две – например линията до Хийтроу има няколко различни дестинации, и на всеки влак е обозначена дестинацията.

Говорейки за обозначения, това всъщност е по-големият проблем. Каквато и карта да има, то тя трябва да е видима още при слизането в метрото, а не на малко табло на едно място по средата на перона, измежду рекламите. Идеалният вариант е от всяка страна на перона (или на всеки перон, в зависимост от разположението) да има карта само на текущата линия, с това коя е текущата спирка, и кои са оставащите. Така няма как човек да сбърка посоката, в която отива. И няма нужда да пита някого „това накъде отива“ (както нерядко ми се случва).

Но дори да няма такива карти, трябва поне уеднаквяване и обмисляне на дестинациите. Меко казано малоумно е на таблата за оставащо време линиите да са „Надежда-Лозенец“ (и Лозенец-Надежда), сините табели на перона да показват посоки „Обеля и Лозенец“, а на влаковете да пише „Летище София“ (преди „Цариградско шосе“) и „Джеймс Баучер“. А всъщност метрото да ходи до Хладилника в крайна сметка. И докато на влака пише крайната спирка, то табелите са за „Лозенец“, каквато спирка на картата няма. Световна практика е посоката да се означава чрез последната спирка, а не с някакъв квартал. Възможно е и да се използва „изток“ и „запад“. Но със сигурност никой не е длъжен да знае къде точно е Лозенец, и че Джеймс Баучер е там.

В общи линии, трябва да се направи много за подземното ориентиране на хората. И „те хората си го знаят“ може би важи за град, в който не идват хора от други градове и държави. Но за щастие София не е такъв.

Друг елемент са таблата за оставащо време. Наскоро забелязах, че на една спирка („Европейски съюз“, мисля) такива няма. Може да е било временно, но ме подсети за нещо друго (което наистина не съм виждал на много места, но съществува) – наличие на табло преди да се качиш на ескалатора за надолу. Така знаеш дали да бързаш надолу или не. Особено за по-дълбоки станции, „2 минути до следващия влак“ биха значели по-малко изпуснати влакове.

Летище София е друга „драма“. Чудесно, че метрото стига до там, но излизаш от метрото и нямаш никаква идея накъде да вървиш. Особено ако си за Терминал 1 и трябва да хванеш автобус. От някъде. И дори няма кого да питаш. Пак Спаси София направиха нещо полезно по случая, но не знам дали е покрит случая с отиване до Терминал 1. А за 3-те пъти, в които съм ходил с метро до летището, два пъти някой чужденец е бил объркан „ама..как сега да стигна до Терминал 1?“

Не на последно място е липсата на мисъл относно потока от хора. Като че ли нарочно навсякъде ескалаторите са на кръст с входа и изхода, така че влизащите и излизащите задължително да си пресекат пътищата, отивайки към ескалатора/изхода. А на единственото място, където има смяна (Сердика), целият поток трябва да мине през едно тясно местенце. Да, потокът хора на повечето спирки не е толкова голям, че пресичането на хората да е сериозен проблем, но показва липса на мисъл.

Говорейки за входа – нямам идея кой е имал гениалната идея билетчето/картата да се поставят отляво. При положение, че на практика в целия свят е отдясно. В светлината на това, „бутането“ на мекото, огъващо се билетче, докато машинката го „хване“ е дребен грях.

Върви ли метрото? Върви. Кво се оплаквам тогава? Оплаквам се, че липсва мисъл. И че хората, занимаващи се с ориентацията в метрото, изглежда не са виждали метро.