Говорим за реформи. Правосъдна, здравна, образователна, административна, МВР и т.н. Но какво значат всъщност реформите? Какво е реалното им изражение? Глаголът „реформирам“ не е перформативен, т.е. казването му не значи изпълняването на самото действие (както например при глагола „напускам“).
Реалното изражение на реформите се състои в промяна на закони и на подзаконова нормативна уредба. Състоят се и в нови начини за правене на съществуващи действия, както и въвеждане на нови действия (най-често отново чрез нормативни актове от рода на наредби и постановления). Нерядко целта (или поне изразената цел) е да се елиминират установени лоши практики – възможности за корупция, дълги или липсващи срокове, неоптимално изразходване на средства. Понякога целта е да се дадат повече възможности и права на кадърните хора – на некорумпираните съдии, на добрите лекари. Понякога се прави опит за преструктуриране на някои „звена“ или процеси, така че по-малко работа да води до повече резултати.
Вече стана скучно, нали? Ето малко съвети за реформи от Не!Новините, за да е по-забавно. Но да, скучно е, защото реформите са комплекс от много стъпки, хора и принципи – няма карта „реформа“, която играем и ставаме колективно по-богати.
Също така реформите не приключват. Или поне не би трябвало. Реформата трябва да е постоянна, защото реалностите наоколо се променят. До преди 10 години е било приемливо в администрацията хората да не могат да работят с компютър, днес вече не е. И до днес в обществото е приемливо да се дават пари на ръка на катаджии, лекари, инспектори; надявам се след 5 години вече да не е. До преди две години нямаше Ислямска държава, вече има. Преди 30 години демографската структура на населението може би е позволявала пенсионната система да функционира – в момента това е невъзможно, с толкова много пенсионери и с толкова малко работещи.
Напълно различни примери, но и четирите изискват промяна в някакви правила и структури. И това трябва да се случва постоянно – вече няма опция да правим едно и също 40 години. Както д-р Джекил казва в мюзикъла „Джекил и Хайд“: The only thing constant is change (Единственото нещо, което е постоянно, е промяната).
Само че реформите имат и друга цел – променяйки правилата, да променят и мисленето на участниците в процесите. Например, да направят прозрачността „по подразбиране“, да накарат хората в институциите (а не неодушевените институции) да си обменят информация и знания. Не само да накарат катаджиите и лекарите да не вземат пари на ръка, а и да го направят неприемливо.
Но именно тук е сложният момент с реформите – освен да са проводник на промяна в мисленето, в същото време и разчитат на нея. Ако промяната в мисленето не се случи, реформите често остават проформа. Изменени са правилата, но не и нагласата към спазването им.
Примерът, който напоследък давам е със закона за електронното управление и реформата, от която се опитвам да бъда част. Законът е влязъл в сила през 2007-ма, и до момента няма институция, която да го спазва. Няма и наложени актове за неспазването му. Убеден съм, че в много други сфери случаят е именно такъв. Някой някъде е създал едни правила и е решил, че са реформа. След това си е тръгнал, и реформата е останала само на хартия. Защото мисленето е останало същото. Мисленето на всички – не посочвам с пръст никого конкретно. Мисленето как нещо да се замете, как нещо да се вземе, как нещо да си остане същото.
Но добрата новина е, че реформата в мисленето се случва. Много бавно, много по-бавно отколкото ни се иска, в ограничени, но растящи кръгове от обществото. И тя предопределя темповете на другите реформи. Които от своя страна могат да се опитват да ускорят реформата в мисленето.
А ако не – ще променяме нормативната уредба, за да са доволни в Брюксел, ще запишем, че газенето в калта е незаконно, ще покажем по телевизора, че не газим в кал, но ще продължаваме да си газим и ще сме си свикнали.
Вашият коментар