Смъртта на изкуството?

Какво е изкуство? И какво не е изкуство? Трябва ли изкуството да е красиво? За кого трябва да е красиво? Какво е естетика? Все въпроси без еднозначен отговор. Естетиката е дял на философията, който обаче също не е дал еднозначен отговор на въпроса какво е изкуство.

Според дефиницията, дадена от Скот МакКлауд, изкуство е всяко действие или продукт, което не произтича от биологична необходимост (като храна, оцеляване, възпроизвеждане). Дори изплезването на неандерталеца, качен на дърво, е изкуство. На мен тази дефиниция не ми харесва, макар че тази, която успях да формулирам не е твърде по-различна: изкуство е всяко нещо, главната цел на създаването или извършването на което, не е да е практически полезно. (Разбира се, не съм първият, който се е сетил за това)

Но значи всяка игра е изкуство, запалването на Рим, боядисването на една ограда или кръвта на убит човек върху росна зелена трева също са изкуство? Може би да. Ако някой се възхити и е естетически задоволен от произведението. Ами архитектурата, която има за цел да е практична, но същевременно красива? Тя можеше да бъде само полезна, но е изискала допълнително усилие и креативност, за да стане красива, съответно част от нея е изкуство.

Ами ако е грозно? Може би трябва да има обективни критерии за това какво е изкуство? Но според мен обективни критерии няма как да има, тъй като възприемането на изкуството е субективно.

И все пак, съвременното изкуство, в частта си с грозните, скандални и неестетични „произведения“, с безформените камъни, с картините с един цвят, с мацаниците, които всяко дете може да направи, с фекалиите, с половите органи, с „Бог е мъртъв и всичко е секс“, не трябва да може да бъде наричано изкуство. (Един виц: „Мой приятел се обеси в галерия за съвременно изкуство. Минаха 3 седмици преди някой да забележи.“)

Но от друга страна изкуството не трябва да е ограничено в норми и стриктни правила. Ван Гог и Пикасо са създали собствена техника и собствен стил, защо те да имат право, а съвременният художник да няма?

Всъщност съвременното изкуство е бизнес модел, начин за печалба, и както работата, не може да се класифицира като изкуство (и по двете дефиниции по-горе). Това не важи за всички хора, продаващи творбите си (някои велики композитори в това число), защото при тях създаването е водещо, а продаването е следствие. От това твърдение не следва, че всяко съвременно изкуство е неизкуство, но следва, че немалка част е просто комерсиализиран начин богати хора да си вдигнат самочувствието, като се правят, че разбират от изкуство.

Като говорим за бизнес модел, то съвременната музика и кино също бизнес модели. Те изкуство ли са? При тях ползата е дори по-вплетена с артистичността, отколкото при архитектурата. Може би някои от тях са, но съм сигурен, че поредният бийт, който дори е компютърно-генериран, не може да се нарече изкуство.

Но мъртво ли е изкуството? Щом това, което изглежда се създава е грозно и комерсиално едновременно? Мъртво ли е изкуството, щом най-цененото и най-ценното (стотици милиони) изкуство са елементарни или грозни, а скандалът измества естетиката?

Ни най-малко. За щастие, изкуството няма как да умре, защото винаги ще има хора, които имат единствено креативни подбуди; които нямат за цел да станат популярни чрез скандалност или да продадат драсканицата си за милиони (като дадат съответните комисионни на хората, помогнали тя да стане популярна). Музиката и киното винаги ще са изкуство, заради композиторите и режисьорите, които не творят с представа за продажби на копия и билети. Защото продължава да има художници, които с пълно право и години труд създават нови техники и стилове, но просто картините им не струват милиони, засега.

А грозното, некадърното изкуство – то ще бъде забравено. А са запомняни само върховите творби на най-добрите. Винаги е имало популярни некадърници, и те винаги са били забравяни. Да помогнем и на съвременните такива да бъдат забравени, като не се правим, че харесваме грозотиите им; като не се опитваме да си придаваме важност, коментирайки или дори купувайки скъпо-струващи безсмислия. Неизкуството ще умре само, а изкуството – никога.


изображение: popmogul.com

2 comments

  1. Някак не мисля, че при създаването на изкуство задължително водещ е ирационалният момент. Бах, например, е трябвало да пише нова музика всяка седмица, за да се изпълнява в забравих коя църква; според мене често ще да му се е налагало да „се вдъхновява“ просто заради рационалната необходимост.

    Изкуството винаги има и някаква рационална цел, дори и тя да е просто да задоволи естетическото ни чувство. Номерът е как художникът успява да вкара ново измерение в труда си.

    Детето, което драскоти по листа, наистина създава изкуство. Защото възможностите му са такива, а също и естетическите му нужди. Но когато възрастен се задоволява с толкова…

    Лично според мене днешното съвременно изкуство скоро ще отмине и ще има връщане към по-стриктни форми. Винаги е било така – новото течение трябва да отрицае предходното.

  2. Изкуството е наистина това, което ти носи естетическа наслада. Но точно неопределеността на естечтичночто е това, което прави изкуството нещо интересно. Ван Гог също не са го разбирали, както и всички импресионисти, защото не са били в естетичните норми популярни тогава. Щом нещо радва някой, то е изкуство. Ти може да не харесваш този или онзи, но щом някой го харесва,пак е изкуство и то си има цена. От там нататък, всяка мацаница си има цена и самото изкуство също. Въпрос на търсене и познания на потребителя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.