Ако утре си тръгнеш завинаги
от земята и нейната кал
ще оставиш ли с дните отминали
капка смисъл защо си живял?
Ако утре си спомним следите ти,
в нас какво ще роди твоят бяг –
зле прикрито със плач безразличие
или ведри усмивки и смях?
Ако утре искрата изтлее ти,
във последния тягостен гърч
ще твърдиш ли, че с твойто живеене
си оставил света по-добър?
Ако тялото утре безпътно е,
но сред вечните звездни мъгли
се окаже – душата безсмъртна е,
ти не си я повредил, нали?
Вашият коментар