За електронното гласуване

След по-малко от две седмици е референдумът за дистанционното електронно гласуване. И разбира се, из социалните мрежи може да се прочете всичко. От валидни притеснения, през несигурност, до пълни глупости. От технологична фенщина, до технически дискусии. Като последните обаче са рядкост, защото всъщност много малко хора могат да обхванат цялата материя.

Преди време бях писал за това дали е възможно електронното гласуване. Все още мисля, че е възможно, особено след като съм прочел дузина научни публикации по темата. Но, разбираемо (макар и според Алфа Рисърч над 70% да са „за“), има опозиция на идеята.

Аргументите „против“, обаче, са в голямото си мнозинство, напълно несъстоятелни, дори оставяйки настрана неграмотността на Велизар Енчев, който не спира да говори за IP адреси, като че ли те имат нещо общо. А „Избирателната активност няма да се качи“ е лесно да се обори с данните от Естония (покачване от 9-10%, при 30% гласували онлайн).

Но като говорим за Естония, там опонентите вадят онзи доклад на учени от Мичиганския университет, който казвал, че електронното гласуване е „счупено“. Аз изгледах презентацията на човека, прочетох и статията. Повдига някои резонни въпроси (които вече са адресирани от естонците), останалата част е в стил „тука нещо може да се обърка по принцип“. То всичко може да се обърка, въпросът е каква е вероятността. Но по-притеснителното за този доклад е, че е представен на пресконференция в Талин 1 седмица преди изборите в Естония. Компютърните науки и компютърната сигурност не работи точно така (както са обяснили и естонците в отговор). Уведомяваш авторите на системата какво не работи. Това с пресконференциите в последния момент ми прилича на един електронен Бареков, открил фалшиви бюлетини. Не е сериозно.

Друг слаб аргумент е „защо в големите развити държави няма електронно гласуване“. На места в САЩ още не се изисква документ със снимка, за да гласуваш, а в Англия има сходни проблеми, като формално е отговорност на „главата на семейството“ да регистрира семейството за гласуване. Та, консерватизмът, комбиниран с мащаба е това, заради което там няма електронно гласуване, не защото е лошо.

Купуването на гласове и контролираният вот няма да бъдат улеснени, заради възможността за прегласуване, и заради ред други техники. А и не на последно място – защото при по-висока активност, всеки глас става все по-неизгоден за купуване.

Някои от хората се опитват да влязат в експертна дискусия, но не твърде успешно. В една публикация в техническия си блог разгледах повечето технически аспекти – гарантиране тайната на вота, проверяване на отчитането на вота, без риск от компрометиране на тайната му, предпазване от подмяна на централна база данни, защита от вируси на компютрите на гражданите, защита от DDoS и т.н.. Сложил съм и връзки към няколко научни статии, разглеждащи решения на поставените въпроси. Не на последно място, разясних и закона за електронна идентификация, който е необходимо (но не достатъчно) условия за електронен вот. Но всичката тази технология много малко хора я разбират, та затова и няма да я отворят дори. Особено този чудесен научен доклад от 136 страници, който разглежда всички аспекти и дава много добри конкретни препоръки. Едната от които е, че в този момент няма напълно работеща система и не е препоръчително национални избори да бъдат реализирани така. (Да, естонската има потенциални проблеми, но е положителен пример, че те не са използвани, въпреки интересите на съседна Русия.)

Общо взето е много лесно да нахвърляш десетина псевдоаргумента „против“, и след това никой да не чуе отговора, защото изисква технологични детайли.

И не ви заливам с техническа литература, за да кажа „вижте колко съм чел, вижте колко знам“. Правя го, защото това е свързано с основния въпрос на референдума. А именно – дали бихме имали доверие в система на гласуване, която не разбираме напълно. И това е валиден въпрос, валидно притеснение дори. Защото едни избори са легитимни само ако мнозинството има доверие в тях. Дори да направим перфектната, непробиваема система, ако обществото ни няма доверие в нея, то тя няма смисъл.

Та, преди да гласуваме на референдума, бих искал да си зададем този въпрос. Също така да сравним потенциалното електронно гласуване с настоящото хартиено, и да се запитаме, дали разбираме целия процес при него. Защото и там има електронна част – протоколите се вкарват в компютър, който изчислява крайните резултати. Това, че не знаем какво става с бюлетината ни след пускането в урната значи ли непременно, че нямаме доверие в системата?

Въпросът е – склонни ли сме да оставим пълното разбиране на изборния процес на малка, но нарастваща група технически грамотни хора? Склонни ли сме да оставим тази група да замени (или допълни) сегашната (също малка) група от хора, разбиращи изборния процес от край до край, с всички проверки и процедури по пътя?

Отговорът „да“ не значи, че знаем с каква технология ще бъде направено, нито, че ще бъде направено догодина. Най-ранният реалистичен хоризонт е след 4-5 години. Но едно „да“ значи, че имаме една обозрима цел. Че ще се фокусираме върху развитие на такава система, включително с финансиране на научна работа. Че децата ни, които не знаят какво е аудиокасета, индиго и фотохартия, ще могат да дават гласа си по начин, адекватен на тяхното време. Иначе рискуваме да ги изолираме от демокрацията, а това е по-фатално от потенциален риск кремълски хакери да подготвят сложна атака, с която да вдигнат с 3% гласовете на някоя проруска партия.

Въпросът е сериозен. Ако просто бихме гласували с „да“, защото е модерно, но не бихме имали доверие, по-добре да не го правим. Желанието ми е да гласуваме, след като сме преценили дали искаме да оставим пълното разбиране на процеса на други, ако в замяна получаваме по-малко човешки грешки, по-малка тежест на купени гласове, повече участие, и предпоставка за по-ефективна демокрация, дори за пряка такава. На този въпрос нямам отговор. Имам само за себе си, но разбирам и консервативната позиция.

Но при всички положения важното е, че „да“-то е само началото и с референдума изобщо не се изчерпват гражданските ни задължения. Ако искаме да има работещо електронно гласуване, работата ни започва след референдума. Да следим какво се планира, кой и как го изпълнява, дали е с отворен код, дали решението е одитирано, дали има peer-review от учени и експерти в сферата. Защото ако след 3 години някой реши да реализира затворена система и да каже „обещавам, че работи“, аз ще съм първият, който ще излезе на протест срещу това електронно гласуване. Но нека първо кажем „да“, а след това да се заемем с последващата работа.

Share Button

20 коментара

  1. Според мен, цялата шумотевица около самото електронно гласуване е чисто и просто тактика за проваляне на референдума.
    Въпросът, който се задава на самия референдум изобщо не третира как, с каква технология, с какви защити или без да става това гласуване. Това изобщо не е темата на референдума. Темата е дали изобщо да се предвиди възможност за електронно гласуване. Как, от кого, за кого – това са теми и въпроси за последващо обсъждане и решаване и то само ако референдумът е 1) валиден и 2) успешен за желаещите да гласуват по електронен път.
    В конкретния момент, според мен е по-важно референдумът да бъде преди всичко валиден, а крайният резултат не ми е толкова важен.
    Защото ако сега референдумът не привлече гласуващи колкото или повече от гласувалите за парламент миналата година, той ще бъде невалиден, което изобщо няма да спре противниците на ел. гласуване да го обявят за успешен за тях.

  2. От факта на техническата некомпетентност на отделни противници на електронното гласуване по никакъв начин не следва, че самото електронно гласуване като идея няма никакви очевидни недостатъци. Напротив, има – и то големи.

    Сегашната „хартиена” система за гласуване, колкото и да изглежда „остаряла”, има някои предимства, които е трудно да бъдат възпроизведени в която и да било система за дистанционно електронно гласуване. На първо място: сегашната система не само е „хартиена”, тя е и „присъствена” – физическото явяване на избирателя на определено мяст (избирателна секция) и физическото му усамотяване (в „тъмната стаичка”) дава повече сигурност, че наистина неговата (а не нечия чужда) воля ще бъде отчетена на изборите. При всяка електронна система подобна сигурност е недостижима – и дори нещо повече: всяка възможна електронна система разширява възможностите за злоупотреби. (Например, известно е, че в избирателните списъци винаги е имало много „мъртви души” – и ако някой е решил да превърне тези „мъртви души” в едни „реални” гласове в полза на даден кандидат, при сегашната хартиена и присъствена система това ще е много по-трудно – докато при една електронна система това ще е много по-лесно).

  3. 1. Не използвам аргумента, че щом противниците не са грамотни, значи проблеми няма. Проблеми има, изредил съм ги в техническата статия, както и някои подходи за решаването им.

    2. Мъртви души няма да могат да гласуват електронно, защото ще трябва да имат карта за електронна идентичност, а за да им се даде такава, трябва да се явят лично в МВР.

    3. Неконтролираната среда не значи непременно чужда воля, има опции за прегласуване, има дори възможност да е нужна камера, която да следи колко човека има зад монитора. Има възможности за panic PIN, и какво ли още не.

    4. При хартията има „гласуване с придружител“, има „снимане на бюлетината“ и други методи, които правят физическото явяване компрометирано.

  4. Цитат:
    „Мъртви души няма да могат да гласуват електронно, защото ще трябва да имат карта за електронна идентичност, а за да им се даде такава, трябва да се явят лично в МВР.“

    Там е работата, че има разлика между двата вида „явяване лично“: първият (при явяването лично в избирателната секция) е ПУБЛИЧЕН, а вторият (да се явиш лично в МВР) е НЕПУБЛИЧЕН. При първия в избирателната секция освен членовете на СИК присъстват и наблюдатели, и застъпници (които също може евентуално да установят, че лицето просто не е това, за което се представя), докато при втория случай никой няма как да бъде сигурен дали лицето действително се е явило лично в МВР да си получи електронната идентичност (или просто някой служител на МВР е издал, наред с редовните, и десетки хиляди други електронни идентичности, които да послужат за нечий успех в изборите).
    При всички случаи физическото присъствие дава по-голяма сигурност против злоупотреби: защото ако някой е решил да прави мащабна измама, ще му трябват и множество хора, които физически да се явят със съответнитет лични документи в секциите – докато при гласуване с електронна идентичност за организатора на измамате ще достатъчно да разполага със самите електронни идентичности.

  5. Божидаре, спориш с радио-точка по-горе.
    Ти ще обориш – с аргументи и факти – някоя от опорните точки на радио-точката, но няма кой да те чуе, защото говорителят отдавна е само в режим „предаване“.
    Не виждам никакъв смисъл да си губиш времето да отговаряш на подвеждащи въпроси (известни още като „натоварени“ или „провокационни“).
    Нещо повече – можеш да приемеш и това, че Любо (мой съученик, между другото) се спира само на една от четирите ти точки като успех.
    Ако отговориш на тази, нямай съмнение – той ще намери друга, с която да се заяде. В спор с трол НИКОГА не можеш да дадеш последния коментар.

  6. Ако посочиш този пример за злоупотреби със сегашната система за гласуване (http://clubz.bg/FullArticleView/29056), той няма да ти послужи, както ти си мислиш, в подкрепа на електронното гласуване. Не – тролът ще го обърне веднага в твърдение „Ами ето – щом със сегашната система има такива нарушения, с електронното гласуване ще са още повече.“

    И т.н.

  7. С неимоверно удоволствие установявам, че Вени Марковски отново, за кой ли път, е напълно неспособен да каже каквото и да било по същество – по който и да било обществено важен въпрос. Това е типично за него, и явно той не може да го преодолее.
    Иначе наистина има много неща, които може, и трябва да се кажат по въпроса, който тук обсъждаме.
    Въпросът на Божо: „склонни ли сме да оставим пълното разбиране на изборния процес на малка, но нарастваща група технически грамотни хора?“ – е въпрос, който вече получи категорично ОТРИЦАТЕЛЕН отговор от Германския конституционен съд (през 2009). Съдът изрично посочва, че
    изборите по самото си естество са ПУБЛИЧЕН процес, и за да се спази изискването за ПУБЛИЧНОСТ, е необходимо да се провеждат по такъв начин, че дори и гражданин без никакви СПЕЦИАЛИЗИРАНИ познания да може сам лично да проследи, да наблюдава и да проконтролира важните моменти (а това са най-вече идентифицирането на имащия право на глас, пускането на неговия глас в урната, и преброяването на гласовете след това). Всъщност този аргумент – за публичността и прозрачността (наблюдаемостта!) на изборите – е аргументът, с който ВСЕКИ конституционен съд навсякъде по света и занапред ще има пълното основание да отхвърли всяка възможна „имплементация” на дистанционно гласуване по електронен път.

  8. Браво Божо, с един блог пост успя да пребориш научен труд на хора прекарали много повече време от теб в проучвания. Олицетворяваш типичния българин, който има мнение за всичко, независимо дали разбира.

    В крайна сметка не е важно човек от какво разбира, а какво самочувствие има за себе си. А фактът че имаш блог на български език ти дава много повече credibility от някакви си хора писали research paper в резултат на месеци работа. Писането на статия в блог е много по-трудоемко и, за разлика от един обикновен research paper, е първата стъпка към образоването на хората в България по проблем, който засяга около 1% от тях и би решил проблемите на около 0%.

  9. @t напротив, в техническия си блог, който съм реферирал, се позовавам именно на такива научни статии, а в последния месец съм провел дискусии с няколко професори с експертиза по темата. И нямам самочувствие, че разбирам повече от тях. Но тяхното мнение не еднозначно и категорично, така че не знам какво визираш. Мнението е, че има още работа. Което е и моето.

    @Любомир Сирков – конституционният съд в Германия не е конституционният съд в България, също не са еднакви конституциите, но не съм юрист, още по-малко конституционен, та ще оставя това до тук. Въпросът е обаче дали тогава настоящият процес на гласуване отговаря на тези критерии? Протоколите се изпращат по електронен път, както и на диск. След това се агрегират на защитен сървър. Това всеки разбира ли го?

  10. Настоящият процес на гласуване се опира на една здрава физическа основа: „хартиеност“ и физическа присъственост (и на избирателя, и на официалните отговорни за процеса лица, и на третата страна – наблюдатели и застъпници). „Хартиеността“ и „присъствеността“ на процеса осигурява пряка физическа наблюдаемост на всички извършвани действия (от влизането на избирател в секцията през пускането на гласа му в урната включително до отварянето на урната в края на изборния ден и преброяването на гласовете – хартийка по хартийка). След преброяването и съставянето на протокол, същият се размножава и физически копия от него се предоставят на голям брой физически лица. Всяко от тези действия може да бъде пряко наблюдавано – и разбрано – от лице без технически познания (т.е. от всеки обикновен гражданин). Това, което ти посочваш („Протоколите се изпращат по електронен път, както и на диск. След това се агрегират на защитен сървър.“) е просто едно допълнение към един вече приключил процес (и не засяга самото гласуване). И именно наличието на множество хартиени копия от протоколите гарантира, че евентуален опит за измама при изпращането по електронен път, или при „агрегирането на защитен сървър“, ще бъде разкрит и осуетен.
    Физическата присъственост е много важен елемент от настоящия процес на гласуване: ти не просто лично сам влизаш в секцията – ти със собствената си ръка вкарваш своята бюлетина в урната – и виждаш, че твоята бюлетина физически попада там – и остава там. Останалите хора наоколо (членове на СИК, наблюдатели, застъпници) също виждат това. При електронна система няма как да се осигури подобна „пряка видимост“ – всяка електронна система по дефиниция е опосредствана, при нея ти не виждаш реално извършваното действие – в най-добрия случай виждаш това, което ти се показва на някакъв екран.

  11. О, вие вероятно никога не пазарувате онлайн, не използвате онлайн банкиране и не плащате безкасово защото „не е присъствено“, няма застъпници и наблюдатели, които да удостоверят физическата размяна на пари и стоки, не виждате как парите ви физически постъпват в касата на продавача и той не ви предава физически стоката?
    Ако е така, разбирам позицията ви напълно. Ако обаче не е така, измислете друг аргумент, защото вероятно плащате безкасово много по-често отколкото гласувате.

  12. @Валери Шварц: Псевдоаргументи от типа „щом вече банкираме онлайн, защо и да не гласуваме онлайн“ са отдавна оборени (още в „зората“ на дебатите по онлайн-гласуването) – и ако сте забелязали, такива „аргументи“ вече почти
    не се използват (поне от днешните, по-напреднали в материала, застъпници на интернет-гласуването).
    Има подробни отговори на този въпрос (защо гласуването просто НЕ Е „същото“ като търгуването и банкирането):
    https://www.verifiedvoting.org/resources/internet-voting/vote-online/

    Моят отговор обаче е много по-кратък: ползването на онлайн-търговия и онлайн-банкиране е ЛИЧЕН въпрос (и там се извършва ЧАСТНА транзакция) – докато гласуването е ОБЩЕСТВЕН въпрос.

    А по въпроса за предполагаемата „сигурност“ на онлайн-гласуването: всеки може да види предупреждението, което и в момента стои на официалния сайт на изборната администрация на щата Аляска:
    http://www.elections.alaska.gov/vi_bb_by_fax.php
    „When returning the ballot through the secure online voting solution, you are voluntarily waving your right to a secret ballot and are assuming the risk that a faulty transmission may occur.”

  13. Но може би си струва да коментираме и публикацията, която Вени Марковски по-горе смята за много важна по въпроса за електронното гласуване. В линка, който той е дал, се съобщава фактът, че в еди-кое си малко населено място имало нарастване на броя на адресните регистрации – и това се свързва с потенциални изборни манипулации. Явно според Вени Марковски подобни публикации са някакъв аргумент в полза на електронното гласуване. Истина, разбира се, е точно обратното: именно такива съобщения показват, че при сегашната система организаторите на изборни манипулации се сблъскват с възпиращия ефект от изискването за физическо присъствие на гласоподавателя (защото все пак адресните регистрации не са достатъчни – необходимо е някак да осигуриш и присъствието на толкова хора точно там точно в изборния ден – а това не е толкова лесно, особено когато става въпрос за малки и отдалечени населени места) – докато при едно дистанционно гласуване по електронен път тези възпиращи фактори автоматично отпадат.

  14. В последните седмици доста се образовах по темата, но изобщо не си промених началното мнение: Ако се направи както трябва, ще бъде по-добре от хартиеното; ако се направи калпаво, ще бъде катастрофа!
    Остава да преценим колко вярваме на хората, които взимат решенията.

    Забележка: Нямам съмнение в компетенцията на Божидар Божанов като съветник, обаче и аз съм съветвал твърдоглави хора с многослойни интереси и ограничен бюджет.

  15. Там е работата, че няма особено големи индикации, че ако бъде направено, ще се „направи както трябва“ (и то точно в България)… Ако беше толкова лесно, в страни като Финландия и Норвегия вече да бяха го направили (а вместо това Норвегия вече се отказа да го прави – а Финландия формално все още не се е отказала, но по-скоро имитира дейност).

  16. Хм, чакай малко! Дай да им кажем, че искаме, пък после да внимаваме КАК се прави 🙂
    Ако дадат поръчката на фирма Х с непрозрачна спецификация и изходен код, следва една седмица пред парламента и после към летището. Ако още отсега сме в хипотезата, че никакъв контрол няма да има, то днес трябва да тръгваме към летището (без да се спира пред парламента изобщо).
    Така де …

  17. @Любомир Сирков
    Определно има разлика между онлайн банкиране и гласуване онлайн, не е нужно да си кой знае какъв специалист, за да знаеш това, но аз и изобщо не обсъждах това. Обсъждах пълната несъстоятелност на така обожавания от Вас аргумент за „присъственост“ и очевидния foul на подобен аргумент в този спор, а доказателство за това са не един и два манипулирани вота, при които именно „присъствеността“ е била част от манипулацията.
    Бих се съгласил ако кажете, че „неприсъствеността“ не е непременно решение на манипулираните вотове. Това мисля, че е очевидно. Но това също е отделна тема.
    Отново казвам: референдумът изобщо не подлага на гласуване въпроса за „как“, а дали изобщо да има възможност за електронно гласуване. Смятам, че в условията в страната, а и заради историята на изборите в България, такава възможност е наложителна и важна. Ако бъде одобрена с референдум, в което честно казано се съмнявам, вече ще се мисли подробно и надълго и нашироко по въпроса „как“.

  18. Има ли мислещ човек с КИ над 100, който да се съмнява, че рано или късно електронното гласуване ще бъде въведено дори в държавица като България? Г-н Сирков изглежда интелигентен човек, въпреки явното си пристрастие към физическите явления, следователно със сигурност ще гласува в неделя ЗА електронното гласуване, за което искам предварително да го поздравя!

  19. „Георги“, тия заклинания (от типа „рано или късно еди-какво си ще се случи“) попадат измежду най-безсмислените изявления, които срещаме в Интернет. То „рано или късно“ може и да се наложи всички да се преселваме на Марс – но значи ли това, че трябва още от сега да правим референдуми по такъв въпрос – от типа „Искате ли да се разреши на хората да се преселват на Марс?“ – който въпрос е също толкова максимално ОТДАЛЕЧЕН от актуалния дневен ред не само на държавица като България, но и на обществата, в които живеят българите в чужбина – за които уж са много загрижени една голяма част от агитиращите „ЗА“)?

  20. С такива тролове се опитвахме да излезем на глава във ФБ, но г-н Марковски е прав, не може да стане.

    Само като видях аргумента за Германия и нещо прещрака. Ползват си опорните точки и циклят. Сигурно имат списък от 100-200 такива фалшиви аргументи, които може с месеци да бориш.

    Не им е било лесно на СДС срещу БКП/БСП. Явно не е лесно и в момента. Интересен феномен са нези тролове. Дали ще минат Туринг теста не знам.

    Та по темата, напълно подкрепям тезата на Божо. Няма съмнение, че трябва да тръгнем по пътя пък след няколко години да видим. Така беше и с ЕС.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *