„Хората правосъдие не ядат“

Пирибрах се от шествието за правосъдие, което събра 200 човека, повечето от които се познават, въпреки че имаше плакати за събитието и 11 хиляди поканени във фейсбук. Може би пък хората вече не смятат протеста за ефективна форма на гражданско участие, може би разхождането между празни сгради в студа не е нещо, което им се струва смислено.

Но може би има и друго – както отбеляза Динко в туитър, правосъдието е една абстракция. Едни структури с неясна функция, отвъд очевидната „ако открадна, може да ме осъдят“. Или алтернативно – ако ме набият, да знам, че виновникът ще бъде осъден.

Тези битови неща са важни, и те също би трябвало да са нещо, което работи и което искаме, но заради тях не сме бедни. По-скоро битовите престъпления се случват именно защото сме бедни. И съответно правосъдието и да го има, ще осъди бедния, който е откраднал от друг беден, или изнервения от безизходицата, който е пребил някого на спирката.

Грубо казано, тезата „хората правосъдие не ядат“ може би е валидна. Може би правосъдието е нещо твърде абстрактно, и не е ясно защо заради липсата му сме бедна държава. То дори самата структура на съда е сложна и неясна – районни съдилища, градски съдилища, ВАС, ВКС, прокуратура. Всъщност, това, че структурата и влиянията не са толкова прости може би позволява проблемите в съдебната система да останат под радара. Ясно е кой е премиер, кой е министър, кои са депутатите. Ама какво е ВСС, какви прокурорски квоти, защо ВАС е важен – освен специално интересуващите се, едва ли някой знае. Затова ще опитам да дам няколко опростени примера как липсата на правосъдие ни прави по-бедни.

Пример 1 – обществени поръчки. На повечето хора е ясно, че парите от държавата не се „крадат“, те се „пренасочват“ чрез обществени поръчки. Завишени бюджети, поръчване на ненужни услуги. И накрая спечелилите се оказват „правилните хора“. И така парите, които сме дали като данъци, и които трябва да се върнат при нас като инфраструктура, образование, здравеопазване, отиват някъде другаде, а ние получаваме нещо проформа (и това в добрия случай) – получаваме пътища с дупки, получаваме изтрита пътна маркировка, получаваме некачествено здравеопазване и образование. С тези пари може да се свърши много повече, отколкото получаваме, но това не става, защото някакви хора прибират парите и не вършат работата. Какво общо има съдът? Обществените поръчки, след обжалване пред КЗК, се обжалват пред Върховния административен съд. Дори КЗК да е съвестен и независим регулатор (което е съмнително), ВАС има последната дума. Т.е. дори възложителят (някое министерство) да не е сключил сделка с определена фирма, и наистина най-изгодната оферта да е спечелила, това накрая отива във ВАС, и ВАС (де факто) решава кой печели обществената поръчка – например дисквалифицира победителя. Съответно пък, ако поръчката е спечелена неправомерно, добросъвестните фирми и да обжалват пред ВАС, ако ВАС „е в играта“, казва „сори, парите са за който е определен“. След известен брой такива опити най-вероятно кадърните фирми се отказват да вършат неща за държавата и остават само „фирмите на наши хора“. Защо сме по-бедни заради това? Защото парите ни се харчат, без да има резултат. И ние си чупим колите в дупки, например.

Пример 2 – инвестиции. Известен стана случаят „Белведере“, при който френска компания в България беше „открадната“ с помощта на съда. Дреме ни за френската компания, ще кажете. Чуждестранните инвеститори обаче са един от начините да станем по-богати – да получаваме по-високи заплати, например. Но дори заплатите да са същите, чуждите инвеститори отварят работни места. Но когато държавата (в лицето на съда) казва на чуждия инвеститор „ако отвориш бизнес в България, лошо ти се пише“, защо западният инвеститор да отвори офис или завод тук, а не в Румъния, например? Съответно фактът, че в съда, на високо ниво, се рекетират фирми, директно значи, че имаме по-малко работни места и по-ниски заплати.

Пример 3 – корупция по високите етажи. Тук съм убеден, че всички ще се съгласят – „ако вкараме политици в затвора, ще се оправим“. Надали директно ще се оправим, но ще е стъпка напред. А защо политиците не отиват в затвора, въпреки, че е имало дела срещу тях – последно оправдаха Христо Бисеров, а преди това и доста други. Съдът не е непременно виновен в случая. Прокуратурата трябва да оформи обвинението – да каже кой политик какво точно е нарушил и как. Прокуратурата обаче използва тази си роля и игра следния сценарий „сега ще му забавя на този обвинението, ще му го покрия, но така ще го държа зависим“. Или друг – „обвинението на този ще го направим със съзнателни пропуски, така че съдът и да иска, да не може да го осъди“. Или трети – „този не е послушен, ще го ударим с някое обвинение, да го сплашим“. Това нас какво ни интересува? Отново „обръчите от фирми“. Ако един политик, дори с най-добри намерения, е зависим, а друг е убеден, че нищо няма да му се случи, ако раздаде едни пари на „наши фирми“, накрая благата“ се разпределят неравномерно – много за „тях“, малко за „нас“.

Механизмите за това как през съдебната система (съд и прокуратура) се разпределят пари не един и два, но идеята е, че тезата „хората правосъдие не ядат“ изобщо не е вярна.

Друг е въпросът дали с едно шествие или един протест нещо ще се промени. Може би няма. Но когато само 200 човека покажат някакъв интерес към темата, „лошите“ остават съвсем спокойни, че схемата ще продължава.

6 коментара

  1. Здравей, Божо,

    Надявам се, че поне си направил добра разходка :-). Имам въпрос:

    „Тук съм убеден, че всички ще се съгласят – „ако вкараме политици в затвора, ще се оправим“. Надали директно ще се оправим, но ще е стъпка напред.“

    Аз нямам нужда от политици в затвора. Какво хубаво има във вкарването на Христо Бисеров в затвор?

    „Напред“ – към какво?

  2. Жоро, аз горе-долу съм съгласен с теб по тая точка 🙂 Но има полза за примера. Да знаят следващите, че предните не са минали между капките.

  3. Първо всички велики държавници и държави са останали в историята най-вече със своите закони. От Хамурапи, през Римската Империя до хан Крум или Сюлейман Великолепни (Кануни).
    Второ на всички ни е ясно, че сме една от най-нещастните държави в света и след дълго мисляне по темата според мен най-главната причина за това е липсата на абсолютно всякакви правила или по-скоро не спазването им.
    Най-добрия пример за това е „Broken window“ теорията. Около нас виждаме постоянно и само разруха и изключително рядко се прави нещо ново, красиво и стойностно, което още повече засилва ефекта от огромния хаос и разрушения, който цари.
    Като се започне от прословутите пътища, през разпадащите се къщи във всяко едно село в България до нарязаните на скрап 99% от всички бивши големи заводи.
    Всички по-стари поколения видяха, как изграденото от тях в продължение на десетилетия строй и инфраструктура бе сринато до основи, а младите поколения израстнаха без да видят изграждането на никакви нови и работещи такива. Погледнете само какво се случва с парковете и детски площадки, в които се наливат милиони и година по-късно се превръщат в непознаваеми дупки, в които се събират само наркомани и пияници.
    Защо политиците и олигархията имат интерес в това не мисля да обяснявам. Всеки може да прочете повече за тази теория тук. Има го доста добре изяснено.
    http://www.gatchev.info/blog/?p=1902

  4. Божо, представи си съдия, който се произнася с „аз горе-долу съм съгласен с прокуратурата и осъждам г-н Бисеров на … години затвор.“

    Ако „капките“ са такива, нека разстоянието между тях се увеличава 🙂 Кой знае кога ще се окажем под дъжда без чадър.

  5. Ето едно тържество на държавното правосъдие от епохата на оловните капки (предупреждение: удобен достъп до неудобни моменти от миналото) https://www.youtube.com/watch?v=FvMRitoPqW8

    Хората не искат да ядат държавно правосъдие, защото е фалшиво и от него се повръща. Истинското произтича не от силата и заплахата, а от културата https://www.youtube.com/watch?v=JL6DzqzoBnw

  6. Поздравления за написаната статия! И аз съм на това мнение …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *