Ами Мими ми ми мивката

Преди концерта на Лили Иванова зададох въпрос „Утре на Лили ли си?“, което ме подсети, че на български има краен брой такива комбинации с повтарящи се срички (ли ли ли). Във фейсбук генерирахме доста комбинации. Ето някои. Често включват собствени имена, разговорни думи, необичаен словоред и абсурден контекст. (Благодаря на Яна, Яни, Вихрен, Антон и @batemisho за предложенията).   Малкото бебе бе без памперс. На сватба баба бавно пие вино. Освен тренировките по Самбо, Бобо боб, оборска тор и картофи цял ден пренася. С това табу Бубу будала излезе. Дали ако имаше глоби би бибиткал така? Нави ви Вивиан. Бяга Гага Гагарина (Ако Лейди Гага и Юрий Гагарин бяха женени) Него Гого го гони. Симпатяги ги гиздят. Севда да даде виното. Авокадо до додото. Извади Диди дисковете. Наду дудука. Хайде, де, деде, действай. Мъжо, Жожо жожоба искаше. Майсторът каза за Заза – задната не работи. Кой, о Йо-Йо, Йовка ще обича (предполагаме вълшебно, пророческо Йо-Йо) Много е сладка кака Катя. Митко, Коко Кокотанеков и аз. Ку-ку кукурига. Юнак е Кеке – кекерица-жаба сгази с болида. (Кеке Розберг – шампион във Формула1) Мили, Лили ли липсва? Оня от Лил и Лили ли лилипутите отвлякоха? Това меме ме меко казано забавлява. Не знаеш четмо и писмо, Момо, може ли такова нещо? Изгорила си печеното пиле, леле, Ленче. Ами Мими ми ми мивката. Няма, ма мама, малко още само. Уморена Нана нана на нара. Силно, но ново и непознато. Даде ни хинин и ни низвергна. Ти спи, Пипи пи, пика и си легна. Нелеп е пепелникът в салона за непушачи. В долапа папà папа паста. Апропо, по по-потайните пътечки е страшно. Къде си, Сиси си сипва. Парите от на Васа саса са само за нас. Пасе се сено. Горкото то, тотото! Простатата тати алармира. Простете, те тепърва се учат на обноски. С Ахмет

Continue reading

Лингвистични митове

За традиционния семинар по лингвистика (за ученици) в Трявна трябваше да си подготвя лекция и този път реших да е по-научнопопулярна и да съдържа неща, с които всеки е сблъсквал. В „Лингвистични митове“, или „Разпространени погрешни схващания, свързани с лингвистиката“ се опитвам да навляза (сравнително плитко) в доста теми, за които разпространеното мнение не е най-правилното от гледна точка на науката лингвистика. Лекцията е час и половина, слайдовете може да видите тук, и ако са ви интересни, да гледате видеото (за което, разбира се, благодаря на init Lab, където имах възможността да я представя за втори път, с live stream и запис):  

Continue reading

Българинът е свикнал да си мълчи

Много неща не са наред в България. Но някой друг трябва да ги оправи, защото т’ва не е наша работа. И то наистина не е, не можем ние да оправяме дупки, подлези, да променяме мисленето на служители или да осъдим някого за корупция. Но българинът е свикнал да си мълчи. Единственото място, където се казват проблемите, е на масата. Или в туитър. Там хората са готови да наплюят всеки компонент около себе си. Ще разкажа пет много кратки истории. Пътувах с междуградски автобус през лятото. Навън беше горещо и затова шофьорът беше пуснал климатик. Но беше попрекалил и стана студено. При което всички хора в автобуса започнаха да се въртят, да опипват таблата над себе си за да спрат духането, но след като това не помогна, започнаха да се обличат. Аз изчаках от любопитство и след 15 минути отидох при шофьора и го помолих да вдигне температурата с 2 градуса. И той го направи, и стана приятно. Но от 50-местен автобус никой не направи най-простото нещо, а всеки се въртеше и увиваше, само и само да не трябва да каже какъв му е проблемът. Сградата, в която беше предния ни офис е 10-етажна. Един следобед асансьорът спря да работи. Ние, като програмисти, идваме по-късно на работа, и към 10 аз пристигам, с идеята, че асансьорът вече работи. Не. Качих се пеш, горе беше една колежка. Казах „И какво, от вчера следобед до днес в 10ч никой не е дошъл? Дай да се обадим пак“… Тя каза, че се е обадила току-що, и техниците са казали, че никой просто не им се е обадил. Т.е. цяла сутрин хора са се качвали по стълбите, но чак в 10 някой се е обадил. Може би не трябваше да се обаждаме и да видим колко още хората ще се катерят нагоре, без да се

Continue reading

Пътетворения

Бях на много места в Европа. Ако опиша всичко в текст, никой няма да го прочете цялото, затова – съвсем накратко, в стихотворна форма. В последователност на посещаване на съответните градове, (т.е. 1-вите 3 града бяха Виена, Мелк и Залцбург) Във Виена е красиво – Дунав, сгради, катедрали. Много българи се реят в ежедневието сиво на виенските квартали със мечти да преуспеят кат’ общаци във локали. Но Виена си остава град заслужил свойта слава. И четвърти път да ида, пак ще има к’во да видя Спряхме в Мелк – градче приятно, с манастир и Дунав бял. Десет евро верояртно за музея би ги дал някой друг турист, а ние ‘акостирал’ ща открием българския кораб речен, и след час ще тръгнем вече, с Йо-Бе-Бето надалече. Залцбург грее с красота, Моцарт право е решил, че си струва тоя град, и във него се родил. Със обширните площади, със красивите си сгради, с чудна крепост нависоко, с кулинарни предложения, няма никъде две мнения, Залцбург грабва ти окото. Инсбрук вечерта е як, Алпите заспали, скрити, чакат да обгърнат пак малките тиролски къщи. Зъберите страховити, в облачен чаршаф увити, под небе, коет’ се мръщи, сутрин гледат те отвсякъде, и във утринната хлад, от чудесния ви град аз потеглям за нанякъде. В Куфщайн бързо се качих с асансьора панорамен да разгледам замък тих. С дъжд студен и вятър хладен, с хубава алпийска гледка, орган обеден се чуваше и макар и вече гладен, бързо слагам си отметка – спирането тук си струваше. Розенхайм е малък, спретнат, но дори и без величие, със големите площади дет’ под слънцето присветват, си е южен град приличен. В Мюнхен гарата е гадна, а и с доста забележки там метрото ще нападна, но и с раницата тежка даже, центърът е чуден грандиозен, впечатляващ, и да бях по-ранобуден щях там, както подобава да

Continue reading

Храна и книги

Снощи в туитър стана популярен хештагът #хранаикниги – популярни заглавия на книги в кулинарен контекст. Започнаха го македонците, при нас го пренесе @varnasummer, оттам подехме аз и още няколко човека, и в крайна сметка 2-3 часа в БГ туитър се пишеше само това. Ето някои избрани туитове (с автор след чертата, и линк към самия туит). Нямаше как да включа всички – тях може да видите тук. Някои туитове се повтаряха, затова невинаги съм сложил първоначалният автор. (А няколко от моите туитове всъщност са по идея на един приятел). Enjoy: Сирене дьо Бержерак /@tsanova Филияда /@bozhobg Мъжът и мусаката интимно /@dido_pro Птиците увират сами /@balta__ Майсторът и маргаритата /@bozhobg Зимнината на нашето недоволство /@thewildcherry Шкембе чорба от греховете на отец Никодим /@batemisho Том соя /@bozhobg Питър Пандишпан /@tasnova Банският старец и морето /@varnasummer Старецът и чевермето /@Ereshkigal_ Червената хапчица /@bozhobg Баскервилското вурстче /@merlinthekid 10 малки еклерчета /@taralezh Яйцата на капитан Грант /@treasurer76 Крутоничукалата /@bozhobg Комедия от пръжки /@tasnova A song of ice cream and fire /@muiiio Омлет (Шекспир) /@bozhobg ДЮНер /@skankerx За чушките и хората /@muiiio Грозното патенце по пекински /@balta__ Войната на таралежките /@tsanova Дейвид копър-filled /@bozhobg Омлет от кукувиче гнездо /@balta__ Чесън в лятна нощ /@milototo Котлетниците /@varnasummer Пипи дългото кебапче /@mkjadee Оливър Twix /@tsanova По пицата /@batemisho Да сготвиш присмехулник /@bozhobg Хиляда и една рецепти /@tsanova Малкият Суджук /@balta__ Магьосникът от магданоз /@varnasummer Гроздовата на гнева /@acnapyx Пътеводител на гастрономическия стопаджия /@varnasummer Мъртви суши /@balta__ Много шунка за нищо /@NoraNaydenova Време разделно хранене /@milototo Джонатан Ливингстън Пуйката /@tsanova Аз, компотът /@bobotashev Сто години аншоа /@milototo Архипелаг Гулаж /@kpacuma 50 нюанса сливова /@varnasummer Боб по време на холера /@balta__ Тримата мусакари /@fanolet Птиците увиват сърми /@varnasummer Бамя Каренина /@varnasummer На изток от пая /@varnaummser Пътеводител на галактическия супаджия /@fanolet Срах (Рон Хабърд) /@bozhobg Аз, Гладний /@bozhobg Железният хладилник

Continue reading

Дим(ът) да го няма

Сетих се, че всъщност не съм писал за забраната за пушене и непременно трябва да се поправи – аз имам ли мнение по всички важни въпроси или кво? Първо, моята непушаческа позиция по въпроса е следната: не искам да се пуши в заведенията (и изобщо на закрити обществени места), защото после целия смърдя на цигари, дрехите трябва да се перат, пари ми на очите и т.н. Иначе казано – това, че някакви хора задимяват обстановката наистина ми пречи от чисто практическа, ежедневна гледна точка. Ракът от пасивно пушене дори не е фактор – може да е измислен, може да е статистически незначителен, а може и въздуха в големите градове да е по-вреден. Просто е гадно като смърди на цигари. Хич не ми пука дали се тровят пушачите или не – както беше писал някой „все ми е тая дали цялото заведение ще шмърка магистрали от масата“. Приемаме това за аксиома – че задимената обстановка е гадна за непушачите. Сега минаваме на „правата на пушачите“. И те са хора, и не можело да им се отнема правото на избор. Освен това нямало да ходят по заведения. И двете твърдения са глупости, разбира се, с резултат – т.нар. FUD. 1-во, никой не отнема правото на никого да пуши. Пушенето не е криминализирано. На улицата си пушиш, у вас си пушиш. За „отнемане на правото на избор“ изобщо не може да се говори. Относно неходенето по заведения – това наистина се получава краткосрочно, но дългосрочно хората няма да спрат да ходят по заведения, само защото ще трябва да излязат веднъж-два пъти за по 3 минути. Изобщо, тези (facebook)-инициативи на пушачите са глупави, особено предвид приетата преди малко аксиома – на останалите хора им е гадно. Разбира се, нещата не са черно-бели. Пушачите, за хубаво или (по-скоро) за лошо, са много. По данни не

Continue reading

Да убиеш или да не убиеш присмехулник – това е въпросът

Йордан Опиц беше осъден на 5 години затвор (както и голяма глоба). Затова, че е стрелял по крадец в къщата си. Ситуацията е малко по-сложна – поради огромния брой кражби и опити за такива, и отсъствието на реакция от страна на „властите“, хората вземат нещата в свои ръце и затварят престъпниците. Изстрелът е произведен, докато единият се опитва да избяга. Самата история има две страни: От една страна, след като 40 пъти те оберат, а държавата не направи нищо, значи държавата отсъства, поне в този блок/район. Хората, напълно разбираемо, сформират своя мини-държава и съвсем логично започват да налагат справедливи наказания на престъпниците – затварят ги. С надежда, че следващият път няма да дойдат – от страх, че не се знае какво ще стане с тях. Никой не иска да е на мястото на хората, които биват обирани по 40 пъти, от едни и същи хора, които са задържани 92 пъти от полицията и имат условни присъди. Но ако сте на тяхно място, нямате избор – вземате нещата в свои ръце. Макар и в случая инцидентът да не е станал по време на престъплението, то следващият път може именно такъв да е случаят. И тогава няма причина да си виновен затова, че защитаваш дома си и себе си. От друга страна никой няма право да отговаря на едно престъпление с друго престъпление. А задържането на тези хора и стрелянето по тях си е престъпление по всички параграфи. Не съм чел решението на съда, но най-вероятно това е причината за присъдата. Ако присъдата беше оправдателна, то щяхме да имаме прецедент – разрешава се да задържаш хора и да стреляш по тях, при определени условия. А това е рецепта за хаос. И двете гледни точки са логични. И това е лошото на този случай. Че решението е гадно при всички положения. Но от

Continue reading

Вариации в правилата на белота

Всички (или почти всички) играем или сме играли белот. И колкото и да предпочитам бриджа, белотът си е „народната игра“. Но поради това има много вариации в правилата – както регионални, така и „идеологически“. И често, когато седнем да играем и стигнем до някоя специфична ситуация, започват спорове. Затова направих един flowchart, описващ опциите при анонсите, разиграването и записването на резултата, които са ми известни. Може да си го разпечатате, да отбележите „верните“ отговори и листът да служи като официални правила на текущата игра, вместо въпросите да се решават на момента. Ето я и графиката (right click > open in new tab за пълен размер): (ако съм пропуснал някоя вариация – пишете, ще я добавя)  

Continue reading

Македониja со воз

По принцип в този блог няма пътеписи, и тази публикация няма за цел да бъде такъв, но някъде ми се ще да опиша какво правих три дни, да не забравя. Снимковият материал не е много богат, повече снимки правиха другите с фотоапарати, аз само с телефон, от време на време. Та – мои приятели организираха влакова разходка из Македония. Да, звучи най-малкото странно, но целта беше да се обиколи цялата влакова мрежа на Македония. За 3 дни. Започнахме с влак София-Ниш в четвъртък вечер (директна линия към Македония няма). Циркът започна още с качването – цялото купе, където ни бяха запазените места, беше пълно. „Разгонихме“ хората, но двама (една циганка и един сърбин) не искаха да стават. Ние бяхме 5 човека, та накрая се съгласиха те да се сменят за едното място. Няколко пъти казвахме на жената да отиде в другите вагони да провери, че сигурно има места, тя отговаряше с „нема, нема, проверила съм“. Преди Пирот подозренията ни се оказаха верни – контрабанда. В целия влак имаше контрабандисти на всякакви дребни неща – нашите бяха с пуловери или някакви дрехи. Докато бяхме на прозореца, сърбинът свали седалката и почна да вади неща от там. След малко мина жената с ключовата реплика „събра ли си багажа“. Кондукторите също май бяха в „играта“, защото не им заверяват билетите и така могат да пътуват с тях много пъти. На митничарите с такива дреболии сигурно не им се занимава. Беше леко тъжна картинка, как толкова много хора се занимават с пренасяне на две торби стока, печалбата от което сигурно им стига да си купят да ядат. Слязохме на Ниш в 2ч през нощта. На гарата, пред полицията, отворихме вестници, нарязахме домати и краставици и замазахме едни филии. Банкетна вечеря в абсурден контекст. Беше вкусно. После се разходихме из Ниш за час – доста

Continue reading

Небеснокафява зона за платено паркиране

От 1-ви септември в София синята зона поскъпва, удължава се с един час и важи в събота до обяд. Освен това получаването на право за паркиране на живеещите в центъра става много по-трудно и по-скъпо. „Будни“ граждани излизат да протестират, пишат протестни писма, оплакват се в блоговете си. Общината рекетирала. Това било противозаконно. Измекяри, продажници, мошеници, иванкостовци… Да започнем от заглавието. Знаете ли защо се казва „синя зона“? Защото за означаване на началото на паркиране в райони с ограничен период на паркиране се използват сини „часовници“ сложени на предното стъкло (disc parking). (При нас такова нещо няма, и затова можете да стоите 6 часа на синята зона без да ви вдигнат (правил съм го), стига да си плащате. Затова и не е чиста синя зона, а примерно – небеснокафява). Тази информация я въвеждам, за да не решат някои, че само у нас има платено паркиране по улиците – в цяла Европа има. Дали е нужно? Бях тези дни във Варна, където синя зона няма (имаше за 3 дни и после я отмениха). Там нуждата от синя зоне е очевидна – пракира се напълно безогледно, а в центъра просто няма места. Т.е. от синя зона има нужда. Каква е идеята на синята зона? Да може хората, които имат работа в центъра за час-два, да има къде да паркират, а не да обикалят 10 минути из уличките, докато си намерят място. Тъй като тези хора са много, а всички институции и много от фирмите са в центъра, то проблемът е видим. Оскъпяването и удължаването на практика целят да накарат хората да не си оставят колите дълго в центъра, за да може по-безпроблемно да се върши работа там. Какво обаче става с тези, които живеят в центъра? Те трябва да има къде да паркират, нали? Не. Няма как блок с 20 апартамента да

Continue reading