Какво значи „отворени данни“? Няма да давам десетки линкове с дефиниции и примери, а ще обясня с едно изречение – данните, с които разполагат администрациите (и някои фирми) трябва да бъдат публично-достъпни във формат, удобен за четене от компютър, с цел отваряне на възможности за изграждане на полезен софтуер, базиран на комбиниране на тези масиви от данни. Т.е. когато държавата има регистър на аптеки, регистър на лекарства и работно време на търговски обекти, тя няма причина да си ги „кътка“ в екселски файлове на някой Пентиум 1 в мазето на някоя агенция, а е редно да ги публикува в стандартни, отворени формати (като .csv, xml, json), така че ентусиасти или реални бизнеси да могат да добавят стойност, изработвайки продукти, като например приложение, показващо къде са най-близките аптеки, където можете да си намерите лекарства по здравна каса. Или приложение, с което през смартфон да проверите кога ще дойде автобусът. (Отворените данни, разбира се, са анонимни, т.е. държавата не бива да казва на света къде живеете и къде работите, макар и да знае това.)

Разни изследвания, които сега не мога да цитирам, твърдят, че отварянето на данните на държавата води до 2% повишаване на брутния вътрешен продукт (и световната банка намеква същото). Така че освен, че „разни момчета ще си играят да правят уебсайтчета с данните“, това отваря врати и за реални бизнес-начинания.

„Това звучи добре, ама в наш’та държава – едва ли“, ще си кажат много хора. И макар към момента някои администрации, от добро желание, да публикуват част от данните си в „полу-удобни“ формати, като цяло положението е зле. Боян Юруков най-добре знае колко трудно се събират данни от държавата, и съм убеден, че малко хора биха имали такъв устойчив ентусиазъм, и то без финансова възвращаемост.

Е, само че порталът за отворени данни на България вече е факт – opendata.government.bg. За да се стигне до това бяха нужни „координирани усилия“ (извинявайте за клишето) между Общество.бг (група доброволци и фондация, на чийто управителен съвет съм член), Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. Да, ние, петима „младежи“, си говорихме с държавата (и то с няколко институции) и накрая се появи нещо полезно.

Изчаквам скептиците и мрънкащите да преглътнат шока. И не, нямало е обществена поръчка под масата, за която едно НПО (съкращение, превърнато в мръсно напоследък) е получило едни пари. За нула лева и нула стотинки държавата получи един портал за отворени данни. Така че – може, стига да има желание.

Направихме и прототип – pharmacies.obshtestvo.bg – гореописания пример с аптеките, работещи със здравна каса.

Порталът, разбира се, не е изработен от нулата – той е стабилна, популярна система с отворен код, която ние само модифицирахме, инсталирахме и конфигурирахме („аха! мръсници, използват труд наготово!“), в пълен унисон с кампанията ни за използване на отворен код в държавата – всички GitHub repo-та можете да видите в официалното съобщение на Общество.бг

(Като казвам „ние“, най-често имам предвид другите четирима координатори в горния линк (Тони, Митьо, Жоро, Петко), защото моето участие беше сведено до няколко срещи и помощ с инсталацията. И въпреки, че не мога да си припиша кой знае какви заслуги за пускането на портала, все пак съм част от групата.)

Какво ще стане оттук нататък? Ще бъде ли това поредната хубава инициатива, която никой няма да използва, а следващата власт ще зарови? Може и така да се получи, но според мен продължението ще е по-позитивно. По няколко причини. Първо, Дирекция Модернизация на Администрацията не е политически-обвързана, и ще бъде там и при следващото управление, за да поддържа портала си. Общество.бг също ще съдейства, без значение от това коя партия е на власт. Не само това, ами в предложения за изменения на Закона за достъп до обществена информация (които надявам се ще бъдат гласувани скоро) такъв портал се регламентира, и всяка администрация става длъжна да отваря данните си в машинно-четим вид (като в крайна сметка те се появяват и в портала). Не на последно място – всички тези предпоставки създават условия за реално използване на отворените данни, а оттам и на съзнателното им търсене от страна на гражданите и бизнеса.

В заключение, държавата понякога е отворена към промени в положителна посока и към помощ от страна на граждански организации. И се надявам хората както да оценят това, така и да се възползват от него, вместо да изсипят дежурното „няма да се оправим“.

Share Button