Лошите НПО-та

След доста систематични усилия, най-вече от политическа посока, съкращението „НПО“ (или NGO) стана мръсна дума. Представата за неправителствените организации (non-government organizations) е на продажни хора, които прибират пари от чужди държави, за да клатят нашата.

Това не е наше изобретение, разбира се. В по-малко демократични държави от нашата (колкото и странно да звучи, това е възможно), НПО-тата имат статут на врагове на народа. В Русия НПО-тата са официално „чужди агенти“, с цялата бюрократична тежест и стигма последваща от това. В Македония Сорос е дежурно оправдание на властта.

Звучи познато – при протестите през 2013-та тези тези плъзнаха и у нас, както през БСП, през медиите на ДПС, така и през уж-опозиционната Атака. В даден момент, след дълго повтаряне на тезите за лошите НПО-та, хора като Волгин си измислят изрази и след това твърдят, че „вече са приели гражданственост“, като напр. „грантови анализатори“.

Какво са НПО-тата по идея? Организации с нестопанска цел, където хора, които искат да подобрят обществената среда, могат да работят. Т.е. хора, които искат да работят не за едната заплата, а да подобрят средата си. Как? По всевъзможни начини – чрез изготвяне на анализи и доклади и представянето им на властите, чрез участие в процеса на съставяне на закони, чрез следене на действията на управляващите по дадена тема, в която са експерти, чрез обучителни кампании, чрез благотворителни кампании, чрез организиране на конференции, и т.н.

Разбира се, това звучи твърде хубаво, за да е истина. Не сме свикнали да приемаме, че някакви хора ще работят за „полза роду“ ей така. И това е вярно – именно затова НПО-тата са места, където човек все пак получава прилична заплата, така че да може да не гладува, докато се опитва да бъде полезен.

Разбира се, при НПО-тата не всичко е цветя и рози. Немалко от дейностите са „проформа“, отбиване на номера, и нямат никакъв ефект. Понякога дейността е „алабала“ и празни приказки. Хората, които работят в НПО сектора не винаги са идеалисти, които работят за кауза. „Наливането“ на пари отнякъде (дали от запад, дали от изток) е привлекателно при всички положения.

И тук идва въпросът на всички – добре, как идват парите? Средство за финансиране на НПО-та са т.нар. „грантове“. Организацията кандидатства пред дадена фондация, фондацията дава двеста хиляди лева, например.

Аха! Който плаща, той поръчва музиката. Америка за България и Сорос плащат на уж съвестни хора да разрушат kleta majka balgariq! Но ако навлезем в конспиративни теории, краят му няма да излезе.

Вместо това ще разкажа за лингвистиката в България. Може би не сте чували, но българският национален отбор по математическа лингвистика е сред най-добрите в света, и всяка година се връща от международни олимпиади с много медали. Аз имам доста добър поглед върху целия процес – като ученик съм ходил по такива олимпиади, а след това съм участвал от страна на организаторите. Познайте как националният отбор ходеше на международна олимпиада преди. Ами хората си търсеха спонсори по единично, чрез контакти на ръководителите, чрез местни бизнесмени. Част от парите се плащаха от МОН, част – кой както се оправи. Тогава се появи Американска фондация за България (да не се бърка с Фондация Америка за България), основана от двама българи в САЩ, които са решили да помагат на българското образование. Раздаваха стипендии и покриваха нестигащите пари за участие в международни олимпиади. Т.е. фондацията, с „лошите американски пари“, ни даваше повод да пишем коментари под статиите, като „Bravo na balgarchetata! Gordeem se!“.

След това Фондация Америка за България, като по-голяма и по-богата, пое финансирането на тези и други дейности. Тук, разбира се, опитният конспиративен ум съзира просто ПР, зад който да скрият злините, които финансират. Хайде сега да видим какви злини финансират. Ето грантовете на Америка за България, ето и грантове от „Сорос“.

„Ти не дей гледа какво пише“. Дам, четенето между редовете е умение, развито при социализма. И си признавам, че не мога да изляза от този „капан“. Че добрите неща са ПР, и че пари са наливат от чужди лоши хора, за да се съсипе България (да се чуди човек защо, като и сами се справяме толкова добре).

А защо не мога да убедя човек, който вярва, че грантаджиите ще ни съсипят? Струва ми се, че е въпрос на ценности. Ако човек сам не би вършил нещо, без да е финансово мотивиран, то може и да не може да разбере тези, които все пак имат доза алтруизъм. Ако човек не вярва, че някой може да дава пари, за да подобри живота на някого, освен на себе си, то може би е защото той не би го направил. А когато някой, като мен, говори за ценности, някой друг се намира да го пита „колко ти платиха за тая неолиберална пропаганда“. Без значение какво значи „неолиберален“.

Но и това е слаб аргумент – може би има хора, които просто не вярват. Не заради себе си, а защото реалността ги е принудила да са цинични. И това е окей. Съмнението е важно, важно е да питаме и да проверяваме. Както да проверяваме кой дава парите, за какво ги дава, така и какви хора работят и какви са плодовете от дейността им. Но когато някой каже „грантаджиите пак ви лъжат“, трябва ли да му вярваме безусловно? А когато някой каже „рубладжиите пак редят кремълски опорни точки“? Наше право е да приемем една или друга гледна точка. Наше право е и да бъдем съзнателно заблуждавани.

Но превръщането на нещо в „мръсна дума“, заклеймяването на едни по-скоро достойни хора, само защото някой някъде ги е обвинил, че вземат пари, е вредно. Следващият път, като с пренебрежение кажете „грантовите НПО-та“, се замислете дали вие искате, с вашите възгледи, да подобрите страната си. Не с приказки и фейсбук статуси, а с действия. И как бихте могли да го направите.

П.П. авторът не е получавал нито един грант

4 коментара

  1. Без да категоризираме коя от двете е по-демократична, освен в Русия, задгранично финансираните НПО-та са определени като чужди агенти и в САЩ. Не ми е съвсем ясно, защо трябва да се крие кой от кого се финансира. По-скоро това трябва да е публично достъпна информация.

  2. ШПИОНИ ЛИ СА ЧЛЕНОВЕТЕ НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИОРГАНИЗАЦИИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ ЧУЖДИ ДЪРЖАВИ ?
    До две седмици в ПАРЛАМЕНТА ще бъде внесен законопроект, базиран на американския закон за чуждестранните неправителствени организации, за да се противодейства на чуждестранни НПО-та, нанасящи вреди на страната да оперират на нейната територия. Във всички силни държави като САЩ, Русия и Китай законът е категоричен, че организациите и техните представители, получаващи финансиране от чужди правителства са чуждестранна агентура и са забранени със закон.

  3. От чужди правителства – окей. Но тук не се сещам да има такива. Частни фондове / частни донори е най-честият случай. Дори когато парите са на данъкоплатците (като USAID), те пак се управляват от частни бордове.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *