Не съм гласувал нито за ДСБ, нито за ДБГ, нито за СДС (нито за Репуц). Гласувал съм за Реформаторския блок. И е трагично как не могат да се разберат за „етажната собственост“. Кой не бил платил за асансьор, кой трябвало да е съдомоуправител, кой искал да строи на калкан, кой не искал да санира, кой на кого срал в гащите. И вместо да изглежда като „ново строителство“, изглежда като панелен блок с пенсионерки, които се кълнат една друга през терасите, макар и вече да не помнят защо.

Не ме интересува кой го е страх от Костов, кой иска вицепремиерски пост, кой иска да превзема блока, кой иска да се изявява по медии и фейсбук и дори кой е предложил Лукарски.

Тази елементарност, дребнавост и липса на елементарно доверие са разграждащи. Те разбира се са синдром както на РБ, така и на немалко от избирателите им, които обаче не са на власт и могат по-лесно да се „отцепят“.

Може би и аз изглеждам дребнав, но не съм. Окей съм с участието им в коалицията, приемам компромисите, които са направили с коалиционните партньори (защото с 23 депутата няма как да е на твоето за всичко). Приемам и атаките от Пеевските медии като положителен знак, че може би наистина искат да реформират нещо. И съм съгласен, че вътрешните разногласия са здравословни и нормални. Когато обаче в основата има доверие и умение да се води диалог. И не се преминават някои граници. А не когато двама депутати от една парламентарна група сядат в двата края на студиото и не си говорят, щото „мама каза да не си играя с теб“ (и не, не ме интересува кой е виновен за това, дали Кунева или Караджов; само по себе си е абсурдно).

Та, „господа реформатори“, бих искал да ви дойде акълът. Да се сетите, че няма какво да делите, а това, дето се опитвате да го делите, не е ваше. Ама моите разбирания за общуване между хората може би са прекалено необичайни за „хайлайфа“ на политическата ни среда. А пък и това аз к’во искам може би няма значение…

Share Button