Вчера гледах една класация на Watch Mojo за топ 10 парчета от мюзикъли. И като голям фен на мюзикълите бях напълно несъгласен, затова реших да си направя своя.

Макар да съм гледал на живо само 4 мюзикъла (Les Miserables (2 пъти), The Book of Mormon, The Lion King, Chicago), съм слушал и гледал адаптации на доста, доста други. Та, избирането на 10 беше трудно. Все пак, малко по-лесно го направи „изсикването“ от всеки мюзиъкл да има само по една песен.

Но извън класацията останаха гениални неща, като:

10. My Fair Lady – Why Can’t the English? My Fair Lady е от любимите ми миюзикъли, но няма една конкретна песен, която е най-емблематична. Друга песен, която често ми звучи в главата, е „On the Street Where You Live“. Все пак, Why Can’t The English представя добре лингвистичния мотив на мюзикъла. А пък на мен лингвистиката ми е хоби.

9. Chicago – Cell Block Tango. Чикаго не ми е от най-любимите мюзикъли, но Cell Block Tango (както и All That Jazz донякъде) си заслужават място в класацията. Това е и единственият мюзикъл, който съм гледал в България.

8. Hair – Let the Sunshine In. Човек дори да не е хипи, няма как да не харесва това.

7. Jesus Christ Superstar – Superstar. Това съм го слушал на аудио касета като малък. Както повечето мюзикъли, съм слушал само последователността от песни, без непременно да знам каква е историята. Но те са мюзикъли предимно заради музиката, и след това заради театъра.

6. Chess – Nobody’s Side. Макар парчета като Embassy Lament и Argument да са доста запомнящи се, мисля, че Nobody’s Side е най-„епичното“.

В топ 5 стана още по-трудно.

5. Cats – Memory. Може би по-динамичните и епични песни преобладават в избора ми, но без Memory не може да се мине.

4. Jekyll & Hyde – Facade. Тук чуденето беше най-голямо – дали да е Alive, Confrontation, Murder, Murder или дори Dangerous Game. Все пак, Facade обобщава посланието на целия мюзикъл, чието представяне на Бродуей с Дейвид Хасълхоф (да, същият) съм гледал поне 10 пъти (в youtube).

3. Les Miserables – I Dreamed a Dream. Зедно с Jekyll & Hyde, Les Mis е другият ми най-любим мюзикъл. И съответно изборът не беше тривиален. Може би I Dreamed a Dream изглежда очевидно, но всъщност не е чак толкова, при наличието на Empty Chairs at Empty Tables, One Day More и Do You Hear the People Sing.

2. Notre Dame de Paris – Belle. Единственения мюзикъл, който не е на английски (в класацията). И напълно заслужава да е номер 1. Мога да го слушам цял ден на repeat.

1. The Phantom of the Opera – The Phantom of the Opera. Андрю Лойд Уебър, логично, присъства три пъти в класацията. А дали фантомът от операта е най-доброто, не знам, но със сигурност е „най-настръхващото“.

Share Button