Има ли фонетично основание да се пише -иа?

Преди време помолих за записи на списък от думи. Получих доста записи (30-тина), за което благодаря. Думите бяха:

медия, пиян, Илия, медиана, койот, Нокия, бойкот, Илиана, Киа, диагонал, бия

Каква беше целта? Исках да проверя, дали има начин човек да произнесе „иа“ без всъщност да каже „ия“.

За целта разгледах спектрограмите на записите. Въпреки, че нямам опит в четенето на спектрограми, от това, което виждам, мога да кажа, че винаги има глайд (какъвто е звукът „й“) между двете гласни. Доколко той е интензивен или зависи от ударение не мога да твърдя, но изглежда винаги го има.

Какво значи това? Не твърде много. За мен значи, че предпочитам да пиша дублетните форми с „ия“, и предпочитам „медия“ пред „медиа“ (което е и правилната форма). Очевидно е, че няма консистентност в заемането на думи – при някои се запазва оригиналното изписване (-ia-, напр. в диагонал), при други се изписва фонетично (напр. в енциклопедия). На мен лично не ми допада аргумента, че нещо се пише така на български, защото се пишело така на италиански или латински. И добре, че този подход не е използван навсякъде, иначе щяхме да пишем „отивам в Бордеаукс на бусинес-среща“.

Ако някой по-опитен със спектрограмите има желание да инспектира записите, ще му ги пратя. Това би било и интересна тема за научна статия – какво точно е специфичното на „и“, така че да изисква глайд преди „а“ (напр. при „е“ това не се наблюдава, а и двете гласни са предни. Може би защото „и“ е най-предният и най-високият звук, по място на езика в устата?).

Въпреки, че може би няма фонетично основание да пишем „иа“, по исторически причини се налага. Но бих желал да не виждам нови думи да влизат с речниците, изписани с „иа“.