Против хартиеното гласуване

Да приемем, че тепърва ще въвеждаме хартиено гласуване и аз съм поредният, който решава да си напише мнението по темата. Защо трябва да сме против въвеждането на хартиено гласуване?

• Не е сигурно, че резултатите ще отговарят на гласа на хората. Има опасност от много човешки грешки – при броенето, при попълването на протоколите, при изпращането им. Не може да имаме доверие в система, в която нашият глас зависи от няколко уморени преброители.
• Могат да се правят манипулации. Дори броенето да е извършено правилно, крайният резултат ще зависи от няколко човека, които обединяват протоколите. Няма как да сме сигурни, че това, което е преброено е наистина това, което излиза във финалния протокол.
• Скъпо е. Милиони бюлетини трябва да бъдат разпечатани, на хиляди хора трябва да се плати участието в комисии. За да бъде наблюдаван процеса, десетки НПО-та ще харчат пари, за да проверяват всяка стъпка. Това е огромна сума пари.
• Много лесно някой може да бъде принуден да гласува против волята си. Чрез „индианска нишка“ с бюлетини, или дори като гласуващият бъде накаран да си снима бюлетината, преди да излезе от тъмната стаичка. Да, след снимката той може да направи бюлетината невалидна, но така няма да е изразил гласа си. А при последващото преброяване този, който е инструктирал другите как да гласуват, по косвени белези (място на печата, поставяне на хикса) може да установи, че сниманата бюлетина след това е била направена невалидна и това да има последствия за гласувалия.
• Тайната на вота не е гарантирана. Няма как да сме сигурни, че няма скрита камера в тъмната стаичка. Ако трябва да се прави одит на всяка секция, това ще е още по-скъпо. Също така кой гарантира, че пликовете са напълно непрозрачни, или че някой не следи за реда на пускането в кутията?
• Не може да се гарантира, че един човек гласува само веднъж. Ако допуснем възможността за гласуване в секция, различна от тази по постоянен адрес, което е задължително условие за днешното ни мобилно общество, то кой и как ще проверява, че някой не е гласувал на 2-3 места?
• Поставят се ограничения – ако някой не може да чете (което не е длъжен по закон) или има заболяване като дислексия, как той ще упражни правото си на глас? Използване на снимки на кандидатите пък ще оскъпи допълнително нещата. Също така секциите може да са прекалено далеч от местоживеенето, и така се ограничава възможността трудноподвижни хора без материални възможности да гласуват. Не трябва случайни фактори като разположението на секцията да влияят върху резултата.
• Хартиеното гласуване вече се е проваляло в други държави. В повечето тоталитарни режими (вкл. комунистическите), гласуването на хартия не е довело до реални избори. Хората ги е било страх, били са наблюдавани, давани са били ограничен брой бюлетини за опозицията, като така е следено кой как гласува. Искаме ли да използваме система, която толкова лесно може да се опорочи?

Но нека не приемаме всякакви аргументи „против“, дадени без контекст и без експертиза. И когато някой каже „едикойси вид гласуване не може да работи, защото <пример>„, то да се запитаме дали този пример не е „strawman“ (пример-чучело).

Общо взето, аргументите срещу електронното гласуване звучат като горните. Почти всички притеснения имат сравнително лесни решения. Решения, които не са 100% сигурни, но (може да) съществува консенсус, че вършат работа. Нито хартиеното, нито електронното гласуване могат да бъдат перфектни, защото зависят от твърде много фактори, някои от които доста извън самата технология на гласуване. Но и двете могат да са толкова добри, че да имаме достатъчно ниво на доверие в тях. Въпросът е каква ще е нагласата ни – „това не може да стане“, или „това как да стане?“. А „как“ винаги има.