Тези избори изглеждат като провал. На всеки два часа някой пуска линк към поредния сгрешен протокол, подсказващ за некомпетентността на СИК, ОИК, ЦИК. Медиите също се надпреварват коя да публикува повече и по-разнообразно сгрешени протоколи. Дневник обобщава множеството проблеми (макар в края на статията грешно да е отбелязано, че DDoS атаката е попречила на предаването на протоколите), Капитал показва нечетим протокол пълен с грешки.
Общо взето, пълните с грешки протоколи и хаосът в Арена Армеец направиха да изглежда незначителен първоначално изглеждащия като потенциален проблем сутрешен срив в сайтовете на ЦИК, ГРАО и МВР.
Всъщност след всичко това, у нас остава едно усещане, че резултатите нямат нищо общо с това как сме гласували. Дали причината за това са съзнателни манипулации, грешки от преумора или просто неграмотност, няма значение. А кое е най-лошото? Че макар че сега разбираме за мащаба на несъответствията, те винаги са били такива. Сега мащабът изглежда по-голям благодарение на това, че ЦИК публикува резултатите и на това, че повече хора „се ровят“ из протоколите (които ЦИК и преди е публикувала). Всъщност, както отбеляза Нервната акула:
Всъщност изборите се случват така през последните 26 години
— Нервната А. (@nervnata) October 30, 2015
Не просто резултатите се разминават с реалността. По-важното е, че аз не съм сигурен дали гласът ми е преброен. И дали моето разхождане до секцията е имало смисъл, след като на друга партия са дописани едни 50-100 гласа. И въпреки, че чувалите все още са тук (макар че кой знае – чух история за човек, който изхвърлил половината бюлетини, да не му тежат), то никога досега при установяване на нередности не е следвало нищо. Поне не ми е известно да има касирани резултати в секции, промяна на крайния резултат, глобени членове на комисии и други на теория възможни решения.
На теория хартиеното гласуване дава всички гаранции – петчленни комисии, наблюдатели, застъпници, тъмни стаички. На практика обаче нямаме никакви такива гаранции и е пълно е с неадресирани проблеми.
На теория електронното гласуване не дава 100% гаранции и може да се манипулира. На практика има възможност да се направи достатъчно сигурно. Само че електронното гласуване няма да реши проблема – първите 10 години дори да надминем естонците и да имаме над 30% гласували електронно, при останалите 70 ще се случват същите тези проблеми.
Но аз ще съм последният, който ще каже „ами няма смисъл да се гласува тогава“. И всички редове по-горе нямаха за цел да допринесат за може би търсения от много хора ефект на деморализиране, на отчаяние и на отказване от демократичните ни права.
Това, че в момента гласът на всеки избирател може да не бъде преброен или да бъде заглушен от дописани бюлетини, значи само едно – нови правила и нови механизми за защита на изборите. Не че изборните правила ще променят качествено демокрацията ни, но поне ще въведат базово ниво, от което да тръгнем. Добрата Фея е предложила няколко.
Аз имам друго предложение – да използваме компютри в помощ на хартиения процес. Да използваме компютри, които да елиминират грешките и да правят проверката на гласа ни възможна. Ето един пример за такава система, която разчита на хартия, но след това, благодарение на компютри, разчита, че резултатите се проверими от всички, и че всеки може да провери дали гласът му е преброен правилно, без това да компрометира тайната на вота.
Това не е единствената такава система, има и други възможности за проверими системи за гласуване (E2E-verifiable). И докато електронното гласуване е сложно за реализиране и ще отнеме време, то една такава система може да е в експлоатация още на следващите избори. Към това, разбира се, трябва да има ясни процедури за автоматично касиране на избори, включително с глоби за членове на комисии, ако дори един гласоподавател покаже, че гласът му не е отчетен или е отчетен грешно.
Въпросът е искаме ли да подобрим процеса на гласуване, или сме окей с настоящия вариант, при който в крайна сметка може и да няма значение как сме гласували? Ако е първото – можем да го кажем, шумно, на тези в парламента, които (може би?) сме избрали.
Всяко нещо, което правим намира отражение в бъдещето. Проблемът е, че нещата са прекалено сложни и взаимно-свързани и не вярвам да съществува едно единично действие или технология, която да е в състояние да промени живота ни така, както ни се иска 😉
Напоследък всички са се вживели в изборите и изборните технологии прекалено силно и ми се налага да влизам в спорове с приятели, които са в двете крайности по отношение на Интернет гласуването: Едни се опасяват, че то е много несигурно и страшно, защото едни хакерчета или NSA ще подменят резултатите от вота, а други смятат, че то е ключът за избирането на качествени политици у нас.
Един от най-често повтаряните проблеми, които чувам от познати е, че гласът им (или преференцията, която са дали) не е отчетен в протокола от изборната секция. В тази връзка имам въпрос:
Има ли технология за е-вот, така направена, че по желание на гласуващия може да бъде направен одит на гласа му, след изборите:
1. Да се докаже, че гласът му е отчетен при формирането на резултатите;
2. При негово желание да се провери как е отчетен (дори и с някаква бариера, например такса)
Струва ми се, че тайната на вота има намаляващо значение във времето, докато сигурността, че гласа е отчетен правилно би повишило доверието в избирателната система.
Тайната на вота все още е важна. Но има технологии (като описаната по-горе, например), и други (E2E), които позволяват едновременно запазване на тайната на вота и проверимост. В Естония е малко „hacky“, щото получаваш sms, с който в следващия половин-един час можеш да си провериш гласа.
А както съм отбелязал, самата изборна технология няма да реши проблемите. Дори да няма никакви манипулации, това само по себе си нищо не значи.
През 2009 имаше касиране – 10-20 секции в Турция бяха изключени от резултата, един мандат премина от ДПС към ГЕРБ.
Тайна на вота в момента НЯМА – в моята секция вчера всички бюлетини пуснати в урната се бяха разгънали и се виждаха.
А за бавното и неточно отчитане на гласове – от много години технологията за това я има – OMR (https://en.wikipedia.org/wiki/Optical_mark_recognition) – използва се в предполагам всички тото системи по света. Много световни производители предлагат скенери поддържащи OMR. Да се произведе качествен софтуер, позволяващ бързо сканиране, разпознаване и отчитане на вота не е проблем за няколко месеца. Има натрупан достатъчен опит в областа и в България.
Дали са умишлени манипулациите не знам, но масовото им разпространяване определено действа негативно върху решимостта да гласуваш.
За пръв път пропускам избори, откакто навърших 18 – на основната дата бях болна и реших да не се разхождам до урната, ругаейки се леко за мързела. След като се начетох на репортажи за неточностите при отчитането, на балотажа вече съвсем уверено не отидох.
Определено въпросът за проверяване на отчетения вот е най-същественото за мен в момента – ще е чудесно, ако може да се реши ортогонално на цялостна реформа.