Преди два месеца в тўитър стана дискусия, след като няколко хора приехме за смешно, че Юрая Хийп ще пеят в Тутракан. Павлина Върбанова с право зададе въпроса:
@PStantchev Ако взривява Каварна, защо да не може да взриви Тутракан? Какво смешно има? И ходили ли сте в Тутракан? @bozhobg @Karavelikov
— Павлина Върбанова (@pvarbanova) May 1, 2015
Само че Тутракан наистина звучи смешно. А Каварна не. И не защото Тутракан не е хубав град, или защото е твърде малък, или защото хората в нещо не са наред – просто името му е такова. Ако Юрая Хийп пеят в Сандански няма да е смешно, но ако пеят в Угърчин, ще е.
Реших да подложа тези ми допускания на гласуване. Благодаря на 33-мата души, които отделиха време. И отчитам като грешка, че в списъка липсват Угърчин и Каспичан, макар и там резултатът да е предизвестен.
Резултатите:
Да, Тутракан е смешен. Но целта беше за разбера защо. На пръв поглед изглежда, че градовете, които имат „у“ в името си (и не са областни градове, като Бургас), се възприемат като смешни. Но не това е единственото. Реших да проверя дали рядкостта на комбинации от букви (n-grams) не играе роля – т.е. колкото по-рядко се среща в езика дадена комбинация, толкова по-смешно да звучи. Използвайки библиотеката си с езикови инструменти и речник не открих корелация (нито при биграми, нито при триграми, и т.н.)
Качих файл с резултатите, ако някой успее да намери някаква корелация. Съгласен съм, че данните са малко, обаче. Колоните са: име на града, последван от степените от 1 до 5, като за всяка има процент отговорили и брой отговорили с тази степен. Накрая е общият брой отговорили и средната стойност (като се вземат предвид тежестите – от 1 до 5).
Допускам, че някои комбинации от звукове наистина са смешни – „упн“, „утр“, „дуй“. Също така наличието на преградно-проходни и шушкави съгласни (ч, дж, ш, щ) може би е от значение. Ако градът е областен/голям, може би има по-малък шанс да попадне сред „смешните“, заради по-голямото свикване с името му. Също така сходство на част от името с някоя позната дума (като Дупница (дуп(е/ка)), Луковит (лук), Козлодуй) може би също е фактор. Също (както отбеляза Мишо), участието в разни анекдоти/лозунги може да играе роля (например, че Рейгън е враг номер едно на тутраканската селищна система) Или поне така изглежда от резултатите. Но комбинирането на всички тези фактори при толкова малко данни не би довело до категоричен отговор. Също така надали е константа във времето – преди 50 години имената на съвсем други градове може би са били смешни.
Макар и да нямам пълно обяснение, изглежда смешността на „у“ и факторите в горния абзац определят доколко името на един град ни звучи смешно. И това по никакъв начин не е обида за града или жителите му.
Опитваш да се обясниш смешността чисто фонетично, а то е очевидно, че смешното често идва от асоциации с „неприлични думи“. Дупница, Козлодуй… сети се сам. У-гърч-ин пак там. Луковит…
За други обаче наистина причината е звуците: Сунгурларе, Симитли… Еднороден строеж някак, несериозно звучи.
Симитли според мен го гласуват заради великата поема „Яж ми куро Симитрли“
Демонимите са тема на друга публикакция :))
Най-смешни и убити винаги са били женските имена на градове. София, Варна, Каварма опа Каварна, .
Докато имената в мъжки род са на късмет, защото един мъж може да е сульо, а може и да е мъжага. Тия в среден род Русе, Велико Търново дори Карлуково се приемат без емоция като типични топоними характеризиращи място (дума също в среден род).
Всички други разсъждения са породени от случайни глупащини и народно творчество.
Тутракан, Луковит и Козлодуй звучат като да са в мъжки род, т.е. теорията за рода не се покрива съвсем с данните 🙂
Данните са народно творчество 😉