Олимпиада по лингвистика

След няколко дни ще се състои 12-тата международна олимпиада по математическа, теоретична и приложна лингвистика. Какво пък е това?

Ученици в гимназиален курс на обучение се състезават, като решават задачи на непознати езици – най-типичният пример за лингвистична задача е „Дадени са изречения на (непознат език Х) и техните преводи на български“. Решаващият трябва да изведе мини-граматика, на база на даденото, и след това трябва да преведе от и на непознатия език. Най-често в непознатия език има лингвистично явление, което не съществува в български (или по-точно – в езика на решаващия), за да бъде интересно. Например класифициране на съществителни по това дали са ядивни или не; промяна на падежите в зависимост от определеността на допълнението, разлика между отчуждаемо и неотчуждаемо (напр. части на тялото) притежание, и много други. Примерни задачи може да видите тук.

Аз какво общо имам с това? Като ученик ходех на такива олимпиади. Медал от международна не успях да спечеля, но пък ми стана интересно, изчетох много неща, започнах да съставям задачи (всички в горния линк), поканиха ме в няколко журита, и сега водя лекции на семинари (напр. тази за лингвистичните митове), давам задачи и проверявам решения на всякакви състезания.

Заминаваме за Пекин, 2-ма ръководители, 8 ученици и 3-ма членове на журито (безпристрастни като такива), където българският отбор ще се бори да защити името си на най-силният участник. Можем да гледаме много статистики, но за 11 провеждания, имаме 4 абсолютни първенеца, имаме състезателят с най-много медали, отборни купи, златни, сребърни и бронзови медали. (Медалите на олимпиади по науки се раздават на между 1/4 и 1/2 от участниците, като има повече от един медал от вид, за да се поощрява дейността). САЩ и Русия са основните ни конкуренти, особено в последните години.

Кой се заминава с това в България? Не много хора. Ст.н.с.д-р Иван Держански от БАН стои зад научната част на нещата, с помощ от студенти и хора като мен. Ръководители по места обучават на ежеседмични школи учениците (в сравнително неформална обстановка), по проекти на МОН. Секцията по лингвистика към СМБ (с бивш председател Илияна Раева и настоящ Александър Велинов, който е и мандатен ръководител на националния отбор) се грижи за организацията, съвместно с МОН. Финансирането идва от МОН, ФАБ и спонсори. Въпреки малкият брой хора, и правенето всичко предимно на доброволни начала, успяваме да излъчим фаворити. А и първата международна олимпиада сме я организирали ние, в Боровец.

И всичко това не го казвам за да генерирам превзета национална гордост, тип „четвъртите в света“. Казвам го, за да покажа, че тук все още има хора, които работят нещо малко известно, без много шум и постигат големи резултати.

А какъв е смисълът от това? Защо децата да се натоварват и да се заминават с някаква си лингвистика? Ето ви няколко причини. Целта не е човек да се занимава с наука (макар че някои от учениците продължават в областта). Целта не е дори да се печелят медали (макар че това е доста добър мотиватор). Или пък да им се запълва времето. Целта на образованието, и на това по състезателна лингвистика в частност, е да създава личности. Това може би не е очевидно, но смятам, че заниманието на учениците с нещо такова е твърде полезно – дори и да не е с лингвистика, то с някоя друга наука, да стават по-грамотни, да ходят на състезания, да се научат да се трудят, да се научат печелят и да губят, да бъдат мотивирани, да завържат дългогодишни приятелства с интелигентни хора, да придобият специфични знания, които ще им позволят един ден да имат интересни и нестандартни идеи.

Аз лично съм получил всичко това и го препоръчвам. Защото най-ценното нещо в една държава са хората ѝ, а чрез такива дейности израстват стойностни хора.

П.П. Стискайте палци на отбора ни в Китай!