Утре е референдумът за независимост на Шотландия. Изходът е неясен. Джон Оливър описва ситуацията по забавен начин, като иронизира поддръжниците на оставането в рамките на Обединеното Кралство.

Но нас не ни засяга пряко решението на шотландците. Дори косвено едва ли ще ни засяга в близко бъдеще. Но според мен в дългосрочен план е важно Шотландия да стане независима. И не за самите шотландци, за които ситуацията в следващите години ще е особена (влизането им (обратно) в ЕС, избора на валута, отношенията им с Обединеното Кралство), а за цяла Европа.

Отделянето на Шотландия ще е прецедент в Европейския Съюз (изпреварвайки дълго надвисналото, но възпирано от Брюксел, разцепление на Белгия). И ако ЕС приеме Шотландия обратно (а това би било най-логичното нещо), ще е отворена вратата към разбиването на големите държави на по-малки. Но това не е ли лошо? И не е ли била Европа в това „насипно“ състояние през цялото средновековие и ренесанс, с десетки княжества, херцогства, кралства? Била е, и на пръв поглед звучи лошо. Но ако приемем, че ЕС е достатъчно силно обединение, с достатъчно силни правила за търговия, пътуване, унифицирани стандарти за законодателство, документация и обща външна политика, то негативният компонент изчезва. Граници, военни конфликти, усложнена търговия и придвижване, разснопосочни позиции спрямо останалия свят – всичко това (трябва да) отсъства в ЕС. Без значение колко са участниците в него. Шотландците (надявам се) ще могат да работят без проблем в Англия, и англичаните – в Шотландия. Компаниите, работещи и на двата пазара, ще продължат да го правят.

Т.е. отделянето не носи никакви негативи, а носи позитивите на по-лесното административно управление на по-малката територия и население. Носи позитивите на това действията и гласът на един шотландец да имат много по-голямо значение за страната и за начина му на живот. И е една стъпка към моята „безгранична утопия“.

Ще бъдат ли шотландците последвани от каталунци, баски, венецианци, южно-тиролци, и дори баварци? Най-вероятно да, въпреки нежеланието на съответните държави, които в момента „притежават“ тези области. Дали едно такова сегментиране на съюза на малки области би довело до нужда от по-силна централна власт в Брюксел? И да, и не. Повечето от проблемите на малките държави ще се решават в тях самите, а само глобалните проблеми на съюза ще зависят от Брюксел. Да, това звучи много общо, но няма ясна рецепта за успешна федерация. Всъщност, ако страните-членки са 60 малки държави, ще можем ли да наречем ЕС „федерация“? Чисто формално – да. Но се надявам да имаме нещо повече от САЩ, Руската Федерация или настоящата федерална Германия, а именно – по-малка зависимост от централната власт, която да е единствено регулатор.

Все пак, да се върнем в настоящето. Какво ще стане, ако Шотландия не се отдели утре? До няколко години някой друг в Европа ще поиска отделяне. И в един момент прецедентът ще е налице, а шотландците ще имат втори шанс. Въпросът е не дали, а колко скоро Европа ще забрави големите и силни държави и ще се възползва от гъвкавостта на малките, автономни държави. Или поне се надявам да е така.

Но за да стане по-бързо, утре шотландците трябва да кажат „да“.


снимка: telepgraph.co.uk

Share Button