Извинете твърде политическия коментар. Но политическата обстановка е трагична (не че това е нещо ново) – гледаме разни театрални постановки озаглавени „преговори“ в последните дни, които могат да се обяснят или със сценарий на ГЕРБ и РБ да се покарат, покарат, пък да направят коалиция с Патриотичния фронт (партия тип Атака, но с още повече агенти на ДС), или с едноличен такъв сценарий на ГЕРБ, или с подготовка за едно правителство на малцинството на ГЕРБ, с подкрепа на ДПС и ББЦ (и двете партии заявиха такава, а в замяна най-вероятно ГЕРБ ще обещае, задкулисно, да не пипа хората на ДПС, които в момента са назначени в администрацията).

Колкото и да е добре РБ да е във властта, за да осъществи крайно-належащите реформи (ако наистина има такива намерения), колкото и да няма как това да стане без ГЕРБ, като най-голямата партия в момента, ми се струва, че конфигурацията на парламента (подреден така от скромните 46% от избирателите) е твърде неблагоприятна. И докато Патриотичният фронт изглежда като удобно допълнение за събиране на мнозинство, нито приоритетите ѝ, нито агентурният ѝ състав изглеждат съвместими с РБ (особено с НПСД) и дори с ГЕРБ. Не само това, ами стабилността в подкрепата на ПФ е доста несигурна. Да, обикновено ГЕРБ си купува допълнителните депутати, но не пречи да стане и обратното.

И мисля, че е по-добре, в дългосрочен план, театърът да бъде прекъснат, и да се отиде на нови избори. Докато избирателите се разберат кой и как всъщност искат да управлява. И докато изпълнителната власт, съставена от смислена и прозрачна коалиция, започне да може да смята без калкулатор има ли достатъчно парламентарна подкрепата. А защо пак избирателите да носят отговорност? Защото това е една важна характеристика на демокрацията – управлението е точно толкова добро, колкото са избирателите.

„Ама не искаме да плащаме за нови избори“, ни плашат от телевизора. Не бивало да се губят едни пари, само защото „ония горе не могат да се разберат“. Оставяме настрана демагогията, че хем искаме да няма „брак по сметка“, хем искаме да се разберат на всяка цена. И отиваме на скъпите и прескъпи избори. Които струват 25 милиона. Огромна сума може би за семейния бюджет на леля Пенка от Търговище. И „жълти стотинки“ от гледна точка на държавата.

Разходите на държавата за една година са около 20 милиарда. Немалка част от тях отиват за обществени поръчки, по-голямата част от които пък са завишени, за да се вземе някой лев – както от управляващите, така и от собствениците на приближени фирми. Та какво са 25 милиона, когато държавата харчи 2 милиона лева за уебсайт на туризма? (Освен няколко „умни и красиви соросоидни лупмпени“, не съм чул твърде много оплаквания от завишените стойности на обществените поръчки.) А за под месец тези 25 милиона могат да бъдат „раздадени“ от една „гладна“ изпълнителна власт. (Орешарски го е правил като финансов министър доста успешно – там с онзи излишък, дето си раздадоха).

Освен, че изборите са евтини, има и други фактори. Например спестените пари от депутатски заплати и представителни разходи за два месеца. И факта, че от парите за избори, 1/4 отиват за хонорари на секционните комисии, т.е. отиват директно „при народа“.

И не на последно място, служебният кабинет (в голямата си част) работи доста адекватно и активно. Министри са неполитически фигури, някои от които дори вече са започнали така наложителните реформи (като правосъдната например).

„Ама те новите избори ще произведат същия парламент“ – това беше опорна точка на БСП и ДПС миналата година, а видяхме как предсрочните избори произведоха парламент, който няма нищо общо с предишния. И сега ще е така – на някои партии им свършиха парите за купуване на гласове (на ББЦ, например), подкрепата на други е доста плаваща (Атака) и е вероятно да има по-малко партии в парламента. Ако РБ и ГЕРБ се покажат като принципни и не вземат властта „на всяка цена“, това може да им донесе допълнителни гласове. А може и БСП да се съвземе (макар и малко вероятно). Та, следващият парламент пак няма да има много общо със сегашния.

А кой ще гласува бюджета? Технически, ако бюджетът от миналата година е твърде неподходящ (какъвто той се оказа, че е, заради лоша събираемост, а не непременно лошо разпределение на средствата) и не може да се приложи за следващата година (поправете ме, ако това не е възможен сценарий, в случай, че няма нов бюджет), то сегашният парламент, при стегната работа, може да приеме бюджет, предложен от служебното правителство. Това, разбира се, в случай, че служебното правителство вече е започнало работата по бюджета, но то най-вероятно е. Обикновено приемането на бюджета отнема месец и половина, от внасяне в комисия до приемане на второ четене, но ако парламентът има само тази задача, предполагам може и в по-кратки срокове (21 дни, колкото да се завъртят трите мандата). Та и затова има опции, макар и може би малко фантастични или неоптимални.

Да, липсата на стабилност не е хубава. Не е и добър сигнал за инвеститорите. Но тази липса на стабилност не е от 5-ти октомври, и няма да свърши със съставянето на правителство между партии с несъвместими платформи и желания. Стабилност и добро управление ще има, когато избирателите решат така. С което не призовавам да се гласува само за големи партии или за месии, а просто да не се гласува за пълни идиоти и да не се стои пасивно, цъкайки с език, че „и тия са същите, ами дай ние да емигрираме“. Но може би това е твърде оптимистично и трябва да се задоволим с каквото има?

Share Button